Случайно разпределение на делата и понятието „законен съд“ – значение на принципа, а не на софтуера

Случайно разпределение на делата и понятието „законен съд“ – значение на принципа, а не на софтуера

В чл. 7, ал. 1 от Закона за съдебната власт е законодателно закрепено на национално ниво правото на всяко лице на справедливо и публично разглеждане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Това е общият принцип, от който произтича този за разпределението на делата. Именно генетичната връзка между тези два принципа ще представлява обект на настоящата статия.

Целта на принципа за случайното разпределение на делата в чл. 9 от Закона за съдебната власт е да гарантира независимостта и обективността на съдебния процес, той е в тясна връзка и с чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а също така е споменат и в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Решение № 202 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 2832 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то ГО). Неспазването на разпоредбата на чл. 9 от Закона за съдебната власт нарушава принципа делото да бъде разгледано от „съд, съставен в съответствие със закона“ (Решение № 168 от 07.05.2013 г. по нак. д. № 121/2013 г. на Върховен касационен съд)

Правото на справедлив съдебен процес е неразривно свързано със „законния съд“. Този принцип е подробно описан в едноименното сравнителноправно проучване на Хилке Тийдеман (https://www.jstor.org/stable/43239142?seq=1) като част от прийомите, обуславящи върховенството на закона. От една страна тук намира приложение изискването за конституиране на конкретния орган в нормативен акт с ранг на закон (Разбира се, правомощията на съда, прокуратурата и следствието произтичат най-напред от конституцията, имат се предвид най-вече специализираните правораздавателни органи.), а след това и субективното право на лицата делата им да бъдат разгледани от независими съдии. Тази независимост се постига чрез институционални гаранции, които да отстранят всякакви съмнения по отношение компетентността на съда като цяло и на отделния съдия, който ще се произнесе по съответния казус. В това число и от страна на другите две власти – законодателната и изпълнителната, тъй като исторически съществува риск от срастване на трите власти. Но все пак абсолютната липса на намеса от страна на законодателната власт е обективно невъзможна, тъй като е необходимо тя да положи основите за независимото функциониране на съда, като създаде ясни правила, явяващи се условие за една безпристрастна преценка. А също и по отношение на организацията на съдилищата, например във връзка с родовата и местната подсъдност, респективно компетентността на прокуратурата и следствието. Освен безпристрастността и превенция на корупцията, принципът за случайно разпределение на делата цели да осигури и ефективността на съда, като поддържа равномерна натовареност на правораздавателните органи.

Впрочем, както се говори и в чл. 9, ал. 2 от Закона за съдебната власт, принципът на случайно разпределение не се отнася само до съда, а включва и останалите органи от съдебната система – следствието и прокуратурата. Понякога е възможно срастването да се наблюдава и в рамките на съдебната система, но между тези три органа. Интересен пример е делото на световноизвестния боксьор Майк Тайсън, по което той е обвинен за сексуално посегателство. Адвокатът на Майк Тайсън прави възражение, че принципът за случайно разпределение на делата е бил нарушен, тъй като прокурорът е имал възможност да избира журито, пред което да представи доказателства, а тъй като всеки съдия в наказателното отделение отговарял за конкретно жури, по този начин било възможно да се избере и съдията. Независимо, че жалбата на боксьора била уважена от съда само частично, това показва, че на практика подобна намеса би била възможна.

Както пише и госпожа Тийдеман по отношение на немското право, у нас също понятието „законен съд“ или „съд, създаден в съответствие със закона“ се отнася не само до правното основание, обосноваващо съществуването на съда като правораздавателна институция, но също така включва и конкретните правила, в това число и във връзка със случайното разпределение на делата/преписките на определен съдия, които да го регламентират като легитимен. В случай че тези правила са нарушени, както се казва в същото решение (Решение № 202 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то ГО), съдебният акт, постановен от незаконен състав, по общо правило ще е нищожен. Въпросът е, че въззивната инстанция действа като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна такава. Тоест, ако страната твърди, че материалният закон е бил нарушен или решението е необосновано, поради неспазване на чл. 9 и в резултат е последвало разглеждането му от незаконен състав, въззивният съд не трябва да проверява това твърдение, а наместо това да разгледа целия спор отначало. Той ще направи самостоятелни изводи, независими от тези на първоинстанционния съд, затова и ще се изгуби значението на такава евентуална проверка. Другата хипотеза обаче е във връзка с неспазването на съдопроизводствените правила, поради нарушение на чл. 9. Когато страна твърди, че е била лишена от възможност да представи доказателства, да изложи факти и прочее, тъй като делото е било гледано от незаконен състав, тогава въззивната инстанция ще е длъжна да направи проверка по отношение на разпределението на делата. Само така последната ще може да се произнесе по поправянето на съответните процесуални нарушения, в случай че установи наличието им.

Подробната уредба на метода за разпределение на делата и функционирането на Централизираната система за случайно разпределение на делата /ЦССРД/ са изложени във вътрешните правила на отделните съдилища (http://www.vks.bg/normativna-uredba-vatreshni-pravila/vks-pravila-razpredelenie-dela-zapoved-utvarjdavane.pdf). Там се споменава, че процесът се осъществява по електронен път и са разгледани конкретни хипотези при възникване на технически грешки. В заключение, от проучването на Европейската мрежа на висшите съдебни съвети (https://www.encj.eu/images/stories/pdf/workinggroups/encj_report_standards_iv_allocation_of_cases_2014.pdf) е видно, че в България нормативните правила в това отношение са подробно разписани в сравнение с някои други европейски държави, но тяхното спазване е в пряка зависимост от моралната отговорност на председателите и заместник-председателите на съдилищата, като не трябва да се забравят и хипотезите, в които спрямо магистратите е указан натиск.

Първан Симеонов: Протестите приличат на предизборна кампaния на малки партии

Предишна новина

САЩ дава 10 млн. долара за информация за чужди агенти, заради риск от кибератака на изборите

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    abdullah ibrahim | нерегистриран
    0
    0

    Are you in need of Urgent Loan Here no collateral required all problem regarding Loan is solve between a short period of time with a low interest rate of 2% and duration more than 20 years what are you waiting for apply now and solve your problem or start a business with Loan paying of various bills I think you have come to the right place just contact us We Are Here To Show You A Better Way To Financial Freedom !!!
    Contact Us At : abdullahibrahimlender@gmail.com
    whatspp Number +918929490461
    Mr Abdullah Ibrahim

  2. 8
    До 2 | нерегистриран
    0
    0

    Отличен и + от мен!!!

  3. 7
    Съдът | нерегистриран
    2
    -2

    Спирането на метрото от протестиращ не е престъпление

    Πoвдигнaтитe oбвинeния зa xyлигaнcтвo зapaди вpeмeннoтo cпиpaнe нa мeтpoтo в Coфия нa 20 юли са нecъcтaвoмepни. Действията на протестиращите мoжe и дa ca мopaлнo yĸopими, нo нe ca пpecтъпни, пocтaнoви cъдия Hиĸoлaй Уpyмoв oт Coфийcĸия paйoнeн cъд.
    Няколкоминyтнoтo cпиpaнe нa мeтpoтo cтaнa нa 11-ия дeн нa гpaждaнcĸия пpoтecт c иcĸaния зa ocтaвĸи нa глaвния пpoĸypop Ивaн Гeшeв и нa пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв.
    Съдът се произнесе по иcĸaнe oт CДBP дa paзpeши пpинyдитeлнo извъpшвaнe нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa Cвeтocлaв Tpaйĸoв, ĸoйтo бe зaдъpжaн нa 20 юли пo oбяд зa cпиpaнeтo нa мeтpoтo чpeз изĸлючвaнe нa шaлтepa нa cтaнциятa „Coфийcĸи yнивepcитeт“ зaeднo c eĸcдeпyтaтa и нacтoящ aдвoĸaт Mинчo Cпacoв. Tpaйĸoв e oбвинeн зa cъyчacтиe в xyлигaнcтвo.
    Ha cлeдвaщия дeн Tpaйĸoв бe ĸaтeгopичeн, чe нe e yчacтвaл в cпиpaнeтo, cлязъл e в мeтpoстанцията, зa дa cи взeмe нeщo зa пиeнe и e бил apecтyвaн oт пoлицaитe, бeз дa мy бъде oбяcнено зaщo. Hayчил пpичинaтa зa зaдъpжaнeтo eдвa в paннитe чacoвe нa 21 юли, пpи ocвoбoждaвaнeтo мy.
    Ceгaшният ĸaзyc cъc Cвeтocлaв Tpaйĸoв възниĸвa cлeд oтĸaзa мy дoбpoвoлнo дa paзpeши cнeмaнeтo нa oтпeчaтъци, фoтoгpaфиpaнe, cъбиpaнe нa лични дaнни плюc ДHK-пpoбa зa извъpшвaнeтo нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция. Cпopeд чл. 68, aл. 1 oт Зaĸoнa зa MBP пoлицeйcĸa peгиcтpaция ce извъpшвa нa лицaтa, пpивлeчeни ĸaтo oбвиняeми зa извъpшeнo yмишлeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep. Πpи oтĸaз peгиcтpaциятa ce извъpшвa пpинyдитeлнo, нo cлeд paзpeшeниe нa cъдия oт пъpвoинcтaнциoнния cъд. Имeннo зaтoвa cлyчaят e oтнeceн дo Coфийcĸия paйoнeн cъд.
    C oпpeдeлeниe oт днec съдия Hиĸoлaй Уpyмoв oтĸaзвa paзpeшeниe. Oпpeдeлeниeтo e oĸoнчaтeлнo.

  4. 6
    До 4 | нерегистриран
    6
    0

    Това да не е един от апелативните?

  5. 5
    За едни може, за други не! | нерегистриран
    7
    0

    Късметлия ли е този съдия, който например години/понякога не малко/ разглежда дела, оправдава се за това забавяне с колеги и др., и впоследствие вземе, че се отведе, а никой , дори прекият му административен ръководител, нито пък някой друг му търсят отговорност за това?Даже може ли и да го повишат, например?Така, например, няма ли после да бъде държан на ластик, например? А , например, затова, че прекият административен ръководител, за да ти покаже, че притежава лостове/защото има власт като биг бос на съда/, първо само ти намеква чрез унижение, та да се сетиш че нямаш права, а само задължения!?И ако не слушкаш..., методи за наказание много, като например затрупване с много и тежки дела, все разпределени/ама, моля, ви се/случайно, та да изнемогваш и от работа да вземеш да просрочваш, и хоп, веднага ти се спретва дисциплинарно производство?Пък ти ходи, ако щеш на Арменския поп, се оплаквай ! Или например, затова, че нещо не му се харесваш на биг боса/ не ходиш да доносничиш, не му се подмазваш, не го възхваляваш, него и близките му/започва психически тормоз и дисциплинарно производство, как ще си защити обикновения магистрат? И особено когато тези неща, например могат да се случват далече от София, например във феодални царства и господарства, с не малко растителност и гори, където те третират като роб! И колкото повече се бориш, толкова повече жестокост се изсипва върху теб?Така някои не се ли чувстват недосегаеми, разчитайки на всяване на страх и мъст срещу всеки който не е удобен и не се харесва на феодалния магистратски биг бос?

  6. 4
    До 3 ти | нерегистриран
    6
    0

    Според теб незаконен състав има ли когато във въззивния съдебен състав участват двама командировани, съдебният акт също е постановен от този състав?Като има достатъчно съдии от състава на съда, но между тях и командированите няма разпределение. Вторият командирован член на състава е включен директно въз основа на няк.вътрешни правила, които обаче не противоречат ли на посочения в статията член/закон.разпоредб./ от Закона за съдебната власт?Отводи на съдиите, които са на постоянен щат няма, а и въобще между тях и командированите не е разпред.делото? Или в някои далечни от София провинциални съдилища всичко може!Бог високо, цар далеко!А ощетените хабер си нямат!Такъв съдебен акт нищожен ли ще бъде?

  7. 3
    | нерегистриран
    9
    -1

    Случайното разпределение на дела не е морален ангажимент на шефовете, а тяхно задължение, неспазването на което е основание за уволняването им. Изготвянето на Протокол за случайно разпределение при положение, че разпределението не е било случайно си е длъжностно престъпление - изготвяне на документ с невярно съдържание, тъй като в него управомощеното длъжностно лице удостоверява невярно обстоятелство - че делото е разпределено случайно.

    А както е добре известно у нас делата се разпределят съвсем незаконно на Неслучаен принцип и съвсем логично е, че крайният резултат е в България въобще да не може да говорим за правосъдие!

  8. 2
    Натиск | нерегистриран
    32
    -1

    Натискът е оказан още при назначаването на точните натиснати и зависими хора за председатели и заместници. После те само си вършат това, за което са ги сложили. Поредната пародия в държавата.

  9. 1
    Език мой! | нерегистриран
    22
    0

    В случая следва да се употреби думата "оказан" натиск, а не "указан" натиск (освен ако не е дадено указание да се окаже натиск, но от контекста не може да се извлече такъв смисъл на казаното).

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.