Съдиите да продължат да търсят кандидат за главен инспектор, но всички заедно

Съдиите да продължат да търсят кандидат за главен инспектор, но всички заедно
Правосъдният министър Зинаида Златанова преди заседанието на ВСС. Снимка БГНЕС

Като много лош знак окачестви днес правосъдният министър Зинаида Златанова факта, че до момента кампанията на Съюза на съдиите в България (ССБ) не успя да излъчи кандидат за главен съдебен инспектор.

"Много лошо", коментира тя на въпроса как оценява невъзможността на гилдийната организация да получи съгласието поне на един от номинираните от колегите си съдии. И продължи в неочаквана посока:

"Както критикуваме текст, проект на Наказателен кодекс, който не сме чели дори, както критикуваме хора, които не познаваме, само защото смятаме, че някой неподходящ, когото не харесваме, ги е предложил. Всички са подложени на, дори, оклеветяване, публично в много случаи. Нормално е хората да се притесняват. Вероятно има хора, които се притесняват от себе си, от миналото си, от биографиите си – не го изключвам, не го изключвам и в съдебната система. Но включително е много притеснително. Не може по този начин, обстановката създадена, за съжаление, води до това. Много лошо."

Правосъдният министър изобщо не е опитмист за по-нататъшното развитие на събитията: "Няма да спре дотук, се притеснявам. Тази година имаме да избираме председател на Върховен касационен съд, около 100 административни ръководители. Какво правим?"

Същевременно обаче Златанова изрази мнение, че съдиите трябва да продължат с опитите си да излъчат кандидат за главен инспектор, но същевременно изрази и опасение, че "магистратите започват да се занимават с политика" – пак във връзка с активността на ССБ в издирване на кандидат за главен инспектор:

"Парламентът има поне два неуспешни опита, вече един неуспешен опит за издигане на кандидат има и съдебната система в лицето на ССБ. Аз много се надявам все пак магистратите и по-специално съдийската общност да не се обезсърчават и да продължат. Ако трябва, и останалите професионални организации да се включат в процеса.

Този път да има наистина единомислие, колкото и трудно да се случи, за да може да бъдат убедени политиците какво мислят магистратите. Нека и останалите организации – магистратски, съдийски в това число да се включат и те. Нека седнат на една маса. Иначе започва да ми прилича, че магистратите се занимават с политика. Някак от декларацията, която видях вчера, ми се стори, че се обвиняват политиците за това, че самите магистрати не могат да издигнат кандидат".

Думите й трудно могат да се тълкуват другояче, освен като призив за съвместни действия на всички гилдийни организации, доколкото до момента само ССБ преприе активност в тази насока и положи усилия да изработи критерии, процедура, да проведе истински, а не дирижирани и предварително предопределени действия по издигане и проучване на кандидатури.

Същевременно, в момента между отделните магистратски организации има сериозни противоречия, още повече, че на другите два съдийски съюза малко или много се гледа като на алтернатива на ССБ. Министър Златанова не каза на какъв принцип и по какъв механизъм те биха могли да се сговорят на една маса, но пък това не е и нейна отговорност.

Още по темата

Ася Петрова била следена от автомобил на медийна група

Предишна новина

Саботьор превърна заседанието на ВСС в детска градина

Следваща новина

Коментари

23 Коментара

  1. 23
    даа | нерегистриран
    0
    0

    До коментар [#17] от "Uria":

    Абсолютно сте прав/а. Никой уважаващ себе си магистрат - било съдия, прокурор или следовател не би кандидатствал за такава позиция. Защо да го прави - това означава да се откъсне в рамките на мандата от професията, която упражнява и за която се е борил, а всички знаем, че за такъв период от време, после трудно можеш да влезеш в "ритъм" и да наваксаш пропуснатото-промени в законодателството и т. н. /защото-за сведение на незнаещите-за да си магистрат, трябва да четеш, да следиш промените, а не само да удряш с чукчето/. Много от "коментаторите" обаче не си представят това и са склонни да търсят "под вола теле". Именно това е причината за нежеланието на колегите, а не глупостите, които се тиражират

  2. 22
    moiraine | нерегистриран
    3
    0

    До коментар [#17] от "Uria":

    Съгласна на 1000 % с тебе. Само че възгласът трябва да бъде не само "Юристиии!", а "Българииии!" - там е заровено кучето. Каквито сме ние, такива са и останалите неюристи; каквито са те, такива сме и ние. Не сме нещо по-различно от цялото ни т. нар. "общество".

  3. 21
    Съюзът на юристите в България | нерегистриран
    2
    0

    Зинаида Златанова по баща Зинаида Велева, близка семейна приятелка на Меглена Кунева - Пръмова, в качеството ви на вицепремиер по еврофондовете и министър на правосъдието искам да ми отговорите на въпроса, къде в Конституцията или Закона за съдебната власт е записано, че Народното събрание приема РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично
    оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на основание чл. 132а, ал. 2 във връзка с чл. 86 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 87
    от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и РЕШИ, че... ? Как и кой разреши на Народното събрание със свое решение да дописва Конституцията и Закона за съдебната власт - Раздел II. Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите? Нека сега да видим и основанието. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години, а Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Когато Народното събрание избира изцяло или частично органи съгласно действащото законодателство, то може да приеме процедурни правила за условията и реда за издигане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия. Изслушванията в комисиите са публични. Това гласи чл. 132а, ал. 2 във връзка с чл. 86 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 87
    от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като аз лично не виждам никаква връзка между чл. 132а, ал. 2, чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Лично аз не виждам никаква връзка между Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това са различни по степен нормативни актове, а правната природа на Правилника за организацията и дейността на НС е класически въпрос на парламентарното право. Той е предназначен да регулира вътрешната организация на НС и неговите органи, реда на тяхната дейност и правното положение на народните представители и законодателния процес. Законът е един от най-важните актове, който се създава в Народното събрание. Като юридически акт той се определя и отграничава от останалите нормативни актове и чрез своята висша юридическа сила. Това важи и за ПОДНС, който се характеризира с това, че също е акт на Народното събрание и може да бъде създаден единствено от него. Това определя една от съществените връзки между закона и правилника. И двата акта са от компетентност на НС. Както законът, така и ПОДНС не могат да бъдат отменени, изменени или допълнени освен от НС. Юридическата сила и на двата акта не зависи от актове на други органи освен от Конституцията. Независимо от приликите между закона и ПОДНС това са различни по своята форма и съдържание юридически актове. Наред с приликите между тях съществуват и различия, свързани с формата, което ще рече реда за създаването им. Има разлика и относно тяхното съдържание, както и мястото им в правната система на страната. Между закона и ПОДНС има различия, които се отнасят до кръга на обществените отношения, предмет на регулиране, както и до субектите на правоотношенията. Със закон се уреждат най-важните области на държавния и обществения живот в страната. Нормите на закона нямат производен характер, не се издават въз основа на правила за поведение от по-горна степен с цел да ги доразвият или конкретизират. Законовата норма подлага на първично уреждане съответните обществени отношения. Закон може да бъде издаден, когато е необходимо да бъдат уредени "основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба" (чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Изискването за конституционосъобразност на ПОДНС води и до упражняването на контрол от страна на Конституционния съд (чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ). Правилникът обаче не е равнозначен на Конституцията (РКС № 3 от 1995 г. по к.д. № 6 от 1995 г.). Както по своето предметно съдържание и предназначение, така и по процедура на приемането му ПОДНС не стои на едно равнище с основния закон. Обстоятелството, че чл. 73 от Конституцията предвижда изрично неговото създаване, не му придава конституционен характер. Разпоредбите на ПОДНС не стават и не са конституционни норми. Действието на ПОДНС се разпростира предимно по отношение на НС, органите му и народните представители. ПОДНС не притежава конституционна юридическа сила и има по-ниска по степен юридическа сила от законите поради по-малката степен на абстрактност на правните му норми в сравнение със законите, както и поради това, че е облечен във формата на правилник, а не на закон. (РКС № 3 от 1995 г. по к. д. № 6 от 1995 г.). Това е акт с юридическа сила, съобразен единствено с разпоредбите на Конституцията.
    - това е записано в носещите мотиви на Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г., което само по себе си представлява флагрантен пример за превратно упражняване на тълкувателното правомощие на Конституционния съд. Според степента на юридическата си сила, нормативните актове биват Конституция, Закони и подзаконови актове, като в случай на противоречие се прилага нормативния акт с по-висока степен на юридическата му сила. ПОДНС не притежава юридическата сила на закон по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Конституцията. В чл. 86, ал. 1 от Конституцията изброително са посочени актовете, които приема Народното събрание. Това са закони, решения, обръщения и декларации, докато правилникът като вътрешноорганизационен акт на Народното събрание е предвиден с отделен конституционен текст. От посочените в чл. 86, ал. 1 актове само за законите и решенията според ал. 2 на същия текст е предвидено, че те имат действие erga omnes. Тази интерпретация, според която правилникът се приравнява на закон по юридическата си сила, а не се третира само като нормативен акт с вътрешноорганизационно значение, приет от съответното Народно събрание за периода на неговия мандат, е в противоречие с чл. 86, ал. 2 от Конституцията. Това е така, защото той би трябвало да бъде включен между посочените в този текст актове, макар че според изричното им изброяване ПОДНС не присъства дори в неговата първа алинея. След като не се приема чрез законодателна процедура, не се изменя по този ред, а с решение на НС, не регулира по траен начин базисни обществени отношения с действие за всички, а точно определени, по които задължително страна е НС, дори когато се засягат и външни на парламента правни субекти, юридическата сила на правилника не е паралелна, а по-ниска от тази на закона. За този извод не е необходимо да се постановява тълкувателно решение, както е в случая с Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г., защото при прилагане на ясните разпоредби на Конституцията то създава само неяснота и несигурност.
    На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." Народното събрание съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е било длъжно да избере нов главен инспектор не по-късно от 28 Ноември 2012 г. Аргументът „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение” е логически израз на един от основните принципи на правото - Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest. Абсурдно е да се смята, че на практика Народното събрание може да черпи права от неправомерното си поведение - Народното събрание да не спазва срокове и процедури, да се договаря за нов главен инспектор и когато и когото му скимне да си го избира като дописва Конституцията и Закона за съдебната власт. Народните представители в 41-вото и 42 - рото Народно събрание не си свършиха работата, а нарушиха и Конституция, и закони, и здрав разум. А сега дописват разпоредбите на Конституцията и Закона за съдебната власт с ненормативен юридически акт, с решение на Народното събрание. Решенията на Народното събрание са юридически ненормативни актове. Те не съдържат правни норми, в смисъл на общи правила за поведение, насочени до неограничен кръг адресати, а уреждат индивидуални или конкретни обществени отношения. След като решение на НС не се приема чрез законодателна процедура, не регулира по траен начин базисни обществени отношения с действие за всички, а точно определени, юридическата сила на решението не е паралелна, а по-ниска от тази на закона. Държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази и решения, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората. Съпоставянето на чл. 88, ал. 1 с ал. 2 е още един аргумент в тази насока, тъй като за всички останали актове на Народното събрание, а именно решения, декларации и обръщения - чл. 86, ал. 1 от Конституцията, се предвижда приемането им с едно гласуване, т.е. процедурата на законотворчеството е изключителна поради естеството и значимостта на материята, предмет на регулиране със закон. Това обуславя специалния, по-утежнен ред за осъществяване на законодателния процес в сравнение с останалата дейност по издаване на актове от Народното събрание. Този ред е предвиден, за да обезпечи задълбоченост при обсъждане и приемане на законите, като се избегне прибързаността и импровизацията в законодателния процес.


  4. 20
    TOTO | нерегистриран
    1
    -1

    Do Gospoja ZLATANOVA
    Molia vi da vuvedete red v rabotata na inspektorata Te rabotiat mnogo mnogo bavno i se oplakvat vinagi 4e sa pretupani ot rabota NE VIARNO PROSTO GI MUERZ TRIBVA DA SE VUVEDE RED A NE NIE DANOKOPLATCITE DA IM PODURJAME VISOKITE ZAPLATI

  5. 19
    ........ | нерегистриран
    7
    0

    Защо политиците прехвърлят топката на съдиите?Те си го измислиха този инспекторат, нека те да му търсят ръководител.Нормално е това , че никой съдия не иска да стане главен инспектор.Кой честен и принципен човек ще се съгласи да реже главите на колегите си по поръчка.

  6. 18
    mony | нерегистриран
    3
    0

    Великата правосъдна министърка, която нищо не разбира от правосъдие, ще се пръсне от злоба, че не може да изпълни повелята на опекуна си и да махне Караиванова от поста.

  7. 17
    Uria | нерегистриран
    14
    0

    Обществото ни е болно. Съдебната система ни е болна. Свестните и можещите са наясно, че длъжността е куха и зависима от фактори извън провъзгласените в законите. Това е длъжност за политически креатури. Политиците съсипаха анторитета на съдебната системата с популизъм.Журналистите им помагат с удоволствие. Разбиранията на средностатистически българин за правото се покриват с кухите разсъждения на недоразумението Цв. Цветанов. ВСС е слаб, зависим и подчинен на задкулисни влияния. Страхът е короната на българската магистратура. Такова мазало е, че никой вече не знае кой е добрия, кой лошия. Юристиии!!!!

  8. 16
    | нерегистриран
    2
    -3

    Влъх тълкувателни твори, нали задника на меко си нареди. Крайно време е и ИВСС да оправи, след като съдиите от СРС забрави. ССБ веднага него да предложи, че и без това скоро ще се разложи.

  9. 15
    Пламен | нерегистриран
    1
    -5

    То е ясно че няма свестен юрист за инспектор. Никой не смее да бъде номиниран, защото ще излязат кирливите ризи и далаверите!

  10. 14
    очевидно неразбрала | нерегистриран
    5
    -3

    Министърката очевидно въобще не е разбрала, че в тази процедура на ССБ няма маса и преговори, а свободно и демократично номиниране на който пожелае, когото счита, че отговаря на представата му за главен инспектор.Този съюз не може да седне на маса за преговори не само с бъдещи кандидати, но и с други съюзи, защото е против схемите с белите покривки и иска точно обратното-ясна, демократична и прозрачна процедура, която да излъчи достоен кандидат, който да не е срам за системата.Това Зинаида ако не го знае и съветва номинирането на инспектор да става на бели покривки между шепа хора от някякви съюзи, тогава тази жена въобще не е за това министерство!Друга опера е, че алтернативния съюз пък на ССБ е сган от нарицателни за негативни прояви и е срам дори да седнеш стакива на една маса, тоне е Владка на Цецко, то не е Асенчо на татко,то не е Жорко Симеоновски и т.н.

  11. 13
    | нерегистриран
    3
    -2

    Зина пак голяма оста зина, все едно отвори на баба си скрина. И с тази теза направо се срина, за пореден път сама се поля с ур.на. Аре бягай там дето има вчна зима. Зина, зина, да те....

  12. 12
    | нерегистриран
    5
    -2

    Зинайда сигурно си мисли, че като говори като последна инстанция е голяма работа. Как пък един министър на правосъдието не си разбира от работата! Мислех си че от Диди Ковачевци по-зля няма, но и тази се бори за първенство сред "можещите".

  13. 11
    наистина много лошо! | нерегистриран
    6
    -2

    Тази не може да построи едно правилно изречение.

  14. 10
    до "нерегистрирана", но освидетелствана | нерегистриран
    3
    -1

    Цитирам само част от написаното в коментар [#8] от "нерегистрирана" ...."Изборът можеше да бъде улеснен от помощта на министър на правосъдието, който познава българските юристи, има впечатление за техните професионални и морални качества, диалогичен е и се ползва с доверие основните политически сили..."
    До коментар [#8] от "нерегистрирана":Ех, ти внуче - бай Ганьовско, повтори бай ти Ганьо, който произнесе великата фраза: „Ако някой целуне вицепремиер по еврофондовете и министър на правосъдието на друго място, аз ще целуна Зинаида Златанова по баща Зинаида Велева, близка семейна приятелка на Меглена Кунева - Пръмова, на още по-друго място…”.

  15. 9
    Съюзът на юристите в България | нерегистриран
    4
    -2

    Зинаида Златанова по баща Зинаида Велева, близка семейна приятелка на Меглена Кунева - Пръмова, забравих да кажа, че магистратите не започват отсега да се занимават с политика, а те много отдавна се занимават с политика и не са политически неутрални, въпреки че в чл.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е записано, че при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални и политическата неутралност би следвало да е основен принцип. Съгласно Конституцията на РБ съдебната власт би трябвало да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, а не на политическите партии с които добре премислено и злоумишлено градят своя имидж и кариерно израстване. При това грозно лице на съвременната българската действителност съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на дейността си могат ли да са политически неутрални, могат ли да са независим и безпристрастен съд?
    Днешната българска действителност е абсолютна рожба на абсурдите в българското управление.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.