Тежка ли е черната тога?

Тежка ли е черната тога?

Още от малък съм много любознателен. Обичам да питам, да задавам въпроси за това и онова, да се интересувам от заобикалящата ме действителност, да я изучавам. Ала най-важните въпроси задавам на себе си. Тогава, когато съм сам. Обикновено това става в края на работния ден. След като сваля черната тога на граждански съдия в окръжен съд в милата ни Родина. Правя си равносметка. Размишлявам. Опитвам се да бръкна в душата си. Пред очите ми изплуват образи.

В коридора пред съдебната зала виждам стара жена. Бедно облечена. Смачкана от времето, от грижи, от тревоги. Смачкана от самия Живот. Стои на пейката и чака да дойде времето за разглеждане на нейното дело. За нивичката й. За единствената й нивичка. Смисълът на съществуването й. Ще се пребори ли за нея??? Или безславно ще я загуби, "разбита" от адвокатите на насрещната страна в процеса, която може да си позволи да наеме най-добрите от тях??? Ще победи ли Справедливостта, или пак ще надделее Правото на по-богатия, по-силния, по-нахалния?! Дали вече по време на самото заседание не се съобразявах прекалено много със същите тези топ адвокати? Не бях ли твърде мекушав и недопустимо толерантен с исканията им, някои от които май не бяха съвсем основателни? Ами със свидетелите им? Защо мълчах, когато те започнаха очевидно да дават фалшиви показания и нагло да ми се хилят в лицето?! Защо не ги притиснах, та хубаво да се оплетат в лъжите си?! Защо си затраях?! Защо?!

Дали не погледнах отвисоко на бедната стара жена? Аз – в лъскавата си черна тога, а тя – в опърпаното си палто. Дали не си помислих: "Аз съм този, който сега ще реши съдбата й. Аз съм този, който ще отсече, ще отмери, ще каже Последната дума по случая. Ще прецени кой казва ИСТИНАТА и кой – не. ИСТИНАТА от последна инстанция. Аз съм велик. Даже съм най-великият. Вървя по коридора, достолепен в черната си тога, и всички ми се кланят – адвокати, граждани, служители, охранители, свидетели. ВСИЧКИ. Аз съм СЛЪНЦЕТО. Аз съм ШЕФЪТ. Аз съм БОГ. Аз съм ГОСПОД. Над мен е само НЕБЕТО. Каквото реша аз, това ще стане. Каква е тази дрипава, стара, сбръчкана, бедна и нещастна жена, която ме занимава с проблемите си, която ме отклонява от ПЪТЯ ми, който води само НАПРЕД и НАГОРЕ?!"??? Помислих ли си всичките тези неща, или се уплаших, че е възможно да си ги помисля??? Не съм сигурен в отговора си …

Добре ли се държах в заседанието със секретаря си? Дали нарочно не диктувах прекалено бързо, за да видя ще се справи ли да пише протокола с моето темпо, без да ме е грижа, че това неминуемо ще натовари ръцете му – неговото основно "оръдие на труда"? Дали специално не си мънках под носа, за да го накарам да напрегне слуха си? "Мачках" ли го достатъчно, за да помни винаги, че той е само служител/слуга/роб, а аз – СЪДИЯ/ГОСПОД/БОГ?! Стигаше ли му толкова???

Защо се разкрещях на деловодителя си, когато той изпусна на пода в кабинета ми 2 от папките, които носеше? Защо не го натоварих с още папки, та да му станат по-дълги ръцете /това все ще му бъде от полза в живота/? Дали не му крещях прекалено малко? Май трябваше и да го ударя - за по-голям, бърз и дълготраен ефект … За да си знае мястото: неговото – на колене в ъгъла, моето – горе на ПИЕДЕСТАЛА. Сред БОГОВЕТЕ. Дори малко над тях …

Ами младшия съдия, когото срещам в коридора? Как смее да не спре и да не наведе глава, щом приближава до моето безценно тяло, в което е събрана цялата МЪДРОСТ и ЗНАНИЕ във Вселената?! Как си го позволява?! Дали да не "положа" "заека" по "манерката" още сега?! Или да го накажа още по-тежко: да му дам да напише решенията и по моите дела?! Колко му е – той е млад, надъхан, работи му се, трябва да се доказва. А аз съм решил всички проблеми на ВСЕМИРА. Написал съм няколко десетки хиляди дела, кое от кое по-сложни, трудни и важни. Време ми е за заслужен отдих – да се усамотя с някоя млада и засукана адвокатка на "кафе с райбер" и да й обясня de facto и de jure как се съотнася преклузията към концентрационното начало в гражданския процес и що е то "новооткрито доказателство" по смисъла на чл. 266 от ГПК. Ама ще й обяснявам много дълго, защото таз материя е трудна и сложна, не е за всеки – неслучайно ВКС всеки месец излиза с тълкувателно решение, че даже и с тълкувателно на тълкувателното …

Ами "натуралните" актове по делата, които всекидневно произвеждам? Какво е положението с тях? Дали прочетох внимателно материалите по казуса преди да се "изкашлям" по него? Или действах по начина "Да оставим работа и за горната инстанция"??? Не прекалявам ли с употребата на латински изрази и на други "купешки" думички? Дали не целя да прикрия нещо с тях? Мързела си? Досадата в мен? Неспособността ми да вникна в по-заплетените юридически конструкции? Или по малко и от трите …

Срещам и колега от районния съд. О, ужас! Представяте ли си – вместо да запее дитирамби в чест на мен, Великия Окръжен Съдия, той си позволява да ми търси сметка защо съм му отменил някакво решение. И не само защо съм му го отменил, ами и защо не съм написал нито ред за причината, поради която го отменям. О, Олимпийски Богове! Елате и си приберете вересиите! Правя единственото възможно: подминавам районния "пигмей", дарявайки го с най-презрителния поглед, на който съм способен. Ще види той! Оттук нататък ще го направя на "салата". Ще му отменям всяко решение, попаднало при мен. Без обяснения. Просто така. Отменям, защото отменям. Районният съдия е винаги в грешка. Винаги нещо не е доразбрал, съобразил, осмислил. А аз общувам с БОГОВЕТЕ. И не греша. Като Папата съм – НЕПОГРЕШИМ …

Поглеждам се в огледалото. Белият хавлиен чорап страшно пасва на черния ми панталон. Невероятен шик. Просто къртя. Черно и бяло – каква уникална, каква класическа, каква вечна комбинация. Дори се сещам за песента на Георги Христов – "Черно и бяло в нас се преплитат в неделим кръговрат". Така е и при мен. Срамежлив съм си от малък, но все пак мисля, че Дядо Вазов за мен е написал безсмъртното си творение "Той е млад, красив, интелигентен"

Та така. Такива неща ми минават през главата, след като съблека черната тога. Парче плат, което тежи много. Не като килограми. Като отговорност. Достоен ли съм да нося тази ОТГОВОРНОСТ? Имам ли правото – морално, юридическо, общочовешко – "В името на народа" и "Под герба на Република България" да променям хорските съдби и да определям как ще продължават да живеят мои себеподобни оттук нататък? Кой ми е дал това право? То съществува ли въобще? Или просто е една илюзия? Илюзия ли са всички тези папки със зелени корици, които ме заобикалят? Хартия, пропита с човешки проблеми, с човешки страдания, с човешки сълзи. Брат срещу брата, син срещу бащата, съпруг срещу съпругата. Драми. Кръв. Скандали. Усещане за това, че няма общество, няма държава, няма съд. Усещане за безвремие. Усещане за празнота. Усещане за живот по инерция, по традиция, по навик. Усещане за това, че дори и да започнеш да крещиш, няма кой да те чуе. А и дори да те чуе, няма да те разбере. Самота. Празнота. Край.

"Не съдете, за да не бъдете съдени!" Май нас, съдиите, ни чакат най-тежките присъди в Съда на Твореца …

Такива въпроси си задавам. Опитвам се да си внуша, че зная отговорите им. Не успявам. Фалшиво е. Самият аз може би съм фалшив. Фалшив герой. Лъскава черна тога, а отдолу – нищо. Опаковка без съдържание. Стряскам се. Аз ли съм това?! Дотам ли стигнах?! Успокоявам се, че това не може да е вярно. Повтарям си, че нещата не могат да бъдат чак толкова лоши. Но сам не си вярвам. Накъде отивахме, какво постигнахме, защо продължаваме да вървим по този път, който не води за никъде …

Въпроси, въпроси, въпроси. Те не спират. И продължавам да си ги задавам. Докога?!

Още по темата

15 задържани в Монтана за рекет, палежи и наркотици

Предишна новина

ВАС спря делото за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост

Следваща новина

Коментари

48 Коментара

  1. 35
    ******************************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 34
    ******* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 33
    стар приятел | нерегистриран
    28
    -2

    Владо, стари мой бойни другарю,

    за мен е ОГРОМНА чест да се нарека твой приятел и да бъда редом с теб. Шапка ти свалям. Ти си остана същият, както едно време - ЧЕСТЕН, ПОЧТЕН, ДОСТОЕН. продължавай все така. Не обръщай внимание на нищожествата, които си избиват комплексите тук на твой гръб. Те много добре осъзнават, че не могат да се мерят с теб нито по интелект, нито по култура, нито по възпитание. На малкия ти пръст даже не могат да стъпят. Разликата между теб и тях е цивилизационна. Вие сте различни планети, различни галактики, различни светове. като бяла врана си между твоите т. нар. "колеги". Колкото и да се напъват, те решения - а както видяхме, и есета - като твоите не могат да напишат. Всеки твой акт е като извезан, подреден като по конец, една запетая грешно сложена няма! Защото ти си оставяш част от душата там, приятелю, което е жертва извънмерно тежка и малцина са онези, които биха събрали смелостта да го сторят.аз например нямам тази смелост и това е още една причина да те ценя толкова много! Бог да ти помага в правенето на добро и да те пази от злобата, завистта и жестокостта, които те заобикалят в сградата на съда, това гнездо на пепелянки. Как въобще оцеля досега там, приятелю, как?! Пази се - твоите "колеги" няма да чакат дълго, преди да ти забият ножа в гърба, те това много го умеят, царе са. Господ да те закриля и да ти дава повече сили, за да се пребориш. Бъди здрав!

  4. 32
    | нерегистриран
    12
    -17

    Какво говорите бе хора, какви есета, какви вечни въпроси? Хавлиени чорапи?! Георги Христов?! "Кафе с райбер"?!

    Без значение дали текстът е резултат от мозъчни газове или е някакъв пасквил спрямо колега, изпълнен с дебелашки сарказъм и вътрешнозаводски намигвания, текстът е срамен, а трибуната - показателна.

  5. 31
    Cato | нерегистриран
    22
    -5

    Есето на колегата е превъзходно и показва талант за жанра. Редките

    иронии в този форум са необосновани,

    а хейтването е симптом на елементарна злоба на нереализирани особи. Дано и в съдебните актове колегата е на такова ниво.

  6. 30
    До N 28 | нерегистриран
    15
    -16

    Колко сте "оригинален", колега, направо "паднахме" от смях.

    Това да не е някакъв специфичен петрички хумор, който не ни е известен?

    Както и да е - с кеф Ви "праснах" един минус на "умнотиите" ...

  7. 29
    | нерегистриран
    34
    -1

    Спокойно, бе хора, какво ви става:)Да претендира човекът за Нобелова награда за литература или за Пулицър:)Или поне за златна статуя на Темида или златно чукче:)Не мисля.Написал е какво мисли за някои смешни, не дотам смешни и откровено несмешни работи.Както и как отстрани изглежда човекът, който си мисли за тези работи;)Дали е добре или зле написано, от литературна гл.т.не е никак важно.Конкурсът кой е „по, по ,най” го свалиха от ефир май, отдавна.А и беше детски.

  8. 28
    | нерегистриран
    8
    -23

    Конкурсът за есе на тема "Откровено за съдебната власт" сред учениците от 8 до 12 клас не приключи ли?

  9. 27
    Поклон | нерегистриран
    24
    -7

    Пред този Съдия!

  10. 26
    | нерегистриран
    10
    -20
    До коментар #21 от " | нерегистриран":


    Ами като се терзае, да споделя терзанията с психолога си. Подобни терзания, ако са искрени, не се споделят публично, още по-малко под формата на средношколско есе, с претенции за сатира. Защото, ако имаш съмнения относно моралната си /не/пригодност, решението на дилемата е друго.

    Останалото е словесен ексхибиционизъм и перфидна форма на морално себеизтъкване на фона на създадения като контрапункт от самия автор гротесков събирателен образ на непочтения и посредствен съдия. Елементарното послание на това писание очевидно е, че моралните и добри съдии, към които се причислява и самият автор, съзнават "тежестта на съдийската тога" и с апостолическо смирение и скромност носят тежкия кръст на съдийското си битие, за разлика от множеството посредствени занаятчии в професията, които се опияняват от властта и я упражняват безсъвестно и с лека ръка. А че такива безнравствени съдии съществуват, това го знае всеки Правен свят.

    Наистина писанието е доста посредствено и признавам , че не ми беше приятно да го чета . Иначе въпросите , които си задава автора/лирическия герой са правдиво посочени ….но литературата изисква и талант , и трезва самооценка , и умение да се намери интересна тема . Всички тези неща ги няма в писанието , за съжаление ….

  11. 24
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 23
    До № 21 | нерегистриран
    28
    -2

    колега, схванал си само един от аспектите на написаното.Есето не е толкова елементарно, колкото ти се струва. Нещата са многопластови. Ако си с претенции, че можеш да напишеш "неелементарно" есе, защо не се пробваш и не застанеш под него с името си?! Или не ти стига кураж.всеки може да коментира отстрани.

  13. 22
    | нерегистриран
    1
    -4

    ЗОДВПГ е писан при съвсем различен социален строй ,а прилагането му е недопустимо след приемане на новата Конституцията 1991г..Въпреки това при отхвърляне на исковете ни ,срещу държавата Окръжните съдилища Враца ,Видин и Монтана осъждат семейството ни на пропорционална ДТ в размер на 17 хиляди лева в тяхна полза и сметка , нарушаващо и Конституцията и Международен договор,-ЕКПЧОС,несъобразено с прехода от един социален строй към друг,и несъобразено с Европейската конвенция за защита правата на човека,ратифицирана от РБ 1992г., несъобразено и с установеното нарушение на Конвенцията ,от Европейският съд по правата на човека при cxoднa фaĸтичecĸa oбcтaнoвĸa , дело Станков с/у България.Гореописаното , очевидно, ЩЕ Е ОСНОВАНИЕ за преповтаряне на производството от гореописаните съдилища ,и преразглеждане на въпроса ,а оттам и отстраняване на пропуска,осъждане на пропорционална ДТ ,вместо проста в полза на Държавата,защото осъждането ни от тези съдилища на пропорционална ДТ, не могат да преодолеят решението на ЕСПЧ,и правата ни съгласно ЕКПЧОС.

  14. 21
    | нерегистриран
    9
    -16
    До коментар #17 от " | нерегистриран":
    Виждам , че колегата се терзае от тежестта на битието , затова да го успокоя . Всяка професия носи досада и усещане за абсурд. Да не е по-лесно да лепиш плочки или да си на поточната линия ? Предимството на съдийската професия е , че тук-там можеш да поправиш някое зло , да надникнеш в чужди животи и да удовлетвориш някое интелектуално желание . Нищо повече . Животът си върви със или без съдията и той не бива да си стоварва тежест , която не е негова и няма как да я носи . Обществото е счело , че трябва да има съдии , ние заемаме това място и правим каквото можем . Не сме велики , защото никой не е велик ….



    Ами като се терзае, да споделя терзанията с психолога си. Подобни терзания, ако са искрени, не се споделят публично, още по-малко под формата на средношколско есе, с претенции за сатира. Защото, ако имаш съмнения относно моралната си /не/пригодност, решението на дилемата е друго.

    Останалото е словесен ексхибиционизъм и перфидна форма на морално себеизтъкване на фона на създадения като контрапункт от самия автор гротесков събирателен образ на непочтения и посредствен съдия. Елементарното послание на това писание очевидно е, че моралните и добри съдии, към които се причислява и самият автор, съзнават "тежестта на съдийската тога" и с апостолическо смирение и скромност носят тежкия кръст на съдийското си битие, за разлика от множеството посредствени занаятчии в професията, които се опияняват от властта и я упражняват безсъвестно и с лека ръка. А че такива безнравствени съдии съществуват, това го знае всеки Правен свят.

  15. 20
    Адвокат - САК | нерегистриран
    24
    -6

    Подкрепям последното мнение и се чудя защо този съдия не прави това което счита за правилно от професионална и морална гледна точка, а полупризнава че прави обратното. Ами на старицата с едната нива къде й е адвокатът, че да обясни на съда какво иска, а не да ръсят купища обидни за средноинтелигентния човек дивотии като в "Съдебен спор" по Нова. Дайте да върнем малко служебното начало и да ограничим концентрационното, нали така беше по стария ГПК.

    Иначе познавам съдиите, които са взели поръчка още при първите им реплики, и дори преди да кажат дума - само по погледа. Преди години играеха повече, като посмъмрят тук-там "правилната" страна за заблуда на противника, но напоследък не си правят този труд. И въобще не ги деля на нива и инстанции - имам безупречни решения на районно ниво и откровено безобразни с корупционен дъх на окръжно, апелативно и ВКС-ейско. Ако съдиите си мислят, че ние, адвокатите, уважаваме повече "горните" от "долните", много бъркат. Уважавам само морала и професионализма, който личи на първо място в актовете, и на второ - от поведението. Същото е впрочем със съдебната администрация и всяка една професия.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.