Софийска районна прокуратура предаде на съд обвиняем, представил се за адвокат без правоспособност

Софийска районна прокуратура предаде на съд обвиняем, представил се за адвокат без правоспособност
Снимка: Pixabay

Софийска районна прокуратура внесе за разглеждане в съда обвинителен акт спрямо обвиняемия С.Р., на 48 г., за това, че упражнил адвокатска професия без да има съответна правоспособност - престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, съобщиха от държавното обвинение.

В хода на акцията е арестуван мъж с инициали - А.С. Той бил задържан в 5 РУ-СДВР за извършено престъпление. Малко по-късно в понеделник, 25.01., в 5 РУ пред разследващ полицай обвиняемият С.Р. се представил за адвокат на А.С. Преди да започнат следствените действия С.Р. се легитимирал като представил карта и изрично посочил, че това била адвокатска карта издадена от Адвокатска колегия-Кипър. След това С.Р. написал пълномощно, в което посочил, че бил упълномощен от А.С. в качеството на адвокат да го представлява по конкретното досъдебно производство. Обвиняемият и А.С. се подписали на пълномощното и същото било приложено по делото. На А.С. било предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем, като в него изрично било записано, че на тези действията присъства защитник „адвокат С.Р.“ и същият се подписал в графа „защитник“. Бил извършен и разпит на обвиняем на А.С., като в протокола за разпит също било отразено, че присъства „адвокат С.Р.“ и той отново се подписал в графа „защитник“.

Става ясно, че през май 2020 г. А.С. бил призован за извършване на нови процесуални действия в отново в 5 РУ. Той се явил с обвиняемия С.Р. Водещият разследването полицай уведомил А.С. и С.Р., че след справка във Висшия адвокатски съвет се установило, че С.Р. бил с отнети адвокатски права и следователно не може да вземе участие в конкретните процесуални действия. С.Р. представил българска адвокатска карта и адвокатска карта на Адвокатска колегия-Кипър, като заявил, че същата била валидна.

Според справка от Висшия адвокатски съвет С.Р. бил отписан от Софийска адвокатска колегия и не е бил вписан в друга адвокатска колегия на територията на Република България. Нямало данни С.Р. да е вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати като чуждестранен адвокат от ЕС. След направено запитване до Адвокатски съвет на Република Кипър се установило, че С.Р. не бил подновил разрешителното си за упражняване на адвокатска професия за 2020 година.

В хода на разследването било установено, че обвиняемият С.Р. е осъждан. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2000 лева. Предстои делото да продължи в съда.

Още по темата

Извънредната обстановка остава до 30 април

Предишна новина

Премиерът на Италия Джузепе Конте подаде оставка, за да търси по-широка политическа подкрепа

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 5
    няма извършено престъпление по казуса! | нерегистриран
    2
    -2

    Ако лице има подготовка(разбирай знанията) за дадена професия, но няма съответните разрешителни да я упражнява не сме пред хипотезата на чл 324 НК!


    ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 31 ОТ 16.10.1969 Г. ПО Н. Д. № 29/1969 Г., ОСНК НА ВС

    Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 360, пор. № 120

    О.П.ПНОСТ ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ЗАНАЯТ. (*)

    НК Чл. 324, ал. 1

    Главният прокурор е направил предложение за издаване на тълкувателно решение от ОСНК на Върховния съд във връзка с приложението на чл. 324 НК.

    Представителят на Главна прокуратура поддържа становището, застъпено в предложението.

    Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе, взе предвид:

    В съдебната практика са застъпени две различни становища при разглеждане на дела във връзка с приложението на чл. 324, ал. 1 НК. В едни случаи се приема, чл. 324, ал. 1 НК съответства напълно на чл. 279, ал. 1 НК отм. , Същественото е да с налице разрешение за упражняване на дадено занятие е самата правоспособност произтича от разрешението. За да има налице законно разрешение, деецът трябва да има правоспособност да упражнява дадено занятие и той ще се окаже ли от правоспособност, ако не се легитимира с надлежно разрешение.

    Другото становище приема, че чл. 324, ал. 1 НК в сравнение с чл. 279, ал. 1 НК отм. стеснява приложното поле на това престъпление само досежно лицата непритежаващи правоспособност, като под това понятие се разбира определена подготовка на дадено лице, призната по установения от закона ред и начин за упражняване на професия.

    ОСНК на Върховния съд намира второто становище за правилно и законосъобразно. В сравнение с чл. 279, ал. 1 НК отм. , чл. 324, ал. 1 НК посочва на ново съдържание, на различие в елементите на състава и санкцията. В новия текст законодателят ясно е изразил, че трябва да се въздигане в престъпление не всяко упражняване на професия или занаят, а с онова деяние, при което упражняващото лице притежава призната по закон правоспособност. И това с напълно оправдано, защото степента на обществената опасност на деянието при упражняване на занаят от неправоспособно лице е "много по-голяма в сравнение с тази, когато се упражнява от правоспособно лице без разрешение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че съставомерна е деятелността по чл. 324, ал. 1 НК само на онова лице, което упражнява занаят без разрешение и без правоспособност за това. Без кумулативната наличност на тези две отрицателни предпоставки не е налице обективният състав на деянието по чл. 324, чл. 1 НК.

    Под понятието "съответна правоспособност" употребено в чл. 324, ал. 1 НК, трябва да се разбира признатата по съответния ред подготовка за правилно упражняване на определена професия или занаят от едно физическо лице. Административното разрешение, което в известни случаи се дава за упражняване на занаята, не създава правоспособност. Последната се придобива чрез получаване на специални знания за съответната професия или занаят и веднъж придобита по установения от закона ред, тя не зависи от наличността или отсъствието на разрешение на административен орган.

    Упражняването на занятие от неправоспособно лице без разрешение също представлява нарушение на установения обществен ред, но то не е престъпление по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК, а следва да се санкционира по административен ред.

    С оглед на изложените съображения ОСНК

    РЕШИ:

    Под понятието "съответна правоспособност", употребено в чл. 324, ал. 1 НК, следва да се разбират придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване професия или занаят, признати по установения от закона ред.

    По този текст от НК не следва да носят наказателна отговорност лицата с призната професионална правоспособност, но непритежаващи надлежно разрешение за упражняване на занятие.

    ---------------

    (*) Виж изменението на чл. 324 НК (ДВ, бр. 28/1982 г., ДВ, бр. 89/1986 г. и ДВ, бр. 1/1991 г.).

  2. 3
    беззаконие | нерегистриран
    2
    -2

    Защитник не е само адвокат, даже при соц-а адвокатът трябваше да иска по тежко наказания от прокурора-тоест защитник не значи адвокат. Да се подпишеш като защитник, не значи, че заявяваш,че си адвокат. При беззакония на милицията можеш да бъдеш защитаван от всеки, нима твърдите,че само адвокат може да ни пази от произвола на милицията? Няма нормативен акт, който да казва,че защитник е адвокат. Защитник, да защитава от беззакония дане си мълчми-може всеки.

    Няма извършено престъпление. А има пр окуроро милиционерски произвол. Чак и лицето е задържоано-защо-да не би да има опасност да се укрие.

  3. 2
    | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    професията на адвоката е свободно упражнявана юридическа професия в помощ на правоприлагането и поддържането на установения в страната правов ред (чл.10 от НК), за упражняването на адвокатска професия е необходимо завършено висше образование с положен изпит за придобиване на специалността „право”, за практикуването на тази специалност е необходимо да бъдат защитени и практическите умения с взет изпит за „юридическа правоспособност” и това е достатъчно за практикуването на професии, за които се изисква такава правоспособност. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Само организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон, а не придобиването на правоспособност за адвокат, защото адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Конституцията гарантира запазването на тайната на съобщенията между лицето защитник, а не с лицето адвокат и техните клиенти, като провъзгласява, че всеки има правото да се среща насаме с лицето, което го защитава, и че тайната на техните съобщения е неприкосновена (чл. 30, ал. 5 от КРБ). Съгласно чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Защитник и защита от адвокат не са тъждествени. Тоест правото на защита е разширено от КРБ не само до адвокат.

    Дай още информация,че много сбито си представил нещата!

  4. 1
    | нерегистриран
    1
    -2

    професията на адвоката е свободно упражнявана юридическа професия в помощ на правоприлагането и поддържането на установения в страната правов ред (чл.10 от НК), за упражняването на адвокатска професия е необходимо завършено висше образование с положен изпит за придобиване на специалността „право”, за практикуването на тази специалност е необходимо да бъдат защитени и практическите умения с взет изпит за „юридическа правоспособност” и това е достатъчно за практикуването на професии, за които се изисква такава правоспособност. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Само организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон, а не придобиването на правоспособност за адвокат, защото адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Конституцията гарантира запазването на тайната на съобщенията между лицето защитник, а не с лицето адвокат и техните клиенти, като провъзгласява, че всеки има правото да се среща насаме с лицето, което го защитава, и че тайната на техните съобщения е неприкосновена (чл. 30, ал. 5 от КРБ). Съгласно чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Защитник и защита от адвокат не са тъждествени. Тоест правото на защита е разширено от КРБ не само до адвокат.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.