Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия:

Текстовете в Конституцията за имунитета на президента не са ясни и се нуждаят от задължително тълкуване

Текстовете в Конституцията за имунитета на президента не са ясни и се нуждаят от задължително тълкуване
Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия

Проф. Киров, като бивш конституционен съдия и настоящ преподавател, как си обяснявате питането на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд относно имунитета на президента?

Обяснявам си го с това, че чл. 103 от Конституцията не е ясен в някои свои части. Например в ал. 1 и ал. 4. С оглед на това, че не е ясен, значи подлежи на едно официално задължително тълкуване от Конституционния съд. Това е едно от неговите правомощия. И веднага мога да Ви обясня защо – какво представлява терминът, използван в Конституцията, в чл. 103 ал. 4, "не може да бъде възбуждано наказателно преследване срещу президента и вицепрезидента". С такъв термин Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) в момента не борави. Тоест, докъде могат да бъдат предприемани действия, свързани с разкриване на престъпление и докъде се задейства механизмът на имунитета на президента, така че просто не могат да се предприемат никакви активности в тази посока. Конституционният съд е този, който трябва да каже какво може и какво не може.

Защо, според Вас, Гешев се обърна директно към конституционните съдии, а не уведоми първо народните представители за досъдебното производство, в което се откриха данни за евентуално престъпление от страна на държавния глава?

Защото тук трябва да се прецени дали трябва да се делегира политическа отговорност, която е по ал. 2 и ал. 3, чрез Народното събрание. Такава отговорност се носи само за нарушения на Конституцията и за държавна измяна при изпълнение на функциите на президента и вицепрезидента. Става дума за неговите конституционни правомощия. Защото само при изпълнение само на тези функции, президентът е неотговорен, освен в случаите, в които извърши нарушение на Конституцията или държавна измяна.

Факт е, че записите, публикувани от прокуратурата не съдържат доказателства за държавна измяна и нарушения на Конституцията по смисъла на чл. 103. Има ли обаче, според Вас, данни за престъпление от общ характер от страна на президента в разговорите с главнокомандващия ВВС?

В това, което беше публикувано, ако това са всички записи и няма други диалози – при пръв прочит, все пак не съм и пеналист, не намирам съставомерно деяние. Президентът иска да се информира от един свой приятел какво става, а приятелят му казва – виж, ние ще даваме едни документи, а като ни ги поискат, накрая ще ги дадем всички. В крайна сметка и политическият морал е малко разтеглив. Нека Ви припомня и една друга фраза – "Ало, Ваньо". Не искам да квалифицирам, но припомням просто факти от миналото.

Какви са опциите оттук нататък, след произнасянето на КС?

В зависимост от това, което Конституционният съд прецени, естествено, че главният прокурор ще се съобрази с решението. Това, което аз мисля, без да се поставям в ролята на някакъв ясновидец е, че всички действия на прокуратурата ще бъдат спрени до края на мандата на президента. Ако има и втори мандат – до края на втория мандат.

А, ако бъде задействана процедура по импийчмънт?

Това може да бъде инициатива на ¼ от народните представители от парламентарното мнозинство, които не са в добри отношения с президента. Но самият факт, че те не го предприемат, е показателен. Очевидно е, че и те не съзират, че тук има нарушение на Конституцията или държавна измяна.

Като бивш конституционен съдия, Вие как бихте се произнесли по едно такова дело?

Конституционният съд се състои от 12 съдии и решенията се взимат с мнозинство, но с много сериозни дебати, обсъждания на различни варианти. Не бих могъл да се ангажирам. Не мога да гадая какво ще реши Конституционният съд или да се ангажирам с частно мнение дотолкова, доколкото вече не съм конституционен съдия.

Проф. Пламен Киров е завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.

Още по темата

Министър Кирилов подписа общо споразумение с трите синдиката към ведомството

Предишна новина

Окръжен съд – Велико Търново проведе обучение на съдебни заседатели

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 6
    Влизал в съдебна зала и то всеки ден , но какво от това | нерегистриран
    3
    -1

    До RRR ,

    То и това остава преподавател, професор по конституционно право да влиза в зала. В каква зала бре ? По наказателни, граждански, търговски или административни дела? Този точно професор си в влизал, където трябва по специалността си - Конституционен съд, централна изборна комисия , венецианска комисия , злата със студенти ! А ти в коя зала и с какъв успех си влизал ? Ехххх аман от разбирачи като теб !!!

  2. 5
    Cato | нерегистриран
    1
    -1

    Не така, хейтърите, почнахте го като Иракската кампания. Професорът е много обран и не говори празни приказки.

  3. 1
    RRR | нерегистриран
    8
    -3

    Пак акъл от невлизали в зала.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.