Според информационното табло на ЕС: Българското правосъдие поддържа европейски стандарти

Според информационното табло на ЕС: Българското правосъдие поддържа европейски стандарти
Емил Радев, евродепутат ГЕРБ/ЕНП

На фона на протестите в България през последните дни, публикуваното от Европейската комисия Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г. остана доста встрани от фокуса на общественото внимание. То обаче предлага обстоен преглед на съдебната система, която е обект на непрекъснати критики не от днес и от вчера, а вече повече от десетилетие.

Като част от адвокатската колегия никога не съм бил безразличен към темата, а като член на законодателен орган и на национално, и на европейско ниво винаги съм отстоявал позицията, че в тази област превес трябва да имат обективните анализи, а не политическите оценки.

Именно защото е базиран на статистически данни, сравнителният преглед, който прави Информационното табло на ЕС, е важен източник на изводи за ефективността, качеството и независимостта на съдените системи на държавите-членки. Целта е да се помогне на националните органи да подобрят правосъдието, като се поставя акцент основно върху спорните производства по граждански и търговски дела. Във фокуса на анализите са и административните дела, защото чрез тях се подкрепят усилията на държавите-членки за насърчаването на по-благоприятна среда за гражданите и бизнеса, за инвестициите.

Дали чрез разглежданите дела съдебната система гарантира защита интересите на хората пред закона си остава сред най-важните въпроси. Отговор можем да търсим в данните за ефективност и бързина на гражданските, търговските и административни дела, а те отреждат на България едно от челните места в ЕС.

Страната ни оглавява класацията по отношение на времето, необходимо за решаване на административните дела във всички съдебни инстанции. Далеч зад нас остават Франция (9-о място) и Германия (17-о място). Изпреварваме ги, включително и според статистиката за степен на разрешаване на административните дела на първа инстанция, където сме втори. С по-малко от 2 дела на 100 жители сме в добра позиция и по отношение на висящите граждански, търговски и административни производства – пред нас са само Швеция, Литва и Латвия.

Сериозен прогрес се отчита в специфични области на европейското право като например прането на пари. В периода 2014- 2018 г. средната продължителност на съдебните дела на първа инстанция у нас е около 250 дни. Това ни отрежда четвърто място след Люксембург, Естония и Австрия, но тъй като за последните две страни липсва информация за 2018 г., вероятно в тази сфера вече сме се изкачили дори още с две позиции напред.

Добри резултати отчитаме и по отношение на защитата на потребителите. В тази област на съдебния контрол на първа инстанция заемаме седмо място, но все още трябва да подобрим ефективността си по делата за защита на конкуренцията, при които засега изпреварваме единствено Чехия и Дания.  

Обективните статистически данни категорично показват, че на средно европейско ниво нашият съд съвсем не е по-лош от останалите, но България продължава да изостава в класацията по субективни показатели, каквито са нагласите на гражданите. Винаги съм обръщал внимание, че отрицателните оценки на голяма част от хората съвсем не се дължат на личен сблъсък със съдебната система. В Информационното табло се следва принципът, че не е нужно да си ходил на война, за да обичаш мира, или иначе казано, не е нужно да имаш нещо общо със съда, за да си изградиш негативно мнение за неговата работа. Тенденциите от последните години ясно показват, че напредваме, колкото и бавно да се случва това според някои, но обществените нагласи се променят трудно.

И все пак – от 26-о място през 2018 и 2019 г. статистическите измерители относно усещането за независимост на съдилищата и съдиите сред широката общественост ни изкачват на 23-та позиция през 2020 г. Постоянната тенденция на покачване личи и от процента на възприемащите като много добра и добра независимостта на съдебната система в България - от около 23% през 2016 г. отчетените стойности достигат приблизително 38 на сто през настоящата година.

Трайно се подобрява и усещането за независимост на съдилищата и съдиите сред компаниите. Стъпка по стъпка се движим напред - от 24-та позиция през 2018 г. до 19-а през 2019 г. и 17-а през 2020 г. В процентно отношение разликата е по-осезателна, тъй като в рамките на три години бележим двоен ръст – от 20% през 2017 г. до около 45% през 2020 г.

Положителната тенденция е отчетена и в проучването на Световния икономически форум, според което се придвижваме от 26-то място през 2018 г. и 24-то през 2019 г. до 23-то през 2020 г. С други думи, посоката е правилна, но резултатите ни задължават да продължаваме да работим за подобряване на показателите.

В общоевропейски план данните от Информационното табло сочат, че от миналата година насам при обществените нагласи има спад в около 2/5 от всички държави в ЕС и в около половината от страните, изправени пред специфични предизвикателства. Въпреки това в 2/3 от държавите-членки усещането за независимост на съдебната власт се е подобрило в сравнение с 2016 г. например.

В крак с развитието на новите технологии сред факторите за оценка на качеството на работа е и наличието на онлайн информация за съдебната система. От гледна точка на осведомеността на широката общественост България е на девето място, точно преди Германия. Девети сме и по отношение на онлайн достъп на гражданите до публикувани съдебни решения – поредният белег за развитието на съдебната практика и за пълноценната осведоменост на гражданите и бизнеса. По този критерий сме постигнали далеч по-добри резултати от страни като Германия (17-о място), Холандия (18-о място), Белгия (21-во място) и Франция (22-ро място). Тъй като почти във всички български съдилища има електронни средства за следене на етапите на производството, успяваме да се придвижим в класацията с още три-четири позиции напред, но все още няма възможност за подаване на искове онлайн.

Важно е да отбележим, че държим челната позиция в областта на правосъдието, съобразено с интересите на децата. Непосредствено след нас са Словения, Белгия и Дания. Това е висока оценка за адаптирането на правосъдната ни система към правата и особените нужди на децата от закрила, за прилагането на щадящи процедури за защита, за доброто сътрудничество между специализираните органи, за обучението на съдиите в тази област, както и за наличието на насочено към децата интернет съдържание относно съдебната система.

Сериозен напредък е постигнат и по отношение на стимулите за използване на методи за алтернативно решаване на спорове. Осмата позиция по този критерий ни дава преднина пред държави като Франция например.

За съжаление, за България липсват данни относно разходите за започване на съдебно производство и юридическите такси в търговския процес, което представлява пречка да се оцени достъпът до съдебната система от гледна точка на разходите за гражданите и бизнеса. 

Що се отнася до ресурсите, които се инвестират за повишаване на ефективността на съдебната система, все още общите държавни разходи за съдилищата са сравнително ниски – около 50 евро на жител, т.е. четири пъти по-малко в сравнение с отделяните в държавата, която оглавява класацията – Люксембург. Данните за 2012 г., а също и за 2016-2018 г. ни отреждат 23-та позиция. Не така стоят нещата обаче, ако разгледаме общите разходи като процент от брутния вътрешен продукт – при около 0,6% от БВП заемаме челна позиция в ЕС. Стойностите ясно показват, че приблизително 90% от разходите у нас отиват за заплати на съдиите и съдебните служители. Само в Гърция, Румъния и Португалия този процент е по-висок.

По брой на съдии – с около 31 съдии на 100 000 жители, България е четвърта сред държавите-членки, веднага след Словения, Хърватска и Люксембург. Изпреварваща позиция имаме (пред нас е само Италия) и от гледна точка на възможностите за обучение на съдиите за комуникация с жертви на насилие, с лица, търсещи убежище, както и с медиите, за справяне с дезинформационни кампании и др.

В професията отдавна сме преодолели проблемите, произтичащи от неравенство между половете. Към днешна дата над 75% от съдиите в България са жени, като по този показател сме втори след Румъния, а Германия например остава назад в Информационното табло с малко над 30%.

Не отстъпваме на голяма част от страните и що се отнася до броя на адвокатите. С около 200 адвоката на 100 000 жители запазваме десетата си позиция от 2012 г.

Уви, в България и Люксембург все още няма стандарти за време, а таблицата на ЕС за правосъдието през 2020 г. обръща сериозно внимание на сроковете като инструмент за управление на съдебната система и признак за нейната ефективност.

Дисциплинарните производства по отношение на съдиите остават сред най-чувствителните ситуации във връзка със съдебната независимост. У нас инспекторатът на Висшия съдебен съвет извършва проверките, въз основа на които може да прави предложения за дисциплинарни производства. Тези предложения, както и избирането на съдиите на практика се осъществяват от същата колегия, какъвто е подходът и в мнозинството от държавите-членки.

ВСС взема решения у нас и относно дисциплинарните наказания по отношение на прокурорите, като наложените санкции подлежат на съдебен контрол пред ВАС. Административен ръководител на прокурор налага само порицание, но след задължителното уведомяване на Висшия съдебен съвет тази санкция може да се потвърди или да се отмени. Във Франция например, Министерството на правосъдието взема решение за мярката, след като Висшият магистратски съвет (Conseil Supérieur de la Magistrature) издава незадължително становище. Решенията за дисциплинарните мерки могат да се обжалват пред орган, съпоставим с действащия у нас ВАС (Conseil d'Etat).

Въз основа на Информационното табло можем да отчетем още, че в България, както и в още 10 държави-членки, сред които Франция, Ирландия, Испания и др., само главният прокурор е органът, който дава указания и гарантира защитни мерки за прокурорите по отделни случаи. Позовавайки се на съпоставката с Франция, трябва да отбележим също, че у нас дори са предвидени повече защитни мерки. Освен това, инструкциите трябва да са мотивирани, което не е необходимо в други страни, да са в писмена форма и да се осигури достъп до тях. В Холандия, Дания, Белгия, Германия и Люксембург инструкции могат да се дават както от главния прокурор, така и от министъра на правосъдието.

Независимо от тези различия, във всички държави-членки националната прокуратура е от решаващо значение за ефективната борба с престъпността, включително и икономическата и финансовата като пране на пари и корупция. Сътрудничеството между страните в ЕС по наказателни дела е важна част от ефективното функциониране на правосъдието, се отчита още в Информационното табло. 

С данните, които то предлага, е ценен инструмент за обща съпоставка на държавите-членки в областта на правосъдието, включително и за общия механизъм за оценка на върховенството на закона в страните от ЕС. Именно на обективните данни в Информационното табло трябва да стъпват анализът в механизма и задълбочената качествена оценка на конкретната ситуация във всяка от държавите-членки. Само така ще се избегнат всякакви двойни стандарти.

Съдът допусна иска на прокуратурата за заличаване на антисемитската организация „Еделвайс“

Предишна новина

Административният съдия Теодора Георгиева е назначена за европейски прокурор

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    адв.Елена Гунчева | нерегистриран
    1
    0

    Обединение в името на България! Възрастната жена на 92 години, присъстваща всеки ден на протестите и младежът, който протестира, защото иска неговото бъдеще да е в Родината му. Те, заедно, се борят за България! Всички ние, българите, почтените хора, работещите, образованите, пенсионерите, останалите без работа…..НАРОДЪТ!

    Това са хората на протестите. Не спорете за организаторите. Хората не са на улицата заради тях, а заради България. Целта е една – оставка и разследване на престъпното управление и главния прокурор!

    Да живее България!

    Елена Гунчева

  2. 7
    | нерегистриран
    5
    0

    Всичко е супер! А защо тогава хората бягат от България,-)

  3. 6
    | нерегистриран
    5
    -1

    За бързината разбрахме, за качеството нещо има ли? Гнили ябълки на корем в БГ -то

  4. 5
    | нерегистриран
    8
    -8

    Улицата не ти говори за административното правосъдие.....все още! Говори ти за каскета и кочината му! Обратно на твоите твърдения, западните телевизии са залети с репортажи за кочината на Гешев и протестите в България, разбира се, започват със султаните и сараите, един слабичък, един дебеличък.Интересно, че до сега в новините на западните медии не срещнах имената на Бобокови, но пък Ахмед Доган и Пеевски са сочени като олигарси??? Може да си пишете каквото си искате, да триете колкото бързо сварите, една е истината, примката се стяга.Меркел вече не лигави Баце, Себастиян- хептен!

  5. 4
    Cato | нерегистриран
    4
    -2

    Ми бравос!

  6. 3
    RRR | нерегистриран
    9
    -4

    Като гледам долу, в таблиците за просто народонаселение водим убедително.

  7. 2
    някой | нерегистриран
    10
    -5

    ...пропуснах - а за усещането, че си прецакан, че живееш в държавата с най некомпетентната администрация от всякакъв тип на глава от съдия, от общински служител, от прокурор, олеле - полицай майко мила...и най-корумпираната на всички нива /да не говори за необразована и болна/ - таблица за това може ли да си поискаме да се направи, моля.

  8. 1
    някой | нерегистриран
    10
    -9

    Добре че няма табло за качество, може и за отношение към гражданина и дори към адвоката да се предвиди... Тогава да видим на кое място ще е банановата, в случая Ганьовата Република България

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.