Станислав Станев, д-р по международно право:

Студентите по „Право“ масово нямат представа от реалната адвокатура

Студентите по „Право“ масово нямат представа от реалната адвокатура
Станислав Станев, доктор по международно право и международни отношения, адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прецедент във висшето образование в България! За първи път  студентите в специалност „Право“ ще бъдат приемани само с матура по български език и общ бал от дипломата за средно образование. Информацията съобщиха първи от ръководството на  Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 18 май 2020 година и посочиха, че решението идва във връзка със заповедта на министъра на здравеопазването от 15 май 2020 година, като Академичният съвет на висшето учебно заведение е одобрил промени в Правилника за приемане на студенти за учебната 2020/2021 година. С тях става възможно кандидатстването в специалност „Право“ да се осъществява с оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература и общия успех от дипломата за средно образование. Дни по-късно кабинетът разреши влизането по специалността без изпит, като прие промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността, съобщиха от правителствената пресслужба на 27 май 2020 година. Това предизвика вълна от дискусии и спорове относно качеството на образованието и уменията на бъдещите юристи.

По темата разговаряме със Станислав Станев, доктор по международно право и международни отношения, адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив.

Д-р Станев, традиционно „Право“ е една от най-желаните специалности за кандидат-студентите. Удачен ли е този вариант за прием?

В сегашния момент трудно може да се отговори дали вариантът е удачен. Намираме се в особена ситуация поне по две направления. От една страна COVID-19 постави обществото на изпитания, за които то не беше готово и много от нещата се случват в движение, а за тяхната адекватност ще можем да преценим от дистанцията на времето. От друга страна сериозният наплив към университетите и жестоката конкуренция за атрактивни специалности като „Право“ отдавна е в миналото. Това се дължи както на демографски причини, така и на това, че сериозният брой юридически факултет в България дава много „входове“ към правото, а и на атрактивността на чуждестранните университети.  

Кога ще видим ефекта от по-леките изисквания за прием в тази специалност и какъв ще е той?

Аз се отнасям скептично към апокалиптичните анализи през последните седмици, които се опитват да внушат, че сега не ни чака нищо хубаво в правото. Дипломата по „Право“ не се дава като се влезе в Юридическия факултет, а когато се „излезе“, т.е. когато студентът си вземе всички изпити, включително държавните. В този ред на мисли от преподавателите и от тяхната взискателност по време на изпитите ще си проличи какъв ще е резултатът. Тук е интересно да се отбележи, че в немалко държави (включително такива, които ни изпреварват като репутация на образователната система) входът към висшето образование е широко отворен – практически без изпити. За сметка на това изпитите там са толкова сериозни, че процентът на завършилите, съотнесен към започналите е минимален. Не на последно място трябва да се отбележи, че не всички, които завършват „Право“, работят като юристи. Репутацията на специалността превръща юридическата диплома в трамплин към доста други атрактивни професии.

Чуха се много мнения относно приема по „Право“ само с оценка от матурата и дипломата, образува се дори и спор в обществото, но приемът ли е основният проблем на юридическото образование у нас?

Юридическото образование трябва да обърне сериозно внимание на практиката. В момента студентите получават добра теоретична подготовка, която обаче не им дава вярна представа за практиката. Като екзотичен, но и тривиален пример мога да посоча, че много от пълните отличници, които не стажуват в адвокатски кантори, не знаят ищецът в гражданското производство от коя страна (на коя банка) трябва да застане. Тук правото изостава от други специалности като медицината, където студентите почти от самото начало са „нагазили“ сериозно в практиката. Този дефицит сред юристите се наваксва от някои студенти, които търсят възможност да „чиракуват“ в адвокатски кантори, където помагайки на своя „патрон“, усвояват практически познания. Процесът обаче не се координира от университетите, а се реализира благодарение на настойчивостта на студентите и отзивчивостта на адвокатите. Тези студенти, които наблягат на образованието си, игнорирайки идеята за практическа работа, се изправят пред сериозен проблем след дипломирането си. Те са прекрасно теоретично подготвени, но нямат никаква представа какво да правят с познанията си и често минават през доста изпитания, преди да започнат да работят ефективно. Този проблем сериозно контрастира на други специалности, в които теорията и практиката вървят ръка за ръка. Образованието по дентална медицина (например) дава възможност на своите възпитаници да започнат да работят на практика веднага, след като получат дипломите си. Смятам, че в това отношение юридическото образование има от какво да се поучи.

Получават ли бъдещите юристи нужните знания и умения и дава ли студентската скамейка достатъчна подготовка за реалната адвокатура?

Адвокатурата е част от юридическите професии, каквито са още нотариуси, съдии, прокурори, следователи, разследващи полицаи, юрисконсулти и т.н. Специално по отношение на адвокатурата юридическото образование е в сериозен дълг към своите възпитаници. Адвокатската професия се засяга съвсем бегло в процесуалните дисциплини, когато се коментира представителството по пълномощие в гражданския и в наказателния процес. Реално адвокатурата не просто не се изучава в рамките на самостоятелна дисциплина, тя дори не е самостоятелен въпрос от такава, а обикновено е част от въпрос.
Студентите по право (с изключение на тези, които имат близки адвокати или карат стаж в адвокатска кантора) масово нямат представа от елементарни въпроси, свързани с упражняването на адвокатската професия. За много от тях адвокатът е това, което са гледали в популярните сериали като „Адвокатите от Бостън“, „Костюмари“ или „Али МакБийл“. Част от тези пропуски обикновено се наваксват в „движение“, когато се готвят за адвокатския изпит, но липсата на основа в университета не дава стабилност на тези познания. Законът за адвокатурата масово не се познава добре – не само от адвокати, но и от магистрати. Това понякога (нерядко) води до не просто до затруднения, но до неефективна защита или до действия, в които адвокати са на ръба на закона, понякога и зад него. 

Какви са най-големите пропуски в образованието на бъдещите адвокати?

В повечето държави, адвокатската етика заема сериозно място в обучението на бъдещите юристи. А на много места това е един от най-трудните изпити. В юридическите факултети в България не се обръща сериозно внимание на тази специалност. На някои места се изучава етика, но не се обръща задълбочено внимание на нейните адвокатски аспекти. Това неглижиране на адвокатската професия дава своите резултати в практиката. Немалко магистрати не познават в дълбочина фигурата на адвоката, а много адвокати не са имали възможност в университета да се задълбочат и не могат да реализират в пълен обем възможностите, които им се дават от закона. Всичко това довежда до една странна ситуация, в която нерядко адвокатите не успяват да изискат от съда и органите на досъдебното производство реализация на нормата на чл. 29 (1) от Закона за адвокатурата, която приравнява адвоката на съдията по отношение на дължимото му се уважение и съдействие.      

Как тези липси могат да бъдат запълнени и обучението да бъде променено?

Огромната част от тези, които завършват право, рано или късно минават през адвокатурата. И често са неподготвени за предизвикателствата на тази професия. Това налага да се повдигне въпроса за учебната програмата на юридическите факултети. Много от тях предлагат на своите възпитаници редица екзотични дисциплини, които безспорно обогатяват общата им култура. За сметка на това (както е коментирано и по-горе) студентите по „Право“ остават неподготвени по „адвокатски“ въпроси. Смятам, че юридическото образование трябва да навакса този дефицит и да застъпи сериозно изучаването на адвокатската професия. Това трябва да се изразява не само във въвеждането на „адвокатска“ дисциплина като част от обучението. Необходимо е юридическите факултети и адвокатското съсловие да се отворят взаимно и студентите да имат реална възможност да се докоснат до практиката. 

Станислав Станев е доктор по международно право и международни отношения, доскорошен преподавател по "Право на Европейския съюз" в Юридическия факултет на Пловдивския университет. Автор на монографията „Адвокатската професия в България. Съсловни и практически аспекти“.

Още по темата

Пускат нови онлайн данъчни декларации

Предишна новина

Туитър блокира десетки акаунти в Русия, Китай и Турция

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    124 | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #8 от "Каунов | нерегистриран":
    Трябва да останат не повече от 2-3 юрид факултета. В тях да се насочат усилията-финанси, преподаватели, студенти, оборудване, научна дейност. Всеки факултет да приема не повече от 100студенти на година.Да се възстанови ВАК, заплатите на професорите да се увеличат тройно, да се отмени закона "Игнатов"

    Когато завършат 250-300 юристи на година-не повече, тогава достъпът до адвокатурата трябва да е напълно свободен.Пазарът и знанията ще отсеят кадърните от другите

  2. 8
    Каунов | нерегистриран
    4
    0

    Трябва да останат не повече от 2-3 юрид факултета. В тях да се насочат усилията-финанси, преподаватели, студенти, оборудване, научна дейност. Всеки факултет да приема не повече от 100студенти на година.Да се възстанови ВАК, заплатите на професорите да се увеличат тройно, да се отмени закона "Игнатов"

  3. 7
    | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #5 от "адвокат | нерегистриран":
    Логично е да има драстично намаляване на Йоридическите факултети.Броят на 15 000 адвоката на тази малка и с намаляващо население държавица е прекалено голям.Време е и в адвокатурата да се наложи някаква регулация в това отношение.Свободна професия не означава безконтролен достъп !

    В БГ ВСИЧКО Е МНОГО КАТО БРОЙКА И КОЛИЧЕСТВО, ЗА СМЕТКА НА КАЧЕСТВОТО-МНОГО БОЛНИЦИ,МНОГО УНИВЕРСИТЕТИ,МНОГО ПРАВНИ ФАКУЛТЕТИ, МНОГО БАНКИ, МНОГО ДЕПУТАТИ В ПАРЛАМЕНТА/ВИСОКА НОРМА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ/, МНОГО ПАРТИИ. ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО...

  4. 6
    Иван | нерегистриран
    5
    -2

    Адвокат съм с 20 годишен стаж, тоест - от 25 години и кусур се занимавам с Право.

    Адвокатската професия е изкуство, наблюдавал съм много невзрачни колеги - на външен вид, но с блестящо присъствие в залата и изключителни професионалисти. За съжаление синът ми няма да учи Правото, като че ли, с което джедайските умения ще бъдат изгубени - освен ако не реша да напиша книга или да обучавам адвокати.

    Сега - формулата е - винаги подготвяй делото прецизно, колкото и да е сложно, неспасяемо, безнадеждно, значи - поне това от филмите е вярно - трябва да имаш така да се каже - кантора, където да се случват нещата, защото от в къщи няма как да се работи, има да се класират документи, аз в това отношение не случих на подходящи партньори, тоест - едно дело не може само с прелистване - трябва четене.

    Отделно трябва да си боец по душа, независимо от пола - има стратегия и куп неща могат да се изговорят.

    Но - станеш ли майстор - нещата са приятни и трябва да си обичаш професията.

  5. 5
    адвокат | нерегистриран
    9
    -2
    До коментар #4 от "Терминал 2 | нерегистриран":
    Наистина произвеждат се безработни юристи. Повечето хващат първия самолет и отиват навън, дори и да продават хот-дог в Америка, пак ще са по-добре от средния адвокат в България. Сега предстои двадесетина професори от цяла България- разбирай София, защото всички произлизат оттук- да се пенсионират, нови кандидати за преподавателска работа- няма. Отива се към естественото отпадане на почти 4/5 от юридическите факултети.

    Логично е да има драстично намаляване на Йоридическите факултети.Броят на 15 000 адвоката на тази малка и с намаляващо население държавица е прекалено голям.Време е и в адвокатурата да се наложи някаква регулация в това отношение.Свободна професия не означава безконтролен достъп !

  6. 4
    Терминал 2 | нерегистриран
    8
    0
    До коментар #2 от "Адвокат | нерегистриран":
    От университетите се изисква серийно производство на Йористи,не на адвокати.Отделно то това всеки втори-трети безработен е Йорист.В адвокатурата вече няма пари,това трябва да го пише с ГОЛЕМИ БУКВИ на входа на всеки един юридически факултет.Та да си правят сметка студентите-ако това им е целта след завършване да стават адвокати струва ли си изобщо да завършват право !

    Наистина произвеждат се безработни юристи. Повечето хващат първия самолет и отиват навън, дори и да продават хот-дог в Америка, пак ще са по-добре от средния адвокат в България. Сега предстои двадесетина професори от цяла България- разбирай София, защото всички произлизат оттук- да се пенсионират, нови кандидати за преподавателска работа- няма. Отива се към естественото отпадане на почти 4/5 от юридическите факултети.

  7. 3
    На част от въпросите интервюираният изобщо не е отговорил | нерегистриран
    12
    -6

    Това не е интервю. Пледоария е. Щом с матура ще се влиза в университет, да премахнат всички кандидат-студентски изпити. Изобщо. А "Право" да се изучава като продължение на средното образование - например в Магнаур (там да се влиза само с препоръка на районния от ГЕРБ и ДАНС, може и без средно образование да е кандидатът), в Търговище и други европейски юридически центрове. Шумен, Русе, Монтана... Защо не и Радомир, Етро поле, Казичене или Своге? А после и в други градове и паланки. Служителите в министерства и ведомства без образование, назначени по партийна линия, да влизат "Право" по линията на Рабфак. Изобщо - да си върнем нещата, както трябва.

  8. 2
    Адвокат | нерегистриран
    19
    0

    От университетите се изисква серийно производство на Йористи,не на адвокати.Отделно то това всеки втори-трети безработен е Йорист.В адвокатурата вече няма пари,това трябва да го пише с ГОЛЕМИ БУКВИ на входа на всеки един юридически факултет.Та да си правят сметка студентите-ако това им е целта след завършване да стават адвокати струва ли си изобщо да завършват право !

  9. 1
    Божев | нерегистриран
    19
    -1

    Все още студентите по "Право" могат още във факултета да бъдат научени на това какво е адвокатска професия, какви са функциите на адвоката, участието му в процеса, пледоарии, правен език и др. умения, или както се е изразил интервюираният "практически умения". Повече от преподавателите по "Право" са и адвокати. Но тук възниква основният въпрос : какъв е техният интерес, какъв е техният стимул да обучават студентите допълнително ? Заплащането е мизерно- по-ниско от това на съдебните помощници, нямат условия, нямат достъп до чуждестранни специализации, ако ходят в чужди университети, то това е за сметка на преподавателя, заплатите са изравнени с тези по други специалности от същия ВУЗ. На всичко могат да бъдат научени студентите- все още !- стига да се промени програмата и отношението на държавата към професорите .Да се изравнят заплатите на професорите с тези на върховните съдии, както е било в България преди преврата от 9 септември 1944. В противен случай след 5-6 години няма да останат истински преподаватели, а ще се вземат наистина практици отвън, те ще "преподават". В момента юридическото образование е в криза, предстои колапс, ако не се вземат радикални мерки.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.