Д-р Вероника Стоилова, ЮЗУ "Неофит Рилски":

Ще се търси диалог за правата на българите във Великобритания след Брекзит

Ще се търси диалог за правата на българите във Великобритания след Брекзит
Д-р Вероника Стоилова, преподавател по международно право в ЮЗУ "Неофит Рилски" и автор на научни статии

България прие план при Брекзит с или без сделка. Новината съобщи лично премиерът Бойко Борисов и уточни, че стратегията на страната ни предвижда законодателни дейности и адаптиране на нормативната уредба. Очаква се и сключването на двустранни споразумения в много сфери, в случай че Европейският съюз (ЕС) не предвижда общ подход за действие при оттеглянето на Великобритания без сделка. В края на януари Великобритания напусна Общността, но до края на годината остава в единния европейски пазар и Митническия съюз на ЕС. Страните трябваше да използват това време за изготвяне на търговско споразумение, но напредъкът в преговорите беше незначителен. На фона на репресиите, наложени от световната пандемия от COVID-19, ЕС е изправен и пред друга важна тема с продължение – намирането на консенсус за сделка с Великобритания.

За посоките на развитие, законодателните промени у нас и отражението върху България – отговорите търсим с д-р Вероника Стоилова, преподавател по международно право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и автор на научни статии в областта на международното право и международните отношения.

Д-р Стоилова, вариантът на Брекзит със сделка изглежда все още труден. На какъв етап са преговорите, след като преди дни Европейската комисия обясни, че Лондон е пропуснал срока за обяснение на закона, нарушаващ споразумението? Накъде върви процесът?

Желанието на британския народ за оттегляне от Европейския съюз предизвика вълнения не само в рамките на стария континент, но и извън него. Може би няма да преувелича като кажа, че това е най-значимото събитие за обединена Европа след падането на Берлинската стена през 1989 г. С него може да се отбележи началото на промяната в Европейския съюз, какъвто го познаваме. Преди обаче да проследим актуалността на събитията, свързани с Брекзит, може би е редно да споменем няколко думи за самия процес. В историята на ЕС се наблюдават периоди на еврооптимизъм и евроскептицизъм. В този контекст развитието на европейския проект е белязано през годините от процесите на „задълбочаване“ на интеграцията и „разширяване“ на Съюза, на „засилено сътрудничество“ и възможността за развитие на „различни скорости“. Резултатът от всичко това може да се определи като сложно съчетание от наднационализъм и междуправителственост, комбинирани често с умереност и прагматизъм в дейността на ЕС. Много от държавите членки на ЕС обаче остават силно привързани към националния суверенитет, поради което отхвърлят федералното бъдеще на ЕС. В тази група държави е и Обединеното кралство. Британският политически елит не приема добре обстоятелството, че голям процент от приложимото законодателство произлиза по линия на ЕС. В края на януари тази година Обединеното кралство официално напусна Европейския съюз, с което загуби статута си на държава членка. С това страната преустанови участието си в процеса на вземане на решения в ЕС, в резултат на което изтегли и предствителите си от институционалната структура на организацията. Съгласно поетите ангажименти от страна на ЕС и Обединеното кралство при подписването на споразумението за оттегляне се предвижда преходен период до 31 декември 2020 г. (припомням - със споразумението за оттегляне се определят редът и условията за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и Европейската общност за атомна енергия („Евратом“) в съответствие с чл. 50 от Договора за Европейския съюз). До тогава правото на ЕС се прилага на територията на Обединеното кралство, което гарантира, че няма да има промяна в сегашното положение за гражданите, потребителите, предприятията, инвеститорите, студентите и научните изследователи както в рамките на ЕС, така и в Обединеното кралство. Това обаче ще се промени от 1 януари 2021 г., ако преходният период не бъде удължен. Припомням, че в споразумението за оттегляне е определена възможността за удължаване на преходния период до 1 или 2 години (чл. 132). В случая бе фиксиран краен срок за вземане на решение дали ще има удължаване на преходния период до 1 юли 2020 г., който изтече без да бъде договорено удължаване. Преговорният процес, свързан с постигането на споразумение за свободна търговия между ЕС и Великобритания се усложни през последните месеци. Какво имам предвид: планът бе по време на заседанието на Европейския съвет през средата на октомври тази година да бъде утвърдено такова споразумение, за да има време то да влезе в сила от 1 януари 2021 г. (непосредствено след края на преходния период). Това не се случи в рамките на планирания срок и, от своя страна, внесе допълнително напрежение, предвид и обстоятелството, че текстът на споразумението все още не е в окончателен вариант. Противоречия в преговорния процес внесе и нарушаването на  споразумението за оттегляне от страна на Обединеното кралство с внасянето на законопроект относно статура на вътрешния пазар, който пряко погазва договорките от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия. Към момента не е напълно ясно какъв ще бъде форматът на бъдещите отношения между държавите от ЕС и Обединеното кралство, тъй като различията в преговорите са значителни и не могат да продължават в духа на избирателния подход, който Великобритания се опитва да наложи съобразно британските интереси. В този смисъл, въпреки оптимизма за благоприятен завършек на преговорния процес, ЕС се подготвя и за вариант Брекзит без споразумение. Това към момента се очертава като най-вероятният сценарий. Важно е обаче да отбележим, че при евентуален провал на преговорите икономическите последици, особено в контекста на кризата от COVID-19, могат да бъдат исключително сериозни.

Какво следва за държавите в ЕС, ако не се стигне до сделка и общ механизъм на действие?

Оттеглянето на Обединеното кралство безспорно оставя дълбока следа върху стабилността на Съюза, тъй като създава предпоставки за разделение и същевременно противопоставя държавите членки посредством идеята за Европа на „две скорости“. Промените, които предизвиква Брекзит, ще се отразят пряко върху равновесието на силите в рамките на ЕС в области от изключителна важност, например икономика, външна политика, сигурност и т.н. По този начин ЕС ще бъде принуден и да въведе промени в работата на своите институции. Решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС ще има директен ефект по отношение на ангажиментите, които са поети с членството. Като най-противоречив се очертава въпросът със статута на гражданите на Великобритания, които живеят в рамките на ЕС, както и този със статута на гражданите на ЕС, които живеят на острова. Очаква се Брекзит да породи противиречия и по отношение на европейското законодателство и прилагането му в рамките на Обединеното кралство. Директният икономически ефект на оттеглянето се отнася до мястото на Великобритания в рамките на единния европейски пазар. Успешно прилаганият към момента норвежки модел, който се характеризира с участие в единния пазар без членство в ЕС, не би могъл да бъде относим към случая на Обединеното кралство без запазване на свободата на движение и търговските правила на Съюза. В този смисъл се поражда необходимост от предоговаряне на търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС и преминаването отново към налагане на тарифни и нетарифни бариери в контекста на правилата, утвърдени от Световната търговска организация. Съществува потенциална възможност и за рецесия в рамките на Обединеното кралство, която би намалила търсенето на стоки и услуги и би усложнила ситуацията. При Брекзит без споразумение страните от западната част на ЕС, особено Франция, Белгия и Холандия, биха понесли значителни загуби и смущения. Ирландия ще бъде особено силно засегната. Континенталните рибари от Дания до Испания могат да бъдат изправени пред сериозно предизвикателство, ако бъдат затворени водите на Обединеното кралство за тях. От 1 февруари 2020 г. насам Обединеното кралство се възприема като „трета държава“ за държавите членки на ЕС. Това означава, че след изтичането на преходния период ако не се постигне споразумение за бъдещите отношения и съгласие относно общия механизъм на действие, държавите членки ще регулират отношенията си с Обединеното кралство посредством сключването на двустранни и многостранни споразумения в контекста на класическото междуправителствено сътрудничество.

Премиерът Борисов съобщи, че България вече има план за действие, който включва законодателни дейности и адаптиране на нормативната уредба. Какво ще се промени?

Българското правителство има приети национални планове за действие в случай на оттегляне на Обединеното кралство както със споразумение, така и без споразумение. В този смисъл, страната има известна готовност за действие, макар и при не съвсем ясната посока на преговорния процес по Брекзит на равнище ЕС. В случай, че не се постигне общ подход на равнище ЕС и в съответствие с европейското право страната има готовност за организиране на законодателни и информационни дейности, както и за започване на преговори и подписване на двустранни и многостранни споразумения с Обединеното кралство в областите от взаимен интерес за двете държави. Въпросът със статута и правата на българските граждани в Обединеното кралство е от изключителна важност, което предполага търсене на диалог в тази посока. В този смисъл, считам, че отношенията между България и Великобритания няма да бъдат нарушени и ще се търсят варианти за широко взаимно сътрудничество. Все пак не трябва да забравяме думите на лорд Палмерстън, че Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси.

Имайки предвид ситуацията с COVID-19 и нужната от спешни промени в законите, предстоящото дебатиране и гласуване на новия бюджет и редовните дейности на парламента, ще успее ли от своя страна българския законодател да адаптира законодателството и спрямо Брекзит?

Като пълноправен член на ЕС България следва да изпълнява задълженията, произтичащи от членството си. Това означава, че промените в европейското законодателство в контекста на Брекзит ще трябва да бъдат отразени своевременно и на национално равнище. Процесът, разбира се, има своите особености, още повече в условията на COVID-19 и затрудненията, които произтичат от тази напрегната обстановка. Разбира се, държавата не може да спре да работи. Поради това вярвам, че законодателят ще успее да се адаптира, въпреки трудностите пред пълноценното законотворчество. Считам, че българският законодател ще се справи с хармонизирането на вътрешното ни право с това на ЕС така, както и до сега се е справял, и, от друга страна, ще намери решения на специфичните аспекти в тази материя. Дали ще бъде успешно – времето ще покаже. Важно е да бъде откроен и предложен общ подход за действие, тъй като проблемът не е само български, а общоевропейски. Ситуацията е нова за всички държави в ЕС, тъй като практиката на Съюза познава по-добре процеса на присъединяване на нови членове, отколкото този на оттегляне на вече членуващи държави.

Да обясним и сценария на действие и при евентуален Брекзит със сделка?

В контекста на интеграционните процеси фокусът винаги е бил насочен към темата за присъединяването на държавите кандидатки, а не върху оттеглянето им от ЕС. Както е известно, към момента няма случаи на оттегляне на държава от Съюза. Въпреки това този въпрос е предмет на дискусии в продължение на много години преди настоящия Брекзит. Тук е моментът да се спомене, че Договорът за Европейския съюз (след редакцията от Лисабон) включва чл. 50, посветен изцяло на възможността за доброволно и едностранно оттегляне на държавите членки от ЕС. Именно там се обобщава процедурата, в съответствие с която ще се водят преговори между ЕС и оттеглящата се държава и съгласно която ще се сключва споразумение с нея. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. всъщност нито Договорът за ЕО, нито Договорът за ЕС регламентират изрично възможността държава членка да напусне ЕС. Рамката за бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство в контекста на Брекзит със сделка обхваща параметрите на амбициозно, широко, задълбочено и гъвкаво партньорство по отношение на търговското и икономическото сътрудничество, в чиято основа е залегнало всеобхватно и балансирано споразумение за свободна търговия, по отношение на правоприлагането и наказателното правосъдие, външната политика, сигурността и отбраната и по-широки области на сътрудничество. Равнопоставеността при поддържането на високи стандарти в областта на държавните помощи, конкуренцията, социалните стандарти и стандартите в областта на заетостта, околната среда, изменението на климата и съответните данъчни въпроси, с цел да се избегнат нелоялни конкурентни предимства както за ЕС, така и за Обединеното кралство също са откроени като приоритет. Планира се очертаването на ясни и подходящи механизми за правоприлагане на национално равнище, както и за уреждане на спорове между ЕС и Обединеното кралство. Всичко това звучи добре, но практическото му приложение се разминава с всеобщите амбиции. Голяма част от противоречията около сделката за бъдещите отношения са свързани с това, че Обединеното кралство се опитва да запази ползите от членството в Европейския съюз, но без задълженията. Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз се оказва сложен и противоречив процес както за британското правителтво, така и за Съюза. Последващите събития са решаващи както за по-натататъшното развитие на отношенията между тях, така и във връзка с бъдещето на интеграционните процеси в рамките на европейския проект.

Още по темата

"Ройтерс": ЕК започна акция за защита и насърчаване на ЛГБТ обществото

Предишна новина

Христо Терзийски: Имаме осъдени нарушители на карантината

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    RRR | нерегистриран
    0
    0

    Да се оправят сами.

  2. 4
    П. Георгиев | нерегистриран
    4
    0

    Хубав анализ на доста актуална тема. Приятно, съдържателно и най-вече разбираемо четиво. Ако по мое време имаше такива преподаватели в СУ, вероятно щеше да има и повече грамотни хора сега. Добро попадение на редакцията.

  3. 3
    Алоо авторката | нерегистриран
    1
    -5

    Стига си се правила че и ти си международник. Дъщеря ми и двамата ми внуци (пълнолетни) са в Англия и са си уредили правата, а тези лентяите, които не работят да ги издържа Бойко. Вие оправихте българите в България - та сега и света оправяте. Кой ви дава дипломи та да се фукате.

  4. 2
    Колежка на Гешев ??? | нерегистриран
    0
    -5

    Госпожата, която не казва нищо, всъщност, нека да научи английски език и да прочете, /или поне някой друг в БГ!/, законодателните промени, гласувани на 22 остомври 2020 в Обединеното Кралство... и, тогава да се опитат да обяснят на българските граждани, които се интересуват, за какво става дума и как да процедират, ако искат да живеят, работят или учат на Острова! Много е просто и лесно ! ...И да не берат грижа за британските поданици, които ще пожелаят да живеят в ЕС...Те винаги са си живели където са пожелали, а и ще продължат, предполагам и занапред.

  5. 1
    | нерегистриран
    3
    -1

    Ето защо има наплив за ЮЗУ право

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.