Сатанински строфи за ДПС


Мярката ще засяга случаите, в които това става чрез слово, печат, средства за масова информация или електронни информационни системи. Според официалните мотиви на вносителите целта на промените е да се подсили защитата на българските граждани срещу престъпления, извършени поради етнически предразсъдъци и омраза. Идеята за синхронизиране на българското наказателно законодателство с европейските норми, които разглеждат враждебната реч като недопустима дейност, тепърва ще бъде обсъждана и от народните представители, и в рамките – навярно – на доста по-широк обществен дебат. Има ли някой, който би оспорил, че враждебна е всяка реч, която накърнява човешкото достойнство на основата на етническа или религиозна принадлежност и създава среда, като подбужда към вражда и дискриминация? Така е записано в мотивите на Четин Казак, Фатме Илияз, Ахмед Юсеин, Несрин Узун и Христо Бисеров.

Формалната логика на аргументите е такава, че тя не би могла да бъде отхвърлена от никого.

По същия начин не биха могли да се оспорват твърдения като "навън е топло, защото има слънце" или "мокро е, защото е валяло". Примитивната илюстрация с изброяването на доказателства има смисъл не като опит за евтино иронизиране или оспорване на намерението за промени в Наказателния кодекс. Колкото е по-семпла аналогията с очевидни неща, толкова по-сложни се оказват всички онези въпроси, които биха се опитали да потърсят отговори отвъд елементарните представи за добро и зло. Например с какво обществената среда в България е променена така, че да изисква санкции срещу етническа омраза в наказателното законодателство точно сега? Няма видима причина, която да произтича от ескалация на етнически враждебно говорене – би бил отговорът при буквално вглеждане дори в детайлите на ситуацията в страната. В районите със смесено население съжителството си е все така мирно и приятелско, каквото си е от години. В обществения език не се забелязва подклаждане на етническа омраза или начало на целенасочено организирана кампания на етническа основа. Тогава? Къде е промяната, довела до подобно предложение за нови текстове в НК? Промяна има, но тя не е в модела на междуетническите отношения в страната, а е свързана с

политическия образ

на ДПС. Движението за права и свободи, започнало своята биография преди 19 години като "партия на българските турци", се оказа в изключително трудна имиджова криза след смъртта на Ахмед Емин. Даже лидерът Ахмед Доган призна, че след трагедията с началника на неговия кабинет партията вече няма да е същата. И наистина – за първи път в близо двадесетгодишната си история ДПС бе на ръба да се изправи пред лавина от вътрешно за турския етнос критично антикорупционно говорене. Пред телевизионни камери и микрофони бяха изречени нечувани досега факти от кухнята на иначе твърде дискретната формация. Започна показването на скандални документи, разкриващи механизма за изграждане на прословутите "обръчи от фирми". След едно предаване "Коритаров live" – впрочем, оказало се предпоследно – прокуратурата се самосезира и започна разследване около финансирането на ДПС.

Насаждане на етни-
ческа омраза ли бе
това говорене? Не.

Това беше изключително силно политическо и документално обезпечено преразглеждане на ключови епизоди от историята на движението. Дискусията бе особено смислена, защото в нея не се противопоставяха българи срещу турци, а български турци изнасяха факти за скандални корупционни практики на част от ръководството на ДПС – също български турци. Ефектът бе поразителен. Граденият в продължение на толкова години образ на тайнственост и недосегаемост на партията на Доган започна стремително да се разпада. И Ахмед Доган, а и редица други лидери на сегашния мандатоносител на правителството на Станишев, започнаха да си изпускат нервите. Все по-уязвимо ДПС щеше да означава все по-нестабилна тройна управляваща коалиция. Все по-силни антикорупционни критики срещу движението щяха да донесат все по-големи санкции от страна на Европейския съюз.

Тотална имиджова криза в предизборна година

за партията на българските турци щеше да означава или капсулиране около етническата им основа, или дори още по-сериозно поражение – противопоставяне един срещу друг и на сегменти от турската етническа основа на ДПС. След свалянето от екран на "Коритаров live" разгърналото се антикорупционно говорене срещу ДПС рязко спря. По този начин спряха и възможното лавинообразно натрупване на негативи, както и на други изненади от турски разкрития за турската партия. Етническа омраза ли беше всичко това? Не. Това беше опит да се хвърли светлина върху процесите в партия, чиято идея за реформиране тепърва предстои. От друга страна – съществуването и парламентарното поведение на партия като "Атака" и езикът на телевизия СКАТ неизбежно откликнаха на кризата в ДПС.

Смесването на
политически и
етнически аргументи

е особеност в българския политически дебат още преди парламентарния пробив на националистическата формация на Волен Сидеров. Напоследък обаче анти-ДПС говоренето обедини в мощна струя и "Атака", и ГЕРБ, и ДСБ – но и силни тенденции в БСП и НДСВ. Призивите към ДПС да си почине малко от "преяждането с власт", нерядко и етнически украсявани, имаха една единствена цел – да предизвикат политическа промяна. Имаше ли ДПС противодействие срещу подобна заплаха да попадне и в политическа, и в обществена изолация? Имаше – и движението прибягна до него.

Двойственият характер

на ДПС има особено предназначение в българската политика. Двойствен, защото движението е със засилен елемент на етническа малцинствена партия, но – от друга страна – с либерална идейна ориентация и с доказана амбиция за легитимирането си като партия от национален мащаб. Изразите, употребявани най-често и от лидери на движението, че то е било "гарант за етническия мир" или че е "политически фактор в българския етнически модел" само доказват, че когато има специфичен политически интерес, изтъкването на етническата природа на ДПС е предназначено да носи позитиви. Но в същото време с подобна реторика етническото и политическото начало при ДПС стават неотделими. В първото си интервю след смъртта на своя началник-кабинет Ахмед Доган – доста произволно подхвърли твърдение, че някой пали искрата на етнически бунт в България. Така – без да има никакви основания – лидерът на ДПС лансира версия за етническо напрежение. Какъв беше смисълът зад невярната и опасна хипотеза да застава не друг, а председателят на партията, обявяваща се за гарант на етническия мир? Смисълът е лесно разгадаем. Внушението за етническо напрежение има стойност единствено като

защитна теза.

Както и да бъде атакувано – политически или антикорупционно, ДПС е свикнало да се защитава етнически. Като опит за продължаване на кризисния пиар за движението следва да се разглежда и предложението за промени в Наказателния кодекс и предвижданите санкции от четири години затвор за разпалване на етническа омраза в медиите. Каква ще бъде последицата, ако предложените от ДПС текстове станат част от закон? Би било поставено под въпрос не само антикорупционното говорене за ДПС, а изобщо говоренето срещу ДПС. Как при липсата на точни параметри на понятията етническа вражда и омраза ще се квалифицират остри изказвания, чийто патос е насочен срещу "българския етнически модел" като изкуствено изфабрикувана теза? Или как ще се прилага новият Наказателен кодекс в случаи, когато тъкмо поради двойствената природа на движението

някой си позволи да
атакува турски обръчи от фирми или турска корупция в сферата
на земеделието?

Етническата защита срещу антикорупционни и антитоталитарни критики е стара практика на ДПС. Тя е разгадаема, но сякаш всички са свикнали с нея на основата на странен и неназоваван компромисен консенсус. Нека да се върнем назад във времето и да си спомним като отглас за какво бе създадено ДПС. Партията на Доган влезе в българския политически живот на основата на отрицанието на "възродителния процес". Гузни заради престъплението срещу българските турци, бившите комунисти приеха и подкрепиха участието на ДПС в политическия живот. Къде е компромисният консенсус, започнал преди 19 години и продължаващ до днес? Само преди месеци щеше да бъде унизително дори и да се мисли за него. Днес самата политическа практика подрежда думите, с които той може да бъде обяснен. Компромисният консенсус гласи следното – не ни притискайте и не създавайте обществен фон за търсене на реална съдебна отговорност от вдъхновителите и извършителите на "възродителния процес", а ние ще ви осигурим защита за икономическите ви амбиции и обръчите ви от фирми.

Има ли осъдени заради "възродителния процес"? Няма.

Има ли все още живи членове на Политбюро, пряко участвали във вземането на решения и в провеждането на политиката на "възродителния процес"? Има. Възмути ли се не само общественото мнение, а чак и близките коалиционни партньори на ДПС след признанието на Ахмед Доган за обръчите от фирми. Възмутиха се. Последваха ли действия на прокуратурата заради признание за нарушение на Закона за политическите партии? Не последваха. Това означава, че има не просто компромисен консенсус.

Казано с по-остри думи – елитът на ДПС

е осребрил и продължава да осребрява трагедията на българските турци

от годините на "възродителния процес". А един друг елит – на една гузна бивша партия-държава е откупил и продължава да откупва съвестта си с разрешение за етническа корупция. Защо например ДПС иска промени в Наказателния кодекс за разпалване на етническа вражда, а се отказа от идея да внесе закон, с който "възродителният процес" се обявява за престъпление срещу човечеството и се предвижда лустрация за участниците в него? Защо тази идея, която депутатът от ДПС Камен Костадинов формулира и от телевизионния екран, не просто отмря, а бе посрещната "на нож" от други депутати на движението веднага след произнасянето й? Подобна идея би нарушила компромисния консенсус. Тя не би донесла позитиви на ДПС, а само политически усложнения. Това е причината за нейната конюнктурна и кратковременна употреба. Иначе ДПС като защитно поведение всъщност има политическа нужда от етническа конфронтация. Това е нишата за мобилизиране на неговия твърд електорат. Това е нишата на спекулативните страхове. Сигурно такива разсъждения ще прозвучат като сатанински строфи за ДПС. Навремето писателят от ирански произход Салман Ружди бе получил задочна смъртна присъда заради своя роман "Сатанински строфи". След остри реакции на международната общност режимът на аятоласите се отказа да я изпълнява. В демократична България сатанински строфи за ДПС не са толкова опасно нещо, въпреки че движението е мандатоносител. Достатъчно е само да не се говори остро и антикорупционно срещу тях. Останалите закани могат и да не се изпълняват.


 

 


 

 


Доган, Борисов, Станишев и ние

Предишна новина

Законодателство’2008

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 5
    ********************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 1
    олелее | нерегистриран
    0
    0

    "Каква ще бъде последицата, ако предложените от ДПС текстове станат част от закон?"...

    когато българина каже:ДОЛУ БСП!- може!

    когато българина каже:ДОЛУ ДСБ!- може!

    когато българина каже:ДОЛУ ДПС!- етническа вражда-до четири години затвор или солидни глоби!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.