Aдвокат Митко Карушков:

В България практикуват забележителни адвокати, които не стоят по-назад от колегите си в ЕС

В България практикуват забележителни адвокати, които не стоят по-назад от колегите си в ЕС
Адвокат Митко Карушков

Тази неделя, 25 октомври, отбелязахме Деня на европейските адвокати. Къде по пътя на общото европейско развитие, в това число и по отношение на дигитализацията и електронизацията на процеса, се намира българската адвокатска гилдия? Този основен въпрос обсъдихме с адвокат Митко Карушков - учредител и съдружник в адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" – който благодарение на богатата си международна практика и опит в сферата на новите технологии, представи пред “Правен свят” своя обективен поглед по поставения въпрос.

Адвокат Карушков, в неделя беше Денят на европейските адвокати. Като професионалист, който познава добре практиката и на колегите си в Съюза – как оценявата състоянието на гилдията у нас?

България не прави изключение от останалите страни членки на ЕС, или поне не се забелязват драстични специфики и разлики. Позвлявам си да споделя, че в България практикуват забележителни адвокати, не са единици, но не са и преобладаващи. Напоследък, вероятно покрай ситуацията с Ковид-19, в адвокатските среди се забелязва увеличено използване на съвременни технологии. С времето очакваме това да стане и по-функционално и по-практично използване.

Като говорим за европейска адвокатура, няма как да не стигнем и до въпроса за цифровизацията на процеса и електронното правосъдие. На какво ниво, според Вас, се намираме в това отношение, особено в съпоставка с държавите в ЕС?

Въпросът има много страни, решенията могат да бъдат вземани по-смело, макар да има немалко задръжки. Някои от тях са обективно обясними – сигруността на информацията, други са въпрос на манталитет. Нека опитам да илюстрирам отговора на въпроса ви ето така: Наскоро бях измежду поканените гости на знаково събитие за една от най-големите адвокатски мрежи в Скандинавските страни и Прибалтика. Нивото на цифровизация и електронно управление в тези страни е високо, с максимално покритие на голям брой административни услуги. Някои от тези страни, като Естония, са широко използван пример в България за успешно въвеждане и функциониране на електронно управление. На този фон колеги адвокати от тези страни споделиха, че все още срещат устойчиви проблеми, свързани с „хартиеното мислене“. Останах с впечатление, че са наясно колко важно е да се работи в две направления – развитие на човешкия фактор и развитие на електронното управление. Не бива да се спираме само на едно от двете. Опасявам се, че у нас все още доминира подходът с развитие само на едното направление - или „защитаваме хората от технологиите, за да не загубят работата си“, или извършваме цифровизацията механично, с неинтензивно изследване на връзките между отделни обществени, институционални и информационни системи. И по този въпрос можем да споменем, че България не представлява драстично изключение. Вярно е, че в много отношения процесите на цифровизация и пълноценно електронно управление са поизостанали, а същевременно мога да спомена сравнително пресен пример от нашата практика в една от силно развитите западноевропейски икономики – там срещнахме препятствия на ниво цифровизация, които в България не са проблем и са решени успешно отдавна.

Нека кажем ясно – единна ли е адвокатурата в България относно важните проблеми в гилдията и защо обществото често остава с усещатенето, че това не е така?

Вероятно можем да се доверим на обществото. Нека отново споделя - в България практикуват забележителни адвокати. Вероятно единните мнения по отделни въпроси са в процес на изглаждане.

Липсва ли нещо на българската адвокатура, за да може да кажем, че е конкурентна на тези в Германия, Франция, Италия, например?

Не мисля, че нещо липсва само защото става въпрос за дадена страна – която и да е тя. Относно държавите, за които ме питате – от общуването и работата си с адвокати в тези страни мога да потвърдя, че професионалното поведение не е въпрос на нацинолна принадлежност (разбира се, че има и изключения). Все пак, всички предоставяме едни и същи услуги – спецификата е как предоставяме тези услуги. Ако въпросът ви визира структурни и организационни аспекти на адвокатурите в България и другите страни, мога да споделя, че не познавам толкова детайлно вътрешните процеси и по тези причини няма как да дам обективно мнение.

Накъде е пътят на българската адвокатура и как виждате самата гилдия след 5 години?

През 2019 г. ценен член на екипа ми участва в международно състезание на тема - “Адвокатска кантора на бъдещето”. Класира се за финала на състезанието и го загуби. Нашият млад колега беше развил вижданията си в посока изкуствен интелект, електронно правосъдие, киберсигуност, информационни технологии и биотехнологии, както и пракитеческата им връзка с традиционните сектори на обществото, бизнеса и правото. Победителят в състезанието беше развил вижданията си в посока обзавеждането и мебелировката в адвокатската кантора на бъдещето. Бих искал да виждаме повече хора, в това число адвокати, които участват в съвременните процеси не технологизиране, тъй като те са неизбежни, а след пет години темата за обзавеждането и мебелите в адвокатските офиси да бъде все така важна, обаче да не я смесваме с „бъдещето“.

Митко Карушков е учредител и съдружник в адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" и е ръководител на отдел "Технологии, Медии и Телекомуникации" в същото дружество. Практикува в областта на използване и защита на нови или традиционни технологии, данни и сделки свързани с тях. Препоръчан експерт в областта на защита на данните от Bloomberg BNA, USA. През 2018 г. е включен в Залата на славата на международната правна класация "Legal 500" ("Legal 500" Hall of Fame), където биват отличени адвокати за нивото им на работа, установено на базата на обратна връзка от клиенти. Митко Карушков е член на Комисията по Технологични сливания и придобивания към Международната асоциация по технологично право (ITechLaw Association), Маклийн, Вирджиния, САЩ.

Повишиха трима съдии във ВКС по стар конкурс

Предишна новина

Испанската съдебна система в обувките на България

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.