Служител под прикритие – тайното проникване и високите технологии

Служител под прикритие – тайното проникване и високите технологии
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност

Един от най-интересните способи за реализация на СРС е използването на служител под прикритие. Идеята е специалните служби да разполагат с достоверен и проверен легендиран участник във враждебна среда, който да оказва въздействие върху обекта на интерес, необходимо на специалните служби за постигане на целите им.  Подобно на контролираната доставка способът обединява в единна система повечето способи за реализация на СРС и постига комулативен ефект.

Служителят под прикритие е щатен служител на специалната служба и се ползва със всички права и задължения на държавен служител по съответния закон. Той е специално обучен специалист за работа в кризисни условия, поемащ съответните отговорност и риск.

И този способ според законите и теорията е използваем само след употреба на всички други възможности и специализиран инструментариум на специалните служби. Това значи, че първо трябва да се приложат методите за събиране на информация пряко от оперативните работници – съществуващи бази данни, налична документация, всяка достъпна информация, разузнавателни беседи, визуално събиране на информация от оперативния работник, създаване и използване на доверителни връзки, създаване и използване на мрежи от секретни сътрудници.

Секретният сътрудник е привлечен към доброволна работа в полза на специалната служба, задачите, които могат да му се възлагат и да изпълнява, са строго ограничени. Неговата подготовка е ограничена от обучението и възпитанието, на което го подлага водещия оперативен работник.

Последният инструмент принципиално се явява най-ефективен, стига да се познава и използва от оперативния състав. Без да обсъждаме причините на неговото неглижиране ще кажа само, че прилагането му е почти невъзможно в нашата страна, поради фактическата липса на информационни мрежи и ценни индивидуални информатори. Това кара оперативния състав да се ползва от служители под прикритие и в случаи, при които би било възможно да се използват други инструменти, като претоварва ресурсно специалните служби. Само ще отбележа, че идеята за качествено противодействие на престъпността се базира върху създаване на информационни мрежи, които, освен работата по конкретни случаи, се явяват и система за получаване на сигнали за престъпна дейност. Това значи, че един оперативен работник води мрежа от 5-10 секретни сътрудници[1], а следователно десет оперативни работника могат да разполагат с мрежа от 50-100 секретни сътрудника. Обратно, един служител под прикритие, за да може да работи качествено и безопасно, трябва да бъде поддържан от екип от 8-10 оперативни работници. Следователно неговото използване като основен информационен източник стеснява възможностите за получаване на сигнална информация – първична информация за престъпна дейност от 50 до 100 пъти. Така теоретично, концепцията за секретно противодействие на престъпността придава на агентурно-оперативната работа диагностични функции, а когато става ясно какво е заболяването – кой е противникът и каква е престъпната дейност, влиза в действие хирургическият скалпел – насочена конкретна дейност на служител под прикритие. Невъзможен и деструктивен е опитът секретният сътрудник да бъде заменен от служителя под прикритие. Те притежават различни знания, навици и умения, различни правомощия, различна отговорност и правна квалификация.

Трябва да се отбележи, че в различни държави по различен начин се ситуира юридически фигурата на служителя под прикритие и неговото използване. Нашият закон доскоро определяше самия служител като СРС, но това създаваше логически дисонанс, тъй като служителите са част от силите на специалните служби, а служителите под прикритие от една страна са част от силите, а от друга, чрез формулировката за СРС – част от средствата. Това бе преодоляно чрез една промяна, водеща до това, че не служителите под прикритие, а тяхното използване представлява  способ от СРС. По същия начин секретният сътрудник и мрежата от секретни сътрудници са част от средствата.

Служителят под прикритие е щатен работник в една от оперативните служби с антикриминална насоченост или обезпечаващи национална сигурност. Неговата същност е свързана с тайно проникване в престъпни формирования. Дейността му, макар и тайна, е рамкирана от специален закон и по същество е законна. Много интересно е да се направи паралел между служителя под прикритие и разузнавача-нелегал. Служителят под прикритие 21работи във враждебна среда – престъпната организация. Екосистемата на сигурност е изцяло на негова страна – хората желаят противодействието на престъпността да бъде силно, безкомпромисно и действено, законите поддържат способа, гражданите са задължени да подпомагат специалните служби, криминалната престъпност е ненавиждана. Действието на операцията на служителя под прикритие е ограничена във времето, съобразно законовите срокове за използване на СРС[2].

Разузнавачът-нелегал е изцяло потопен във враждебна среда. Екосистемата е враждебна, законодателството и хората са насочени срещу шпионажа. Дейността е опасна и едновременно с това изцяло противоправна, предвид местното законодателство. Действието на операцията по използване на нелегала е неограничено във времето. Обикновено краят на операцията настъпва само след разкриването му.

Тактиката на подбор, обучение и използване е подобна поради естеството на операцията – подготвен служител прониква в противникова среда и изпълнява поставени задачи. Защо е необходим този паралел – защото по същество и в двата случая става дума за използване на дълбоко замаскиран служител във враждебна среда.

За да се разбере същността, съдържанието, приложението на способа, цялостната работа със служителя под прикритие трябва да бъде разгледана в рамките на няколко етапа.

Издирване и проучване на подходящи кандидати за служители под прикритие

Подборът на кадровите служители на службите за обществен ред и сигурност трябва да е съобразен със съществуващия капацитет както на системата за сигурност, така и на потенциалните способности на организациите и учрежденията, вкл. висшите учебни заведения, да акумулират и подреждат наличната информация за свързаните с тях лица. Тук трябва да се има предвид възможностите на високотехнологичния свят, в който живеем, както и нивото на внедряване и ползване на съвременните технологии. Средата е от особена важност за развитие на останалите елементи на оперативната обстановка, така че реализирането на концепцията за Промишленост 4.0 естествено корелира съществуването и развитието на концепцията за Сигурност 4.0. Електронното правителство не е просто мантра, която се използва, за да очертае бляскаво бъдеще. Има държави, в които то вече работи, има други, в които е напреднало изграждането му, а има и трети, в които съществува само като проект – повече или по-малко избистрил се в тесния кръг на малко кадърни администратори и IT специалисти.

В основата на подбора на служители под прикритие следва да се предвижда възможността за качествено изследване на нуждите на съответните структури за сигурност, както в момента, така и в близка и по-далечна перспектива. Моделирането с помощта на съвременните компютърни системи дава възможност за концептуално проектиране и изследване на ефективна структура в съответната област на сигурност, установяване на възловите за ефективно функциониране места и необходимостта от обезпечаване с компетентни кадри. На базата на оценяване на  наличните и необходимите служители, трябва да се установи какви кандидати са необходими за непосредствено назначаване и за задоволяване на нуждите на операциите под прикритие в перспектива. За създаване на кадрови перспективи се очертава кръгът от съществуващи структури, в които би могло успешно да се направи търсене и създаде нужната професионална група от кандидати на базата на вече оформени профили. За щателно определяне на кръг от подходящи лица, освен стандартните подходи, трябва да се използват новите технологии – анализ на Големите данни, Интернет на нещата, съхраняване на пълна и прецизна информация за всяко лице, комбинирана с мерки за опазване на личната информация и правата на гражданите. В момента този подход може да работи само в комбинация с традиционните начини, но процесът на дигитализация на информацията за всичко и повишената ефективност на облачните изчисления и облачното съхранение на информация, както и на изграждането и функционирането на електронно правителство, ще доведат до предимствено използване на новите технологии. Такъв подход изисква компетентност и своеобразна подготовка на служителите, работещи в сферата на подбор на персонал за специалните служби. Знанията за съвременните технологии, за работа със съществуващи бази данни, за социалните мрежи, медиите, за електронно моделиране и профилиране, са необходими за професионално определяне на диапазона от интересни от кадрова гледна точка лица. При това кръгът от подходящи лица е  препоръчително да е по-широк от двама или трима за позиция и да позволява планиране на възможни кандидати в рамките на следващи периоди. По отношение на стандартните подходи следва да се даде предимство на комбинации от класически и високотехнологични техники на търсене и определяне на подходящи специалисти.

Например: Класически подход за подбор на различни категории специалисти е проучването на учащи се в определени висши учебни заведения – в рамките на интересуващите службата специалности, проследяване на развитието им в рамките на учебния процес, коментиране на способностите им за развитие с преподаватели, които добре ги познават и с които са създадени доверителни отношения. Този подход е улеснен от засилващото се присъствие на високите технологии в университетите и учебния процес. Висшите учебни заведения провеждат политика на въвеждане на цифровите технологии в цялостната си дейност – от документооборот до изпитване на студентите и нанасяне на оценките. Използването на интернет базирани платформи за обучение, за поставяне на задачи, проследяване на процеса на усвояване, тестова и изпитна дейност улеснява и обективизира проучването на подходящ кандидат.

Друг подход е подбор на група от възможни кандидати, работещи в частни и държавни фирми, разполагащи с търсени качества, знания и умения според изготвените профили на кандидати за служители под прикритие. Освен използването на класическите разузнавателни беседи с познаващи кандидата колеги, началници и подчинени, се ползват вече съществуващи в страната бази данни и се правят проверки на досега известни факти за кандидатите. Например, съществуващи в няколко бази данни документи за собственост, за семейно положение, за фирмена дейност, за платени данъци, позволяват кръгът на кандидатите да е съобразен с изискванията на длъжността, а не да довежда до компрометиращо и фрапантно несъответствие и видим конфликт на интереси.

Когато кръгът от кандидати се проучва за служители под прикритие в специалните служби, свързани с особена отговорност към сигурността на държавата, са допустими прилагането на всички способи от арсенала на специалните разузнавателни средства във вида, в който се използват в съответната страна и служба. Тук трябва да отбележим, че съобразно развитието на съвременните технологии, това може да е много прецизен, качествен, пълноценен, бърз и ефективен процес, даващ възможност за пълно и обективно опознаване на качествата на кандидата в рамките на негласно наблюдение. Разбира се съвременните технологии предлагат възможности това наблюдение да се проведе само в рамките на закона и запазвайки правата на гражданите и проучваното лице. Изброените подходи до голяма степен са свързани с подбора на кандидати, иницииран от специализираните структури на специалните служби. Не трябва да отхвърляме възможността да бъдат използвани и когато инициативата изхожда от кандидати, желаещи да работят в определена структура. Вторият подход е свързан с новата политика на съвременните структури за сигурност, които стават все по-открити и обърнати към обществото и гражданите. Факт е че западноевропейските и щатските служби все повече си служат с инструментариума на рекламата и маркетинга за привличане на кандидати за работа. Разбира се, този подход е обезпечен от детайлно проучване и проверка на кандидатите, придружено от периодични проверки за сигурност и лоялност с помощта на високотехнологични устройства.

Третият подход е свързан с очертаване на кръга от кандидати сред учещите и завършващите специални учебни заведения – АМВР и военните училища. Той е неефективен и опасен по отношение на служителите под прикритие, поради съществуваща ясна връзка между кандидата и съответните служби, ползващи учебните заведения. Макар и неподходящ, все пак той се използва по света от съображения за икономии. Разбира се в държави с население над 100 млн. и обширни територии опасността от идентификация е минимална – в САЩ, Франция, Русия без особена опасност се използват както възпитаници на специални учебни заведения, така и хора преминали през полицейска практика в униформени и оперативни структури, но в малки държави с ограничена територия и население това представлява завишена опасност от разкриване и провал.

Категорично изискване, предпоставящо ефективна и безопасна дейност, е липса на видима връзка между кандидата и служителя под прикритие със специалните служби, освен в много ограничени случаи, предвидени в легендировката.

 Назначаване

Служителите под прикритие често се назначават в състава на обикновени оперативни поделения, но ако искаме работата им да е достатъчно безопасна, те трябва да са част от особени обособени структури, максимално отдалечени от структурите на службите и разполагащи с убедително прикритие. Цялостната документация за съществуване, работа, данъци, социални осигуровки трябва да е легендирана и обезопасена от проникване и разконспириране.

Подготовка на служител под прикритие

Използването на служител под прикритие изисква секретност при самата подготовка. Досегашната практика предлага компромиси за съвместно обучение. Но това довежда до разширяване кръга на хората, знаещи самоличността на специфичните служители. Обучаемите и преподавателите се познават помежду си. Подходът с виртуалната класна стая, с аватари на обучаващи и обучаеми позволява премахване на този дефект и увеличаване на безопасността на служителя и ефективността на способа. Обучението във виртуалното пространство може да бъде много ефективно. Важно е да се създаде подходяща визуална среда за провеждане на виртуално проследяване, с всички проблеми, слепи петна, рискове за откъсване от наблюдение. Програмата трябва да позволява промяна на броя на участниците, а също така да дава възможности за симулирано обучение по управление на групата за външно наблюдение (ВН). Положителните страни са: ниска себестойност, възможност за симулация на сложна оперативна и топологична обстановка, индивидуално обучение, обучение в различна външна среда, бързо сменяща се и създаваща широко поле за трениране на подходящи специфични навици, знания и умения. Управленското обучение на ръководителите на поддържащите служителя под прикритие екипи може да е много близко до реалното – имитиращ действителността център за управление – стационарен или мобилен. Екрани, електронни карти, образи и комуникационни уреди могат да бъдат настроени така, че да се създадат знания, навици и умения за вземане на ефективни управленски умения. Виртуалната среда позволява и индивидуално обучение, което, ако се наложи, може да се проведе по начин, гарантиращ анонимността на участниците – нещо изключително важно при подготовката на служители под прикритие, самоличността на които следва да се пази в тайна.

Използване на служител под прикритие

Оперативното проникване е метод на специалните служби, позволяващ им да получат таен достъп до интересуващите ги обекти (несанкциониран от собствениците), за да придобият информация и да окажат въздействие. Самото оперативно проникване се реализира чрез внедряване на   служители под прикритие в противниковата среда.

Подготовката на операцията по проникване на служителя под прикритие изисква детайлна предварителна информационна база, особено що се отнася до проучване на противника – престъпна организация, ръководството и членовете ѝ. Когато става дума за организирана престъпност специалните служби винаги разполагат с известни данни в информационните си масиви – повече или по-малко подробни. За да се определи тактиката на действие за проникване и изпълняване на задачите на специалната служба, служителят под прикритие трябва да проучи колкото се може по-пълно обекта на секретно проникване. Изключително полезна е информация за личностни качества, хобита, интереси, слабости на членове на престъпната организация и ръководителите ѝ.

Подготовката предполага анализ, моделиране във виртуална среда, планиране, създаване на виртуални сценарии, проиграване и тренинг, създаване на 3D мащабирани копия на реални обекти, използване на обемна фотография и видеозапис, обучение във виртуална среда – анонимна класна стая, или виртуално копие на обекта за проникване и пр.

Внедряването служители под прикритие се подчинява на правилата за подбор, обучение и управление на служителите под прикритие в рамките на Сигурност 4.0. Стандартните операции по проникване извън съвременната технологична среда са с класическа конфигурация и са многократно описвани и анализирани в съществуващата литература. Създаване на непосредствена или опосредствана връзка с принадлежащо лице или лица от престъпната група и последващо създаване на доверителни отношения е на теория и практика добре изяснено и описано[3], така че в настоящия материал по-скоро е интересно да обмислим високотехнологични решения. От тази гледна точка е задължително ползването на големи данни и анализа им, интернет на нещата и анализа на информацията от него, обучение и подготовка във виртуална среда, планиране и създаване на сценарии, които също следва да се проиграят, изпробват и усвоят във виртуална среда, блокчейн като основа на разпределен компютър или основа на бази данни с непроменяемо състояние. Тук трябва да се подчертае, че всички дейности по оперативното проникване са особено деликатни и предлагането, разрешаването и планирането им преминават през сложни процедури, гарантиращи конспиративност, максимална ефективност и възможната безопасност на участниците. Тези процедури се фиксират в съответните документи и, за да не бъде допуснат пропуск или некоректно взимане на решение, възможен подход е използването на умни договори, базиращи се на частна блокчейн мрежа.[4]

От гледна точка на Сигурност 4.0 действията за постигане на целения ефект е най-добре да бъдат подложени на моделиране и експериментиране във виртуална среда. Поради сложността на действията и дейностите в сферата на сигурността възможният безопасен и конспиративен начин е извършване на виртуално моделиране и игрово изпробване на модела във виртуалната реалност. Успешното реализиране е свързано с правилното поставяне на приоритети и последователност на отделните действия, което може да бъде предварително изучено и проиграно с помощта на виртуални сценарии. Напр., виртуален сценарий на секретно проникване с няколко възможни развития, включително възникнали кризисни ситуации, предполагащи допълнителни възможни сценарии за развитие За да бъде изграден убедителен модел и близки до реалността сценарии, е възможно да бъдат използвани големите данни, интернет на нещата – проследяващ местоположението и придвижването на всеки от виртуалните участващи, анализ и визуализация с помощта на изкуствен интелект на поливариантни сценарии. Служителят под прикритие осъществява тайно въздействие върху обекта на специалната служба, така че това да доведе до извършване от него прогнозираното желано действие, без той да осъзнае че го реализира под чуждо влияние. Въздействието следва да мотивира обекта така, че да реши да осъществи подготвяното действие и трябва да е точно премерено и насочено, а това е рисковано да се приложи без предварително проиграване на ситуацията. Отново се създава възможност за моделиране на промяната на околната среда и участниците в ситуацията по безопасен и с възможности за многократни повторения начин. И създаването, и изследването на модела, при който се извършва проиграване на различни сценарии, са възможни с използването на моделиране на виртуална среда и използване на изкуствен интелект за висока скорост на изграждане и променяне на ситуации – сценарии. В провежданото проиграване се изясняват вероятни достатъчно значими условия, които оказват влияние върху съзнанието и поведението на обекта и които евентуално направляващо въздействие върху него и той да бъде принуден да се съобразява с тях в по-нататъшното си поведение. Когато се достигне до достатъчен набор от такива възможни промени, може да се продължи с работа по планиране на конкретната операция. Планирането трябва да отчете и ресурсните възможности на службата, които смята да отдели за конкретната операция. За постигане на максимално ефективно действие, предхождано от план и проиграни вероятни сценарии, е необходимо да се акумулират достатъчно пълни и достоверни данни за обекта на комбинацията. Това може да стане по стандартния начин на проучване, но съвременните технологии ни позволяват достигане на по-голяма точност, оперативност, достоверност и своевременност. Анализът на големите данни, достъпни за специалната служба, цялостната информация, която може да се използва, включително в реално време от Интернет на нещата, засягаща обекта и неговото обкръжение, използването на мощни компютри, вкл. основани на блокчейн, актуална информация, получавана чрез интелигентни устройства и датчици, позволяваща корекции съобразно реакцията на обекта (възможни са различни варианти и трябва да се разполага със сценарии както за благоприятно, така и за неблагоприятно развитие), включително и разположени на съвременни платформи – дронове, безпилотни автомобили, интелигентни мрежи за видеонаблюдение, многократно усилват възможността за ефективно въздействие, а следователно и за достигане на целта на специалната служба. Разбира се, за да се реализира операцията в този модерен и ефективен стил, е необходимо специалната служба да притежава човешки, апаратен и финансов ресурс, което създава проблем при внедряване на високотехнологичните решения на Сигурност 4.0 в по-малките държави и специални структури. Тук като че възможността е единствено в коопериране между службите, съвместна дейност в сферата на сигурността на отделните държави, споделянето на ресурси, а понякога и отказ от известен национален суверенитет.

Проникването

Операцията е психологическа по своята същност. Проникването започва с установяване на контакт с лице от престъпната организация, като служителят под прикритие разчита на своя връзка, за да бъде запознат или използва креативността си за да установи контакт с интересуващия го. Развитието на връзката, печеленето на доверие, запознаване със структурата, участниците, активите и дейностите на престъпната организация, конкретни операции са предмет на интереса и активността на служителя под прикритие. От неговите знания, навици и умения зависи дълбочината на проникването, привидното му активно присъединяване към престъпна дейност и съответно качеството и важността на получената информация, както и възможностите за събиране и фиксиране на доказателства.

Тук е мястото да се обясни, че в тази операция се използват всички други способи: наблюдение-стационарно и мобилно, подслушване, проверка на кореспонденцията, белязване, доверителна сделка, като в преобладаващата част от случаите служителят под прикритие посочва времето, мястото и участниците, а другите способи се използват за създаване на доказателства. Причината за това е фактът, че използването на служителя под прикритие се регламентира от Закона за СРС, така че сроковете са ограничени. Възможно е един служител да участва в 4-6 операции годишно и ако само този способ се използва за формиране на доказателства, то ще се наложи служителят да участва в закрити съдебни заседания като анонимен свидетел. Независимо от изискваната режимна обстановка той става познат на редица съдебни състави, което в края на краищата е в състояние да ликвидира легендировката му, да разкрие самоличността му в престъпните среди и съответно да доведе до провали в работата на специалните служби и да застраши неговия живот и този на близките му. Както проникването е обосновано и легендирано, така и напускането на престъпната организация трябва да е внимателно планирано и обосновано, така че сред участниците да не възникне подозрение относно легендирания служител. Факт е, че не всяка операция завършва с реализация и арест, а разкриването или подозренията спрямо внедрения служител води до компрометиране на изградения образ, стесняване на бъдещи възможности за операции, където би могло да се използва „активите“ на мнимия участник в престъпна дейност, заплаха за личности и операции.

Днес стремежът е специалната служба максимално да обезпечи безопасността на проникващия – задача, която е сложна за изпълнение и твърде ресурсоемка при стандартните подходи, но при активно използване на съвременните технологии – напълно осъществима. Всички форми на електронно наблюдение се използват както по отношение на членовете на престъпната организация, така и по отношение на служителя под прикритие, така че да бъде управляван и подсигурен максимално ефективно.

Използването на служителя под прикритие е поредният синергичен подход при противодействие на престъпността, при който са ангажирани комплексно другите способи от инструментариума на СРС. Днес само творческото използване на високите технологии в комбинация с креативността на специално подготвени експерти може да доведе до прелом в антикриминалната дейност и обезпечаване на националната сигурност.

[1] Това е стандарт, наложил се в специалните служби по света

[2] Закон за СРС, чл. 21

[3] Радулов, Н., „Специални разузнавателни средства“, 2010 г., Изд. „АСИ принт“ стр. 191

[4] Радулов, Н. „Сигурност 4.0“, 2019г. Изд. НТС по машиностроене „Индустрия 4.0“, стр. 219

Още по темата

Проверяват за нерегламентиран превоз на туристи към Рилските езера

Предишна новина

4 тона пестициди бяха открити край Койнаре при проверка от МОСВ, по нареждане на ВАП

Следваща новина

Коментари

12 Коментара

  1. 12
    abdullah ibrahim | нерегистриран
    0
    0

    Are you in need of Urgent Loan Here no collateral required all problem regarding Loan is solve between a short period of time with a low interest rate of 2% and duration more than 20 years what are you waiting for apply now and solve your problem or start a business with Loan paying of various bills I think you have come to the right place just contact us We Are Here To Show You A Better Way To Financial Freedom !!!
    Contact Us At : abdullahibrahimlender@gmail.com
    whatspp Number +918929490461
    Mr Abdullah Ibrahim

  2. 11
    адв. Германов | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #10 от " | нерегистриран":
    „Разследване чрез служител под прикритие „ е наименован способът, като вид способ СРС, вид способ на доказване.Т.е. предполага творчески подход :), комбиниране на средства и способи.Въпреки Наредбата, текстовете , изкл.нак.отговорност в НК, както и текстът на НПК ,който сочи, че „ се разпитва като свидетел“, може би не е достатъчно систематично и детайлно подреден, може би не се ползва достатъчно, може би не е анализирана статистически резултатността му.Вероятно трябва да се подредят нещата и юридически, да се прецизира границата между позволено и непозволено/в САЩ има теор.деление на престъпленията, които се извършват от служители под прикритие на constitutive,ancillary,private-purpose, първите две - учредителните и спомагателните, за спечелване на доверие напр., в рамките, опр.от разследващата институция, са „допустими“/, да се уточни:) активен или пасивен способ е , както и откъде започва провокацията, разграничат законни методи на разследване и инсценировка, да се подчертае забраната за провокация.Може би сроковете и да са проблем, в смисъл за дългосрочни и тежки разследвания с внедрен служител, а не епизодични разкрития, като да не е достатъчен наличния.В някои държави списъкът на престъпленията е по –тесен/ за наркотични - винаги/, при нас е общия за СРС..Правомощията по ЗСРС са „да установи и поддържа контакт с контролираното лице“ , като целта е „събиране и получаване на достоверна информация“, което не е малко дискреция.И явно правомощията за всеки конкретен случай ще се определят ад хок ?В САЩ има covert agent, който следи за безопасноста на операциите и на служителя, вероятно и за финансовите му ресурси, нямам идея.
    Мъчен способ, от процесуална страна, а като се насложи "човешкият фактор", проблемите с парите, професионалната подготвеност, политиканстването, текучеството, корупционният фактор и какво ли още не у всякоя служба, още по -мъчен става, но лесно няма.
    И да, акцентът следва да е по -скоро върху "прикритие" на самоличността, не върху "служител".

    Добре са "хванати" голяма част от практическите проблеми по използването на способа. Законодателството е малко "объркано", това не е само за него. Затова професорът елегантно се е ограничил върху техниката, прилагането. Но смисълът на прилагането е в последващото ползване, като добити оперативни данни и особено като доказателства пред съд. Има работа по текстовете, в немалко норбативни актове трябва да има редакции и прецизиране. Дискрецията всъщност не е толкова голяма, понеже не е достатъчно ясна...Установяването обикновено е свързано с "всъпителното" деяние, а поддържането, със "спомагателните". Първите са по-ясни, обикновено са планирани, но вторите при дълбокото внедряване може да се наложи да се вършат "на своя глава", а ясни граници няма. И т. н....Написах цяла книга, над 300 с...:)

  3. 10
    | нерегистриран
    3
    0

    „Разследване чрез служител под прикритие „ е наименован способът, като вид способ СРС, вид способ на доказване.Т.е. предполага творчески подход :), комбиниране на средства и способи.Въпреки Наредбата, текстовете , изкл.нак.отговорност в НК, както и текстът на НПК ,който сочи, че „ се разпитва като свидетел“, може би не е достатъчно систематично и детайлно подреден, може би не се ползва достатъчно, може би не е анализирана статистически резултатността му.Вероятно трябва да се подредят нещата и юридически, да се прецизира границата между позволено и непозволено/в САЩ има теор.деление на престъпленията, които се извършват от служители под прикритие на constitutive,ancillary,private-purpose, първите две - учредителните и спомагателните, за спечелване на доверие напр., в рамките, опр.от разследващата институция, са „допустими“/, да се уточни:) активен или пасивен способ е , както и откъде започва провокацията, разграничат законни методи на разследване и инсценировка, да се подчертае забраната за провокация.Може би сроковете и да са проблем, в смисъл за дългосрочни и тежки разследвания с внедрен служител, а не епизодични разкрития, като да не е достатъчен наличния.В някои държави списъкът на престъпленията е по –тесен/ за наркотични - винаги/, при нас е общия за СРС..Правомощията по ЗСРС са „да установи и поддържа контакт с контролираното лице“ , като целта е „събиране и получаване на достоверна информация“, което не е малко дискреция.И явно правомощията за всеки конкретен случай ще се определят ад хок ?В САЩ има covert agent, който следи за безопасноста на операциите и на служителя, вероятно и за финансовите му ресурси, нямам идея.
    Мъчен способ, от процесуална страна, а като се насложи "човешкият фактор", проблемите с парите, професионалната подготвеност, политиканстването, текучеството, корупционният фактор и какво ли още не у всякоя служба, още по -мъчен става, но лесно няма.
    И да, акцентът следва да е по -скоро върху "прикритие" на самоличността, не върху "служител".

  4. 9
    адв. Германов | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #7 от "Обективен | нерегистриран":
    Юристе, остави Е.Гунчева - жената си е написала гледната точка.Но по темата "служител под прикритие" има какво да се каже.В цивилизования свят знаем как се практикува този вид разследване - чрез служител под прикритие и там дава резултати, които служебно са ми известни.Пример от практиката - в бар в Маями Флорида при клиент идва келнер/всъщност ,агент на ФБР под прикритие/, който запитва клиента дали иска някакъв "по-специален коктейл".Клиентът казва ,че иска "кока" с някакви добавки.След минути клиентът е качен "на шейната" и отива по т.нар."канален ред".Това е законосъобразното ползване на служител под прикритие ,защото няма съмнения в действията на служителя под прикритие.Това са казва борба с наркоразпространението.Какви са рисковете у нас ? Първо-безкористността на т.нар. "служители на прикритие" не е несъмнена.Използват се такива по дела ,по които още отначало е съмнително дали изобщо има извършено престъпление.Не искам да коментирам конкретни дела , макар че всички ги знаем.Така че рисковете за правосъдието с подобни служители не е за подценяване.Много неща има за изчистване в тази сфера.

    Всъщност, НЕ е "законосъобразно ползване". Особено в Европа има множество решения на ЕСПЧ, че разследването трябва да е "пасивно", служителят да констатира това, което "би се случило без негова намеса". В противен случай е възможно да се се извърши "провокация", вследствие което деянието да стане невменимо, да се изключат доказателствата, събрани чрез провокация и пр. Но напълно споделям констатацията, че има още да се работи по темата за да се посстигне нужната ефикасност и ефективност на института. В предходния си коментар посочих някои основни насоки за изменение на законодателството. Разбира се, винаги личният състав, хората са най-важни, както работещите на терен, така и водещите разработката. Относно законността на исканията и използването, всичко е "в ръцете на съда".

  5. 8
    ************************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 7
    Обективен | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #6 от "Юрист | нерегистриран":
    И какъв е смисълът на Вашия политически коментар под тази статия?

    Юристе, остави Е.Гунчева - жената си е написала гледната точка.Но по темата "служител под прикритие" има какво да се каже.В цивилизования свят знаем как се практикува този вид разследване - чрез служител под прикритие и там дава резултати, които служебно са ми известни.Пример от практиката - в бар в Маями Флорида при клиент идва келнер/всъщност ,агент на ФБР под прикритие/, който запитва клиента дали иска някакъв "по-специален коктейл".Клиентът казва ,че иска "кока" с някакви добавки.След минути клиентът е качен "на шейната" и отива по т.нар."канален ред".Това е законосъобразното ползване на служител под прикритие ,защото няма съмнения в действията на служителя под прикритие.Това са казва борба с наркоразпространението.Какви са рисковете у нас ? Първо-безкористността на т.нар. "служители на прикритие" не е несъмнена.Използват се такива по дела ,по които още отначало е съмнително дали изобщо има извършено престъпление.Не искам да коментирам конкретни дела , макар че всички ги знаем.Така че рисковете за правосъдието с подобни служители не е за подценяване.Много неща има за изчистване в тази сфера.

  7. 6
    Юрист | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #2 от "адв.Елена Гунчева | нерегистриран":
    ГЕРБ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ НАРОДА

    Опорната точка на ГЕРБ и Борисов да не се подава оставка на правителството е, че „милион и половина българи са ни дали доверие“. И че на улицата имало само малка част от хората, които не представлявали целият народ.
    Естествено, ГЕРБ обясняват това предимно за своя електорат, който лесно може да бъде манипулиран да вярва в какво ли не, особено когато то се твърди от управляващите. Да видим каква е истината:

    На парламентарните избори през 2017 година общият брой избиратели по данни на ЦИК е 6838235 български граждани с право на глас. От тях 1 147 292 са гласували за ГЕРБ. От всички вписани в избирателните списъци, 3 682 151 са гласувалите. Следователно за ГЕРБ от общият брой избиратели са гласували само (1,147,282/6,838,235)*100 = 16.78%. Крайно НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА част от целият български народ.

    Ноторен факт е манипулирането на изборните резултати. По какъв начин става това: На първо място, списъците, изготвени от ГРАО към общините, не са с актуални данни, в тях има хора, които са починали, или от десетилетия са в чужбина. Самият Изборен кодекс дава възможсти за подобни манипулации, като не дава ясни инструкции по какъв начин да бъдат съставени избирателните списъци.

    Тези манипулации на броя избиратели се видя от драстичната разлика с данните в броя на българските граждани, изнесени от Националния статистически институт. Разликата в броя на населението на 18 и повече навършени години, предоставяно от ГД ГРАО и НСИ (800 хил.), се дължи на различните принципи, прилагани от двете институции – съответно регистрационен и преброителен.

    Но проверка къде се губят 800 000 избиратели, които могат драстично да променят резултатите от изборите, така и не е направена реално, а само се коментират принципи и становища. Което е несериозно с оглед огромният обществен интерес.

    Защо в избирателните списъци се включват и хора, които отдавна не живеят в България? Има ли данни изобщо живи ли са, при положение, че не се води отчет в коя държава са отишли и какво се е случило с тях? Има ли механизъм, по който да се провери дали гражданин, който от 20 години например живее в Нова Зеландия, се е възползвал от правото си да гласува в България? Защото подобна информация е изключено да се даде дори на близките му?

    Гласуването на „мъртви души“ и хора в чужбина, формира значителна част от подкрепата за управляващите, което може да бъде проверено само при проверка на избирателните списъци и засичане кои реално са гласували и са били в България в изборния ден. И тъй като съм участвала в изборни комисии и знам механизмът на манипулиране на гласовете, със сигурност ще излезят много изненади, включително окултни такива с подкрепа от отвъдното за управляващата партия.

    Друг сериозен механизъм за подмяна на вота е правенето на недействителни бюлетини. Да напомня един клип, за който в една нормална правова държава бившият кмет на Пловдив щеше вече да излежава присъда, в който той, в качеството си на шеф на ГЕРБ в Пловдив указва на членове на партията, участващи в изборни комисии, как да правят бюлетините за други партии недействителни, включително с намастилени пръсти, „случайни“ драсвания, зачерквания, скъсвания и прочие на бюлетините. По този начин се осигурява голям процент за ГЕРБ чрез намаляване злоумишлено на подкрепата за техните опоненти. Да погледнем изборните резултати – 169 009 недействителни бюлетини и 124 414 недействителни заради други причини. С около 16-17000 гласа се вкарва ориентировъчно един депутат в Народното събрание, сега преценете ако тези бюлетини са били действителни, опозицията от колко гласа е лишена. Процентът на недействителните бюлетини е смущаващ, дори да приемем за константа, че част от избирателите са неграмотни.

    Третият сериозен проблем за представителността на депутатите е купеният вот. Ноторен факт е купуването на гласове, предимно в гетата, по време на избори. Като тарторите на гетата, които са дилъри на гласове, се познават обикновено от всички, които удобно се правят на незнаещи, когато ги питат. Ведно с обещанията за плащане на сметки, незасягане на незаконно строителство и прочие. Много от тези хора дори не знаят за кого точно са гласували, а само са „фъргали“ гласа си срещу 50 лева. Семейство от 5 души избиратели може да си докара сума, с която добре да поживеят една седмица. А тях това ги интересува, беден човек лесно се манипулира.

    Администрацията традиционно гласува за управляващите, защото е на хранилка към държавата и общините. Също традиционно, при всяка смяна на управлението, се махат предишните и се слагат нови кадри, верни на правилната партия. Които си знаят на кого дължат заплатата и бонусите си. Останалата част, която не е от управляващата партия, си пази хляба, защото всяко изказано мнение против правителството води директно до уволнение, а за сведение на тези, които не са юристи, в българския Закон за държавния служител има много по-малко защита за служителя, отколкото в Кодекса на труда, тоест с едно преструктуриране неудобните се махат и никой не може това да го промени. Сега виждаме, как с държавни пари отново се купува администрацията, която е стотици хиляди заедно със семействата на служителите верни избиратели.
    Корпоративният вот е сериозен проблем за честността на изборите.

    Никога досега в България бизнесът не е бил толкова зависим от държавата. Проверките на институции като НАП, РИОКОЗ, РЗИ, Инспекция по труда и други, вместо в контрол, се превърнаха в рекет срещу неудобните. Бизнесът е зависим от десетките разрешения и лицензи, без които не може да работи и издаването на които зависи само от благоволението на управляващите.

    Ненапразно Борисов постоянно „открива“ нови заводи – не че са държавни или негови, но освен внушението за някакъв просперитет, остава внушението и за бизнеса, че той разпределя порциите на бизнеса и от него зависи дали ще работят и печелят. Затова по време на избори, кампанията се води и в големите компании, където освен, че работниците са принуждавани да слушат кандидат-депутати, са „съветвани“ от работодателя да гласуват за правилната партия под страх от уволнение. Често работодателите искат обяснения от работници, които не са гласували. Никой не задава интересният въпрос откъде работодателите знаят кой е гласувал. Никой и няма желание да разбере от управляващите.

    По малките населени места голяма част от хората са социално слаби и напълно зависими от държавата и общината за социални помощи, работа и прочие. Едно внушение, че ще си загубят хляба и дома е достатъчно да ги насочи за коя партия да пуснат бюлетината.
    Като обобщение ще посоча, че изборният процес беше овладян от управляващите още преди 15 години, когато започнаха сериозните изборни манипулации. Всъщност представителна демокрация в България вече няма. Има само мафия, която се самоизбира, и която прави законите и брои гласовете, които ги оставят на власт.
    Българският народ не е само този, който си продава гласа на изборите, нито този в гетата или този, който гласува под страх от репресии. Българският народ са и 3 156 084 негласували. Тези, които НЕ подкрепят нито ГЕРБ, нито присъдружните им партии и нефелна опозиция. Тези, които нямат свой представител в Народното събрание.
    Пряката демокрация може да бъде дело само на осъзнат народ. С пряката демокрация народът директно разпорежда на политиците какво иска. В България не ни е дадена такава възможност в законите и Конституцията, които са направени удобни на управляващите. Но ние сме хилядолетен древен народ, който въпреки предизвикателствата на времето се е съхранил и запазил идентичността си. Затова сега сме на улицата. Защото ние сме народът, който повече няма да търпи престъпници да се подиграват не само с народа, но и с България и принципите на демокрацията и правовата държава. Защото тези, които са срещу ГЕРБ, са всички тези, които не са гласували, тези, чиито бюлетини са скъсани или направени на недействителни, тези, които са били принудени заради оцеляването си да гласуват за тях. Защото, когато става дума за подкрепа, избирателите на ГЕРБ ги няма на улицата. Видяхме автобусите /платени от ГЕРБ/, които дойдоха да ги подкрепят. Това им е подкрепата – десет автобуса лелки ГЕРБ.
    Така, че, не ми говорете за народа! Народът каза думата си! Махайте се!

    И какъв е смисълът на Вашия политически коментар под тази статия?

  8. 5
    Жалко, но факт... | нерегистриран
    1
    -1

    Г-н Радулов, личи си само от заглавието, че сте просто полицай. Истинските професионалисти в разузнаването, контраразузнаването и военното разузнаване на РБ не употребяват термина по този начин като Вас и това се преподава в техните школи, а не в Симеоново или в Библиотекарския - терминът не е "...под прикритие", а ".....НА ПРИКРИТИЕ". По това се познава кой откъде е, но Вие очевадно не сте от спецслужбите, въпреки че сте бил главен секретар на МВР. И това през тези 30 години бе пагубно за страната, защото винаги досега на позициите на министър на вътрешните работи и главен секретар на МВР се назначаваха хора, които нямаха представа за спецификата на специалните служби, които са гръбнакът на системата за национална сигурност на всяка една държава

  9. 4
    Говорител на ДАНС | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #3 от "Татяна Кристи, юрист | нерегистриран":
    Боклукът на герб се събира на извънредна среща в София! Каносаните лели от дълбоката провинция си изваждат най-новия тоалет, купен от селския панаир с лъскави пайети и турски чанти тип Версаче за 10 лв. Оживлението е неверятно! Безплатен автобус и кибапчита за партийните функционерки–чийто поглед към вселената свършва с чушкопек на промоция!

    Татяна Кристи е юрист под прикритие...

  10. 3
    ************************************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  11. 2
    адв.Елена Гунчева | нерегистриран
    3
    -2

    ГЕРБ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ НАРОДА

    Опорната точка на ГЕРБ и Борисов да не се подава оставка на правителството е, че „милион и половина българи са ни дали доверие“. И че на улицата имало само малка част от хората, които не представлявали целият народ.
    Естествено, ГЕРБ обясняват това предимно за своя електорат, който лесно може да бъде манипулиран да вярва в какво ли не, особено когато то се твърди от управляващите. Да видим каква е истината:

    На парламентарните избори през 2017 година общият брой избиратели по данни на ЦИК е 6838235 български граждани с право на глас. От тях 1 147 292 са гласували за ГЕРБ. От всички вписани в избирателните списъци, 3 682 151 са гласувалите. Следователно за ГЕРБ от общият брой избиратели са гласували само (1,147,282/6,838,235)*100 = 16.78%. Крайно НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА част от целият български народ.

    Ноторен факт е манипулирането на изборните резултати. По какъв начин става това: На първо място, списъците, изготвени от ГРАО към общините, не са с актуални данни, в тях има хора, които са починали, или от десетилетия са в чужбина. Самият Изборен кодекс дава възможсти за подобни манипулации, като не дава ясни инструкции по какъв начин да бъдат съставени избирателните списъци.

    Тези манипулации на броя избиратели се видя от драстичната разлика с данните в броя на българските граждани, изнесени от Националния статистически институт. Разликата в броя на населението на 18 и повече навършени години, предоставяно от ГД ГРАО и НСИ (800 хил.), се дължи на различните принципи, прилагани от двете институции – съответно регистрационен и преброителен.

    Но проверка къде се губят 800 000 избиратели, които могат драстично да променят резултатите от изборите, така и не е направена реално, а само се коментират принципи и становища. Което е несериозно с оглед огромният обществен интерес.

    Защо в избирателните списъци се включват и хора, които отдавна не живеят в България? Има ли данни изобщо живи ли са, при положение, че не се води отчет в коя държава са отишли и какво се е случило с тях? Има ли механизъм, по който да се провери дали гражданин, който от 20 години например живее в Нова Зеландия, се е възползвал от правото си да гласува в България? Защото подобна информация е изключено да се даде дори на близките му?

    Гласуването на „мъртви души“ и хора в чужбина, формира значителна част от подкрепата за управляващите, което може да бъде проверено само при проверка на избирателните списъци и засичане кои реално са гласували и са били в България в изборния ден. И тъй като съм участвала в изборни комисии и знам механизмът на манипулиране на гласовете, със сигурност ще излезят много изненади, включително окултни такива с подкрепа от отвъдното за управляващата партия.

    Друг сериозен механизъм за подмяна на вота е правенето на недействителни бюлетини. Да напомня един клип, за който в една нормална правова държава бившият кмет на Пловдив щеше вече да излежава присъда, в който той, в качеството си на шеф на ГЕРБ в Пловдив указва на членове на партията, участващи в изборни комисии, как да правят бюлетините за други партии недействителни, включително с намастилени пръсти, „случайни“ драсвания, зачерквания, скъсвания и прочие на бюлетините. По този начин се осигурява голям процент за ГЕРБ чрез намаляване злоумишлено на подкрепата за техните опоненти. Да погледнем изборните резултати – 169 009 недействителни бюлетини и 124 414 недействителни заради други причини. С около 16-17000 гласа се вкарва ориентировъчно един депутат в Народното събрание, сега преценете ако тези бюлетини са били действителни, опозицията от колко гласа е лишена. Процентът на недействителните бюлетини е смущаващ, дори да приемем за константа, че част от избирателите са неграмотни.

    Третият сериозен проблем за представителността на депутатите е купеният вот. Ноторен факт е купуването на гласове, предимно в гетата, по време на избори. Като тарторите на гетата, които са дилъри на гласове, се познават обикновено от всички, които удобно се правят на незнаещи, когато ги питат. Ведно с обещанията за плащане на сметки, незасягане на незаконно строителство и прочие. Много от тези хора дори не знаят за кого точно са гласували, а само са „фъргали“ гласа си срещу 50 лева. Семейство от 5 души избиратели може да си докара сума, с която добре да поживеят една седмица. А тях това ги интересува, беден човек лесно се манипулира.

    Администрацията традиционно гласува за управляващите, защото е на хранилка към държавата и общините. Също традиционно, при всяка смяна на управлението, се махат предишните и се слагат нови кадри, верни на правилната партия. Които си знаят на кого дължат заплатата и бонусите си. Останалата част, която не е от управляващата партия, си пази хляба, защото всяко изказано мнение против правителството води директно до уволнение, а за сведение на тези, които не са юристи, в българския Закон за държавния служител има много по-малко защита за служителя, отколкото в Кодекса на труда, тоест с едно преструктуриране неудобните се махат и никой не може това да го промени. Сега виждаме, как с държавни пари отново се купува администрацията, която е стотици хиляди заедно със семействата на служителите верни избиратели.
    Корпоративният вот е сериозен проблем за честността на изборите.

    Никога досега в България бизнесът не е бил толкова зависим от държавата. Проверките на институции като НАП, РИОКОЗ, РЗИ, Инспекция по труда и други, вместо в контрол, се превърнаха в рекет срещу неудобните. Бизнесът е зависим от десетките разрешения и лицензи, без които не може да работи и издаването на които зависи само от благоволението на управляващите.

    Ненапразно Борисов постоянно „открива“ нови заводи – не че са държавни или негови, но освен внушението за някакъв просперитет, остава внушението и за бизнеса, че той разпределя порциите на бизнеса и от него зависи дали ще работят и печелят. Затова по време на избори, кампанията се води и в големите компании, където освен, че работниците са принуждавани да слушат кандидат-депутати, са „съветвани“ от работодателя да гласуват за правилната партия под страх от уволнение. Често работодателите искат обяснения от работници, които не са гласували. Никой не задава интересният въпрос откъде работодателите знаят кой е гласувал. Никой и няма желание да разбере от управляващите.

    По малките населени места голяма част от хората са социално слаби и напълно зависими от държавата и общината за социални помощи, работа и прочие. Едно внушение, че ще си загубят хляба и дома е достатъчно да ги насочи за коя партия да пуснат бюлетината.
    Като обобщение ще посоча, че изборният процес беше овладян от управляващите още преди 15 години, когато започнаха сериозните изборни манипулации. Всъщност представителна демокрация в България вече няма. Има само мафия, която се самоизбира, и която прави законите и брои гласовете, които ги оставят на власт.
    Българският народ не е само този, който си продава гласа на изборите, нито този в гетата или този, който гласува под страх от репресии. Българският народ са и 3 156 084 негласували. Тези, които НЕ подкрепят нито ГЕРБ, нито присъдружните им партии и нефелна опозиция. Тези, които нямат свой представител в Народното събрание.
    Пряката демокрация може да бъде дело само на осъзнат народ. С пряката демокрация народът директно разпорежда на политиците какво иска. В България не ни е дадена такава възможност в законите и Конституцията, които са направени удобни на управляващите. Но ние сме хилядолетен древен народ, който въпреки предизвикателствата на времето се е съхранил и запазил идентичността си. Затова сега сме на улицата. Защото ние сме народът, който повече няма да търпи престъпници да се подиграват не само с народа, но и с България и принципите на демокрацията и правовата държава. Защото тези, които са срещу ГЕРБ, са всички тези, които не са гласували, тези, чиито бюлетини са скъсани или направени на недействителни, тези, които са били принудени заради оцеляването си да гласуват за тях. Защото, когато става дума за подкрепа, избирателите на ГЕРБ ги няма на улицата. Видяхме автобусите /платени от ГЕРБ/, които дойдоха да ги подкрепят. Това им е подкрепата – десет автобуса лелки ГЕРБ.
    Така, че, не ми говорете за народа! Народът каза думата си! Махайте се!

  12. 1
    адв. Германов | нерегистриран
    7
    0

    Много хубав практически коментар от специалист в областта на оперативно-издирвателната дейност, който повдига леко завесата към най-загадъчната фигура на спецслужбите! Необходимо е обаче да се уточни, че всъщност служителите под прикритие винаги се са "щатни" и се назначават само и единствено в "особени обособени структури" и никога в "състава на обикновени оперативни поделения", а тяхното първоначално ядро премина обучение в чужбина. Самото "разследване чрез служител под прикритие" е два вида, оперативно и процесуално. Технически се извършва по един и същи начин, но има разлика в производството по допускането му и в "тежестта" на събраните данни, които може да се ценят и като доказателства по см. на НПК. В България все още иститутът не е достатъчно ефективен, при нас се прилага главно т. н. "просто", едноактно разследване и нямаме пробив сред "високите ешалони" на организираната престъпност и властимащите. Причините за това са много - легални, напр. неочертаването най-общо на границите на разрешено поведение на служителя, кратките законови срокове, липса на защитеност на служителя при регрес и други, някои съвсем тривиални, като недостатъчен финансов и кадрови ресурс, трудности при поддържане на легендата и съответно опасност от разкриване вследствие на това, че държавата ни е малка като население и територия и т. н. "Дълбокото проникване" предполага време, усилия, финанси и хора, които да имат време и възможност за "влизане в роля", все неща, с капацитет за които нашите служби не разполагат. Вероятно решението е да приложим въприетата в повечето държави практика на използване на "секретни сътрудници", вербовани от средите на оргатнизираната престъпност, но пък пречка за това е липсата на материално правна защитеност на извършеното от тях, защото тази категория лица не попадат под закрилата на чл. 12б от НК. Нужно е този текст и /или/ чл. 10в ЗСРС да бъде изменен в този смисъл, както и някои норми от НПК.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.