Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е подтиквал към подкуп Сантиров, Цонев и Попов

Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е подтиквал към подкуп Сантиров, Цонев и Попов

Съдът недоумява: Защо Петьо Петров е бил командирован в НСлС

 

Тричленният състав от САС коментира и необходимостта от командироването на Петьо Петров от Столичното следствие в Националната следствена служба.

Както е известно Петров е бил командирован със заповед на главния прокурор от февруари 2012 г. по искане на Ангел Александров, по онова време завеждащ отдел Трети. Петров веднага е бил прикрепен към следователката, която е работила по делото „Странджа 2”, което се е водило срещу неизвестни извършители от Министерството на отбраната.

Според САС липсва ясна и разбираема причина защо не е бил сформиран разследващ екип от следователите, които са титуляри в НСлС, а вместо това се командирова Петьо Петров и е включен в екипа по разследването на т.нар. договор „Странджа 2” на военното министерство като е пренебрегната системата за случайно разпределение на дела и преписки.  

„Действително заповедта на Главния прокурор за командироването на Петров е била издадена след отправено искане в този смисъл от страна на завеждащият отдел 03 в НСлС (по онова време Ангел Александров – б.а.), който е обосновал искането си с нуждите на разследването по сл. дело № 105/2009 г. (делото „Странджа 2” – б.а.)...

Липсва яснота и относно онази изключителност на личните и професионалните негови качества, която е надделявала над възможностите на останалите следователи от Националната следствена служба, доколкото искането на следовател Александров не е мотивирано със специална професионална подготвеност на Петров и специална негова обученост в разследването на конкретния тип дела, а единствено и само с това, че в миналото си той е бил прокурор. Тук е редно да се отбележи и това, че без обяснение по делото са и причините за предсрочното прекратяване на командировката на Петьо Петров в НСлС, доколкото заповедта на Главния прокурор за командироването му в НСлС е била за една година, считано от 12 февруари 2010 г., а според собствените на самия Петров показания след април 2010 г. той вече не е бил на работа в НСлС. Същевременно не твърди разследването по сл. дело № 105/2009 г. („Странджа 2 – б.а.”) да е било приключено през април 2010 г. Тези факти оставят впечатление, че престоят на свидетеля Петров в НСлС е бил финализиран с приключването на операцията по задържането на тримата подсъдими”, разсъждават съдиите от САС.

Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е създал предпоставки за реализиране на цялата верига от събития, за да постигне евентуалното даване на подкуп, като е манипулирал, убеждавал, съветвал, обещавал на съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Толерирането на подобни похвати за разкриване и доказване на престъпления не би могло да работи за затвърждаване на уважението към закона и авторитета на правозащитните органи, за утвърждаване на доверието на обществото в тях и на вярата му в тяхната сила и справедливост. 

Това се казва в мотивите на Софийския апелативен съд, който на 14 февруари излезе с решение, потвърждаващо оправдателните присъди на бившия военен министър Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов, които Софийският градски съд наложи на тримата на 29 октомври 2012 г. Тримата са обвинени за подкуп.

Делото ще се запомни с няколко много интересни моменти. Най-напред с прословутата реплика на бившия вече заместник-градски прокурор Роман Василев (командирован в АпСпП) към Николай Цонев по време на ареста му на 1 април 2010 г.: "Г-н Цонев, обвинен сте в престъпление корупционно... Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги...като за всеки престъпник, долу на земята!"

Освен това по делото още на първа инстанция лъснаха някои основни проблеми при исканията и използването на специални разузнавателни средства. Един от тях е, че Роман Василев подведе тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, сега главен прокурор, че престъплението ще се извърши в Пловдив и затова поиска от него да даде разрешение на използване на СРС. И още – защитата посочи, а СГС се съгласи с друго нарушение, констатирано при разследването – Роман Василев сам е изготвял искания и разрешения за СРС, отправени към Апелативен съд-Бургас, където съдията просто ги е разписал.

В мотивите си въззивната инстанция отделя изключително голямо внимание на поведението и на свидетелските показания на основния прокурорски свидетел по делото, а именно следователя Петьо Петров, който в момента оглавява следствения отдел на СГП.

САС остро критикува поведението на Петров. "Практически този свидетел е нагласял извършването на корупционен акт от страна на всеки от тримата подсъдими, въздействайки върху Сантиров и Попов директно. Той е правел всичко, за да бъде задействана корупционна схема – създавал е условия, за да предизвика даване на подкуп като е искал провеждане на срещи с всеки от подсъдимите, убеждавал е, манипулирал е Сантиров и Попов в директните си контакти с тях с обещаващи реплики, че всеки от тях също ще получи част от парите, които Цонев ще даде, манипулирал е Тенчо Попов с обобщаващите си изводи, че се касае за "огромна далавера" на Николай Цонев, а за нуждите на правените в момента на срещите му с всеки от подсъдимите Сантиров и Попов записи със СРС е манипулирал смисъла на някои от изречените от тях реплики, за да ги подчини на замисъла за инсцениране и последващо реализиране на корупционната схема, определял е и е мотивирал размера на подкупа, който трябва да получи; стимулирал е у всеки от подсъдимите Сантиров и Попов убеждение, че има нагласата да съдейства на Николай Цонев за постигане на благоприятен за него изход от делото "Странджа 2"; ангажирал се е да обмисля варианти за процесуално поведение на Цонев, а дори и съдържанието на показанията, които същият следва да даде по делото. Ето защо всичко, случило се на 17-ти, 18-ти март 2010г. и в следващите дни до 01-ви април 2010г. представлява единствено и само неправомерна форма на разследване", пишат в мотивите си съдиите Спас Иванчев, Милена Панева и Калинка Георгиева.

Съставът добавя, че в случая напълно споделя становището на проф. Димитър Михайлов, че е недопустимо борбата с престъпленията да се води чрез предизвикването и организирането на престъпления и още по-малко - когато това става с участието на органи на властта. "Редът в човешкото общество в съвременния свят не би трябвало да се постига с неморални, а още по-малко с незаконни действия. Действащата понастоящем в България правна уредба предвижда възможности за симулиране на престъпно поведение, които са легализирани и се ползват за разкриване на престъпления. Сред тези форми обаче провокацията към подкуп не фигурира", казват още в мотивите си съдиите от САС и се съгласяват с констатациите на първата инстанция, че в случая може да се говори за провокация към подкуп.

Добавят, че единственото обяснение на поведението на следователя Петьо Петров е подсъдимите да бъдат дискредитирани и злепоставени.

В мотивите си съдът пространно анализира показанията на свидетеля Петров и приложените по делото СРС. При тяхната съпоставка съдът е стигнал до извода, че нееднократно Петров манипулативно тълкува думите на подсъдимите Сантиров и Попов, премълчава някои факти, а други са недоизказани и превратно тълкувани. На съда е направило впечатление, че свидетелят Петров свободно говори по всякакви теми, с изключение на една – по онова време съдия Сантиров е поел някакво дело и когато е искал да сподели нещо във връзка с него, Петров е бягал от темата. Самият Сантиров пред първата инстанция няколко пъти е казвал, че именно това дело е била причината двамата да започнат по-интензивни контакти.

Иначе, по отношение на нарушенията при искането и използването на специални разузнавателни средства, САС се съгласява, че има констатирани нарушения, но те са несъществени и заради това не може изцяло да се изключат като доказателства по делото. Например – твърденията на защитата, че Роман Василев сам е изготвял искания и разрешения за СРС, отправени към Апелативен съд-Бургас, където съдията просто ги е разписал. А освен това и ги е дописвал – слагал дати и часове.

Според САС става дума за "бланков текст, чийто автор и технически изпълнител са без определящо за валидността на акта значение, стига този акт да е подписан от лицето, легитимирано по закон да издаде такова разрешение след преценка на съответните обстоятелства". В случая било важно, че разрешенията са подписани от председателя на съответния съд, т.е. от оправомощено лице. А що се отнася до добавянето на дата и час, то нямало такова изискване в закона, така че не е недостатък, че председателят на съда не ги е посочил в бланката.

Що се отнася до това, че Роман Василев е подвел председателя на ПОС да разпише СРС, апелативните съдии приемат, че е бил изложен "фалшив аргумент" – а именно, че е "постъпила допълнителна информация, че Тенчо Попов се явява основен посредник за осъществяването на корупционната схема като поема ангажимент лично да получи средствата и да ги предостави на територията на Пловдив".

Тук съдът коментира, че тази информация по никакъв начин не се потвърждава, освен това самото разрешение е дадено още преди самият Попов да разбере за какво става дума.

"Действително може да се приеме, че волята на председателя на Окръжен съд-Пловдив е била опорочена по отношение на преценката му за местната негова компетентност да се произнесе по представеното му искане на зам. градския прокурор на София. Този проблем обаче няма отношение към основанията за разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства, поради което фактът на съществуването му не е в състояние сам по себе си да компрометира възможността за ползване на конкретно изготвените веществени доказателствени средства при решаването на делото", казват в мотивите си САС. 

Въззивната инстанция, обаче, констатира други две нарушения при използването на СРС. Най-напред разследващите е трябвало да поискат разрешение за подслушването на съдия Петър Сантиров не от съда в Бургас, а от председателя на Софийския апелативен съд, както гласи законът.

"Очевидно е при това положение, че с отправяне на искането за прилагане на СРС спрямо подсъдимия Сантиров до председателя на Апелативен съд-Бургас, а не до председателя на Софийския апелативен съд и с издаване на съответното разрешение не от председателя на САС или от изрично оправомощен негов заместник е била нарушена местната подсъдност", се казва още в мотивите на САС.

За сериозно нарушение на закона въззивната инстанция намира отправеното искане за прилагане на СРС спрямо Петьо Петров и Николай Цонев до апелативния съд в Бургас.

"Нито подсъдимият Цонев, нито свидетелят Петров е бил съдия, никой от двамата не е бил ръководител на окръжен съд, нито заместник-председател на такъв съд, в т.ч. и на Софийски градски съд. Очевидно е при това положение, че дадените от председателя на Апелативен съд-Бургас разрешения за реализиране на СРС по отношение на Петьо Петров и Николай Цонев са извън законовия регламент. Тук е редно да се отбележи, че в закона не е предвидена принципна възможност за ръководителя на горестоящия съд да извършва действия от компетентността на ръководителя на по-долустоящия съд, каквато възможност е предвидена в чл. 143, ал. 2 ЗСВ по отношение на прокурора от висшестоящата прокуратура. Друго не би и могло да бъде, тъй като съдът не е единна и централизирана система, каквато представлява прокуратурата. 
Така констатираното нарушение в реда за разрешаване прилагането на СРС по отношение на Петьо Петров и Николай Цонев не позволява използването на приложените по делото като веществени доказателствени средства записи от контролираните разговори на тези лица и ползването им като редовен източник на доказателства за вината на подсъдимите
", се казва в мотивите на САС. 

Отделя се и специално внимание на проблема със съгласието на Петров да бъде подслушван, позовавайки се на чл. 12, ал. 2 от ЗСРС.

Въззивната инстанция изтъква, че тази разпоредба се прилага: когато това е необходимо за опазване на живота, здравето или имуществото на лица, по отношение на които има достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването по конкретно дело е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи и т.н.

"За да обоснове прилагане на СРС, заплахата трябва да има реални измерения, а не да съществува хипотетично като абстрактна възможност. Наред с това тази заплаха трябва да е функционално свързана с участието на лицето в конкретното наказателно производство. Действително неясно остава от материалите по делото каква би трябвало да е била така констатираната от органите на МВР и от свидетеля Петров заплаха и по отношение на какво благо на Петров би трябвало да е била насочена тя. Самият Петров пред съда е отрекъл такава заплаха да е съществувала. Единствената възможност при това положение е констатираният от органите на МВР риск да е бил свързан с незаконно увеличаване на имуществото на свидетеля Петров. Но не този риск има предвид законът в чл. 123, ал. 7 НПК. Това обаче, което е по-важно в случая е, че декларираното съгласие на един гражданин за прилагане спрямо него на СРС никога не е достатъчно, за да бъде ангажиран държавният ресурс. Необходимо е това съгласие да бъде съчетано отново със съдебно разрешение. А в случая издадено от компетентен орган такова разрешение за прилагане на СРС спрямо Петьо Петров няма", изтъкват съдиите от САС.

Тричленният състав обръща внимание и на плика, в който уж са били 20-те хиляди евро, които Тенчо Попов е дал на следователя. Както стана ясно още на първа инстанция, по плика не са открили отпечатъци на Тенчо Попов, а само на Петьо Петров и на следователя, занимаващ се с делото за подкуп.

Според съда не е ясно как сред веществените доказателства по делото са се озовали банкнотите от 200 евро.

"Фактите по делото, касаещи се до въпросния момент от събитията, показват единствено и само информационен хаос, ориентирането в който е невъзможно на базата на представените от органите на досъдебното производство данни относно плика, който Петров е получил от подсъдимия Попов на 1 април, пликът, който този свидетел е предал доброволно в същия ден в сградата на НСлС и пликът, който е бил предоставен в хода на разследването за експертно криминалистично изследване", мотивират се съдиите. На тях не им е ясно защо Петьо Петров не е предал плика с парите още на излизане от нотариалната кантора на съпругата на Попов, където са били служители на МВР и прокуратурата.

"Не е възможно да се изключи с несъмнена достоверност на извода вероятността за манипулация в предадения на 1 април 2010 г. от подсъдимия Попов на свидетеля Петьо Петров плик и в неговото съдържание преди да бъде съставен протоколът за доброволно предаване. Ето защо за съществуване на безспорно доказан по делото факт на предаване на 20 000 евро от подсъдимия Попов на свидетеля Петров, както се твърди в протеста, е невъзможно да се говори", казват още апелативните съдии.

Решението на тричленния състав не е окончателно, то подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.

Още по темата

Единната сметка за приходите вече ще е в четири отделни. Това решиха депутатите, след като приеха на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С приетите промени досегашната единна сметка за плащане на задълженията на граждан

Предишна новина

Кое е правото, което вие знаете, че имате, преди съдът и светът да са го узнали?

Следваща новина

Коментари

39 Коментара

  1. 9
    ...................................... | нерегистриран
    8
    -6

    В случая най-интересното е , че невинни няма -от съдийските състави, през
    еврото до обвиняемите!

  2. 8
    proximo | нерегистриран
    23
    0

    "Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е подтиквал към подкуп Сантиров, Цонев и Попов"

    Уважаеми господин Цацаров , Вие сте на ход.

  3. 7
    адвокат | нерегистриран
    1
    -1

    За Гочева да купи часовете ли става дума

  4. 6
    aleksandrov | нерегистриран
    11
    0

    на рожденния ден на пеевски петьо петров по искане на цв цв повдигна обвинение на.........

  5. 5
    ами сега Петъо еврото да бъде НА...Т показно пред личния състав | нерегистриран
    7
    0

    ......

  6. 4
    Еврото и други депесарски мръсници | нерегистриран
    20
    0

    Еврото е типичен депесарски магистрат-кален и готов на всичко кариерист. Една подобна депесарка, кална в същата степен болни мозъци от ВСС я тъкмят за председател на САС.

  7. 3
    2456 | нерегистриран
    6
    -1

    "...Като цяло изводът, който се налага от прочита на протоколите с транскрибираните записи от приложените по отношение на П. П. специални разузнавателни средства показва, че при срещите на този свидетел с подсъдимите С. и П. в рамките на процесния период целта му не е била на онова равнище на легитимност, което й се приписва с обвинителния акт....#
    Каква е разликата между терминатор, легитиматор и следоватор?

  8. 2
    547 | нерегистриран
    14
    0

    "Добрата" новина за провокатора, е че дейността му е неуспешна (с оглед оправдателната присъда), иначе щеше (трябваше) да е подбудител с основната група.

  9. 1
    SD6 | нерегистриран
    16
    -8

    Такава ще е съдбата и на делото Костинброд и на мнооооооооооого други, които се водят на всяка цена!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.