В навечерието на 148-мата годишнина от гибелта на Васил Левски разгръщаме историческите страници, за да видим как се стига до бесилото. За живота на Апостола, за процеса срещу него, за законите, за съда – говорим с доц. д-р Маргарита Златарева, юрист, бивш конституционен съдия и автор на книгата „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски“. 

Доц. Златарева, над век след обесването на Васил Левски, въпросът за процеса и пътя до присъдата остава спорен. Един от поводите за дебат по темата е статутът на Специалната комисия, провела процеса. Знаем, че тя издава 15 присъди. Обяснете ни какъв е бил принципът й на действие, задачата, както и „следствен“ или „съдебен“ е бил нейният характер?

Именно, защото за Процеса на Васил Левски се говореше и пишеше разнопосочно, се наех да изследвам действащото право в Османската империя в периода 1872-1873 г. и да потърся еднозначен отговор от юридическа гледна точка. Предварителната уговорка за нашия разговор е, че с оглед действащите към онзи момент правни норми, не може да използваме термини от съвременното наказателно материално и процесуално право. Разследването на обира на турската хазна в прохода Арабаконак (на 22.09.1872г.) започва с разпити на заловените от Комисията на Мазхар паша, който е управител на Софийски санджак (окръг, на чиято територия се осъществява събитието) и тя действа в Охрание (Ботевград), Тетевен и София. Комисията на Мазхар паша открива и архивите на революционните комитети в Тетевен и Охрание. В наличните документи тя сама се назовава, че извършва следствени действия, а при заверка на протоколите й в Софийски окръжен съд се поставя наименование „следствени протоколи“. По същество тя подготвя Процеса. От намерените нови документи от Турския архив се разбира и фактът, че всички разследващи действия се докладват по административен ред до Високата порта (Министерски съвет), а след това и до султана в Цариград. В следващата фаза на Процеса започват действията на Специалната, Нарочна комисия, назначена от султана по предложение на Високата порта. В мотивите за създаване й се изтъква изрично защо комисията на Мазхар паша не може да проведе съдебния процес – „комисията на Мазхар паша е заловила, задържала и разпитала бунтовниците и не може да се явява едновременно в роля на  обвинител и на съдебна инстанция.“ От Високата порта считат, че това са действия на „местната управа в София“, а в Цариград искат  „разследването на случая да е убедително сред обществото“, но е и необходимо да се наложат „законосъобразни присъди според степента на престъпленията и провиненията“.[1] Специалната комисия е юрисдикцията, провела Процеса на В. Левски и останалите заловени от 9.12.1872 г. до  13.01.1873 г. Тя извършва действия на правораздаване – да установи деянията (чрез повторен разпит на бунтовниците и използвайки намерените комитетски архиви) и да осъди заловените поборници. Нейните юрисдикционни функции не са извън правото на Османската държава в период, когато т.нар. редовни съдилища не са освободени изцяло от духовната власт като същевременно са и в зависимост на административните органи. Към този момент няма и Закон за углавното производство, който се появява едва през 1879 г.  Според чл.14 от  Закона за устройството на редовните съдилища (от 1869 г.) злодеянията като вид престъпления са подсъдни на вилаетски съдилища, но Високата порта може да възложи първоинстанционно разглеждане на „много важни дела“ на Върховното редовно съдилище (което е част от Върховния съвет на правосъдието в Цариград). В същото време при извънредни обстоятелства „императорското правителство може да отстъпи надлежността“ на тези дела на друг орган – чл.17, ал.2 ЗУРС. Точно с такова преотстъпване на подведомственост сме изправени в Процеса на В. Левски. Съденето на водача на бунта Васил Дякон Левски от една страна, и страхът на Високата порта да се разчуе извън границите на Османската държава, че българите правят заявка за политическа самостоятелност, са сериозни „извънредни обстоятелства“, за да се отстъпи на друга юрисдикция това специално дело.

На база на събраните от Комисията данни, какви са обвиненията, повдигнати на Левски, спрямо действащото законодателство в Османската империя през 1872 година?

Към онзи момент действа Императорският наказателен закон от 27.07.1858 г., (възприет от френския Наказателен закон), който обхваща сравнително пълно материалното наказателно право – деянията, „достойни за наказване“, (разделени на: злодеяния, престъпления и простъпки) и предвидените за тях наказания.  Васил Левски е осъден по чл. 55, чл. 57, чл. 66 и чл. 174 от Императорския наказателен закон – за бунтуване към въстание с оръжие срещу Правителството (чл. 55), като главатар на тези бунтове и на други смущения на обществения порядък - междуособна война или грабежи, обири, опустошения на градове, села с оръжие (чл. 57), за призоваване чрез сказки, залепване и разпространяване писани или напечатани листове към бунтове срещу Правителството (чл. 66). И трите разпоредби се намират  в глава първа, отдел II „За злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската държава“ и предвиждат само смъртно наказание. Четвъртото обвинение е по чл. 174 от ИНЗ – за непредумишлено убийство и то защото е станало във връзка с по-горните три злодеяния. Разпоредбата се намира в глава втора  „За злодеяния и престъпления, извършвани спрямо частни лица“ и също предвижда смърт. (Но когато непредумишленото убийство не е свързано с подстрекателство към бунтове се наказва с 15 години окови.)

Не са малко тезите, които оспорват смъртната присъда. От гледна точка на повдигнатите обвинения имало ли е алтернатива за друго наказание?

Виждате, че и четирите деяния, за които е осъден В. Левски предвиждат само смъртно наказание. Става въпрос за действия срещу властта на султана.

Има ли реална правна стойност издадената на Левски „смъртна присъда“?

Проследяването на първичните документи относно назначаването и функциите на Специалната комисия в тяхното последователно издаване и придвижване показват само едно – че Специалната комисия има институционален характер и функции на юрисдикция. „Законността“ на издадената присъда на В. Левски се потвърждава от новооткрития източник „Инструкция, описваща основните задължения на назначената Специална комисия за съдебния процес в София“, според който Специалната комисия трябва да се опира на закона, да съобразява привличането под наказателна отговорност със степента на участие на подсъдимите в революционната организация, да не проявява строгост към включилите се в съзаклятието лица само поради глупост и наивност, без активни действия. Освен това в разменените писма и доклади между консули и посланици на територията на Османската империя, относно случващото се в София, неизменно се говори за „издадена смъртна присъда“ на В. Левски като член на Български революционен комитет. Съображенията срещу тезата за „нелегитимността“ на Процеса са подробно обсъдени в книгата ми.

От юридическа гледна точка – политически или съдебен е процесът срещу Левски?

В самите първични източници на османската администрация Процесът  се нарича „следствено-съдебен“. А последиците от него са чисто политически. Случващото се в София се следи подробно от чуждестранните представители на европейските страни и Русия в Османската държава, отразено в дипломатическата кореспонденция (разгледана в книгата ми). Интересът им по отношение на желанието на българите към национално и административно самоопределение вече е възбуден. Османската държава, която вече търпи низходящо развитие, не може да си позволи да предизвика и политически укор като проведе един несъобразен с действащото й право процес.

Вие издадохте и книгата „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски“. Защо тази тема остава сякаш с отворен финал в годините до днес и не намира окончателен извод?

Напротив, смятам, че след излизане на това мое изследване, спекулациите и голословните твърдения за „незаконния“ процес на В. Левски би трябвало да приключат. Обстойното разглеждане на правото на Османската държава, действащо към 1872-1873 г., е разковничето за това мнение. За илюстрация – Конституцията на Османската държава излиза през 1876 г. с раздел съдебна власт и там за първи път се появява понятието „прокурор“, „адвокат“… Наскоро откритите в турските архиви документи от Процеса очертават още по-отчетливо Процесът на Васил Дякон Левски като един политически процес, проведен от Специална комисия с юрисдикционен характер, често наричан „съдебният процес“ в София. Същевременно всеки нов оригинален източник на сведение за онова мрачно събитие показва как цялата властова машина на Османската империя е задействана, за да заглуши желанието на българите към самоопределение и политическа самостоятелност, на което главен подбудител и главатар е Васил Дякон Левски. А това трябва да се знае от поколенията. 

[1] Изложение от великия везир до султана от 18/30.11.1872г.      

Доц. д-р Маргарита Златарева е юрист, бивш конституционен съдия и автор на книгата „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски“. Доц. Златарева е специализирала банково право в Joint Wienna Institute в Австрия и конституционно право във Федералния конституционен съд на ФРГ. Започнала е кариерата си като младши съдия в Окръжен съд - Пловдив, а от 1997 до 2006 г. е била съдия в Конституционния съд.

Още по темата

Българският вирус на нихилизма може да се пренесе и върху Европейската прокуратура*

Предишна новина

Оставка на Фандъкова на гърба на „разследващия главния прокурор“ – депутатите объркаха дебата

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    Ашколсун ! | нерегистриран
    4
    -3

    Легитимен ли бил процесът,чоджум ? В империя , която е стояла без Конституция до 1876 г., и е върнала България векове назад в европейското си развитие, насаждайки порядки от дивашки източноазитски тип, каква легитимност изобщо може да се търси ? Нека се придържаме към фактите все пак.

  2. 8
    Марко | нерегистриран
    3
    -4

    До коментар 2

    На мен път статията ми харесва и си мисля ,че тя има по-скоро историко-правен анализ на "процесът" срещу Васил Левски в гр.София.
    Османската конституция не е излязла ,а е била приета и одобрена от падишаха,но това прекалено големи подробности.
    Основното е ,че по отношение на проведения "процес" срещу Васил Левски в гр.София е било спазено и приложено действащото по това време османско наказателно право.

    Аз друго си мисля ,а то е в насока ,че дори и да са били допуснати някакви грешки при разглеждането и решаването на делото при което по-голямата част от съдиите са етнически българи , и изпълнението на наказанието вече нищо не е могло да бъде направено.
    Първоначално се е очертавало наказанието да не бъде смърт чрез обесване ,а заточение в Диарбекир ,но "добросъвестни българи" правят така ,че да се стигне до първото...

  3. 6
    ************************************************************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 5
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 4
    до 2 | нерегистриран
    1
    -3

    А вие случайно да забелязвате, че това не е статия, а ИНТЕРВЮ? За "правния език" може да се обърнете към бившия конституционен съдия, който е гост на интервюиращия. Вие наистина се чудите какво да правите по цял ден......

  6. 2
    | нерегистриран
    9
    -4

    Правният език на статията както обикновено е потресаващ. По-точно напълно липсващ. Както обикновено е написана на развален български език.

    "За илюстрация – Конституцията на Османската държава излиза през 1976 г. ..."

    А за илюстрация може ли да се уточни и кога се е прибрала тази Конституция, та да разберем колко време е хайманосвала?

    В крайна сметка не става ясно какъв точно "орган" се явява тази "комисия", какви точно се явяват членовете й (съдии, съдебни заседатели, разследващи полицаи, прокурори ... ), по кой Императорски закон е била съставена, обвинението било ли е доказано по несъмнен начин, каква е била доказателствената сила на доказателствата получени чрез изтезания ...
    Да, има разлика в понятията, но от тази гледна точка и думата "законна" ама никак не приляга на онова нещо!

  7. 1
    *************************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.