ВАС: Срокът за съставяне на акт за нелоялна конкуренция започва да тече от откриване на нарушителя

ВАС: Срокът за съставяне на акт за нелоялна конкуренция започва да тече от откриване на нарушителя
снимка:БГНЕС

С две важни тълкувателни решения излезе Върховният административен съд (ВАС) в понеделник. Първото касае сроковете за съставяне на актове за нелоялна конкуренция, а второто - отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице.

Тълкувателно дело № 3/2019 г.

Срокът за съставяне на акт за нелоялна конкуренция започва да тече от откриване на нарушителя. Това гласи ново тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 3/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС).

Делото е образувано по разпореждане на председателя на съда Георги Чолаков по искане на главния прокурор за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Откога започва да тече срокът за съставяне на акт за установяване на нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите – от датата на издаване на заповед по чл. 68л от Закона за защита на потребителите от председателя на Комисията за защита на потребителите за забрана прилагането на нелоялна търговска практика или от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания?“.

В своето решение върховните съдии напомнят, че „производството по издаване на заповед за забрана прилагането на търговската практика по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП се развива по правилата на Административнопроцесуалния кодекс, докато производството по налагане на административно наказание - по реда на Закона за административните нарушения и наказания“. „Налице са две самостоятелни производства, като това по Административнопроцесуалния кодекс не е предпоставка за образуване на административнонаказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания. В първия случай се издава индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка, като целта е бързина на производството, за да се забрани нелоялна търговска практика. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство“, пише в решението на ВАС.

ВАС тълкува закона и в посока, че решението на Комисията за защита на потребителите, с което се установява нелоялна търговска практика, е предпоставка единствено председателят на комисията да издаде заповед, с която да забрани на даден търговец да осъществява определена нелоялна търговска практика, но не и за установяване на административно нарушение по Закона за защита на потребителите и за налагане на наказание за това. “Заповедта има превантивен характер, като целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други възможни нарушения. Мярката не е вид административно наказание. Моментът на преценка на обстоятелствата – има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител“, пишат върховните съдии.

И заключват: „Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗП нарушенията по ЗЗП се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината. Относно установяването на тези нарушения чл. 233, ал. 3 ЗЗП препраща към реда на Закона за административните нарушения и наказания. Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. С откриване на нарушителя, от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от единия от паралелно действащите контролни органи“.

Тълкувателно дело № 7/2019

Второто тълкувателно решение на ВАС гласи: „Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник“.

Делото е образувано заради противоречива съдебна практика на състави на ВАС.

Според едното становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения и следва да се тълкува стриктно. Предвидена е отговорност за несъбрани задължения за данъци и осигурителни вноски, не и за лихвите върху тях, които са отделни видове публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК.

Според другото становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК – лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. На основание чл. 16, ал. 1 ДОПК задълженото лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Обхватът на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК е определен в чл. 16, ал. 3 ДОПК и включва лихвите.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема за правилно второто становище.

„Отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите за забава на главния длъжник по силата на изрична правна норма – чл. 16, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК са физическите и юридическите лица, които отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. Третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице от вида по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като е лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2. Това е лице, което, съгласно дефиницията на чл. 16, ал. 1 ДОПК, отговаря за задълженията за данъци и осигурителни вноски на носителя на задължението (задължено лице по чл. 14, т. 1 ДОПК) или на лице, задължено да удържа и внася данъците или задължителните осигурителни вноски (задължено лице по чл. 14, т. 2 ДОПК), които не са внесени в срок. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на третото лице обхваща данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. При наличието на законова дефиниция, за да бъдат изключени лихвите от отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, това следва да е предвидено изрично“, пишат върховните съдии.

Още по темата

Окръжна прокуратура-Разград отчита незабавни действия по дела за домашно насилие през изминалата 2020 година

Предишна новина

Съдийската колегия: Възстановяването на съдийска длъжност със задна дата е недопустимо

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.