Ще облагодетелства ли недобросъвестните длъжници абсолютната давност от 10 години?*

Ще облагодетелства ли недобросъвестните длъжници абсолютната давност от 10 години?*
Марин Киров, юрист, снимка: в-к "24 часа"

10-годишна абсолютна давност за дълговете на физически лица е на път да бъде въведена в българския Граждански процесуален кодекс (ГПК). Промени, предложени от депутати от Обединени патриоти вече минаха на първо четене в пленарна зала, но предизвикаха и вълна от коментари и не на последно място негативните становища на министерствата на правосъдието и финансите.

В интервю за в-к „24 часа“ юристът Марин Киров разясни становището си по въпроса и дори нарече промените „бич за бизнеса“. „Според мен абсолютната давност, и то със срок десет години, която погасява всички вземания срещу физически лица независимо от прекъсванията й, е несправедлива на първо място за добросъвестните длъжници и добросъвестните кредитори, а оттам не е пресилено да се каже, че е “бич за бизнеса”. Кредитиране, събиране на вземания, изпълнение на задължения и връщане на дългове сами по себе си не са лоши думи и процеси – лошо е, ако не се спазват съответните правила, затова сме правова държава. Има много хора, които използват кредитиране за развиване на бизнес, кредиторите са техни партньори, използват кредитиране за образование, за здравословни нужди и решаване на проблеми. Те не отричат, че след като имат поет дълг, трябва да го връщат, и го връщат често пъти повече от 7-8 години. Как мислите, че виждат те идеята да се опростят дълговете на други хора, които са теглили няколко поредни кредитa и са използвали услуги, закупували са луксозни стоки без ясна идея и обезпечение за връщането и заплащането им, които се укриват и разпродават имущество само и само да изминат повече години и да се приеме абсолютна давност. Не я виждат добре, притеснени са от това неравенство – едните си плащат и са наказани с абсолютната давност, за сметка на тези, които не си плащат. Не е справедливо да няма преценка за добросъвестност на длъжника, същото се отнася и за кредитора. Не може да се наказва кредитор, който е водил дело и то е продължило 10 години и повече, направил е разноски и ще изгуби освен вземането и разноските си по делата. И да - чак на следващо място е бич за бизнеса, защото няма как да се инвестира, да се кредитира, да се развива каквато и да е бизнес инициатива в неустойчива правна среда, в която изведнъж без експертен дебат от утре се прилагат нови правила, независимо дали се отнася до сегашните изменения, казвам го като принцип. А сегашните изменения за абсолютната давност всъщност ще са наш, български, патент и са отречени от две министерства – Министерството на правосъдието и Министерството на финансите“, коментира Киров.

По думите му, в случая не става дума за това да се търси вина у законодателя дали идеята е „правилна“ или „грешна“, а за това да се държи сметка за нуждата от подобни промени и най-вече за тяхната справедливост. „Законът за нормативните актове основополага, че един закон трябва да отговаря на три изисквания – необходимост, обоснованост и предвидимост. Настоящият проект отговаря само на необходимостта от решение, защото никой не отрича, че има проблем. Не бих се наел с препоръки за оздравяване на проектозакона, но бих призовал към широк експертен дебат – дали в Народното събрание и в съвета по законодателството, дали в Министерството на правосъдието и в съвета по съдебната реформа, в работни групи или на неутрален терен, но призивът ми е за дебат по едно цялостно и комплексно решение на проблемите в отношенията кредитор – длъжник“, коментира юристът.

Киров все пак даде да се разбере, че не отрича нуждата от промени в закона, така че гражданите да не останат „роби на дълговете си“, но подчерта, че е нужен много сериозен дебат и обмисляне на подобна стъпка. „Като човек, който експертно наблюдава от години сектора на дълговете, съдебното изпълнение и събирането на дългове въобще, аз съм привърженик на идеята за личен фалит. Правил съм забележки през годините, че и абсолютната давност, и личният фалит са представяни понякога на гражданите като лесно и бързо освобождаване от дългове безусловно. Универсално решение няма – истината е, че няма унифициран световен модел за личен фалит, някъде, като в САЩ например, моделът е доста либерален и бърз, другаде, като в европейските държави, процедурата е рестриктивна. Но дори в Русия от няколко години действа нелоша система за личен фалит. И бих казал, че нашата държава не е една от последните, които не са се справили с фигурата на вечния длъжник, а по-скоро една от последните и малкото без отделен закон или норми за личен фалит. Личният фалит е процедура, не е еднократно решение за отпадане на всички дългове. Но зад нея стоят законов ред и ясни правила, по които да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по които кредиторите да се удовлетворят, доколкото е възможно. Този ред акцентира върху добросъвестността на длъжника, върху неговото поведение преди и след погасяването на дълга, а самата процедура минава под надзора на съда. И когато има такъв ред, балансиран и създаден за нашата реалност и нашите правни и икономически условия, ефектът ще е положителен в следните посоки – ще се ограничат произволът с права и измамите; ще има превенция и дисциплина и за кредитора, и за длъжника“, обясни той.

„Лош закон, но закон е максима от римското право, която вероятно и сега важи при предлагането на абсолютната давност – нека да се приеме нещо, за да има норма, пък ако е погрешно, ще бъде поправено. Аз нямам проблем с това, че група народни представители, избрани от хората, вярват в тази идея, въпреки че съм наясно с правните последици. Но много по-добре би било, ако държат това да е моделът за справяне с “вечния длъжник”, а не приемане на личния фалит, просто да се обосноват много по-обстойно и да ни покажат една подробна оценка на въздействието – да се каже ще има ли и каква ще е промяната в поведението на длъжниците при приемане на такова общо опрощаване на дългове, ще нараснат ли недобросъвестните; същото важи и за кредиторите и събирането на дългове – как ще се изменят банковият сектор и методите за събиране на дългове, ако кредиторът знае, че на първо време е лишен от огромни вземания с приемането на закона, а след това ще трябва да дебне непрекъснато длъжника, за да не изтече срокът; как ще се отрази на бизнеса и междуфирмените отношения и задлъжнялост; какво ще се случи със съдебната система, ако всички започнат да водят дела и избегнат извънсъдебната фаза“, допълни той.

Марин Киров направи и разграничение между давността по отношение на частните и държавните вземания, като обясни, че според него „обществото не може да бъде наказвано за това, че държавата не е събрала данъците си например“. „Това дали давността за частни вземания трябва да е аналогична на давността за държавните вземания, е изцяло юридически въпрос и тук няма място за политика. Държавата разполага с най-големия ресурс и възможности да събира вземанията си и ако не го прави, обществото не трябва да търпи последствия, т.е. обществото не може да бъде наказвано за това, че държавата не е събрала данъците си например. В едни частноправни отношения обаче не може държавата да санкционира добросъвестен кредитор и добросъвестен длъжник само защото са изтекли десет години, основата не е същата и не е равна за страните. При давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спрямо държавата давностният срок започва да тече от момента, в който вземането може да започне да се изпълнява. Същото не важи за частните субекти обаче – защото при тези отношения има извънсъдебна фаза, съдебна фаза и принудително изпълнение. Проблемен е моментът, от който тече абсолютната давност, особено ако е от падежа, защото недобросъвестни длъжници ще могат умишлено да се укриват и да предприемат действия, с които да лишат кредитора от вземането. Затруднени ще бъдат дори и добросъвестните кредитори, които са предприели активни действия по установяване и събиране на вземане, но поради продължителен съдебен процес не са се вместили в десетгодишния срок. Има и други юридически детайли за разликата между уредбата на давността в Закона за задълженията и договорите, която засяга частни субекти, и давността, която е в ДОПК и се отнася до вземания на държавата, но те са твърде специфични и са по-скоро за експертен дебат и юридическа аудитория“, коментира още Киров.

Той е категоричен също така, че ако все пак народните представители са решили да приемат този институт на абсолютната давност, то трябва задължително да вземат под внимание отрицателните становища на министерствата и експертните доводи и предложения в другите становища, които се отнасят до завишаване на срока на абсолютната давност, предвиждане на начален момент, на обхват на дълговете, много важно - и на някакъв елемент на добросъвестност на длъжника. “Иначе ми се иска да съберат всички предложения, които отлежават в деловодството на парламента, да изслушат експерти и неправителствения сектор, да се заяви и волята на правителството, и волята на парламента и да се положи началото на един съвършено различен подход и процес по законодателство с цел приемане на дълготрайни и ефективни решения в сектора, включително на личния фалит. Защото според мен проблеми в банковия сектор и кредитирането, в съдебното изпълнение, с частните съдебни изпълнители, в процеса по извънсъдебно събиране на дългове, проблеми в правосъдието и справедливостта трябва да се решават с нормите, които се отнасят за тях, а не през общата клауза всички са маскари, респективно опрощаваме всичко на всички за нечия сметка“, каза Киров.

И завърши: „Давността е период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника. Ако приемем, че давността, регламентирана в Закона за задълженията и договорите (със срок 3 и 5 години), е своеобразна санкция за бездействие на кредитора по събиране на дълга, то това се постига, като му се отказва правото на търсене на защита по съдебен ред. Това е ползата за длъжника – не може да бъде съден. Погасява се правото на иск, но в никакъв случай законодателят не въвежда давността като опрощаване на дължимото и насърчаване на недобросъвестно поведение. И всъщност точно това хората не знаят за давността - тя не ликвидира неплатените задължения – независимо дали говорим за сметки за телефон, вода и други периодични плащания, за които се отнася кратката тригодишна давност, или за кредит, за който важи пет години, - a погасява правото на иск. Затова и независимо от изтеклата давност и невъзможността на кредитора да търси правата си по съдебен ред според закона дългът сам по себе си не е погасен и не е заличен и доброволното плащане е единственият възможен и очакван от кредитора резултат. До този момент нашата правна система не е допускала толериране на недобросъвестно поведение и опрощаване на дълга“.

*Становището на Марин Киров е заимствано от интервюто на юриста пред в-к "24 часа"

Още по темата

Напрежение на протеста в София: Кола удари протестиращ

Предишна новина

Китайски хакери атакуваха Ватикана

Следваща новина

Коментари

24 Коментара

  1. 9
    умник | нерегистриран
    14
    -2
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    тъй наречения "специалист" нямаше да е лошо да прочете какви са предлаганите промени и тогава да ръси акъл. Щеше да разбере, че те не важат за търговци, респ. разсъжденията му са без основание.

    Добре, специалиста е тъп...тъпи са и проф.Огнян Герджиков и проф. Ангел Калайджиев с техните правни становища против давността. Само ти си чел и знаеш да четеш и да разбираш. Явно си някое умно чси.

  2. 8
    Светла | нерегистриран
    14
    -2

    Щом светилата в науката проф. Огнян Герджиков и проф. Ангел Калайджиев казаха и с научни доводи, че предложението за абсолютна давност не струва, колкото и да се пънете да лъжете хората, нищо няма да стане.

  3. 7
    адвокат | нерегистриран
    11
    -1

    Сега ще ти кажа защо не искат личен фалит. Не искат личен фалит защото ЧСИ-тата няма да могат да участват с такси в процедурата. Тя ще е само пред съда, с длъжника и синдик и ще е защита за длъжника. Затова не искат, а искат да си прокарат събирането на дългове без съд за което колежката Мая и адвокатурата скочиха онзи ден, а за да мине тази брутална идея им трябва отвличане на вниманието явно и хоп обещава се абсолютна давност...банките нали се сещаш как ще се оставят някой да им погаси вземанията.

  4. 6
    ЧСИ | нерегистриран
    13
    -1

    ЧСИ-тата са голямо лоби, веднага се активираха и ще прокарат събирането на дългове без съд.

  5. 5
    станев | нерегистриран
    19
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    тъй наречения "специалист" нямаше да е лошо да прочете какви са предлаганите промени и тогава да ръси акъл. Щеше да разбере, че те не важат за търговци, респ. разсъжденията му са без основание.

    Кредитор не означава търговец умнико анонимен...означава заем между приятели и роднини, издръжки, заплати...

  6. 4
    ЧСИ | нерегистриран
    4
    0

    ЧСИ да събират глобите на кат и за данъци...даже да няма минаване през съда, директно при тях!

  7. 3
    ВКС | нерегистриран
    11
    -1
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    тъй наречения "специалист" нямаше да е лошо да прочете какви са предлаганите промени и тогава да ръси акъл. Щеше да разбере, че те не важат за търговци, респ. разсъжденията му са без основание.

    Абе много си умен, ама чак пък толкова...явно ВКС, Министерство на правосъдието и Министерство на финансите са ги чели, защото казват, че са непълни, без необходимите препращания към други закони, без фиксиран срок от който да тече давността и ред други глупости на ГЕРБ и ОП...
    Не ти се получи смешката....къде в интервюто се говори за търговци?
    Аз като съдия считам, че такава процедура за фалит трябва да има и да минава през съд и преценка на добросъвестност. Всичко друго е лъжа и измама...

  8. 2
    999 | нерегистриран
    7
    0

    Приемете предложенията ЧСИ да събират дългове без съд и ще настане рай на земята.

  9. 1
    | нерегистриран
    5
    -7

    тъй наречения "специалист" нямаше да е лошо да прочете какви са предлаганите промени и тогава да ръси акъл. Щеше да разбере, че те не важат за търговци, респ. разсъжденията му са без основание.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.