Съдът на Европейския съюз: Договори за далекосъобщителни услуги не са годни да докажат дали субектът е съгласен и информиран за събраните му лични данни

Съдът на Европейския съюз: Договори за далекосъобщителни услуги не са годни да докажат дали субектът е съгласен и информиран за събраните му лични данни
Снимка: Pixabay

Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че клиентът се е съгласил със събирането и съхраняването на документа му за самоличност, не е годен да докаже, че той е дал надлежно съгласието си, когато полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора. 

Същото важи и когато потребителят е въведен в заблуждение относно възможността да сключи договора, ако отказва данните му да бъдат обработвани, или когато свободният му избор да се противопостави на събирането и съхраняването е нарушен от изискването за допълнителен формуляр, отразяващ този отказ. 

Ето и казусът, който поражда решението на Съда на ЕС:

Orange România SA предоставя мобилни далекосъобщителни услуги на румънския пазар. На 28 март 2018 г. Autoritatea Naţională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal (Национален орган за надзор върху обработването на лични данни) му налага глоба за това, че събира и съхранява копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.

Според националния орган в периода от 1 до 26 март 2018 г. Orange România е сключило договори за предоставяне на мобилни далекосъобщителни услуги, съдържащи клауза, че клиентите са информирани за и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.
Това е контекстът, в който Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния) е поискал от Съда да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на лични данни. В решението си от днешна дата Съдът припомня най-напред, че правото на Съюза предвижда списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. По-специално съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено. В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие.

Нещо повече, когато съгласието на субекта на данни е дадено в рамките на писмена декларация, която се отнася и до други въпроси, тази декларация трябва да бъде в разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език. За да се осигури на субекта на данни истински свободен избор, клаузите на договора не трябва да го въвеждат в заблуждение, що се отнася до възможността да сключи договора, дори да отказва да даде съгласие за обработване на неговите данни.

Съдът уточнява, че тъй като е администратор на лични данни, Orange România трябва да е в състояние да докаже, че обработването на тези данни е законосъобразно и съответно в случая, че е налице надлежно съгласие от страна на неговите клиенти. В това отношение, като се има предвид, че съответните клиенти, изглежда, не са правели лично отметката в полето относно събирането и съхраняването на копия от документите им за самоличност, само по себе си обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да докаже изразено с потвърждаващо действие съгласие. Националната юрисдикция следва да направи необходимите в това отношение проверки. Според Съда пак националната юрисдикция трябва да прецени дали при липса на съответните уточнения разглежданите договорни клаузи са можели да въведат съответните клиенти в заблуждение относно възможността да сключат договора, макар да отказват да дадат съгласие за обработване на техните данни.

Нещо повече, Съдът отбелязва, че в случай че клиент откаже да даде съгласие за обработването на неговите данни, Orange România е изисквало той да заяви писмено, че не е съгласен нито със събирането, нито със съхраняването на копие от документа му за самоличност. Според Съда подобно допълнително изискване може необосновано да наруши свободния му избор дали да се противопостави на събирането и съхраняването. При всяко положение, тъй като посоченото дружество трябва да докаже, че неговите клиенти с активно поведение са изразили съгласие за обработване на техните лични данни, то не е имало основание да изисква те
активно да изразят отказа си.

Ето защо Съдът заключава, че договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че субектът на данни е информиран за и се е съгласил със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копие от документа му за самоличност, не е годен да докаже, че субектът на данни е дал надлежно съгласие за събирането и съхраняването, когато полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора, когато уговорките в този договор могат да въведат субекта на данни в заблуждение относно възможността да сключи въпросния договор дори ако отказва да даде съгласие за обработването на неговите лични данни, или когато този администратор неоправдано е нарушил свободния избор на субекта на данни да се противопостави на събирането и съхраняването, като е изисквал от него, за да откаже да даде съгласието си, да попълни допълнителен формуляр, отразяващ този отказ.

Още по темата

Прокуратурата организира кампания за даряване на кръвна плазма

Предишна новина

Забранява се пушенето на наргилета и електронни цигари от деца

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.