Стрес тестовете от Европа - доказателство за стабилността на банковата система у нас

Стрес тестовете от Европа - доказателство за стабилността на банковата система у нас
Никола Филипов

През 2020 година България успя да покрие всички изисквания и подаде документи за членство в Европейския валутен механизъм – ERM II и Банковия съюз. Като мотив бяха посочени проведените успешни през 2019 година оценки на качеството на активите и стрес тестове от Европейската централна банка. Може би с известно закъснение, но е важно да обясня какво точно представляват тези процедури.

Неоспорим факт е, че Българската банкова система е най-проверяваната в Европейския съюз през последните четири години. След проведения от БНБ през 2016 г. първи „Преглед на качеството на активите“, през 2017 г. Международният валутен фонд проведе т.нар. FSAP „Програма за оценка на финансовия сектор“, а през 2018 г. във връзка с намерението на България за участие в Банковия съюз под формата на „Тясно сътрудничество“ ЕЦБ започна  т.нар. „Задълбочена оценка“, приключила през юли 2019 г. И трите проверки констатираха, че българската банкова система е стабилна, а нивата на капиталовата адекватност и ликвидност превишат значително тези на банките в еврозоната. Резултатите от  последните тестове предизвикаха широк медиен и политически интерес във връзка и с последващите действия за генериране на допълнителен капиталов буфер на две български банки. Констатираните грешки в интерпретациите на същността и ролята на тези процеси изисква един по-обстоен анализ на тяхната същност, роля и ограничения.

Въпреки различията в методологиите за провеждане на прегледа в тяхната същина те са много близки. Обикновено се включва два основни стълба:

Преглед на качеството на активите (AQR/ПКА) чиято цел е да повиши прозрачността по отношение на експозициите на банките, включително доколко  банките оценяват адекватно риска на активите, както и обезпеченията свързани с тях. Не случайно използваният термин е „Преглед“, който не подменя фактическото равнище на показателите на банките.

Стрес тест, целящ да се провери устойчивостта на балансите на банките при различни теоретични макроикономически сценарии.

Прегледът на качеството на активите както и стрес тестът оценяват риска за капитала на банките. От него са изключени ликвидния риск, операционния риск и риска за пране на пари. Проведеният от БНБ през 2016 г. "Прегледът на качеството на активите" беше извършен по методология, разработена специално за тази цел с помощта на външен консултант, но в значителна степен дублираше тогавашната методология на Европейската централна банка.

Вторият преглед беше проведен от ЕЦБ при нова методология, която отчита въведения нов международен стандарт за финансово отчитане – МСФО 9 Финансови инструменти. Този стандарт въведе съвършено нови подходи в отчитането чрез концепцията за „Значително увеличение на кредитния риск след първоначалното им признаване“ и перспективен подход за провизиране въз основа на очакваните кредитни загуби. В този смисъл подходът на новата методология е значително по-детайлен, по-обхватен и значително по-консервативен. Това обяснява и някои разлики между резултатите от първата и втората оценка на качеството на активите на българските банки. Наръчникът за провеждане на прегледът на качеството на активите трябва да се прилага стриктно от консултантите, които извършват оценката, а съответната централна банка трябва да гарантира качеството на това изпълнение.

Освен за прегледа на качеството на активите е въведена и Методология на стрес тестовете, която Европейският банков орган прилага за стрес тестовете след 2018 г.

За разлика от първия AQR през 2016 г., който БНБ проведе за всички банки,  ЕЦБ провежда регулярни прегледи само на „системно важните банки“ от еврозоната. Прегледът стана задължителен и за страните извън еврозоната, които имат намерение да се присъединят към Валутен механизъм II чрез т.нар. „Тясно сътрудничество“. В тази връзка ЕЦБ при недостатъчно прозрачен подход избра 6-те български банки, на които да направи такъв преглед, като не стана ясно какви са критериите въпреки, че правилата изискват това да са „банките, които наскоро са класифицирани като системни или биха могли да станат потенциално системни“. Изборът на консултантски фирми за провеждането на упражнението от ЕЦБ не стана чрез конкурентна процедура при която всяка банка можеше сама да избере своя консултант, а беше посочен от ЕЦБ. Това е съществена разлика спрямо първия стрес тест. Паралелно с нас и Хърватия изрази намерение да се присъедини към Банковия съюз, затова и за нейната банкова система беше принудена на премине през преглед качеството на активите и стрес тест.

За разлика от стрес теста през 2016 г., когато в съответствие с подхода, прилаган в последния стрес тест, проведен от ЕБО в целия Европейски съюз, стрес тестът в българската банкова система не съдържаше праг, водещ до оценка „преминал“/„непреминал“, то при последния стрес тест на българските банки бяха използвани такива прагове. Общото изискуемо равнище на  СET1 е от 8% за базовия сценарий и 5.5% за неблагоприятния сценарий за стрес теста.

Тъй като банките особено системните, които бяха оценявани от ЕЦБ имат много експозиции се налага прегледът на кредитните досиета да става на извадков принцип – тоест не всички. Правилото за извадката на ЕЦБ, според Наръчника е „Извадките се очаква да бъдат между 1 до 20% от общите експозиции в портфейла. Подходът към извадката е в съответствие с най-добрите практики  на Международния стандарт за одитиране (ISA 530) ЕЦБ избра за някои български банки изключително детайлен подход, който не се прилага при банките от еврозоната, като за някои групи баки под анализ бяха подложени 70-80% от кредитни експозиции. Тоест, нашата банкова система е преминала през няколко пъти по-детайлен анализ от практиката в Европа.

Прегледът на качеството на активите се осъществява в 10 работни блока като най-важният изглежда е:

Прегледът на кредитните досиета

Качеството на активите се проверява при използване на Методологията като в нея най-важни са два елемента. Консултантите правят преглед на кредитните експозиции, дали всяка експозиция в извадката е правилно класифицирана в съответствие с регулаторните изисквания и състоянието на актива. Тук се включват всички видове кредити, финансов лизинг, проектно финансиране, задбалансови активи като се започва от горе надолу с десетте най-големи експозиции според рисковата им класификация. Този преглед е най-продължителен и като че ли най-важен. В много случаи е възможно една експозиция банката да я оценява като редовна, но при прегледа й да бъде класифицира, като проблемна и от тук да се намаляват допълнителни провизии, а от там и формиране на допълнителни капиталови буфери. Оценката на експозициите зависи от това колко прецизни са оценяващите в прилагането на Наръчника на ЕЦБ и доколко аргументирано е качеството на съответния актив от страна на банката. Важна стъпка е и прегледът на  методологията на  банките прилагана при колективния модел за провизиране на очаквани кредитни загуби. Консултантите трябваше да използват статистически пруденциален модел (“challenger model”) за проверка на съответствието на нивата на провизиране на избрани експозиции, като  резултатът от този преглед  има последващо въздействие върху коригирания  CET1%, ако моделът на банката не може да бъде напълно обоснован в съответствие с надзорните изисквания в контекста на ПКА.

Друг важен елемент в ПКА е кой и как оценява обезпеченията, защото евентуално по-ниски оценки на обезпеченията от тези водени от оценяваната банка ще доведат до необходимост от допълнителни провизии и капитал. Въпреки, че банките периодично оценяват стойността на обезпеченията, обикновено оценката по време на ПКА се прави от независими оценители за случаите, когато оценката на Банката не е направена от трети страни и преди повече от една година. Също така при контролните изчисления за целите на ПКА се дава преимущество на определени оценъчни методи и се прилагат определени диапазони на предположенията с референтни стойности по съответните групи обезпечения, за доходност, местонахождение, дисконтови фактори, за действащо предприятие или в несъстоятелност. Не разполагам с публична информация, в случая на оценката на българските банки как е прилаган този подход и дали са правени изключенията по смисъла на Наръчника – да се приемат оценки на независими вътрешни отдели в банката, които извършват оценки на обезпеченията. Можем да предполагаме, че е приложен по-скоро най-консервативния подход. Тъй като пазарът на имотите е динамичен и в двата сегмента – жилищен и индустриален, от времето на провеждането на оценяването на обезпеченията както и подхода на оценителя могат да произтекат съществени разлики, които да доведат до очаквани допълнителни провизии и  капитал.

Оценката на обезпеченията върви паралелно с прегледа на кредитните файлове, попаднали в извадката. 

След прегледа качеството на активите -  стрес тестове 

Последният етап на упражнението е обединяването на резултатите от ПКА и стрес теста и така се изчислява общото равнище на капиталова адекватност и необходимостта от допълнителен капитал. В резултат на прегледа се изчислява за всяка банка  коригиран показател за съотношението на базовия собствен капитал от първи ред “AQR-adjusted CET1%” и той се използва за изчисляване на крайните резултати от стрес теста. Голямото предизвикателство, което прави AQR и стрес тестовете теоретично хипотетично упражнение, е инкорпорирането на подхода на МСФО 9, в съответствие с който провизиите се начисляват не на основата на най-възможното, а на очакваното при различни хипотетични сценарии. Това е изключително важен момент.

Както за прегледа на активите така и за стрес-тестовете фундаментално значение имат макроикономическите сценарии, които се залагат. Така ако предвижданията са за по-големи икономически спадове, ще се очакват по-големи провизии и формиране на по-големи капиталови буфери. И обратно, при по-благоприятни икономически сценарии банките се очаква да формират по-малки капиталови буфери над регулаторно определените. Както при всяко икономическо моделиране и тук макроикономическите променливи и техните прогнози играят решаваща роля – избор на макроикономически променливи, източник и методология на прогнозите, времевия хоризонт, представителност на динамичните редове и т.н. Тоест, това е едно упражнение, подвластно на вижданията за това как ще се развива икономиката и дефинирането на най-лошия сценарий и вероятността той да се сбъдне.

Обикновено основите на макроикономическите сценарии се обявяват предварително. Така напр. при стрес тестовете през 2016 г. проведени от БНБ  беше обявено, че  „Бяха приложени два макроикономически сценария с хоризонт от 3 години, до 2018 г.: 1) основен сценарий, съответстващ на прогнозата на БНБ от март 2016 г., и 2) неблагоприятен сценарий, който представлява симулация на правдоподобни, но малко вероятни хипотетични тенденции“. Предстои да видим, дали сценариите на ЕЦБ ще се сбъднат и то в условията на безпрецедентна икономическа криза вследствие на Ковид19. 

ЕЦБ в своето прессъобщение за задълбочения преглед на хърватските банки обяви, че за базовият сценарий са взети предвид юнските прогнози на ЕЦБ за еврозоната и априлските на МВФ. Но за стрес тестовете на българските банки не се посочва източника на прогнозите. Във всички случаи и ЕЦБ подчертава, че това са „хипотетични“ сценарии за следващите три години.

Резултатите и тяхната интерпретация

В резултат на AQR се генерират данни, които захранват стрес-тестовете и крайния резултат от прегледа на активите и стрес тестовете. Този краен резултат е най-вече оценка на очакваното равнище на  CET1% и възможния дефицит от капиталови буфери при двата сценария. AQR-ът и стрес тестовете са полезни за банките за да преценят доколко правилно се оценяват рисковете и как работят свързаните с това политики и системи и степента на достатъчност на капитала за покриване на поетите рискове. Всъщност обаче рисковете и стабилността не са само в капитала на банката. Банки с високи равнища на капиталова адекватност продължават да фалират. ПКА и стрес-тестовете са само един инструмент за натиск на банките да увеличават капитала си с надежда, че това ще ги предпази от криза дори и в хипотетично най-лоши времена.

И в двете проведени упражнения в банковата система индивидуалните резултати за  отделните банки са различни, като при някои има необходимост от допълнителни капиталови буфери, но тяхната капиталова адекватност във всички случаи остава над задължителния регулаторен минимум. Ето защо препоръчваните и очакваните корекции в капитала на отделните банки засягат само капиталовите буфери над регулаторния минимум за капиталова адекватност. Целта на стрес тестовете е да навигират надзорните органи и поднадзорните банки да предприемат подходящи  последващи мерки за поддържането на съществуващите капиталови буфери или за тяхното увеличаване. Резултатите от стрес теста, които се базират на хипотетични сценарии, нямат пряк количествен ефект върху капиталовата адекватност на банките.

Както посочва и ЕЦБ в тяхното прес съобщение това не е счетоводно, а пруденциално и превантивно упражнение. То не променя фактическото състояние на капиталовите показатели на банките. „Използвайки резултатите от AQR и развитията след референтната дата, БНБ извърши оценка спрямо пруденциалните изисквания на чл. 92 на Регламент (ЕС) №575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Резултатите от оценката на БНБ потвърждават, че всяка от шестте банки изпълнява пруденциалните изисквания на горепосочения Регламент“.

Самата Европейска централна банка в наскоро публикувания Конвергентен доклад похвали БНБ и банковия сектор „В резултат на благоразумната надзорна политика на Българската народна банка банковият сектор укрепна и е добре капитализиран и ликвиден“.

Какво се случи през последната година

Основната идея зад провеждането на стрес тестовете беше чрез по-засилен регулаторен контрол отстрана на ЕЦБ върху европейските банкови системи те да бъдат по-подготвени и устойчиви на икономически кризи подобни на тази от 2008 година, с което да се ограничат дългосрочните негативи последствия върху европейските икономики. С развитието на пандемията от Ковид-19 през миналата година европейската икономика изпадна в тежка икономическа криза. Вече емпирично можем да кажем, че поне на този етап стрес тестовете изиграха своята позитивна роля в съхраняването на банковия ни сектор. Това, отстивано стана възможно след като, БНБ, ЕЦБ и Европейския Банков Орган предприеха редица мерки за отхлабване на регулаторната рамка Мораториумът върху кредитите на физическите лица позволи временно на над 9 млрд. лева. Това беше изключително важна мярка, защото позволи на банките да преструктурират засегнати от кризата експозиции без да начисляват необходимите провизии, които да им изяждат капитала. ЕЦБ отмени и всякакви изисквания за набиране на допълнителен капитал наложени от последните стрес тестове, което да позволи на банките да не ограничават достъпа на кредитиране за бизнеса в условията на икономическа криза.

Никола Филипов завършва бакалавър със специалност Финанси в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон.

Още по темата

Одобриха с голямо мнозинство локдауна в Англия

Предишна новина

Условна присъда за осмокласник заради грабеж във влак

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Никола Филипов | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #3 от "RoX0r | нерегистриран":
    Ако намалим с тези допълнителни обезценки от 38 млн. евро стойността от 124 млн. евро недостиг за ПИБ в полето B8 от sheet Main Results and Overview в този файл:

    https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/BGFIRS_DISCLOSURE_2019~07d2b83caa.en.xlsx

    пак се получава недостиг от 86.5 млн евро спрямо регулаторното изискване за 8% CET1 ratio (4.5% минимално + 3.5% буфери) - недостиг преди стрес тестове, само след преглед на качеството на активите.
    А това изискване от 8% е дори либерално, защото БНБ изисква от ПИБ да поддържа 4.5% + 5.5% буфери = 10% CET1 ratio.

    За мен обаче най-важният резултат е не този недостиг, а стр. 5 от този файл - таблица Non-Performing Exposure Ratio:

    https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/BGFIRS_DISCLOSURE_2019~07d2b83caa.en.pdf

    Вижда се, че делът на лошите кредити при корпоративния сегмент (най-големият в портфейла на ПИБ) скача от 20.9% на 56.2% след прегледа на качеството. Този ръст е след индивидуален преглед експозиция по експозиция (досие по досие) на 95% от този портфейл. С други думи, след всички усилия и разкрасявания (AQR не е след изненадваща проверка), пак се установява, че за една трета от корпоративния портфейл се е криело състоянието му. Такъв резултат няма при никоя от другите български банки в Топ 5 по активи, обект на AQR (и при Булбанк, и при ДСК, и при ОББ делът на лошите корпоративни кредити се увеличава с до 5% след AQR).

    Интересно ми е дали според автора обект на преглед са били и оценките на собствените недвижими имоти - според ръководството, би следвало да има такава преоценка, но размерите на активите в секция "други активи" в таблица "Matrix Breakdown of AQR Result" в същия pdf файл са твърде далеч от стойностите на активите в балансите на банките.

    Факт е, че за по-малко от година банката успя да генерира от оперативна дейност 163,0 млн евро допълнителен капитал. Товст, от изисканите след стрес теста от ЕЦБ 262,3 млн евро й останаха 100 млн, които бяха попълнени от ББР и частен инвеститор. Ако държавата не бързаше с влизането ни в Евеозоната щяха за още година да сами да си попълнят капитала от оперативна дейност.

    Централната теза на статията ми е, че стрес тестовете правят банковата ни сиситема по-устойчива при кризи и ние виждаме това пред очите ни, защото банките си изчистват проблемните портфейли и генерират допълнителен капитал. ПИБ е прекрасен пример за това.
    .

  2. 4
    Ивелина Стефанова | нерегистриран
    0
    -1

    Напоследък тук все по-често се натъквам на материали, които изобилстват с неточности, като започнем от фактологията и стигнем до правописа. За мен лично това е дразнещо и доста натоварващо. Подозирам, че се дължи на липсата на редактор/коректор, а авторите списват про боно и недооглеждат материалите си. Напълно добронамерено го отбелязвам, като се надявам да няма да има обидени, а само поуки от обратната връзка.

  3. 3
    RoX0r | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #2 от "Никола Филипов | нерегистриран":
    Виж най-горното жълто каре.

    Bank-specific note for field A6
    According to First Investment Bank, additional provisions amounting to EUR 38 million have been booked in relation to exposures affected by AQR adjustments as part of a restatement of 2018 financial accounts in April 2019. These additional provisions are reflected in the CET1 starting point of the comprehensive assessment (see field A6), but were not taken into account in the AQR results given that the restatement occurred late in the AQR process. Upon exposure-specific verification by the competent authority as part of the capital planning process, the relevant provisions may be taken into account as potential mitigating measures for the identified capital shortfall (i.e. they would reduce the shortfall amounts displayed in fields B8-B11.

    Ако намалим с тези допълнителни обезценки от 38 млн. евро стойността от 124 млн. евро недостиг за ПИБ в полето B8 от sheet Main Results and Overview в този файл:

    https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/BGFIRS_DISCLOSURE_2019~07d2b83caa.en.xlsx

    пак се получава недостиг от 86.5 млн евро спрямо регулаторното изискване за 8% CET1 ratio (4.5% минимално + 3.5% буфери) - недостиг преди стрес тестове, само след преглед на качеството на активите.
    А това изискване от 8% е дори либерално, защото БНБ изисква от ПИБ да поддържа 4.5% + 5.5% буфери = 10% CET1 ratio.

    За мен обаче най-важният резултат е не този недостиг, а стр. 5 от този файл - таблица Non-Performing Exposure Ratio:

    https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/BGFIRS_DISCLOSURE_2019~07d2b83caa.en.pdf

    Вижда се, че делът на лошите кредити при корпоративния сегмент (най-големият в портфейла на ПИБ) скача от 20.9% на 56.2% след прегледа на качеството. Този ръст е след индивидуален преглед експозиция по експозиция (досие по досие) на 95% от този портфейл. С други думи, след всички усилия и разкрасявания (AQR не е след изненадваща проверка), пак се установява, че за една трета от корпоративния портфейл се е криело състоянието му. Такъв резултат няма при никоя от другите български банки в Топ 5 по активи, обект на AQR (и при Булбанк, и при ДСК, и при ОББ делът на лошите корпоративни кредити се увеличава с до 5% след AQR).

    Интересно ми е дали според автора обект на преглед са били и оценките на собствените недвижими имоти - според ръководството, би следвало да има такава преоценка, но размерите на активите в секция "други активи" в таблица "Matrix Breakdown of AQR Result" в същия pdf файл са твърде далеч от стойностите на активите в балансите на банките.

  4. 2
    Никола Филипов | нерегистриран
    0
    -3

    Виж най-горното жълто каре.

    Bank-specific note for field A6
    According to First Investment Bank, additional provisions amounting to EUR 38 million have been booked in relation to exposures affected by AQR adjustments as part of a restatement of 2018 financial accounts in April 2019. These additional provisions are reflected in the CET1 starting point of the comprehensive assessment (see field A6), but were not taken into account in the AQR results given that the restatement occurred late in the AQR process. Upon exposure-specific verification by the competent authority as part of the capital planning process, the relevant provisions may be taken into account as potential mitigating measures for the identified capital shortfall (i.e. they would reduce the shortfall amounts displayed in fields B8-B11.

  5. 1
    RoX0r | нерегистриран
    3
    0

    "тяхната капиталова адекватност във всички случаи остава над задължителния регулаторен минимум"

    Това не е така - справка

    https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/pr/date/2019/html/ssm.pr190726~1b474e3467.en.html

    "First Investment Bank AD, on the other hand, fell below the 8% CET1 ratio threshold for both the AQR and the stress test’s baseline scenario"

    В таблицата в статията ясно се вижда, че след AQR (тоест без никакви стрес сценарии, а само след признаване на текущото влошаване на портфейла), ПИБ е точно на ръба на задължителното регуларторно изискване за CET1 ratio без никакви буфери - 4.5%.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.