ВАС отхвърли жалбата на съдия Мирослава Тодорова срещу „забележка“ от Съдийската колегия

ВАС отхвърли жалбата на съдия Мирослава Тодорова срещу „забележка“ от Съдийската колегия
Мирослава Тодорова, снимка:БГНЕС/архив

Тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата на Мирослава Тодорова срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от септември 2020 г., с което й бе наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 308, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт.

Установените в хода на дисциплинарното производство факти сочат, че за периода април 2014 г. до април 2016 г. по 229 дела съдия Тодорова не е спазила предвидения в НПК срок за изготвяне на мотивите към постановените присъди и решения.

Върховните магистрати приемат, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е реализирала своите дискреционни правомощия по чл. 320, ал.3 от Закона за съдебната власт, налагайки най-лекото предвидено в закона наказание, отчитайки явен превес на смекчаващите вината обстоятелства при извършване на дисциплинарното нарушение. При определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган се е съобразил със задължителните указания на ВАС и е спазил принципа за съразмерност. 

С решения по административни дела № 4685/2019 г. и № 534/2020 г. на ВАС, съдебните състави изрично са посочили, че административното производство следва да продължи от процесуалното действие по налагане на дисциплинарното наказание. Задължили са органа да изложи фактически и правни основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, като вземе предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя. Обърнали са внимание мотивите на приетото решение да съответстват на неговия диспозитив.

Дисциплинарната отговорност към забавящия своите актове магистрат е една от формите за защита правата на гражданите на процес в „разумен срок“ и е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Задължението за изготвяне на мотивите към съдебния акт и след изтичането на тези срокове е проявление на правораздавателната функция, която съдилищата изпълняват по силата на чл. 119 от Конституцията на Република България и е необходимо да бъде извършвано в разумен срок. Константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно „разумния срок”, в който делото да се реши, установява, че този срок може да бъде свързан, както със срока за изготвяне на съдебния акт, така и с цялостното времетраене на съдебното производство. Този срок по същество съответства на правото на гражданите и организациите да получат правосъдие в разумен интервал от време на основание чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.     

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Още по темата

ВАС обяви за нищожни изискванията на НЗОК за лечение на хепатит С

Предишна новина

Екипният принцип - основата за резултатите на прокуратурите в Софийския апелативен район

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    112 | нерегистриран
    1
    -3

    За рецидивисти наказанията не трябваше ли да са по-височки, по принцип?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.