Положението на спортните федерации е уредено в Закона за физическото възпитание и спорта и Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт и администрират съответния спорт на национално ниво. Според чл. 28, ал. 1, т. 8 ЗФВС те осъществяват дейността си въз основа на приети от тях правила, включително за спортно правосъдие и спортен арбитраж, като разполагат с правомощието да налагат санкции в определени случаи.  

Въпросът каква е правната природа на акта, с който е наложена санкция на спортист или клуб и подлежи ли този акт на съдебен контрол е спорен и в теорията и в практиката. Съществуват две основни становища. 

Първото, че при осъществяване на дейността си спортната федерация действа като орган по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби  на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото е организация, която по силата на закон е носител на публични субективни права и задължения, и която е овластена въз основа на закон с конкретни правомощия. От което следва, че актът, с който е наложена съответната санкция е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол пред административните съдилища. Съдебният конторол се явява гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на спортната федерация дисциплинарна власт и съответно гаранция за защита правата на спортиста или клуба.

Второто е, че законът не овластява федерацията или органите й с административни правомощия, те произтичат от Устава, т. е. от договор, поради което редът на контрол по АПК е неприложим. Правното положение на федерацията и дейностите, с които е натоварена като спортна организация, изключват приеманите от нея и органите й актове да бъдат квалифицирани като административни актове, за които да е приложим редът за контрол по АПК. Предвидения в устава арбитраж, също има характер на доброволен, извънсъдебен орган за правораздаване и актовете му не са подведомствени на общите съдилища според ВКС. Не са подведомствени и на административните съдилища, тъй като актовете им не са административни.

Втората позиция повдига доста въпроси.

На първо място, ако приемем, че актовете на федерацията са актове на арбитраж, приложими ли са към тях правилата на Закона за международния търговски арбитраж и на ГПК. Дори да приемем, че ЗМТА урежда само арбитража по имуществени частноправни спорове, спортът отдавна се е превърнал в много сериозен бизнес и голяма част от отношенията в него са престанали да бъдат неимуществени. Така например, лишаването от състезателни права на спортист при наличие на сключен спонсорски договор би му причинило имуществени вреди. Друг проблем са договора между клуб и играч – „граждански“ ли е той, или трудов. У нас той се счита за трудов. „Професионален спортист“ е част от Националната класификация на професиите на РБ, а българският Кодекс на труда често се прилага като субсидиарен източник на правото при такива спорове. Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК разрешаването на трудовоправни спорове е от изключителната компетентност на националните съдилища. В чл. 47, ал. 2 ЗМТА гласи, че: Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Също така в чл. 47, ал. 1 ЗМТА е предвиден съдебен контрол и отмяна на решенията на арбитражния съд, макар и много ограничен. В това производство съдът следи дали са били спазени принципите и правилата на арбитражното производство и дали арбитражният съд не е превишил правата си.  Предвидените в закона основания са пет: 1. страната е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение; 2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон; 3. страната не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството; 4. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; 5. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон. Всички тези пороци е възможно да бъдат допуснати и при спортния арбитраж и е логично тази процедура да действа и по отношение на него. 

Второ. Що се касае до спортния арбитраж в тесен смисъл, то при сегашната уредба на материята, той предизвиква основателни съмнения относно безпристрастността и независимостта си. След като спортната федерация сама приема правилата за спортно правосъдие и спортен арбитраж, а в уставите на много федерации е предвидено, че арбитражната комисия е помощен орган на управителния й съвет, арбитрите стават зависими от федерацията, а спортистите и клубовете неравнопоставени в арбитражното производство. Изходът е да се създаде един независим арбитражен съд, по подобие на Спортния арбитражен съд в Лозана (CAS), който да разглежда всички спорове между федерации, клубове и спортисти, а не всяка федерация да организира свой арбитраж. Тогава може да се приеме, че съдебният контрол може да бъде ограничен до спазване на правилата на арбитражното производство и до спорове, които не подлежат на арбитраж. 

Ако разгледаме актовете на дисциплинарните органи на спортните федерации, които се явяват помощни органи на управителния им съвет, то там определено се наблюдава голямо сходство с дисциплинарните производства по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител. И още по-голямо сходство с дисциплинарните производства по специалните закони, уреждащи регулираните професии. Ако в случая с КТ и ЗДС съдебна защита на работника или служителя, съответно пред гражданския или пред административния съд е гарантирана, то не е така с регулираните професии. Там разрешенията са различни. Дисциплинарните производства по Закона за адвокатурата са двуинстанционни, но само пред органи на самата адвокатура - дисциплинарен съд и висш дисциплинарен съд. Няма възможност за съдебна защита. По друг начин са уредени дисциплинарните производства по Закона за ЧСИ и по Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Решението на дисциплинарния състав може да се обжалва от частния съдебен изпълнител, от Съвета на камарата и от министъра на правосъдието пред 3 членен състав на Върховния касационен съд. Съответно, решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието също пред 3 членен състав на ВКС. Още по-различно е положението при лекарите и зъболекарите. Там, според Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, Комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС, съответно на БЗС установяват нарушенията с АУАН, а санкцията се налага с Наказателно постановление, издадено от председателя на управителния съвет на районната колегия на БЛС, съответно на БЗС. Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Аналогично е уреден въпроса и при фармацевтите. И там процедурата е по ЗАНН. 

Т.е. с изключение на ЗАдв, във всички други разгледани случаи е предвидена съдебна защита. Между спортните федерации и адвокатските колегии има, обаче, голяма разлика. Адвокатите членуват в адвокатските колегии, докато спортистите не са членове на спортните федерации. Такива са спортните клубове, с които спортистите имат трудови или членствени отношения. Докато адвокатите сами избират дисциплинарния си съд, то нито спортистите, нито дори клубовете имат участие в избора на дисциплинарната комисия на спортната федерация. Тя се избира от Управителния съвет и се явява негов помощен орган. Безпристрастността на дисциплинарната комисия на федерацията е под съмнение. Правилата за работа на адвокатския дисциплинрен съд са разписани в ЗАдв, докато правилата за работа на дисциплинарната комисия се приемат от самата спортна федерация. В адвокатския дисциплинарен съд заседават висококвалифицирани юристи, докато в състава на дисциплинарната комисия на спортната федерация може да няма нито един юрист. 

Затова, когато става въпрос за налагане на санкции, няма никаква житейска или правна логика спортистите и спортните клубове да бъдат лишавани от съдебна защита. Логично е и тук наказаната страна да има възможност да се обърне към съда, който да прецени дали при издаването на акта са спазени съответните процесуални и материалноправни разпоредби, дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма.

Правото на съдебен контрол следва и от нормите на международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, свързани с правото на съдебна защита - чл. 14, т. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права, ДВ, бр. 43/1976 г., признаващ "основното право на всяко лице при оспорване на правата и задълженията му в граждански процес на справедливо и публично разглеждане на делото от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон", чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ДВ, бр. 80/1992 г. във връзка с чл. 6, т. 2 и т. 3 от Договора за Европейския съюз, според който "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона".

Още по темата

Около 1% от депутатите в ЕП обсъдиха България на заседание

Предишна новина

Разпитаха онлайн служител под прикритие от МВР по дело за подкуп срещу граничен полицай

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.