Докато цялата държава, ведно с нейния законодателен орган, е обърнала взор към „нечувания“ и „невиждан“ главен прокурор Иван Гешев и дейността на държавното обвинение в последните 8-9 месеца, покрай очите и ушите ни се промъкнаха някои доста важни събития от битието на съдебната система, които обаче явно вече не вълнуват никого. Последното не е изненада, особено като се има предвид, че в България обичайно нерешените проблеми в един момент стават норма, дали защото да се отговори на тях е трудно, скъпо и времеемко или пък защото никой не желае да поеме отговорност.

Преди едва две седмици в публичното пространство тихомълком се прокрадна новината за това, че легендарният кримигерой Ивайло Ефтимов-Йожи от групата за отвличания „Наглите“ най-после е намерил късмета си при състав на Софийския апелативен съд (САС) и е получил дългоочакваното условно предсрочно освобождаване. По-конкретно - близо 2 години и половина по-рано, отколкото Върховният касационен съд (ВКС) е определил. За разлика от 2017 година, когато същият „криминален авторитет„ отново бе дарен от първоинстанционен съд с предсрочна свобода, този път новината за освобождаването на Йожи не предизвика бурна медийна и обществена реакция, обвинявайки законодателя, че се е поставил в услуга на „Наглите“, променяйки Наказателния кодекс, даващ възможност на затворниците сами да инициират производства по условното си предсрочно освобождаване. Така беше през 2017 година. Днес обаче вече подобни новини станаха ежедневие и не будят тревога.

За съжаление обаче ежедневие станаха и други новини, за които малко по-притеснително за социалния ред в държавата би било, ако не будят притеснение. А именно - за бащи, отвлекли и изнасилили дъщерите си дни след предсрочното им освобождаване или рецидивисти, тъкмо излезли от затвора по силата на чл. 70 от НК, които са пребили, ограбили или блудствали с възрастни хора по малките населени места. И докато най-важният проблем на съдебната система, според определени „експертни“ мнения, е този колко пъти е бил разпитан премиерът Бойко Борисов за едни снимки в спалнята му и някаква къща в Барселона с неизяснена собственост, както и кои са ставали повече обект на разследване – представители на управляващите или опозицията – гореописаният проблем продължава не просто да съществува, но и да се разраства с всеки изминал ден.

Някои ще кажат – да, проблем има – но съдът не е виновен за това, тъй като самите управляващи още по времето на кабинета „Борисов 2“ сами промениха закона така, че престъпниците да се облагодетелстват по силата на самия НК, който пък магистратите са длъжни безстрастно да прилагат. Достатъчно е съответният затворник само да поискат добра оценка от директора на затвора, зам.-директора по изтърпяване на наказанието, психолога и социалния работник и готово – той почти гарантирано ще получи свободата си, ако е изтърпял ½ от наложеното му наказание. Фактологично това е вярно, но не е ли съдът този, който трябва да изисква допълнителни данни за това дали казаното от зам.-директора по изтърпяване на наказанието, психолога и социалния работник е достоверно, доколко то е реалистично и какви рискове би имало за обществото от едно такова условно предсрочно освобождаване, макар и в документацията към производството да пише черно на бяло, че освободеният вече много обича да се труди, отнася се с грижа към животните или най-после е приел християнската вяра.

Отделен от този е въпросът – кой контролира контрольорите. В случая – пробационните служители, които неизбежно следва да работят с предсрочно освободените, след напускането на килията. Изглежда усилията им не са достатъчни. Недостатъчни изглежда да са били и усилията на законодателя през 2017 година и натам, след като в ал.7 на същия чл. 70 от НК все още е записано, че „освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация“.

Може би трябва да се помисли по-сериозно за промеждутъка между окончателното определение на въззивния съд за освобождаването на даден затворник и извършването на ново престъпление, което би могло да го лиши от свобода, когато вече нито НК, нито който и да било съдебен акт ще имат каквото и да било значение.

Още по темата

460 кандидати са допуснати до конкурса за ДСИ

Предишна новина

ВМРО видя квалифицирани състави от НК в книжката на БКХ "В като вагина"

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    В държава, лишена от право, обясняват как да се подобри правото | нерегистриран
    0
    -2

    Това е помия, люде. Прах в очите.

  2. 8
    бъззз | нерегистриран
    10
    -2
    До коментар #2 от "До 1 | нерегистриран":
    Тъкмо обратното - повдига, според мен, доста важен правен проблем. Ако има луфт в закона той неизбежно засяга и съда, и всички органи на съдебната система. Кое точно не се разбира?

    Ясно му е на коментиращия, че УПО е проблемно, но не признава и прави отклоняващ коментар.

  3. 7
    | нерегистриран
    5
    -3
    До коментар #4 от "До 3 | нерегистриран":
    Четене с разбира се учи в 1 клас.

    А писане в кой клас се пише, "четене с разбира"?

  4. 6
    Правото трябва да служи на справедливостта | нерегистриран
    4
    -12

    Където и каквато тя да е. А не избирателно и дребнаво, както е в момента. Особено в досъдебното производство. В последните десет години законът у нас не кореспондира с правото в света.

  5. 5
    ?!? | нерегистриран
    3
    -12

    "Докато най-важният проблем на съдебната система, според определени „експертни“ мнения, е този колко пъти е бил разпитан премиерът Бойко Борисов за едни снимки в спалнята му и някаква къща в Барселона, бащи ще продължават да изнасилват дъщерите си"

  6. 4
    До 3 | нерегистриран
    3
    -8

    Четене с разбира се учи в 1 клас.

  7. 3
    Въпрос | нерегистриран
    10
    -5

    Няма ли коректори и редактори в този сайт? Повечето изречения в текста нямат нито граматика, нито смисъл.
    "За съжаление обаче ежедневие станаха и други новини, за които малко по-притеснително за социалния ред в държавата би било, ако не будят притеснение." - ?!?

  8. 2
    До 1 | нерегистриран
    6
    -15

    Тъкмо обратното - повдига, според мен, доста важен правен проблем. Ако има луфт в закона той неизбежно засяга и съда, и всички органи на съдебната система. Кое точно не се разбира?

  9. 1
    това е политическа статия | нерегистриран
    10
    -4

    не видях нищо правно в нея

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.