ВАдвС поиска ВКС да наложи цензура на прокуратурата

ВАдвС поиска ВКС да наложи цензура на прокуратурата

Висшият адвокатски съвет (ВСС) поиска от Наказателна колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да се пробва да наложи цензура на прокуратурата, като забрани законоустановената практика държавното обвинение да разпространява публично информация по дела от висок обществен интерес, след изричното разрешение на наблюдаващ прокурор.

В свое искане до Наказателна колегия на съда, от адвокатурата искат върховните съдии да образуват тълкувателно дело по въпросите: „В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването? Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото? Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление? Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производства?“.

В странното си искане, по същество нищожно и същевременно лобистко, адвокатурата за втори път през настоящата година влиза в ролята на пощенска кутия на заможните български „бизнесмени“, като Васил Божков – Черепа, Миню Стайков, семействата Арабаджиеви и Баневи, братя Бобокови и други, които са потърпевши от наложената практика на държавното обвинение да огласява материали от досъдебни производства. Логичен се явява интересът на последните от това истината относно незаконосъобразните им действия да остават само в кориците по делото и зад стените на съдебните зали, но в никакъв случай да не стават достояние на цялото българско общество. Обслужването именно на този интерес, оставя неприятното усещане, че най-висшият орган на адвокатурата се оказва длъжен да брани користните интереси на влиятелни олигарси, станали обект на наказателно преследване в последните години. При това за втори път само в рамките на няколко месеца. Разбира се, работата на адвоката е да брани своя клиент, но когато с това се ангажира цялата гилдия, може би е редно от ВАдвС да изяснят – кои точно защитници са отправили тези искания и дали те не са ангажирани като адвокати на изброените по-горе и други добре известни „бизнесмени“ с връзки в политиката, икономиката, медиите, съдебната власт и т.н.

Що се отнася до нищожността на искането на ВАдвС, тя се състои в самата разпоредба на закона, която ясно разписва правата и задълженията на държавното обвинение във връзка с разпространяването на информация по конкретни досъдебни производства. По същата логика, на следващото си заседание управителното тяло на адвокатурата може да реши да поиска от ВКС или дори от КС да тълкуват изобщо дали прокуратурата има право да образува досъдебни производства.

Преди да отправят искането си до ВКС по темата с разпространяването на материали от досъдебни производства, базирано на разрешения по чл. 198, ал. 1 от НПК, от ВАдвС може би трябваше да се запознаят с множеството експертни анализи, които в изминалите месеци потвърдиха, че няма нищо нередно, противозаконно и още по-малко противоконституционно в разгласяването на доказателствени материали по дела. И най-важното – това, че прокуратурата разпространява записи от телефонни разговори, от които става ясно как Черепа дирижира протести, сравнявайки протестиращите с овце и наричайки ги тълпа, а Пламен Бобоков урежда съдебно решение от най-висша съдебна инстанция, ползвайки за целта президентски секретар по правни въпроси и антикорупция, по никакъв начин не накърнява техните права на обвиняеми и понастоящем напълно невинни за престъпленията, за които се разследват.    

Така или иначе, искането на адвокатурата е факт, което поставя наказателните съдии във ВКС в деликатно положение. От една страна част от тези магистрати ще трябва да гледат, рано или късно, делата, по които подсъдими са Цветан Василев, Васил Божков, Иво Прокопиев, Бобокови и т.н., а от друга сега са поставени пред искане от адвокатите им да тълкуват – допустима ли е практиката за огласяване на материали от разследвания срещу част от изброените. Т.е. върховните съдии могат да се окажат в ситуация, при която участието им в решаването на евентуално тълкувателно дело, утре да се ползва като основание за искане за техен отвод, както от прокуратурата, така и от защитата.

Председателят на Наказателната колегия Галина Захарова, която е адресат на искането, в случая може да има ключова роля за това да предотврати превръщането на ВКС в своеобразен цензор на обществения интерес и на публичността. Достатъчно е да си припомним, как в края на месец септември Конституционния съд с категоричност отхвърли идентично лобистко искане на ВАдвС, с което се целеше обявяването за противоконституционна на законовата поправка, с която на практика бе ликвидиран дългогодишния скрит монопол на Васил Божков над хазарта у нас. Време е върховните съдии да демонстрират дали са на висотата на колегите си от КС, които изобщо не допуснаха криминални интереси да влияят на работата на основополагащите институции в правовата държава. Противното, а именно вкарването на върховните съдии в капана, заложен от лобистки адвокатски кръгове, които от години водят война срещу прокуратурата, единствено ще урони допълнително престижа на ВКС, който и без това търпи тежки репутационни щети от връзките на председателя му Лозан Панов с подсъдими и обвиняеми.

Още по темата

Румъния въвежда вечерен час, затваря училищата

Предишна новина

Срещу COVID-19: Въвеждат „зелени коридори“ за възрастни в София

Следваща новина

Коментари

17 Коментара

  1. 2
    и подсъдимия да може да забранява на прокурора да изнася факти по делото! | нерегистриран
    15
    -20

    И все пак-защо прокурорът може да разпространява по негова преценка данни от процеса, а адвокатът -не може?
    Защо прокурорът може да забрани на страните да изнасят факти по делото-дори под страх от наказателна отговорност, а адвокатът -не може?
    Защо самия подсъдим няма право да забрани на прокурора да изнася факти по делото(и при нарушение-прокурорът да носи наказателна отговорност, както и другите страни носят-ако изнасят факти по делото)? Нали подсъдимия е равнопоставена страна, а и нали подсъдимия не е осъден, защо трябва да бъде обществено заклеймен като се изнасят факти срещу него(например лекарите с " бебето във фризера"-дори в парламента четоха данни срещу тях, а накрая се оказаха невинни)?

  2. 1
    Васил | нерегистриран
    18
    -16

    Хората на Цветан Василев и Прокопиев правят всичко възможно да създават смут в съдебната система, от която искат да избягат.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.