Вандали посегнаха на гробищата в Асеновград

Десетки гробове бяха осквернени в Карловско

Вандали оскверниха гробищата в Баня

Погромен вандализъм на гробището в Асеновград, дни преди Задушница

Странно или не подобни заглавия зачестяват в българските медии. Избраните примери са малка част от оповестените случаи само за последните три месеца на миналата година. Появата на подобни информации дава ясна заявка, че вандалските прояви върху гробни места в България сякаш зачестяват. Противно на всички очаквания се оказва, че за посегателството върху „вечния дом“ няма страх нито от греха, нито от закона.

Резултатът от подобни деяния най-често са счупени мраморни плочи, снимки на покойници, вази, стъклени или глинени кандилници, а понякога и деформирани гробове или гробни места с нарушена цялост. Това са и най-честите описани сигнали, заявиха за „Правен свят“ служители в обредни домове в страната.

При установено посегателство процедурата е следната: охранителната фирма на гробищния парк подава сигнал към общинското предприятие „Обреден дом“ и сигнал за съставяне на докладна до кмета на общината, който сигнализира полицията, която започва производство. В много случаи семейство или близки на покойния са тези, които първи сигнализират.

Извършителите на подобни деяния най-често са групи вандали, но тяхното установяване се оказва трудна задача. В същото време обаче вандалите не подбират чий „вечен дом“ да осквернят. Така например в началото на тази година и в навечерието на 99-тата годишнината от рождението на голямата актриса Стоянка Мутафова, гробът й в Централните софийски гробища стана обект на вандализъм.

"Оскверниха гроба на мама! Толкова ми е мъчно, че чак буца ми е застанала на гърлото. Взеха кръста! Страх от Бога нямат ли тия хора! Нищо свято не остана вече", сподели тогава  дъщерята на легендарната актриса – Мария Грубешлиева, която пусна и жалба до общинското предприятие, длъжно да охранява паметниците. Дни по-късно надгробният камък от черен гранит беше възстановен в пълната си цялост.

                                                    снимка: Фейсбук - Мария Грубешлиева

Друг пример от близкото минало е поругаването на паметника на Стефан Стамболов на Централните софийски гробища, от който беше откраднат бронзовият бюст през 2018 година. Почти по същото време вандали бяха посегнали и на гроба на Каблешкови.

Както вече стана ясно у нас отговорност за наблюдението и поддръжката на гробищните паркове носят съответните общински предприятия, но липсата на закон за погребалната дейност, с който да се регулират действията, свързани с траурно-обредната дейност, управлението на гробищните паркове и статусът на лицата, които могат да извършват траурно-обредни услуги, води до необходимостта тези отношения да бъдат регламентирани с наредби, които подлежат и на корекции. Така в края на миналата година промените на наредбата за гробищните паркове в София, приети от Столичния общинския съвет, задължиха фирмите, извършващи погребални и каменоделски услуги в столицата, да притежават електронен касов апарат и да удостоверят наличието му със съответното свидетелство. Сред основните мотиви беше вписано постигане и поддържане на ред в гробищата, защита интересите на гражданите и общината, както и пресичането на злоупотреби и нарушения с погребенията в града. Измененията целят и да се преустанови вандализма в гробищата, да се подобри охраната и вида на парковете в съзвучие с европейските практики.

Как е в Европа?

Големите гробищни паркове в Европа, част от които са и със статут на национална забележителност, приютила завинаги прочути покойници, имат високи зидове, камери за лицево разпознаване и жива охрана. За целта обаче разполагат и с огромен бюджет, детайл, който липсва у нас. Пример за добре пазени гробища в други европейски държави са и частните парцели. Там също има жива охрана, местата са поддържани, но пък таксите са високи.

Проблемът с обществените гробни площи се оказва известен не само у нас. И в други европейски страни престъпността в тях е значително по-висока, липсват средства за поддръжка, а финансите най-често са скромни и идват от общината.

Наказанията за поругаване обаче се оказват най-строги извън пределите на Европа. В Америка при случай на счупен паметник, установеният извършител го грозят 3 години затвор, а за некрофилия – 20 години зад решетките и глоба в размер на хиляди долари.

Думата на закона у нас!

Проверка на „Правен свят“ установи, че този вандализъм по гробищата у нас, поругаване на гробни места или подобни деяния се третират по Чл. 216 на Наказателния кодекс (НК). В него е записано: „Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години“.

Статистиката обаче не откроява осъдено лице конкретно за посегателство над гроб.

А според последните законови изменения - погребения, кремации, поставяне на надгробни плочи и други видове погребални дейности се извършват по ред и условия на общинските съвети. Решението дойде от депутатите, които в началото на юли миналата година приеха окончателно на второ четене текстове в Закона за устройство на територията. При първоначалното публикуване на идеите за промени се породи недоволство от страна на погребални фирми у нас, които настояха за изцяло нов Закон за траурната дейност.

На фона на това проблемът с вандализмът остава актуален, а неговото решение сякаш неясно и далеч. И макар подобни посегателства да е имало винаги, то е нужна ясна стратегия за ограничаване на негативната тенденция. План за действие, който може би към момента все още липсва…?!

Още по темата

Делото срещу Пламен Бобоков за противозаконно държане на археологически обекти започва през март

Предишна новина

Две години условно получи данъчната служителка, хваната с подкуп

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    1
    0

    Това е най-голямото падение на един народ.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.