Верига от безхаберие държи незаконна възбрана вече 17 години

Верига от безхаберие държи незаконна възбрана вече 17 години

Това е един най-обикновен случай с обикновени хора. Няма политика, няма дори корупция. Има обикновена безпросветна мърлявщина и арогантност. Обикновена, защото е повсеместно разпространена в администрацията и магистратурата на всички нива. Срещу нея никой не е застрахован, а точно тази мърлявщина и всепозволеност е в състояние да превърне живота на един отделен човек в абсурд, в Параграф 22, от който няма излизане.
 
Представете си, че решавате да продадете апартамента си и изведнъж установявате, че върху него преди 17 години е наложена възбрана по наказателно дело срещу друг човек, който никога не е бил собственик на имота. Делото отдавна е прекратено, но възбраната не е заличена, неизвестно защо. На вашата молба за отмяната ѝ, прокуратурата отказва – кой сте вие, че ще разпореждате какво да прави по дело, по което не сте страна. Налага се да се сезира гражданския съд, следва проблем в службата по вписванията… Накрая, след една година ходене по мъките, тази конкретна история може да има разрешение. Дали обаче това е достатъчно? 
  
През 2003 г. Лина Горанова* става собственик на апартамент в столичния квартал "Белите брези", който придобива от МВР като обезщетение за отчужден неин имот. В началото на миналата година Горанова и съпругът ѝ решават да продадат апартамента и чак тогава установяват, че върху него е наложена възбрана, при това, четири години преди МВР да им прехвърли имота.
 
Възбраната е наложена през февруари 1999 г. с постановление от следовател Иванка Георгиева от Втора РСС – София по досъдебно производство срещу Мила Танева, образувано през май 1998 г. по обвинение в измама (чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.  чл. 209, ал. 1 НК). Истинско постижение е, че при налагането на тази възбрана законът е нарушен по всички възможни начини. Тя е наложена като мярка за обезпечаване на конфискацията и гражданския иск на основание чл. 156 от тогавашния НПК ("Мерки за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията"), но нито тогава, нито към настоящия момент, е било възможно възбрана да се налага от следовател. И според тогавашната редакция на чл. 156 от НПК обезпечаването на гражданския иск, на глобата и на конфискацията се извършва по реда на ГПК, т.е. от гражданския съд по реда на обезпечителното производство. Не е ясно и как Службата по вписвания е вписала възбрана въз основа на постановление на следовател, вместо с акт на съда. (Юристи коментират, че законът у нас винаги е предвиждал, че възбраната се налага от съда по реда на ГПК, друг е въпросът, че дълго битува разбирането, изцяло незаконосъобразно като остатък от тоталитарната практика, че актовете на прокурора са достатъчно основание за вписването на такива мерки. И към момента някои съдии по вписванията упорито настояват, че до приемането на новия НПК, предишният кодекс е регламентирал възможността прокурорът да налага възбрана. Което е лесно проверима заблуда, ако някой наистина проявява любопитство.)
 
На второ място, обвиняемата Мила Танева никога не е била собственик на възбранения апартамент - нито към онзи момент, нито преди или след това. Има данни, че тя е била наемател на жилището за даден период от време. На практика следователят е наложил възбрана върху апартамент на МВР за обезпечаване на глоба и конфискация, като няма данни МВР да е било уведомявано за това когато и да е. Не става ясно как следователят се е убедил, че имотът е на Мила Танева, нито как службата по вписванията е вписала възбрана върху чужд имот, без да има данни, че са налице основания за ангажиране отговорността на собственика (в случая МВР). 
 
В крайна сметка, десет години по-късно, на 16 май 2009 г., досъдебното производство срещу Танева е прекратено с постановление на прокурор. Но, при прекратяването, прокурорът не е отменил наложената мярка за обезпечаване на конфискацията, въпреки императивното задължение по закон - според чл. 243, ал. 2 НПК, с постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът отменя наложените мерки за процесуална принуда.
 
(Интересна илюстрация за ефективността на работата на СРП дава справка на прокуратурата за съдбата на образуваните дела срещу Мила Танева. В периода от 1995 г. до 2005 г. срещу нея са образувани пет досъдебни производства все за различни състави на измама (по чл. 206, 209 и 210 НК) – едно през 1995 г., две през 1998 г., едно през 2003 г. и едно през 2005 г. Четири от тях са прекратени, като за първото производство това е станало през 2013 г., 18 години след образуването му. Разследването, образувано през 2003 г., е спряно през януари 2015 г. и до момента.)
 
Така или иначе, апартаментът в кв. "Белите Брези" е останал под възбрана цели 17 години, вписана като наложена по наказателно производство срещу Мила Танева. Оказва се, че няма проблем, при вписана възбрана, имотът да смени собственика си през 2003 г., без никоя от страните по сделката да бъде информирана – нито МВР, нито Горанова. Горанова и съпругът ѝ случайно разбират за това, когато през пролетта на м. г. правят искане да получат удостоверение за тежести.
 
Отнема им месеци да проучат ситуацията и да получат информация от прокуратурата за състоянието на образуваното навремето дело. На 15 декември м.г. Горанова подава молба до СРП, с която настоява незабавно да се предприемат необходимите действия за заличаване на незаконно вписаната възбрана. В молбата изрично се отбелязва, че дори само на основание прекратяването на делото, възбраната би следвало вече да е вдигната, сочат се всички други пороци на акта, с който тя е наложена, и изрично се отбелязва, че тя необосновано ограничава конституционно защитеното право на собственост. 
В интерес на истината, получава отговор много бързо - само седмица по-късно на 23 декември м.г. Много кратко писмо от прокурор Д. Кръстилева от СРП, съдържащо едно единствено изречение, което си заслужава да бъде цитирано дословно (правописът е запазен): 
 
"Госпожо Г---, във връзка с депозирана молба до СРП в която описвате, че сте собственик на недвижим имот, който е бил предмет на разследване по пр пр. 29711/98г. и едновременно искате отмяна на мярка за процесуална принуда на лицето М—Т---, оставям жалбата Ви без уважение, предвид на това, че не е видна процесуална легитимация за Вас да разпореждате на СРП да се произнесе по мярка на друго лице и по наказателно производство в което не сте страна.   
Гр.София, 18.12. 2015 г.                                                     ПРОКУРОР: Д.Кръстилева"
 
Оставяме настрана очевидната арогантност. Но дори и това единствено изречение потвърждава съмнението, че едва ли прокурор Кръстилева е имала време за трите дни от получаване на молбата до изготвяне на отговора да проучи преписката добросъвестно. 
 
На 30 март т. г. Горанова подава сигнал до районния прокурор на София Петър Белчев, в който пише: "За мен поведението на прокурор Д. Кръстилева е неокачествимо. То не може да бъде обяснено, при положение, че повече от десетилетие незаконосъобразно, по вина на прокуратурата, ми е ограничено гарантираното от КРБ и протокол 1 към ЕКПЧ право на собственост. То нарушава и задължението по чл. 127, т. 5 КРБ на всеки един прокурор да следи за спазване на законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Липсата, според прокурор Д. Кръстилева, на процесуална легитимация на молещото лице, не е основание да не бъде изпълнено конституционно задължение на орган на съдебната власт. Още повече, че качеството ми на собственик на недвижимия имот обуславя процесуалната ми легитимация в производството по отмяна на обезпечителна мярка (ТР 2/2012 ОСНК на ВКС)."
 
Отговорът по този сигнал, с резолюция на зам.-районния прокурор на София Невена Зартова, е възложен на самата прокурор Кръстилева, срещу чиито действия се възразява. В този отговор, получен от Горанова в средата на април, прокурор Кръстилева обяснява, че е оставила без разглеждане молбата за отмяна на възбраната, защото към нея е било приложено единствено постановлението за налагане на възбрана от 4 февруари 1999 г., от което било видно, че имотът е собственост на Мила Танева. Към  молбата и преписката не е наличен писмен документ, че Горанова  е "безспорен собственик на имота". (Пълния текст на отговора - в прикачения файл.
 
И за неюристи е ясно, че с постановление за налагане на възбрана не се установява собственост.
 
В отговора няма нито дума за това какво трябва да направи един прокурор, когато констатира, че по отдавна прекратено наказателно дело все още стои наложената възбрана на имот като мярка за обезпечаване на глоба и конфискация. Вместо това, тук вече се навежда аргумент, че съгласно чл. 402, ал. 1 и 2 ГПК отмяна на обезпечението се постановява от съда по молба на заинтересованата страна. Да, така става, когато самото обезпечение е допуснато от съда. Както вече стана дума, при прекратяването на наказателното производство прокурорът е длъжен да отмени наложените мерки за процесуална принуда. (Дали законосъбразно е наложена тази възбрана през 1999 г. или тя е нищожна като наложена извън правомощията, това е отделен въпрос.) По правило, органът, който налага ограничения, би следвало да може и да ги отменя. Това следва да се направи, дори и без прокурор Кръстилева да си изяснява правото на собственост върху имота, което между другото е можела да направи и служебно, както и да поиска допълнителна информация от молителката. Ако това бе направено, нямаше да се налага Горанова да се обръща към съда. 
 
В крайна сметка, независимо какво е основанието и процедурата за налагане на една мярка, когато една институция е допуснала толкова много гафове, редно е тя да си ги поправи сама, а не да натовари гражданина, който е пострадал от нейните незаконни действия.
 
Понеже това не се случва, след отказа на прокуратурата Горанова е принудена да сезира Софийския районен съд (СРС) с молба да отмени възбраната – като собственик на имота, което обуславя процесуалната ѝ легитимация в производството по отмяна на обезпечителна мярка. 
 
С определение от 19 януари СРС отменя възбраната. Съдът констатира това, което би следвало да установи и прокуратурата - наказателното производство, по което е наложена възбраната, е прекратено, като с това още през 2009 г. е отпаднала и обезпечителната нужда за възбрана. (Съдът не обсъжда факта, че още при налагането ѝ тя е била незаконна.) По това дело СРП не праща становище, въпреки че й е изпратен препис от молбата.
 
В диспозитива на определението е записано, че след влизането му в сила, препис от него следва да бъде изпратен на Агенцията по вписвания. Следва малка засечка и в агенцията. На 8 март т.г. съдия по вписванията при СРС Оля Стойкова с определение отказва да заличи възбраната. Причината? Съпроводителното писмо, с което определението на СРС е изпратено до службата по вписванията, не е подписано от съдията, а само от деловодител. А съгласно заповед на председателя на СРС, вписване на определение за отмяна на наложена възбрана се допуска само въз основа на нарочно съпроводително писмо, подписано от съдия. Нищо, че всички работят в една институция.
 
Понеже случаят е уникален, роден от една продължаваща с години мърлявщина, той някак не може да се намести в обичайната процедура. По правило, възбраната се заличава с писмено нареждане на учреждението или на длъжностното лице, което я е наредило, сочи съдията по вписванията в определението си. (В случая това е следователя/прокуратурата). Такова нареждане няма, се казва още там. Извън това, заличаването може да бъде извършено едва след внасяне на държавна такса от 10 лева. От заинтересованото лице. (Така и не става ясно кое е то – съдът, който изпраща служебно определението си, прокурорът, който е трябвало да свали възбраната? Но без такса не става.)
 
Подобни определения от съда получаваме много рядко, коментира съдията по вписванията, когато я потърсихме. Законът не предвижда хипотеза, при която вписването да стане без заплащане на такса, независимо какво е основанието, казва тя.
 
В крайна сметка, възбраната ще падне - с ново писмо и внасяне на такса. Но този случай е емблематичен за начина, по който работят институциите в съдебната система. Създадени, за да решават проблеми и спорове на гражданите, те отдавна са се превърнали в генератор на проблеми и спорове. Безконтролни и безотговорни. Адвокатите на Лина Горанова смятат да я посъветват да съди държавата за причинените ѝ вреди. За провалената сделка с имота, за разходите, които е направила в производството по заличаване на възбраната, за притесненията и похабеното време. За чувството на безсилие пред тази гавра с български граждани и данъкоплатци. 

Докато тази история още търсеше разрешението си, през април в София за конференция, посветена на незасимостта на магистратите, беше председателят на Венецианската комисия Джани Букикио. Той коментира, че все още много съдии и прокурори от Централна и Източна Европа се възприемат като държавни служители и правни техници, чиято роля е да защитят държавата, а не правата на гражданите, че някои разбират независимостта като право да решават произволно, според личното си хрумване. Все едно е чел казуса на Лина Горанова.
 

* Имената на гражданите, споменати в статията, са променени. Непроменени са имената на длъжностните лица
 
В опит да изясним работата на прокуратурата по този случай писмено отправихме няколко въпроса на районния прокурор на София г-н Петър Белчев. 
  • Законосъобразни ли са действията на прокурор Кръстилева и съответстват ли те на Етичния кодекс на магистратите?  
  • Длъжна ли е прокуратурата при прекратяване на наказателното производство служебно да отмени всички мерки – ограничителни и обезпечителни,  наложени във връзка с воденето на това производство? 
  • След като прокурорите действат служебно и са длъжни да спазват закона, на какво основание прокурор Кръстилева смята, че трябва да й бъде доказвана необходимостта от отмяна на възбраната и чия е собствеността върху имота?
  • Редно ли е, когато има сигнал до районния прокурор по повод на действия/актове на определен прокурор, проверката и отговорът да бъдат възложени на същия прокурор срещу чиито действия е сигналът?
  • От справка на прокуратурата за наказателните производства срещу лицето М---Т---  става ясно, че в периода от 1995 до 2005 г. срещу нея са образувани пет досъдебни производства. Четири от тях са прекратени, като прекратяването на първото производство е станало през 2013 г., 18 години след образуването му. Едно от производствата е спряно през януари 2015г. Какъв показател за ефективността на СРП са тези данни? 
 
С цел максимална обективност публикуваме пълния текст на отговора на зам. районния прокурор и говорител на СРП г-жа Невена Зартова:
  • Във връзка с Ваше запитване от 22.04.2016 г. Ви уведомявам следното:
  • Действията на прокурор Кръстилева са законосъобразни и към настоящия момент не са налице данни, че противоречат на Етичния кодекс на магистратите.
  • На основание чл. 243, ал. 2 НПК, при прекратяване на наказателното производство, прокурорът отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
  • Когато има сигнал до районния прокурор по повод действия/актове на определен прокурор, проверката и отговорът могат да бъдат възложени на същия магистрат – по преценка на административния ръководител или негов заместник, като задължително се изслушват и вземат под внимание становищата и на двете страни (след тяхната преценка).
  • Описаните от Вас пет досъдебни производства, срещу лице с имена М--- Т---, не могат да бъдат показател за ефективността на СРП.
ЗАМ. – РАЙОНЕН ПРОКУРОР: Невена Зартова
 

Точкова иска да удължи мандата си до избор на наследник

Предишна новина

Цветан Василев обмисля да съди "Аликс Партнърс"

Следваща новина

Коментари

41 Коментара

  1. 41
    пловдискита наглост няма да мине в София-нещо бъркате с вилаета! | нерегистриран
    1
    0

  2. 40
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #21 от "знаещ | нерегистриран":
    не виждам какво общо с казуса имат административните ръководители на СРП, освен, че дават отговор на журналистическите запитвания съгласно ЗДОИ. госпожата е трябвало да сезира по-горната прокуратура в случай, че е останала недоволна от становището на прокурора от СРП. А незаконосъобразността в действията на съдията по вписванията и на разследващия орган - са друга бира.



    e tocno taka e

  3. 39
    отново погледни | нерегистриран
    0
    0

    Колега, хубаво е преди да пишете съчинения и белетристики, да седнете да си прочетете Правилника за вписванията и Зсв.

    После обяснете как уж са в една съдебна система. От прочетеното ми стана ясно, че идея си нямате за работата на Агенция по вписванията, за съдиите по вписванията, както и за службата по Вписванията при съответния Рс.

    Също личи колкозадълбочено е знанието Ви относно вещното право!

    Не ми е ясно кога е било пречка възбранен имот да бъде продаден?

    Пропуск е на Нотариуса или на Вашите клиенти липсата на справка относно имота.

    Ама е хубаво да се чвте предида се пише!

  4. 38
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #35 от " | нерегистриран":


    Da Bojeeee



    da

  5. 37
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #27 от "НПК | нерегистриран":
    Естествено, че не е вярно, че веднъж взета от съд, коментираната тук мярка за процесуална принуда може да се отмени само от съд - справка чл. 234, ал. 8 и чл. 243, ал. 2 от НПК. Именно за втората хипотеза иде реч тук - прекратяващият производството прокурор не си е изпълнил задължението по ал. 2, като отмяната е следвало да стане с постановлението за прекратяване. Въпросът е, че НПК не познава института "допълване на постановлението за прекратяване" (така както познава допълнителна присъда по въпросите на ГИ, ако съдът е пропуснал да се произнесе), каквото по същество са искали да направи прокурор Кръстилева. Дори да се търси някаква аналогия - то възможността за допълване и по НПК, и по ГПК е ограничена от срок - в първия случай този на обжалване на присъдата, във втория - едномесечен. Имаме постановление за прекратяване от 2009 г. Имало е два варианта - да се иска от Главния прокурор по реда на чл. 234, ал. 9 проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване или съд за отмяна по реда на ГПК. Въобще на защитавам тона и стила на отговорите на прокуратурата - безобразни са.



    пълно безхаберие

  6. 36
    Ха ха ха .... селянка! | нерегистриран
    1
    0

    "...Описаните от Вас пет досъдебни производства, срещу лице с имена М--- Т---, не могат да бъдат показател за ефективността на СРП...



    ЗАМ. – РАЙОНЕН ПРОКУРОР: Невена Зартова

  7. 35
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #30 от "Странно определение, | нерегистриран":
    което по същество отрича, че мярката по чл. 72 е мярка за процесуална принуда. Какво ли още няма да прочета, боже.



    Da Bojeeee

  8. 34
    | нерегистриран
    1
    0

    Не съм убеден за неправилността

  9. 33
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #32 от "сервитьор | нерегистриран":
    Възбраната не е абсолютна забрана за разпореждане,а създава относителна недействителност спрямо кредитора при разпореждане с имота,като тя не може да произведе действие,ако имотът не е бил собствен на длъжника при налагането и,сиреч хич не е нужно да се заличава,защото от вписването и тук няма как да настъпят неблагоприятни правни последици за действителния собственик.Но поради тоталното безхаберие и безумни искания от страна на юристи,банки и нотариуси имотът да бил "чист от тежести" на...хванал се да заличава.То пък прокуратурата от ГПК не схваща нищо,пък и по принцип най-добре е нищо да не вършиш,за да няма отговорност,и на ти за една глупост параграф 22.Толкова относно качеството на юристите в милата татковина,то да го е срам човек да каже какво е завършил



    Айде бе... сериозно

  10. 32
    сервитьор | нерегистриран
    0
    0

    Възбраната не е абсолютна забрана за разпореждане,а създава относителна недействителност спрямо кредитора при разпореждане с имота,като тя не може да произведе действие,ако имотът не е бил собствен на длъжника при налагането и,сиреч хич не е нужно да се заличава,защото от вписването и тук няма как да настъпят неблагоприятни правни последици за действителния собственик.Но поради тоталното безхаберие и безумни искания от страна на юристи,банки и нотариуси имотът да бил "чист от тежести" на...хванал се да заличава.То пък прокуратурата от ГПК не схваща нищо,пък и по принцип най-добре е нищо да не вършиш,за да няма отговорност,и на ти за една глупост параграф 22.Толкова относно качеството на юристите в милата татковина,то да го е срам човек да каже какво е завършил

  11. 31
    Развигор | нерегистриран
    1
    0

    Колега, хубаво е преди да пишете съчинения и белетристики, да седнете да си прочетете Правилника за вписванията и Зсв.

    После обяснете как уж са в една съдебна система. От прочетеното ми стана ясно, че идея си нямате за работата на Агенция по вписванията, за съдиите по вписванията, както и за службата по Вписванията при съответния Рс.

    Също личи колкозадълбочено е знанието Ви относно вещното право!

    Не ми е ясно кога е било пречка възбранен имот да бъде продаден?

    Пропуск е на Нотариуса или на Вашите клиенти липсата на справка относно имота.

    Ама е хубаво да се чвте предида се пише!

  12. 30
    Странно определение, | нерегистриран
    4
    -1

    което по същество отрича, че мярката по чл. 72 е мярка за процесуална принуда. Какво ли още няма да прочета, боже.

  13. 29
    | нерегистриран
    1
    0

    Идеята ми не беше да защитавам някого.В смисъл, могат да се защитават и сами, когато трябва, че и когато не трябва.Но поне не може да се поддържа еднозначно, ама никак, че прокурора си отменя сам обезпечителните мерки от ДП, които в момента се налагат и отменят от съд по принцп.И при това положение със съдебната практика да го вменим сега на прокурор в РП като страшно бездействие по служба.

  14. 28
    | нерегистриран
    3
    0

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 44



    София, 01, 02. 2013 година







    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

    ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

    Владимир Йорданов

    разгледа докладваното от съдия Йорданов



    ч. гр.дело N 42 /2013 г.:



    Производство по чл.274,ал.3, т.2 вр. чл.577 ГПК.



    Образувано е по частна жалба на Заместник – окръжен прокурор на ОП С. срещу определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 42 /03.12.2012 г. на съдия по вписванията при Смолянския окръжен съд, с което е отказал да заличи обезпечителни мерки, наложени от Смолянския окръжен съд въз основа на постановление на Окръжна прокуратура – С. за прекратяване на наказателното производство. Окръжна Прокуратура - С. твърди, че определението е незаконосъобразно, че съгласно разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, следователно и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение. В разпоредбата не е написано, че прави искане до друг орган, от което следва, че това не е правомощие на друг орган. Разпоредбата е специална по отношение на ГПК. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване.



    Настоящият състав установи следното :



    Окръжният съд е приел отказа на съдията по вписванията за законосъобразен, т.к. в ГПК, по реда на който се допускат и отменят обезпечителни мерки, изрично е предвидено, че компетентен да допуска и отменя обезпечения е съдът. Съдът се е позовал и на ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС.



    И. процесуалноправен въпрос е : дали съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение.



    Настоящият състав намира, че изведеният правен въпрос е обусловил изхода от съдебното производство, но този въпрос е разрешен с посоченото от окръжния съд ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС, според което :



    Нормата на чл.72,ал.1 от НПК, която урежда вземане на мерки за обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, препраща към процедурата по ГПК, където са посочени видовете обезпечителни мерки, реда за тяхното вземане и за съдебния контрол. Препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените съдебни актове. Компетентен да допуска и отменя обезпечителните мерки е съдът в производство по чл.389 – 403 от ГПК. Производството по допускане на обезпечението се развива едностранно, като съдът се произнася по направеното от прокурора искане в закрито заседание, без призоваване на страните. Основанието за обжалване на определението за обезпечаване е чл.72,ал.1 НПК във вр. с чл.389-403 ГПК. Липсва изрична законодателна уредба в НПК, указваща процесуалните субекти, които могат да поискат отмяна на обезпечителните мерки. В ГПК този въпрос изрично е уреден, като е посочено, че отмяната се постановява по искане на заинтересованата страна - прокурора или лицето, върху чието имущество е наложено обезпечението. Съдът се произнася в закрито заседание, като отменя обезпечението, когато се увери, че вече не съществува причина, поради която е било допуснато.



    Към това и поради съдържащото се във въпроса твърдение за съдържанието на разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК следва да се добави и че : обратно на твърдението на Прокуратурата разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК, както и тази на чл.72 НПК, не предвижда, че в случаите, когато прокуратурата прекратява наказателното преследване поради недоказаност на обвинението, отменя и допуснатите от съд мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (или „обезпечителни мерки, които обезпечават обвинението”). Понятието „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата”, употребено в разпоредбата на чл.72 НПК е различно от понятието „мярката за обезпечаване на гражданския иск”, употребено в чл.243,ал.2 и чл.73 НПК, така както са различни понятията „обвинение” по смисъла на НПК и „иск” по ГПК или „граждански иск” по смисъла на НПК (чл.51, чл.73, чл.84 (и сл. до чл.90), и др.).



    Накратко даденият с тълкувателното решение отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос е : прокурорът може да иска допускане или отмяна на обезпечителни мерки по чл.72 НПК, по които се произнася съдът по уредените в ГПК правила за обезпечителното производство, а определенията му подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК. С разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът не е овластен да отменя допуснатите от съд обезпечителни мерки по чл.72 НПК.



    Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.



    В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.



    Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение





    О П Р Е Д Е Л И :



    НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на Смолянския окръжен съд, г.о..

    Определението е окончателно и не подлежи на обжалване..



    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

  15. 27
    НПК | нерегистриран
    2
    -1

    Естествено, че не е вярно, че веднъж взета от съд, коментираната тук мярка за процесуална принуда може да се отмени само от съд - справка чл. 234, ал. 8 и чл. 243, ал. 2 от НПК. Именно за втората хипотеза иде реч тук - прекратяващият производството прокурор не си е изпълнил задължението по ал. 2, като отмяната е следвало да стане с постановлението за прекратяване. Въпросът е, че НПК не познава института "допълване на постановлението за прекратяване" (така както познава допълнителна присъда по въпросите на ГИ, ако съдът е пропуснал да се произнесе), каквото по същество са искали да направи прокурор Кръстилева. Дори да се търси някаква аналогия - то възможността за допълване и по НПК, и по ГПК е ограничена от срок - в първия случай този на обжалване на присъдата, във втория - едномесечен. Имаме постановление за прекратяване от 2009 г. Имало е два варианта - да се иска от Главния прокурор по реда на чл. 234, ал. 9 проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване или съд за отмяна по реда на ГПК. Въобще на защитавам тона и стила на отговорите на прокуратурата - безобразни са.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.