Актуалните тенденции в съдебното изпълнение в Европа обсъдиха на 20 март в София съдебни изпълнители от България, Франция, Албания, Гърция, Литва, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Един от примерите за добра практика, който изпъкна в рамките на дебата, бе този на Сърбия, при който т.нар. у нас "малки вземания" или събирането на дългове от комунални услуги могат да се осъществяват по извънсъдебен ред, единствено от съдебния изпълнител, определен от местна Камара за тази работа. Разговаряхме с един от членовете на сръбската Камара на частните съдебни изпълните Тамара Гуцуньа, за да научим повече за първите стъпи, ефекта и позитивите от прилагането на този модел.
Госпожо Гуцуньа, моля Ви да разкажете накратко как работи сръбският модел на извънсъдебни събирания на дългове от комунални услуги ?
Според Закона за изпълнение и обезпечаване на вземанията, който е приет през 2011 година, в системата на Сърбия са въведени съдебните изпълнители. Според този закон заплащането на комуналните сметки се прехвърли върху съдебните изпълнители изцяло. Дотогава отговорността се основаваше по седалище на кредитора. С промяната на Закона през 2014 година отговорността се установи според местопребиваването и се въведе едно равномерно разпределение на всички комунални процедури за съдебните изпълнители между териториите, за които отговарят. Камарата на съдебните изпълнители извършва това разпределение чрез софтуер и по този начин кредиторите се обръщат към Камарата и тя е длъжна в срок от 5 дни да изпрати на съответния взискател информация и да го уведоми за коя процедура и кой съдебен изпълнител ще отговаря. Тогава кредиторът се обръща към съответния съдебен изпълнител с предложение за изпълнение. В предложението, освен всичко предписано от закона, трябва да има и доказателство, че Камарата на съдебните изпълнители е определила точно този съдебен изпълнител да води процедурата.
Може ли да кажете каква е сумата, която е спестена от съдебни разноски и такси за длъжниците, вследствие на въвеждането на този модел?
Нямам точни данни за спестеното, но при всички случаи с тази система се раздвижи изплащането на дълговете, защото в Сърбия имаше много голям брой дела, няколко милиона, които съдилищата нямаха възможност да разглеждат. Бяха свръхнатоварени. Не стига, че бяха пренатоварени, но всеобщото мнението беше, че съдът е длъжен да ги разглежда и да отсъди. Съдът трябваше да проведе дело, а събиранията на сумите трябваше да извърши съдебният изпълнител. Във всички случаи с промените имаме като последица повишаване на дисциплината на длъжниците, за да си плащат задълженията. Така че всяка година се отбелязва намаляване на броя на тези процедури, което във всички случаи е в интерес на държавата. Длъжниците разбраха сериозността на положението.
Имате ли данни за изминалата година какъв е размерът на събраните дългове?
Имаме всички тези данни в Камарата на съдебните изпълнители. Ние сме длъжни периодично да изпращаме справки и всички вече сме предали заключителни доклади за изминалата година. След изпращането на годишните отчети, Камарата има задължение да ги обедини и да ги изпрати на Министерството на правосъдието.
Бих искала да Ви попитам за личното Ви мнение във връзка с един настоящ български проект, който предвижда такива изменения в Гражданския процесуален кодекс, според които се дава възможност съдът да спира принудителното изпълнение на всяка заповед, ако длъжникът е подал възражение срещу нея, с изключение на случаите, в които заповедта е в полза на държавата или общината. Как ви се вижда една такава идея?
Аз мисля, че тогава се губи смисълът и това ще мотивира длъжниците да подават жалби и когато трябва, и когато не трябва. Така че аз мисля, че трябва първо съдът да се произнесе по жалбата и да се види резултатът. След като се вземе решение по жалба, то тогава би могло да се вземе решение дали да се спре процедурата или не.
И накрая, какъв е призивът Ви към българските съдебните изпълнители?
Във всеки случай бих ги посъветвала да намерят начин да променят закона в своя полза – в смисъл – да направят така, че именно те да са основно задължени за плащанията на комуналните предприятия. Както казах и по-рано, нашият опит показа, че така се въвежда дисциплина и се намалява броят на изпълнителните дела, тъй като хората започнаха да си плащат сметките. Моето мнение е, че това са процедури, които ние, съдебните изпълнители, можем да извършваме – достатъчно сме образовани, мотивирани и много по-бързо работим в сравнение със съда, особено когато става дума за заплащане на комунални услуги.
11 Коментара
Не направиха масова приватизация, не направиха реституция, не махнаха редовната наборна служба...
ех,тия поръчкови интервюта - голем зор им е на ЧСИ някак си да почнат да събират пари без да има ИЛ и исков процес - първо да има Изпълнение,пък после-да се съдят,а а после - обратно изпълнение,и за тях пак такси..аз пък мисля,чеи чил.417 ГПК ще се отмени.
ех,тия поръчкови интервюта - голем зор им е на ЧСИ някак си да почнат да събират пари без да има ИЛ и исков процес - първо да има Изпълнение,пък после-да се съдят,а а после - обратно изпълнение,и за тях пак такси..аз пък мисля,чеи чил.417 ГПК ще се отмени.
"Като не си плащаш парното или водата - спират ти също и тока ."
А ако не си си купил в-к "Дума" или "Винето" пак ли трябва да ти ги спрат, докато не си ги купиш!
Що за велика глупост.
Спират това, което не се плаща. Като не се плаща парното - спират парното. Как - проблем на олигопола. Като го лишат от олигополните привилегии ще намери начин.
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
принципно, заповедното производство се основава на безспорност на вземането, а именно - длъжникът се запознава със заповедта за изпълнение и в установения в закона срок не подава възражение. При връчването при отказ, не може да се направи извод за безспорност на вземането, тъй като длъжникът реално не е наясно кой е кредиторът и какво вземане претендира от него. Т. е., няма пречки да се предвиди в закона, че този вид връчване не се прилага в заповедното производство, провеждано от съдебен изпълнител... Е сега ще кажеш и че можело да му фалшифицират подписа на длъжника, ама то това и призовкар може да го уреди, включително и връчването при отказ, все пак съдията не ходи да връчва лично съобщенията.
Явно ти е много весело , защото не си попаднал в лапите на подходящия ЧСИ . Колкото и да плюеш съда , неговата заплата не зависи от това дали и как е връчена заповедта за изпълнение . Докато възможността на ЧСИ да продължи с изпълнението и да си събере по СОБСТВЕНА СМЕТКА големи такси пряко зависи от едно "удостоверяване" , че длъжникът например е "отказал" да получи заповедта . Въобще не става въпрос за чл.47 ГПК , а те пращат евентуално на кривата круша на чл.423 ГПК , пък да видим. За мен ако се възлага заповедното производство на някого , той трябва да е измежду държавните органи - ДСИ , съдебни помощници , нещо такова . И в момента ЧСИ имат твърде много правомощия и печелят добре , но интересът и при тях очевидно идва с яденето :)) Вчера пиратство с либийски кораб , утре ще си купят и гаубици и ще ни вкарат във война с Русия :)))
Следва да има строг лицензионен, разрешителен режим за всякакви кредитни институции. Договорите им следва да се съгласуват и одобряват предварително от КЗП и КФН /подобно на функцията на ДКЕВР/, като за определени параметри се допуска клаузите да варират в определени граници. Ползването на бланки, извън предварително одобрените, следва да води до недействителност на договора и налагане на административни санкции, включително и отнемане на лиценза. И нещата се решават радикално, десятките си заминават на съдебните изпълнители, а не както някакви клоуни предлагат да се четат договорите и общите условия и да се преценява има ли вероятно неравноправни клаузи. Ама какво да се прави - тази държава затова е на този хал, защото вместо истински, качествени юристи, бълва "компетентни" ЙОристи, завършили "по право" в някой ПУЦ.
Законът предполага, че държавните органи, както и лицата, на които са възложени определени властнически правомощия, действат добросъвестно. При нарушения са предвидени санкции. Та по същество - ако не е намерен длъжникът, делото отива в съда - за установителен иск, както и сега. Иначе, ако се пристъпи към изпълнение, длъжникът може да жали действията на съдебния изпълнител и ако има нередовно връчване - следва спиране на изпълнението и пак иск. Ако съдебният изпълнител е извършил нарушение или дори престъпление по служба, се реализират дисциплинарната и/или наказателната му отговорности, а за увреденото лице - и гражданска отговорност. Не е толкова сложно, но набедени ЙОристи-пуцаджии едва ли могат да го разберат...
На мен ми изнася ….обаче като знам как "връчват" съобщения някой ЧСИ , жална им майка на длъжниците . 80 % ще се окажат с влезли в сила заповеди за изпълнение без да са разбрали;)). Частен бизнес и правораздаване - това е оксиморон . Не може да правораздава този , който има пряк интерес от "решението".
Всъщност има много прост начин да се намалят с 40 % делата в СРС . Като не си плащаш парното или водата - спират ти също и тока . Задължително плащане чрез разплащателна сметка и нещата се случват ако няма наличност . Е , ще настане революцията на "коректните длъжници" , но това е друга тема :))
заповедното по чл.410 от ГПК трябва да премине към съдебното изпълнение.