Важни ли са нормите от Етичния кодекс на адвоката за ВАдвС?

Важни ли са нормите от Етичния кодекс на адвоката за ВАдвС?
Станислав Станев, адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив

Работната седмица приключи със съсловни емоции за нас, адвокатите. От известно време се вихри напрежение срещу Висшия адвокатски съвет, което ескалира в протест в петък. И тази ескалация не се случи стихийно, а се подготвяше от далеч.

Защо се случи, мога само да гадая, но мога да посоча факти, които се „навързват“ интересно в броеницата на съвпаденията.

Преди известно време Върховният административен съд (ВАС) отмени измененията в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и върна „минимумите“ с няколко години назад. Това предизвика емоции в адвокатското съсловие, а на проведени дискусионни форуми определени кръгове в адвокатурата започнаха да лансират тезата, че едва ли не нямало смисъл от такава Наредба и в такъв вид. Тъй като тази теза е удобна и изгодна за малка част от адвокатите, тя така и не можа да „пробие“, но „горчивият вкус в устата“ остана. Стигна се дотам, че някои хора започнахме да се чудим колко ли съсловия и структури имат лоби (при това силно) в адвокатските среди.

Междувременно медийната среда създаде допълнителни емоции в българското общество, като успя да убеди голяма част от него (включително и особено хора без юридическо образование), че: разбира от право; знае достатъчно за фигурата на главния прокурор; има капацитета да прецени кой става и кой не става за този отговорен държавен пост.

Адвокатурата отдавна е доказала, че трудно се справя на ринга на медийните битки, но горните емоции мобилизираха някои кръгове да „яхнат вълната“ и да започнат не просто да изразяват мнение по въпроса... И докато редица адвокатски съвети „блеснаха“ с декларации по адрес на Обвинител №1, старите проблеми за адвокатите, които ежедневно сме по съдебни зали и коридори, си останаха и като че ли окончателно минаха на втори план.

И докато се пишеха патетични статуси и декларации по адрес на Главния прокурор, на места адвокатури не можаха да дадат елементарна защита на свои членове, които се бяха сблъскали с неуважение от страна на магистрати и т.н.

Но да се върнем на сегашните събития. До тях се стигна след поредица от декларации и изявления от страна на „бунтовните“ адвокати по места. А от няколко дни „редовите“ адвокати започнахме да получаваме уведомления за готвения протест, като на тези, дето не могат да се организират с транспорта им беше обещано и съдействие. Нямам представа кога, кой и как подбра момента на „протеста“. Оказа се обаче, че той съвпадна с приемането на измененията в Наредбата (споменати по-горе). Възможно е и да е съвпадение, но факт е, че докато Висшият адвокатски съвет се опитваше да въведе минимални стойности на адвокатски хонорари в реалностите на 2020 година, долу имаше едни недоволни хора ... За щастие на огромната част от адвокатите (макар и някои от тях, подведени от емоциите си, да не го осъзнават), измененията бяха приети.

Изводите ги оставям на четящите, но за да не стават грешки, искам да уточня нещо: В качеството си на практикуващ адвокат аз съм (съвсем меко казано) недоволен от начина, по който работи този състав на Висшия адвокатски съвет, а този проблем не е нито от вчера, нито от миналия месец. И за разлика от колегите, които се сетиха да се възмущават шумно покрай номинацията на Иван Гешев, аз лично съм критичен към ръководни фактори в съсловието ни отдавна. Нямам причини да се възхищавам от Висшия адвокатски съвет, който успя да ми докаже лично на мен, че за него нормите на Етичния кодекс на адвоката май не са чак толкова важни. И вместо да приложи закона, ми се оказваше натиск да... Но колкото и да съм възмутен от Висшия адвокатски съвет, съсловната ми ангажираност няма да ме накара да скоча в устата на Харибда, само защото не харесвам Сцила.

Работната седмица приключи със съсловни емоции за нас, адвокатите. От известно време се вихри напрежение срещу Висшия адвокатски съвет, което ескалира в протест в петък. И тази ескалация не се случи стихийно, а се подготвяше от далеч.

Защо се случи, мога само да гадая, но мога да посоча факти, които се „навързват“ интересно в броеницата на съвпаденията.

Преди известно време Върховният административен съд (ВАС) отмени измененията в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и върна „минимумите“ с няколко години назад. Това предизвика емоции в адвокатското съсловие, а на проведени дискусионни форуми определени кръгове в адвокатурата започнаха да лансират тезата, че едва ли не нямало смисъл от такава Наредба и в такъв вид. Тъй като тази теза е удобна и изгодна за малка част от адвокатите, тя така и не можа да „пробие“, но „горчивият вкус в устата“ остана. Стигна се дотам, че някои хора започнахме да се чудим колко ли съсловия и структури имат лоби (при това силно) в адвокатските среди.

Междувременно медийната среда създаде допълнителни емоции в българското общество, като успя да убеди голяма част от него (включително и особено хора без юридическо образование), че: разбира от право; знае достатъчно за фигурата на главния прокурор; има капацитета да прецени кой става и кой не става за този отговорен държавен пост.

Адвокатурата отдавна е доказала, че трудно се справя на ринга на медийните битки, но горните емоции мобилизираха някои кръгове да „яхнат вълната“ и да започнат не просто да изразяват мнение по въпроса... И докато редица адвокатски съвети „блеснаха“ с декларации по адрес на Обвинител №1, старите проблеми за адвокатите, които ежедневно сме по съдебни зали и коридори, си останаха и като че ли окончателно минаха на втори план.

И докато се пишеха патетични статуси и декларации по адрес на Главния прокурор, на места адвокатури не можаха да дадат елементарна защита на свои членове, които се бяха сблъскали с неуважение от страна на магистрати и т.н.

Но да се върнем на сегашните събития. До тях се стигна след поредица от декларации и изявления от страна на „бунтовните“ адвокати по места. А от няколко дни „редовите“ адвокати започнахме да получаваме уведомления за готвения протест, като на тези, дето не могат да се организират с транспорта им беше обещано и съдействие. Нямам представа кога, кой и как подбра момента на „протеста“. Оказа се обаче, че той съвпадна с приемането на измененията в Наредбата (споменати по-горе). Възможно е и да е съвпадение, но факт е, че докато Висшият адвокатски съвет се опитваше да въведе минимални стойности на адвокатски хонорари в реалностите на 2020 година, долу имаше едни недоволни хора ... За щастие на огромната част от адвокатите (макар и някои от тях, подведени от емоциите си, да не го осъзнават), измененията бяха приети.

Изводите ги оставям на четящите, но за да не стават грешки, искам да уточня нещо: В качеството си на практикуващ адвокат аз съм (съвсем меко казано) недоволен от начина, по който работи този състав на Висшия адвокатски съвет, а този проблем не е нито от вчера, нито от миналия месец, нито дори. И за разлика от колегите, които се сетиха да се възмущават шумно покрай номинацията на Иван Гешев, аз лично съм критичен към ръководни фактори в съсловието ни отдавна. Нямам причини да се възхищавам от Висшия адвокатски съвет, който успя да ми докаже лично на мен, че за него нормите на Етичния кодекс на адвоката май не са чак толкова важни. И вместо да приложи закона, ми се оказваше натиск. Но колкото и да съм възмутен от Висшия адвокатски съвет, съсловната ми ангажираност няма да ме накара да скоча в устата на Харибда, само защото не харесвам Сцила.

Още по темата

Адвокатурата срещу прането на пари: Проверяват комплексно и оценяват рискови клиенти преди сделка

Предишна новина

Боксьор е прегазен с кола, бит с тръби и намушкан от ромска фамилия в Ямбол

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.