Съдия Росица Лолова - между справедливостта, далечните пътешествия, гоблените и хеви метъла

Съдия Росица Лолова - между справедливостта, далечните пътешествия, гоблените и хеви метъла
Съдия Росица Лолова, снимка:Фейсбук профилът на АС-Варна

Апелативен съд – Варна стартира нова рубрика в профила си в социалната мрежа Фейсбук, озаглавена "През погледа на Темида". В нея съдът ще представя интервюта със съдии и съдебни служители, както и дела, които хората ще запомня завинаги.

Първият разговор е с дългогодишния наказателен съдия Росица Лолова, която от понеделник вече е пенсионер.

Съдия Лолова, целият Ви професионален път минава в съда. Кога и защо избрахте правото за своя професия?

Макар да звучи странно, още от детството имах тази нагласа. В 8-ми клас вече знаех къде искам да следвам. Против волята на родителите ми, се записах в гимназия с хуманитарна насоченост. Отново не се съобразих с препоръките им и в избора си на висше учебно заведение – вместо да следвам икономика, кандидатствах Право в Софийския университет. Приеха ме, записах се и поставих семейството си пред свършен факт. Бях наясно, че решението ми означава сама да се издържам финансово. Още не бях навършила 18 години, когато постъпих в Съдебно-изпълнителната служба. Никога няма да забравя шиенето на дела с конци – стоварваха ми огромни папки с изпълнителни дела, които трябваше да шия. След това станах секретар в Наказателно отделение. Всъщност винаги съм била ориентирана към наказателното право.

Кога разбрахте, че Вашето призвание е съдия, и то по наказателни дела?

Винаги съм имала вътрешно усещане, че трябва да работя точно това. Известно време в Районния съд във Варна гледах трудови дела. Не беше моята "стихия". Явно имам силно вътрешно чувство за справедливост, възможност да отмеря. Винаги съм търсела баланс между добро и лошо. Затова и се чувствам в "свои води" в наказателното право.

Споменахте "баланс". Имало ли е случаи законът да диктува едно, а вътрешните Ви убеждения да измерват друга справедливост?

Да, имах един такъв фрапиращ случай. Беше още съвсем в началото, като съдия в Девня, по дело за дребно хулиганство. Доведоха студентка, за която се твърдеше, че е имала хулиганска проява, че дори скъсала пагоните на милиционерите. Но аз не бях убедена във вината й, въпреки свидетелските показания. Това е единственият случай в практиката ми, в който съм се усъмнила, че законът се прилага правилно.

Има ли дела, които не са Ви давали покой?

О, да. Когато трябва да пиша мотиви към дадено решение или присъда – по цели нощи не мога да мигна, мисля какво не трябва да забравя, на какво да акцентирам. Така беше и делото с убийството на Радостина – знаете, пред съда е нейната паметна плоча. Това е едно от знаковите ми дела.

Кои са най-тежките дела, които сте разглеждала?

Освен делото на Радостина, мога да посоча убийствата в Куманово и в Камчия, различни приватизационни сделки.

Случвало ли се е след постановяване на присъда да имате колебания "правилно ли постъпих"?

Не! Никога не съм се съмнявала в решенията си. Единственото изключение беше това дребно хулиганство, за което споменах. Винаги съм била твърдо убедена в това, което пиша и в мотивите си, винаги съм могла да ги защитя 100%, дори по-късно Върховният съд да не е бил съгласен.

Така ли сте и в живота – винаги убедена в правотата си?

Да, /смее се/ казват ми много пъти, че съм последна инстанция и не търпя възражения. Все пак обаче мисля, че съм сговорчив човек.

На какво ви научи съдийската професия?

Може би най вече на дисциплина. Да знаеш, че трябва да свършиш работата в законоустановения срок, при това с най-високо качество. Винаги някоя от страните остава недоволна, това е разбираемо, но трябва решението да е правилно, законосъобразно. И разбира се - да си наясно със себе си и чист пред съвестта си.

Какво е за Вас работата в Апелативния съд във Варна?

Вече 20 години работя в Апелативния съд. Това са най-тежките дела в цяла Североизточна България. Изключително отговорна работа, защото за някои дела сме последна инстанция.

По-лесно ли е, когато една инстанция е втора по отношение на дадено дело?

Когато едно дело вече е минало през една инстанция, вече е систематизирано като факти – това от една страна може да е улеснение. Но друг път има и ненужни, обременяващи неща, заради които може да изгубиш нишката. Всяко дело е различно. Но в никакъв случай работата във втора инстанция не е по-лесна, защото много често се налага да започваш делото отначало. По-скоро е по-отговорна.

Какво бихте посъветвали младите съдии?

Да вярват в себе си, да вярват в закона, в правосъдието! Напоследък тази вяра е малко разклатена. Иска ми се младите колеги да са убедени в правотата си и в това, което вършат. Да са чисти пред съвестта си, да спят спокойно – това е най-важно.

На какво се дължи разклатеното доверие в системата?

Факторите са комплексни. Понякога чувството за справедливост на обществото се разминава с реалността. Напоследък се усеща една тенденция на приоритет на прецедента, а това не е типично за правораздавателната ни система. Не съм убедена, че дадено решение, независимо на коя инстанция, може да се прилага автоматично към друг подобен случай. Всеки казус е различен и трябва да се отчитат всички обективни и субективни факти и обстоятелства. Понякога едно косвено доказателство преобръща стройна и непоклатима на вид хипотеза. Правораздаването не е автоматизиран процес и се надявам това да си остане така. Иначе няма да има нужда от нас, съдиите.

Преди години имаше свръхинтерес към правото, сега той отслабна. Защо?

Времето показа кои са стойностните юридически факултети. Вероятно и системата се пренасити с кадри. В един период това беше мода, може би донякъде нездрав интерес, продиктуван от очаквана материална отплата. Но скоро се разбра, че действителността е друга.

Имате син, насърчавала ли сте го да поеме по Вашия път?

Не, никога не е ставало дума да наследи професията ми. Вероятно и заради напрежението и натоварването, което е виждал у дома. Той избра да учи биохимия, генетика и е успешен в тази област.

Какво обичате да правите извън работата в съда?

Доскоро шиех много гоблени. Напоследък съм поизоставила това занимание. Но тези, които ме познават, познават и любовта ми към пътуванията. Това за мен е начин да се разтоваря – да ходя на планина, на тишина и спокойствие. Не крия, че обичам и далечните страни.

Къде се чувствате най-добре?

Може би в Южна Америка – по-близка я усещам. Перу е най-добрата дестинация за мен – природата, хората, историята там за мен са изумителни. Все още не повтарям места, които съм посетила, но там бих искала да се върна. Преди това обаче мечтая за Централна Азия, за Галапагос... Обичам екзотични дестинации, не и големите претъпкани градове.

Малко хора знаят, че се увличате по най-твърдата музика – хеви метъл?

О, да! Още като студентка, обичах рок музиката. Слушахме постоянно Deep Purple. Научих и сина си на стойностна музика. И до днес като съм сама си пускам по тежки парчета – Metallica, Manowar, White Snake, Led Zeppelin. Продължавам да ходя и по рок концерти!

Сега се надявам, че ще мога да обърна повече внимание и на семейството си, и на музиката.

Окончателно: 4 г. затвор за Кирил Принца, който застреля готвача си

Предишна новина

Прокурор Станислава Бакалова е новият говорител на Районната прокуратура във Варна

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    "Напоследък се усеща една тенденция на приоритет на прецедента, а това не е типично за правораздавателната ни система"...много точно казано!Тази тенденция се задълбочава и страните едва ли не очакват, че като представят акт на Върховния съд и тезата им се потвърждава, което не винаги е точно тка

    Това е така, защото англосаксонщината, а и глупостта, са пропили всичко, което вършим. Хем прецедентът звучи по-вносно и тежко, хем пък замества собствената мисъл там, където липсва.

  2. 2
    | нерегистриран
    10
    -5

    Сходните казуси следва да се решават по еднакъв начин.

  3. 1
    | нерегистриран
    13
    -1

    "Напоследък се усеща една тенденция на приоритет на прецедента, а това не е типично за правораздавателната ни система"...много точно казано!Тази тенденция се задълбочава и страните едва ли не очакват, че като представят акт на Върховния съд и тезата им се потвърждава, което не винаги е точно тка

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.