ВАС: Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал.1 АПК от административния орган, издател на акта

ВАС: Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал.1 АПК от административния орган, издател на акта
снимка:БГНЕС

Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта – това гласи последното тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от сряда.

Председателят на Върховния административен съд е сезирал колегиите на съда за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Допустимо ли е обжалването на определението по чл. 200, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от административния орган, издател на акта?“

Тълкуването на разпоредбата на чл. 200 АПК е продиктувано от създадената противоречива съдебна практика от съдебни състави на Върховния административен съд.

Една част от тях приемат, че само страните, участващи в административното производство, могат да обжалват определението на административния съд, касаещо допустимостта на производството пред административния орган. Сезираният с искането за издаване на административен акт орган не е страна в административното производство, поради което не е активно легитимиран да обжалва съдебния акт.

Втората група съдебни състави на Върховния административен съд приемат, че административният орган има право на жалба. Посочват, че същият е страна както в съдебното, така и в административното производство и би трябвало да има равни права с останалите страни. Разпоредбата на чл. 200 АПК се намира в „Глава Десета“, Раздел IV от кодекса, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“.

Върховните съдии припомнят, че нормативната уредба, уреждаща допустимостта на производствата пред административните органи, е нововъведение на АПК. „Производството е „процес относно процеса“, а предметът на проверка е свързан с наличието (респ.) отсъствието на абсолютните и относителни (положителни и отрицателни) процесуални предпоставки по възникване и упражняване (в случая) на правото на производство, за които както административният орган, така и съдът следят служебно“, пише в решението на ВАС.

Върховните съдии изясняват и какво подлежи на обжалване по реда на Глава Десета“, Раздел IV АПК, а именно:

1.) изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт;

2.) отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал.3 АПК;

3.) актът за спиране на производството за издаване на административен акт;

4.) отказът да се възобнови спряно административно производство.

 

„Разпоредбата на чл. 200, ал.2 АПК сочи, че определението на съда може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. За съдебната фаза от административния процес в нито една от разпоредбите законодателят не си служи с термина „административно производство“. Използва правните термини „съдебно производство“ (чл.126; чл.131 АПК и др.), „правосъдие“ (чл. 127 АПК и др.) „дело“ /„административно дело“(чл.130; чл.132 АПК и др.). Изводът, който се налага е, че терминът „административно производство“ по смисъла на АПК се използва да обозначи фазата от административния процес, развиваща се пред административния орган. Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения (чл. 15, ал.1 АПК)“, гласи още решението.

И заключват: „Очевидно е, че с нормата на чл. 200, ал.2 АПК се въвежда изключение от общото правило страните по делото, лицата и административните органи, засегнати от определението, да имат право да обжалват определенията на първоинстанционния съд в определен срок (арг. чл. 230 АПК). Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство (чл. 200, ал.2 АПК). Законът изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от произнасянето, а решаващ орган. Безспорно, съгласно чл. 15, ал.1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. Качеството на страна административният орган придобива едва в съдебната фаза, където решаващ орган вече е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. На това основание следва да се приеме, че административният орган не попада сред правните субекти, на които чл. 200, ал.2 АПК предоставя възможност да обжалват определението, постановено в производство по глава десета, раздел ІV АПК“.

Решението е подписано с особено мнение от съдия Маруся Димитрова.

Пълния текст на тълкувателното решение на ВАС може да видите ТУК.

Още по темата

EK прие по-строги правила за износа на ваксини срещу Covid-19

Предишна новина

CNN: Как предполагаем руски шпионски кръг открадна тайните на НАТО и ЕС от България

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.