ВАдвС: Въвеждането на видеоконференцията в разглеждането на дела има нужда от по-прецизна регламентация

ВАдвС: Въвеждането на видеоконференцията в разглеждането на дела има нужда от по-прецизна регламентация

Идеята за установяване на регламент на условията, които дават основание за прилагане на видеоконференция, трябва да бъде категорично и безусловно подкрепена. Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) обаче счита, че реализацията й не е достатъчно сполучлива - това се казва в становище на Висшия адвокатски съвет относно законопроект, предвиждащ въвеждането на правно-техническия способ „видеоконференция“ при разглеждане на граждански дела, а чрез заключителни разпоредби – и в административните производства, провеждани пред административен орган или съд по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Заключителните разпоредби предвиждат също така промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), насочени към разширяване на възможностите за прилагане на видеоконференция при извършване на действия по разследването на досъдебната и съдебната фаза на процеса.

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието.

"Според нас разпоредбите на ал. 2 и 3 от предложения нов чл. 156а ГПК са неясни и противоречиви. Първо, не е оправдано предпоставките за разпит на свидетел и обяснения на страна да са различни от предпоставките за изслушване на вещо лице. Второ, трудно може да се изведе неоспоримо заключение за точното съдържание на понятието „други обективни обстоятелства“, използвано и в двете разпоредби. Затова предлагаме въпросът за допускането на видеоконференцията от органа, който ръководи съответната процедура, да се реши общо на основата на няколко ясно посочени критерия, а именно: а) наличие на опасност за своевременното приключване на делото в разумен срок; б) прекомерно увеличаване на деловодните разноски (ще се вземат предвид и транспортните разходи за страни, свидетели и вещи лица, които по обективни причини се намират трайно извън съдебния район, в който се провежда производството); в) реално съществуващ риск за обществената сигурност, обществения ред или общественото здраве (ще се обхванат и случаите на разпространяване на остро заразно заболяване под формата на пандемия); г) застрашаване на живота и здравето на участник в провежданата процедура; и д) опасност за психическото развитие на лице в детска възраст. В никакъв случай не трябва да се допусне самоцелно, безсмислено и неоправдано прилагане на видеоконференция, което само по себе си изисква сериозни усилия за преодоляване на редица опасности за справедливия процес, включително и за обезпечаване на такива утвърдени процесуални принципи като публичността и непосредствеността на съдебното производство", посочват от адвокатурата.

ВАдвС също така счита, че съдът не може служебно да наложи на страна по гражданско дело да даде обяснения чрез видеоконференция. В диспозитивния граждански процес това е допустимо само след като съответната страна даде своето съгласие. „В тази насока се налагат корекции в текста на ал. 2 на предложения нов чл. 156а ГПК. Същото е валидно и за съдържанието на предложената нова ал. 3 в чл. 171 АПК. Очевиден недостатък на законопроекта е още това, че материално-правните условия за прилагане на видеоконференция не са обобщени в общо принципно правило отделно в АПК и отделно в НПК. Според нас въпросът трябва да бъде решен чрез въвеждане на сходни разпоредби в трите кодекса, а не само в ГПК, както са подходили авторите на законопроекта“, пише още в становището на адвокатурата.

Още по темата

Георги Чолаков проверява как неподписано решение на състав на ВАС попадна в ръцете на секретаря по правни въпроси и антикорупция на президента Пламен Узунов

Предишна новина

Рискът от извършване на измами и изпиране на пари свързан с COVID-19

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.