Ваучери при отмяна на туристическо пътуване

Ваучери при отмяна на туристическо пътуване

В условията на ширеща се пандемия, затоворени граници, хотели и туристически обекти редица отрасли търпят неблагоприятни последици. Един от най-засегнатите безспорно е туристическият отрасъл. Разпространението на COVID – 19 наложи отмяната на планирани и заплатени туристически пътувания. Потърпевши се оказаха както доставчиците на туристически услуги – туроператори и агенти, така и в не по-малка степен потребителите на туристически услуги – пътуващите. Все по-често чуваме за отмяна или за спасяване на туристическия сезон, говори се за мерки и инструменти, които ще се използват за минимализиране на щетите. В следващите редове ще обърна по-конкретно внимание на правата, с които разполагат потребителите, чиито туристически пъувания са отменени в резултат от върлуващата зараза и предвидените в закона възможности за получаване обратно на заплатените средства под формата на ваучер.

Отношенията между туроператора и пътуващия на първо място се уреждат в сключения между тях договор за организирано пътуване и общите условия на туроператора и на второ място от разпоредбите на Закон за туризма. Тъй като договорът не може да противоречи на закона, който определя основните задължителни реквизити и условия както за сключване, така и за прекратяване, по–долу ще посоча законовите хипотези на прекратяване на договора. Следва да се отбележи, че инициативата за прекратяване може да изхожда и от двете страни, както от страна на туроператора, така и от страна на потребителя. В контекста на COVID – 19 прекратяването може да има няколко основания:

- на основание чл. 89, ал. 7, т. 2 от Закон за туризма, по инициатива на туроператора, при наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства и след като потребителят е бил своевременно уведомен за тези обстоятелства преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Съгласно § 1, т. 68д от ПЗ на ЗТ непреодолими и извънредни обстоятелства са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори и ако са предприети всички разумни мерки. Забраната за осъществяване на вътрешен и изходящ външен туризъм за български граждани, въведена със Заповед на министъра на туризма от 17.03.2020 г.[i] е пример за обстоятелство извън контрола на страната, което дава основание за прекратяване на договора и отмяна на пътуването. Освен това непреодолимо е и обявено извънредно положение на мястото на пътуване, включващо ограничаване или забрана за посещение на туристически обекти.

- на основание чл. 88, ал. 2, т. 2 ЗТ по инициатива на потребителя, ако преди започване на изпълнението на туристическия пакет туроператорът е принуден да промени някоя от основните му характеристики (дестинация, маршрут, период) или не е в състояние да изпълни специфично изискване, посочено в договора и потребителят не е съгласен да приеме тази промяна, то той има право, без да дължи такса за прекратяване, да прекрати договора и да отмени пътуването.

- на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ по инициатива на потребителя, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в близост до нея, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Потребителят следва да уведоми туроператора, преди започване на пътуването, за прекратяването. Тук за разлика от хипотезата на прекратяване по инициатива на туроператора се изисква извънредните обстоятелства да са налични в мястото на пътуването и да са от такова естество, че застрашават живота или здравето на пътуващия. Преценка за това каква е ситуацията в страната, за която ще се пътува може да се направи и чрез справка на сайта на Министерство на външните работи, където се публикуват списъци на страните с предупреждение за пътуване, с посочена степен на опасност и препоръки към пътуващите[ii].

- по взаимно съгласие. Отчитайки интересите и мотивите водещи до сключване на договора, страните могат да прекратят договора и чрез взаимно съгласие, като уговорят последиците от това прекратяване.

Посочените по-горе основания за прекратяване на договора за туристическо пътуване са обективни, не могат да се вменят във вина на никоя от страните, в резултат на което страните не си дължат и обезщетение за прекратяването. Разместване на блага обаче има – потребителят е заплатил изцяло или в някаква част пътуването, съответно туроператорът е извършил разходи към своите подизпълнители, за да обезпечи осъществяването на пътуването. Как следва да бъде възстановен балансът в отношенията ни казва Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и отчасти и Закон за туризма. На първо място следва да се посочи, че ЗМДВИП регламентира мерки "по време на" извънредното положение, т.е. разглежданите тук правила ще се прилагат само спрямо пътуванията отменените през време на извънредното положение. Възможностите на чл. 25 от ЗМДВИП няма да са на разположение на страните за пътувания, отменени на същите основания, но не през време на извънредното положение. В този случай ще си се прилагат правилата на ЗТ. Сега да видим какви са правата на потребителя при отмяна на пътуването. Без значение чия е инициативата за отмяна на пътуването при прекратяване на договора на посочените по-горе обективни основания, туроператорът е задължен да възстанови заплатените от потребителя суми в срок не по-късно от един месец, считано от датата на отмяна на извънредното положение. В чл. 25 ЗМДВИП, е дадена възможност на туроператора, за който е възникнало задължението да възстанови сумата по пътуването на потребителя, да предложи ваучер за заплатената сума. Тази възможност е предвидена и в приетите на 24.03.2020 Указания и препоръки на Министерство на туризма и на Комисия за защита на потребителите[iii]. Съгласно посочените указания на потребителя може да се предостави ваучер за сумата, която следва да му се възстанови, като условие за валидността на ваучера е той да е приет изрично от потребителя вместо възстановяване на сумата. т.е. пътуващият не може да бъде задължен да приеме ваучер. Туроператорът, се казва в указанията, гарантира ликвидността на ваучера, на следващо място е посочено, че при издаване на ваучери следва да се спазват приложимите разпоредби и действащото законодателство в тази област. Тези указания са приети въз основа на дадените разяснения на Генерална дирекция Потребители и правосъдие на Европейската комисия от 13.03.2020 г.[iv]

Какво представлява по своята правна същност този ваучер и кои разпоредби ще са приложими към него. За да си отговорим на тези въпроси следва да направим съпоставка на ваучера по смисъла на ЗМДВИП с други случаи, в които законодателят използва понятието ваучер. От разпоредбата на чл. 25 ЗМДВИП и дадените разяснения посочени по-горе може да се изведат следните характеристики на ваучера:

- той е документ,

- издава се от туроператор, който трябва да възстанови сума на турист по отменено на основание извънредното положение туристическо пътуване;

- издава се за стойността на заплатената от туриста сума по отмененото пътуване.

- следва да бъде изрично приет от туриста

По смисъла на § 1, т. 64 ДР на Закон за туризма, туристическият ваучер е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и. От тази дефиниция и от разпоредбите на чл. 73 ЗТ може да изведем основните белези на туристическия ваучер, като:

- документ с посочени в чл. 73, ал. 5 ЗТ задължителни реквизити,

- издава се от туроператор

- удостоверява съществуването на договор за туристически пакет между туроператор и турист или продажбата на основна или допълнителна туристическа услуга.

Видно от съпоставката на посочените по-горе характеристики, не може да се сложи знак на равенство между ваучера по смисъла на ЗМДВИП и използваното в ЗТ понятие за туристически ваучер. Основната разлика между двете произтича от обстоятелството, че в единия случай ваучерът се възприема като документ, удостоверяващ сключен договор и легитимиращ притежателят му да ползва определени услуги, а в другия - ваучерът е документ издаван във връзка с прекратен договор и легитимиращ притежателят му да използва определена сума в него като средство за разплащане.

Представлява ли ваучерът по смисъла на ЗМДВИП ценна книга? Съгласно класическото определение в правната доктрина, ценната книга представлява документ, който материализира права, които се упражняват чрез предявяването, съответно прехвърлянето на документа. Ценната книга материализира най-често облигационни права (право на вземане) и съответно може да се търгуват (напр. акции). В този смисъл ваучерът по смисъла на ЗМДВИП би могъл да се приравни на ценна книга, той е документ, легитимиращ определено лице да изисква получаване на услуга от издателя. Има обаче отлики, които ме карат да мисля, че ваучерът не е ценна книга. Така например, по ваучера потребителят няма да може да изисква от издателя заплащане на определена сума, тъй като се е съгласил именно да не иска пари в брой, а да използва документа, като средство за разплащане при получаване на туристическа услуга. Ценните книги могат да се търгуват, да променят притежателя си сравнително лесно и без участие на издателя, докато при един ваучер, издаден с цел да бъде използван за туристическо пътуване, биха могли да бъдат поставени допълнителни критерии към пътуващия (възрастови, визови и др. изисквания) и съответно дори и да е предписана възможност за прехвърляне тя да е ограничена и да включва и одобрението на издателя – туроператор.

Определение за ваучер и различните критерии, които се прилагат спрямо него ни дават и разпоредбите на ЗДДС. Така в параграф 1, т. 88 на ДР на ЗДДС е посочено, че ваучер е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент. От определението е видно, че за целите на ДДС, ваучерът е средство, което предоставя на притежателя право да получи стоки или услуги, или отстъпка, или намалаение при достаква на стоки или услуги, или да бъде използван като заплащане на стоки или услуги. Издателят на ваучера съответно поема задължението да достави стока или услуга, да предостави отстъпка или на направи намаление, или да приеме плащането. Този ваучерът може да бъде издаден на хартиен носител, в електронен вид и обикновено се използва за търговска (насърчаване на доставките на определени стоки или услуги) или промоционална цел (ускоряване на плащането на определени стоки или услиги. Казано с други думи, с използване на ваучери по смисъла на данъчното законодателство, се цели развитие на пазара на стоки или услуги, създаване на постоянна клиентела или улесняване на плащането. Тези цели ни помагат да установим разликата между ваучера и другите платежни средства като чекът например, при който целта е единствено осъществяване на плащане. Можем ли да приравним ваучера по смисъла на ЗДДС и ваучера предлаган от законодателя, вместо плащане по прекратен договор. По мое мнение двете имат еднакви характеристики. И при двата ваучера се касае за документ, материализиращ определена стойност, която ще се използва като разплащателно средство за получаване на услуга, съответно към тези ваучери биха се приложили разпоредбите касаещи данъчното облагане при съблюдаване на изключенията по чл. 131в, ал. 2 ЗДДС. Но доколкото това е въпрос с по скоро счетоводен, отколкото с юридически смисъл, няма да му отделям повече внимание.

В обобщение може да посочим, че ваучера по смисъла на чл. 25 ЗМДВИП е писмен документ, легитимиращ лицето, посочено в него, да използва като разплащателно средство, сумата посочена във ваучера за заплащане на стойността на туристически пакет/услуга, предоставяна от туроператора издател на ваучера. Ваучерът има за цел сключване на договор за туристическо пътуване, не представлява ценна книга, даваща право на притежателя и да получи определена сума от издателя, в този смисъл не може да се иска плащане, а при неизползване на ваучера в указан срок, ако има такъв, правата по него се губят. За да има яснота в отношенията между страните, ваучерът би трябвало да има определен срок, в който да може да се използва, т.н. срок на валидност. В момента в законодателството няма задължително предписание какъв да бъде този срок, в този смисъл това е въпрос на договорка между страните. Възможно ли е след като веднъж е постигнато споразумение за издаване на ваучер по прекратения договор и определяне на срок за използването му пътуващият да се откаже от него и да иска възстановяване на сумата по него. По мое мнение не, при прекратяване на договора законът постановява, че сумата по него следва да се върне, като се допуска възможност вместо реално възстановяване да се предостави ваучер на тази стойност, който туриста да използва като платежно средство пред туроператора при използване на туристическа услуга в определен бъдещ период. С издаване на ваучера туроператорът е изпълнил задължението си да възстанови сумите по прекратения договор. От там на сетне задължението му е да приеме ваучера като платежно средство, но не и да възстановява пари по него.

На следващо място в Указанията на КЗП и Министерство на туризма е посочено, че туроператорът гарантира ликвидността на ваучера. Какво означава това и каква е тази гаранция не е посочено. Съгласно действащото законодателство, лицензираните туроператори в страната следва да имат задължително сключена застраховка "Отговорност на туроператора". Съобразно чл. 3 и чл. 4 от Наредба за условията и реда за сключване на договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора"[v], обект на задължително застраховане е отговорността туроператора за причинени вреди на потребителя вследствие на неразплащане със свои контрагенти и доставчици, включително при неплатежоспособност. Това означава, че застраховката ще покрие плащания по договор за туристически пакет, които са направени от пътуващия, в случаите, когато услугите по договора не са изпълнени напълно или частично, в резултат на неразплащане от страна на туроператора с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност. Прави впечатление, че тази застраховка се отнася към неизпълнение на задължения по сключен договор за туристически пакет. Както се видя по-горе ваучерът представлява инструмент, легитимиращ притежателя му да използва посочената в него сума за заплащане на туристическа услуга, предоставяна от туроператора. Преди да бъде реализиран ваучерът, т.е. преди да се сключи договор за туристическо пътуване, сам по себе си ваучера не представлява покрит риск, по сега действащите правила, след сключване на договора притежателят на ваучера се ползва от защитата, която му предоставя застраховката. Все пак, в случай, че туроператорът не може да изпълни предявения пред него ваучер, т.е. да предостави възможност за сключване на договор за туристически пакет и ако това се дължи на негова неплатежоспособност или в случай, че е открито производство по несъстоятелност за него, по мое мнение би могло да се предяви претенцията и пред застрахователя. Тази претенция, на основание чл. 103 ЗТ, ще бъде в размер на стойността на ваучера, който не може да бъде използван по предназначение, поради неплатежоспособността или несъстоятелността на туроператора При неуважаване на една такава претенция, следва да се заведе иск и да се докаже от притежателя на ваучера, че е налице покрит от застрахователя риск, което при сега действащите правила би било трудно. Разбира се това са само разсъждения въз основа на сега действащите правни норми, липсва съдебна практика, липсва и изрична правна регламентация, извън посочената възможност в чл. 25 ЗМДВИП, да се замени плащането с ваучер. С оглед на което, при избор на тази възможност потребителят следва да изисква и внимателно да се запознае с всички условия, които туроператорът ще му предложи, в това число срок на ваучера, до кога може да бъде използван и какви са гаранциите, които се предоставят за осигуряване на неговата ликвидност, ако такива са предвидени от туроператора. Като се отчитат всички специфики по-горе бих казала, че ваучерът е една удобна и за двете страни възможност в бъдещ момент да бъде реализирано заплануваното пътуване.

 

Мамят с наръчник за работа от вкъщи

Предишна новина

СГП ще поиска задържане под стража за шофьора, предизвикал катастрофата с Милен Цветков

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.