Служебното правителство замразява борбата с корупцията и данъчните престъпления

Служебното правителство замразява борбата с корупцията и данъчните престъпления
Служебният министър на МВР бойкотира съвместните действия на служители на Министерството и прокуратурата срещу престъпността, снимка:БГНЕС

„В правовата държава няма място за война между институциите, институциите трябва да работят координирано срещу организираната престъпност и срещу корупцията“. Това каза преди седмица президентът Румен Радев във връзка с потвърденото от служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков „рутинно“ посещение на агенти от Държавна агенция „Национална сигурност“ в Специализираната прокуратура. И докато държавният глава публично зове за единодействие между отделните власти, то реалността се оказва съвсем друга, защото назначени от Радев служебни министри стопират съвместните действия с прокуратурата.

Още преди две седмици, новоназначеният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, писмено е уведомил държавното обвинение, че замразява работата на шестима експерта, ангажирани с разследвания на данъчни измами, източване на ДДС и други финансови престъпления. Мотивът на Спецов, с който прекратява взаимодействието между НАП и прокуратурата, стартирало преди повече от пет години, бил – натовареност на данъчната администрация. 

Според сигурни източници от МВР, същото, но по отношение на повече от десет разследващи полицаи, възнамерява да направи до броени дни и служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. Става въпрос за служители на МВР, които работят в съвместни екипи със Специализираната прокуратура по разследвания за корупция по високите етажи на властта. Действията на служебния министър няма да са изненадващи, тъй като Рашков вече наруши дългогодишната практика по противодействие на търговията с гласове чрез създаването на Междуведомствено звено. За първи път от повече от 10 години – прокуратурата, МВР и ДАНС ще работят разделено срещу изборните нарушения.

Действията на представителите на служебния кабинет показват, че декларираната от президента нужда от взаимодействие между властите е чисто формална. По скоро сме свидетели на реваншистки подход от страна на представители на изпълнителната власт и от страна на президентската администрация спрямо съдебната власт и по конкретно Специализираната прокуратура. Защото изтеглените експерти от НАП са работили основно с нея и разследващите полицаи, чиито общи действия с държавното обвинение се очаква Рашков да замрази до дни. 

Пряко отговорен за антикорупционната политика на „Дондуков“ 2 е секретарят на Румен Радев – Пламен Узунов. Той със сигурност няма „топли чувства“ към Специализираната прокуратура, която го уличи в търговия с влияние във връзка с комуникацията му с обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков. И докато Узунов вече успя да предизвика пореден скандал, несъвместим със заеманата от него позиция и по всичко изглежда, че този път ще му е за последно, служебният МВР-министър Бойко Рашков трябва да е наясно, че той ще носи отговорност за замразяването на борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Още по темата

Дискусия за съдебната карта: Не може да оставим правосъдието само на магистратите, още по-малко само на управляващите съдебната система

Предишна новина

ВКП се самосезира за ремонт на язовири със средства на Държавната консолидационна компания

Следваща новина

Коментари

18 Коментара

  1. 18
    Гласоподавател | нерегистриран
    0
    -2

    Основното, което трябва да върши полицията, е да не допуска да се извършват престъпления. Откакто мвр има нов министър колко убийства бяха предотвратени, колко жени и деца бяха спасени от домашно насилие, колко пласьори на наркотици бяха хванати, колко пияни и дрогирани шофьори бяха арестувани, колко нови полицаи бяха разпределени по селата и в колко от тях има работещи участъци всеки цял работен ден, колко кражби и грабежи бяха предотвратени? Ето за това влагайте ресурс от време и хора, щото за това сте на тези постове.

  2. 17
    Проф.Евгений Дайнов | нерегистриран
    2
    -2

    Шайка мутри нахлула в спортното министерство.
    Доколкото разбирам, полицията си е бъркала в носленцата, както се пее в онова парче на Васко Кръпката.
    Въпрос: така окуражени, къде ще нахлуят мутрите утре? В президентството? В някой университет? В дома на някой критик на мутрите?
    Отдавна предупреждавам: ГЕРБ няма да дадат властта по мирен път. Ще опитат някой щурм на Капитолия а ла Тръмп. Май почват да тренират.
    Ето тук и сега се иска твърда държавна ръка.
    Мутри вън.

  3. 16
    Бивш прокурор | нерегистриран
    3
    -1

    Прокуратурата,а и вашият сайт май не разбирате,а и явно така искате.
    Прокуратурата няма място в тайната,оперативна работа на службите.Прокуратурата е господар на ДОСЪДЕБНОТО производство(НПК).Не и е работа да знае данни извън досъдебното и производства.По разработките могат да бъдат наблюдавани прокурори и следователи или разследващи полицаи,които се договарят с адвокатите за смачкване трудът на службите.Когато службите преценят да докладват материалите на прокуратурата,тогава ще могат да ги видят.

  4. 14
    | нерегистриран
    0
    -3
    До коментар #10 от "Между 4 и 7 какво липсва . цифри или истина? | нерегистриран":
    Този сайт е зависим, опасявям се.

    Вече е между 4 и 9лллл И не, въобще не е зависим :) :) :)

  5. 10
    Между 4 и 7 какво липсва . цифри или истина? | нерегистриран
    27
    -16

    Този сайт е зависим, опасявям се.

  6. 9
    Д-р Божидар Колев* | нерегистриран
    9
    -13
    До коментар #8 от "Любо КОЛЬОВСКИ | нерегистриран":
    Списъкът на безобразията, произволът и престъпните безчинства, на ГЕРБ, оставени в наследство на служебното правителство, всеки ден набъбва. Язовири, магистрали, болници, училища, ББР, изчезнали милиони и милиарди и т. н.
    Публиката е в ступор и всички вкупом задават логичния въпрос: ЗАЩО ЗЛОСТОРНИЦИТЕ ВСЕ ОЩЕ СА НА СВОБОДА?
    Ами, просто е. Защото нямат повдигнати обвинения. А за да има обвинения, трябва да има прокуратура. Не тая прокуратура, която имаме, а някаква друга прокуратура. По-истинска и която да не е инструмент на инструмента на Бога, който пък е инструмент на бившия премиер. Т. е. трябва ни прокуратура, която да е инструмент на закона.
    Така се очертават контурите на омагьосания кръг, от който няма излизане. Официалният и легален начин за излизане е на 11 юли. Ако не стане, оставаме в кръга и там ще приключим с неспасяем световъртеж нещастното си съществувание.
    Има ли други варианти, че аз не се сещам? Или „Като няма прокопския, плюл съм в тая орисия! Дий, воле, дий!“

    Отива ли си наистина „моделът Борисов”?
    Едно от най-популярните политически предложения в България е отстраняването на „модела Борисов". Изкореняването на „бойковщината" от властта и „изчегъртването на направеното от ГЕРБ" се превърнаха в общ рефрен за всички, разказващи себе си като алтернатива на досегашното управление.

    Любопитното е, че когато преди около 15 години ГЕРБ се появи на политическата сцена, тяхната основна заявка съдържаше доста сходно послание. В предизборно обръщение, направено непосредствено преди изборите на 5 юли 2009 г., Бойко Борисов представя като основен приоритет на ГЕРБ „да премахнем управлението на Тройната коалиция". Анти-корупционното говорене на бъдещия тогава премиер и неговото позициониране срещу статуквото бяха подкрепени както от редица западни партньори, така и от значителна част от медиите, а в последствие и от близо 1 милион и 700 хиляди избиратели.

    Очевидно е, че както преди, така и днес обществената нетърпимост спрямо „модела на управление" достига връхна точка. И съответно надеждите, че „нещо ще се промени" се материализират в подкрепа за нови политически формации. Но какво всъщност представлява „моделът Борисов" или този на Тройната коалиция, който ГЕРБ декларираше, че ще премахне? И какво в действителност предлагат тези, които днес на свой ред искат да премахнат впилата се в институциите бивша власт?

    Обвиненията на Борисов спрямо тогавашната власт, подобно на днешните критици на ГЕРБ, бяха свързани най-вече с некомпетентност, участие в тежки корупционни схеми и липса на доверие у различни западни столици към съответните управляващи. Обещанията също съвпадат - нов политически морал, борба с корупцията, структурни реформи, качествена и ефективна администрация, благоразумна фискална политика.

    Резултатите обаче, повече от десетилетие след „премахването" на Тройната коалиция, са недвусмислени: бетониране и даже увеличаване на високите нива на бедност и социално-икономически неравенства, растяща маргинализация на цели общности, влошаване на достъпа до качествено здравеопазване и образование, разширяваща се атомизация на обществото.

    Опонентите на отиващата си власт и основни претенденти за бъдещо управление обясняват тази ситуация с „криминалното завладяване на държавата", с липсата на работеща правосъдна система, с „мутренския морал" на Борисов и обкръжението му, че дори и с „културата" и естетиката на досегашните управляващи. Истината обаче е, че най-опасните неща, които се случиха през последните десетилетия съвсем не бяха престъпления във формалния смисъл на думата и далеч не са плод на некадърност.

    Налагането на регресивна данъчна система, която взима пропорционално много повече от хората с ниски и средни доходи, отколкото от богатите беше напълно легална политика. При това предложена и защитена от „културни" и образовани хора, експерти. Тази политика, подкрепена както от Тройната коалиция, така и от ГЕРБ, е сред основните причини България да е страната с най-големи социални разслоения в Европа, с огромен размер на работещи бедни и с разюзден икономически елит, който превзе демократичните институции.

    Налагането на сегашните модели на финансиране на образованието и здравеопазването - прегърнати както от Тройната коалиция, така и от ГЕРБ - също беше напълно законно. Нещо повече, тази политика съвсем не беше „просташка", а напротив - разказана като напълно целесъобразна и прагматична. Този начин на управление, обаче, доведе до пълното „опазаряване" на болничната помощ и превръщането на пациента в потребител и касичка за лечебните заведения, които или изчезват от по-малките населени места, или се превръщат в машини за „клинични пътеки". Занемаряването на превенцията на заболяванията, както и пренебрегването на редица „недоходоносни" болести е пряко следствие от тази политика.

    Скандалните разкрития за участие на престижни държавни болници в търговия с органи е само върха на огромния айсберг от болка, страдание и смърт, на които са подложени както българските пациенти, така и повечето здравни работници.

    В началото на предизборната кампания обаче тези ключови политически проблеми остават в най-добрия случай на втори план. Нещо повече, по всичко личи, че новите формации, които си поставят за цел да премахнат „модела Борисов" нямат никакво намерение да демонтират порочната данъчна система и да „изчегъртат" политиката на търгашество със здраве и знание.

    Смяната на лицата - както през 2009, така и днес - не е смяна на „модела на управление". Без адресиране на структурните проблеми на българското общество, които са истинската основа на олигархизирането на държавата, всяка промяна по високите етажи на властта ще си остане просто подмяна.

    *Божидар Колов е политолог и сътрудник към университета на Осло, Норвегия.

  7. 4
    Анонимен | нерегистриран
    38
    -57

    Това, което правят Спецов и Рашков е отвратително. Прилагат тактиката на изолация на прокуратурата. И кой печели от липсата на взаимодействие? Престъпниците! Ще кажа само едно, не ги слушайте какво говорят, гледайте какво правят.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.