Софийският районен съд (СРС) събра 140-годишната си история в първия по рода си за съдебната система късометражен филм.

Лентата е режисирана от пресаташето на съда Росица Анчева и е заснета по сценарий на председателя на съда Александър Ангелов. Гласът зад кадрите на филма пък е на Христо Чешмеджиев. Всъщност, впечатляващото при изработването на филма е това, че в него реално няма нито един жив кадър, като цялата лента се състои от снимки и документи, предоставени на институцията от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, както и от Държавна агенция „Архиви“.

СРС отпразнува своята 140-та годишнина на 1 юли т.г., но заради тежките условия, в които се намира страната и съдебната ни система поради пандемията от COVID-19, се наложи всички чествания и тържества, включващи присъствието на повече хора, да бъдат отменени. Кризата обаче явно не помрачила напълно празника на магистратите и служителите от най-големия съд в страната, които по инициатива на Росица Анчева и съдия Александър Ангелов са създали настоящия филм.

Поглед към историята на СРС

Историята на СРС реално започва след Освобождението на България през 1878 година, когато първоначално устройството на новата ни държава, включително и на съдебната система, е уредено въз основа на Временни правила, като през 1880 година е приет първият Закон за устройство на съдилищата, обнародван в ДВ брой 47 от 02.06.1880 година. По силата на този закон се създава следната структура от общи съдилища в Княжество България: мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.

Мировите съдилища са едно от големите нововъведения в съдебната ни система, извършено с първия ни съдоустройствен закон. Обосновано може да се приеме, че именно те се явяват основен първоинстанционен съд към този момент. На първо място и мировите съдии съобразно този закон, и районните съдилища в настоящия им вид, се явяват основният първоинстанционен съд от гледна точка на това, че съобразно процесуалните правила разглеждат като първа инстанция по-голямата част от делата – граждански и наказателни. На второ място, мировият съд разглежда и решава делата основно еднолично – мировият съдия решава сам споровете по големия брой дела, а не в рамките на съдебен състав, въпреки че в определени случаи съдопроизводството изисква и участието на съдебни заседатели, което също кореспондира с това, че и към настоящия момент съдиите на районно ниво се произнасят основно еднолично, като само по част от наказателните производства е предвидено заедно с тях в съдебен състав да участват и съдебни заседатели. В допълнение към това, мировият съдия винаги разглежда споровете като първа инстанция и то по същество, за разлика от окръжните съдилища към този момент, които освен първоинстанционни, разглеждат и въззивни дела– проверяват като втора инстанция съдебните актове на мировите съдии, както и се произнасят по искания за отмяна на окончателни решения на мировите съдии.

Непосредствено след указа, с който се създава мирови съд в гр. София, в същия брой на Държавен вестник е обнародван и указ № 329 от 01.07.1880 г., с който като първи софийски мирови съдия е назначен Петър Карапетров. Той изпълнява длъжността до пролетта на 1881 година, когато с Указ № 334 от 05.05.1881 година, обнародван в ДВ бр. 28/06.05.1881 г. е назначен за началник на прокурорското отделение в Министерството на правосъдието.

Институцията на мировите съдилища съществува до 1934 година, когато в на Наредбата-закон за устройство на съдилищата е предвидено, че съдебните учреждения са околийски съдилища, областни съдилища, апелативни съдилища и ВКС. От този момент околийските съдилища заемат мястото на мировите, като на практика последните се трансформират в предвиденото новото съдебно учреждение, чиито функции не търпят съществена промяна. Така в гр. София се създава Софийски околийски съд, който именно се явява основен първоинстанционен съд в рамките на тази територия.

Законът за устройство на съдилищата от 1948 година не променя структурно и функционално мястото на околийските съдилища в съдебната система. По силата на следващия съдоустройствен закон - Закона за устройство на съдилищата от 1952 година, са създадени народни съдилища, които заменят околийските и отново изпълняват ролята на основен първоинстанционен съд, респективно такъв функционира и в гр. София. Така достигаме промяната от 1971 г., при която наименованието на съда се променя в настоящото.

И така историята преминава през тези 140 години - започвайки от съдебните актове на мировите съдии, написани изцяло на ръка, през пишещите машини, до провежданите днес в Софийски районен съд виртуални съдебни заседания, чрез актуалните средства за електронна комуникация.

Още по темата

Ревизоро сигнализира за натиск от бизнесмени и политици заради аферата с нерегламентираните боклуци

Предишна новина

Службите по вписвания ще работят по време на годишната инвентаризация

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.