Съдия Андрю Наполитано: Ако докладът за ЦРУ е верен, Буш е действал като Саддам


Когато шеф на екип за мъчения на ЦРУ решил да унищожи видеозаписите на ужасяващата работа на своя екип, той несъзнателно предизвикал серия от събития, довели до огласяването тази седмица на най-обемната, детайлизирана документация на незаконно поведение от страна на високопоставени държавни служители и умишлено причиняване на болка на неучастващи в бойни действия хора от страна на Съединените щати след приключването на Гражданската война.

Ето и предисторията

Една от причините за американската инвазия в Ирак през 2003 г., повтаряна не един път от президента Джордж Буш-младши е, че Саддам Хюсеин разполагал със "стаи за мъчения". И докато използвал този силен аргумент, Буш тайно разрешил на агенти на ЦРУ да имат подобни незаконно поведение в преследването на подобни цели - разузнаване и възпиране. Буш звучеше достоверно, когато твърдеше, че неговата администрация се придържа към федералните и международните правни норми.

Той знае, че може да твърди тези неща, тъй като мъчителите са се заклели да пазят тайна, както са направили и контролиращите ги от Конгреса. Уставът на ЦРУ дава право на Конгреса да контролира ЦРУ, но това е секретно. Конгресът е съставил две тайни конгресни комисии – една в Сената, една в Камарата на представителите, които служат като наблюдатели и контрольори на дейността на ЦРУ. А причина за секретността на дейността им е да не позволяваме на нашите врагове да научат с какво се занимава ЦРУ. Ефектът на секретността е принуден да мълчи Конгрес, лъган от нарушаващи закона и мошеници от ЦРУ.

Досега

Когато екипът на комисията по разузнаването към Сената научи за унищожените видеозаписи /федерално престъпление, което министерство на правосъдието отказа да преследва/ и докладва за унищожаването на сенатор Даян Фейнстейн, председател на комисията, тя нареди разследване за установяване на това дали служители на ЦРУ, които са информирали нейната комисия, са казвали истината. И ако те са били откровени, тя пита основателно, защо тогава са унищожили видеозаписите? За да бъде извършено това разследване Фейнстейн нарежда на ЦРУ управлението да осигури достъп до каквито документи и дигитална информация поискат разследващите.

В хода на разследването служители на Сената заподозрели, че в техните компютри са проникнали хакери. Когато те осведомили Фейнстейн за тези си подозрения, тя се разпоредила да бъде извършено ново разследване, този път да бъдат открити хакерите. И когато това разследване разкри, че самото ЦРУ е шпионирало нея и нейните колеги сенатори и техните разследващи. Когато тя се обърнала по този въпрос към директора на ЦРУ Джон Бренън той отрекъл. И когато от трибуната на Сената, където нейният обет за секретност може законно да бъде пренебрегнат – Фейнстейн разкри как самата тя и колегите й сенатори и техните разследващи са били шпионирани от ЦРУ, ЦРУ го отрече. Когато тя извади неопровержими доказателства за извършвана от ЦРУ шпионска дейност у дома, Бренън призна, че негови служители са шпионирали проверяващите ги /друго федерално престъпление, което федералните служители отказаха да преследват/, но заяви, че това е било необходимо, защото проверяващите са превишили правата си за изучаване на документи на ЦРУ.

Всичко това препрати на висока предавка оригиналното разследване за това, защо видеозаписите са били унищожени и дали ЦРУ е било откровено пред Белия дом и своите регулатори от Конгреса. И когато беше завършен окончателният доклад – 6000 страници, повечето пълни с потресаващи подробности – той беше изпратен в Белия дом, откъдето решиха да го огласят. От ЦРУ помолиха за редактиране имената на служителите и други идентификационни параметри и се проведе процес на дълги преговори между Белия дом, държавния департамент, ЦРУ и Сената. И тази седмица Фейнстейн вече реши да огласи доклада с промените, за които междувременно се бяха споразумели.

Докладът е изобличаващ до крайност за администрацията на Буш и ръководството на ЦРУ.

Той предоставя доказателства за това, че ЦРУ е било замесено в извършването на физически и психологически мъчения, някои от които са били разрешени – незаконно, но разрешени – но повечето от тях не са били. Докладът също така показва, че служители на ЦРУ нееднократно са лъгали както белия дом, така и регулаторите от Сената за това какво правят, както са лъгали и за ефективността на извършваните от тях мъчения.

Ако твърденията в този доклад са верни, то тогава ние имаме престъпници, лъжесвидетели, компютърни хакери и бандити на правителствените ведомости за заплати.

Имаме и наивници. Най-успешният политически довод, изтъкнат от лобито на мъченията е, че нашата сигурност е станала по-голяма поради тези мръсни дела. Този доклад на Сената опровергава този довод показвайки, че никаква сериозна разузнавателна информация не е дошла в резултат на мъченията.

Всички мъчения са престъпление при всякакви обстоятелства – според договорите, по които САЩ са страна, според конституцията, която направлява правителството накъде да върви и според федералните закони. Мъченията израждат и жертвата, и извършителя. То подрива моралната власт на държавата, която го извинява. То разрушава върховенството на закона. То излага нашите собствени сънародници на ужасяващите обезглавявания в отмъщение, които всички ние видяхме. То е бавно, неефикасно, болезнено и неефективно. То е подръчно средство за тези, които имат каузата да ни вредят. Всички човешки същества притежават неотменими права по закона на природата и защитавани от конституцията на САЩ, която ЦРУ се е заклело да поддържа. Мъчението нарушава всички тези права.

Какво трябва да направим с този доклад за мъчения от страна на правителството? В едно свободно общество, в което правителството работи за нас, ние имаме правото да знаем какво то прави от наше име, и имаме основателни очаквания, че както правителството прилага срещу нас закони, така ще постъпи и по отношение на себе си. Но не спирайте дъха си в очакване това да се случи. /БГНЕС

----------------

Андрю Наполитано, бивш съдия от Върховния съд в Ню Джърси. Той е старши юридически анализатор на тв канала Фокс Нюз, към който се е присъединил през 1998 г. Съдия Наполитано е автор на няколко книги, една от които е "Теодор и Удроу: Как двама американски президенти разрушиха конституционната свобода".

ДАНС все пак ще може да подслушва

Предишна новина

Адвокат на предполагаем терорист: Агенти на ЦРУ са използвали средновековни мъчения

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.