Ще проговорят ли сенките на демоните?


орупцията е специфичен проблем за всяко общество и политическа система. На теория всички знаят, че я има, но на практика само в много редки случаи тя се доказва. Обикновено антикорупционните пробиви са се случвали на ниски и най-много на средни равнища. Високите етажи, за които говореше Петър Стоянов, никога не са били разклащани. Причината е може би не само страх, а и липса на доказателства, които да превърнат казуса корупция в решима задача за съдебната система. Абстрактното говорене на Стоянов принуди Костов да опише ситуацията с един образ от периода на политическите кампании по време на китайската културна революция: "Няма да правим акции от хунвейбински тип."

Последиците не закъсняха – срив на доверието в правителството на ОДС, а по-късно и катастрофално дясно поражение на парламентарните избори през 2001 г. Превръщането на борбата срещу корупцията в митология и подмяната на правото с идея за "лов на вещици" доведоха българското общество до сериозно обезкуражаване, че десните проевропейски реформи имат смисъл.

Принципите на правовата
държава бяха компрометирани,

идеята за нов обществен договор – забравена, а енергията за развитие – изчерпана. Говоренето за корупция въобще, а не с конкретика, донесе единствено политически резултат. На власт в България дойдоха други управляващи. Заедно с тях се родиха и съмненията за новите носители на корупция. Също толкова мощни, както и при управлението на ОДС, но и точно толкова недоказуеми.

Днес годината е 2008-а. Току-що бе издадена книгата на германския журналист Юрген Рот. Скандалните полемики около нея тръгнаха още, когато фрагменти за отделни политически личности се появиха в нашата преса. Първото публично представяне на "Новите български демони" разруши митологията и около автора, и около неговите внушения. Оказа се, че са допуснати изключително груби фактологични грешки, а твърденията за престъпна дейност в различни сфери са представени едностранчиво и непроверено. Самият автор призна: "Не съм казал, че изнесеното в книгата са факти. Това са само твърдения." Юрген Рот едва ли дори подозира, че е сътворил един публицистичен аналог на политическото говорене на Петър Стоянов. Девет години по-късно.

Същият фойерверк като
обществен отклик и същата обреченост да няма някакъв резултат.

Впрочем – не е съвсем така. Резултат има, но той е в усещането, че посочените от Юрген Рот персонажи са реабилитирани поради липса на доказателства и фактологични грешки в книгата. Но колкото и грешки да има в книгата, никой не казва, че всъщност няма корупция. Никой не твърди, че няма връзки между представители на държавата и организираната престъпност.

Сянката на митовете е толкова силна, че за да бъде разсеяна, е необходима непосилна работа от страна на съдебната система. В България отдавна обществото е станало заложник на един емоционален дисбаланс. Хората повярваха, че страната е пропита от корупция и организирана престъпност, а се управлява от нещо като мафия. В същото време никой не вярва, че операция "чисти ръце" у нас е възможна. Така юридическият смисъл на понятието "право" се оказа подменен от някакво народно творчество при създаването на образи на корупцията и престъпността. Така например известният прякор "мистър 10 процента" си остана като нарицателна присъда на общественото мнение.

Тя обаче не получи
юридически еквивалент

и всъщност образът заживя собствен живот в съвременния фолклор по същата емоционална формула, както се възприема и Крали Марко. Който иска – вярва, че го има. Който не иска – не вярва.

Раздвижването, което през последните месеци показаха държавните институции в опита им да проведат акции срещу организираната престъпност, е може би една от последните възможности да се запази някакъв български авторитет. Дори причината за поредната кампанийна активност да е свързана със страхове на властите, че ЕС може да наложи на страната ни предпазна клауза в сферата на правосъдието и вътрешните работи, проблемът за противодействието срещу високата престъпност е много по-стратегически значим и политически интересен, отколкото изглежда и в най-смелото гражданско въображение. Досега обяснението за липса на ефективност в работата на съдебната система се ограничаваше с израза "липса на политическа воля". Ако това все пак е част от обяснението на проблема, то при всички случаи липсата на политическа воля едва ли е най-важната причина за непрекъснатите провали. В случая, когато става дума за хипотезата "държава на мафията, проядена от корупция", изразът "липса на политическа воля" е синоним или производен на мафиотизираната държава. Една мафия, ако допуснем, че съществува в почти същия мащаб, както бива представяна от митологията, никога не би тръгнала да воюва срещу себе си. Точно обратното – в опита си да съхрани собствените си позиции подобна държава като политически изразител на мафиотски интерес ще се опита да реализира камуфлажна активност и да получи сламени резултати. Такава държава и нейната камуфлажна активност биха били насочени към фалшиви цели, които да създадат

имитация, че нещо се върши.

Провалът на акцията в Дупница и смешката, произведена около братя Галеви, са илюстрация не толкова за безсилие и непрофесионализъм от страна на службите, колкото за показна имитационна акция и предупреждение, че корените на организираната престъпност са пуснати навсякъде.

Наскоро британският вестник "Сънди Телеграф" – след текстовете в "Хералд Трибюн" и "Ню Йорк Таймс" – също отдели информационно място за България. В публикацията страната ни е наречена "столица на корупцията на Европа". Нарочването ни за "лошото дете" на Европейския съюз засилва подозренията и недоверието, надгражда корупционната митология около България и в същото време не носи никакви конкретни решения. Големият проблем – и това сякаш става все по-ясно – е другаде. И най-болезнените критики биха могли да бъдат понесени като справедливи, ако в крайна сметка съумеем да си дадем отговори на два въпроса. Единият е, какъв модел на държавност изгради България през годините на прехода, а другият – предпоставка ли е за корупционни и мафиотски практики сегашната политическа система у нас? Въпросът за държавността опира до изясняване на характера на институциите, тяхното взаимодействие, финансирането на изборните кампании за излъчване на титуляра в една или друга институция. Случаите с бизнесмените Людмил Стойков, дарител за изборната кампания на президента Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП и сниман със Станишев, недоразумение ли са, или повдигат завесата на много добре разработена сенчеста практика във финансовите отношения политика–бизнес? И срещу двамата бизнесмени са повдигнати обвинения заради сериозни финансови злоупотреби. И Първанов, и Станишев се дистанцираха от случаите, като ги предоставиха изцяло в ръцете на правораздавателната система.

Но да се върнем към въпроса за институциите.

Има ли негласно договаряне
между бизнеса и политиката
за взаимна подкрепа?

Бизнесът да предлага пари, а политиката да обещава покровителство. Ако това наистина се окаже част от сделка, тогава защо отговорността да се носи от бизнеса, а политическите институции да бъдат подминавани безнаказано? И ако приемем, че мащабите на корупция са приблизително такива, каквито се описват в публичното пространство, тогава ще се окаже, че и днес явлението е повсеместно. Променени са само цветовете на политическите му носители. По времето на Петър Стоянов и Иван Костов повсеместната корупция беше вменена на синьото управление в страната. Днес управлява социалистическата партия в коалиция с НДСВ и ДПС. Това означава, че корупцията няма любими цветове, а е практика на всички изразители на властта. Как да бъде разкъсан тогава този омагьосан кръг, който носи на страната ни толкова тежки имиджови поражения? Как да стане така, че Европа и светът да възприемат държавата ни по достойнство, а не с предубеждението, че престъпността е едва ли не някаква неотделима част от народопсихологията по тези земи. Решение и на тази болезнена задача има, но то трябва да бъде приложено универсално – към всички, а не избирателно – според предпочитанията.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган в емоционално интервю пред в. "Труд" след смъртта на Ахмед Емин каза нещо с изключителна политическа стойност, което обаче остана неразчетено заради острата тема и въпросителните около драмата с Емин.

Политическите думи на Доган
бяха свързани отново
с обръчите от фирми.

"Навремето – напомни лидерът, – когато казах за обръчите от фирми, всички скочиха срещу Движението за права и свободи, а явлението "обръчи от фирми" не е само на ДПС, а на всички партии. И щом останалите си мълчат, ще си мълча и аз", завърши темата за обръчите той. Доган не е съвсем прав да твърди, че всички са скочили срещу ДПС, когато сензационно се заговори за обръчите. Тогава започна политическо говорене, но най-важната институция, която трябваше да реагира, си замълча. Това беше прокуратурата. Тя сякаш умишлено пропусна да забележи как лидерът на една от най-влиятелните български партии описва модел за нерегламентирано финансиране и го определя като стара политическа практика.

Може би трябваше да се стигне до още по-сензационното проговаряне на един бивш шеф на бизнес центъра на ДПС – Карем Караали, чийто разказ за търговска дейност на движението в зони като Русия, Турция и Украйна, както и за начините за набиране на средства,

най-сетне впечатлиха
прокуратурата и тя възложи
на ДАНС да извърши проверка.

Историческо събитие. За пръв път държавата тръгва с мощен инструментариум към една политическа партия заради нейното финансиране. И то не коя да е, а на мандатоносителите на действащ премиер. Прокуратурата нямаше друг избор, освен да реагира. Причината е в дързостта и публичността на проговарянето на свидетеля. Изведнъж се чу гласът на една от сенките на новите български демони. Глас и лице, които не бяха абстракция, а разобличение. Или може би отново клевета, за която обаче също се носи конкретна отговорност.

Липсата на страх при сенките е много по-силна от липсата на воля при политиците. Смелостта на гражданите принуждава държавата да действа. И тъкмо това е началото на пътя, по който да се провери дали митологията за голямата престъпност е истина, или е продукт на ниско самочувствие и лошо народно творчество.


 

 


 

 


ОПРОВЕРЖЕНИЕ

Предишна новина

"Monblan" замени бухалките

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.