Вещноправна главоблъсканица

Вещноправна главоблъсканица

Вещните права са ограничен брой (numerus clausus). Законовата уредба е императивна. Недопустимо е страните да учредят вещни права със свободно съдържание. Ограничен брой са и способите за придобиване и изгубване на вещни права. Обичайно и наложено в практиката е брокери на недвижими имоти да консултират продавачите и купувачите във връзка с наемане, продажба или други сделки с недвижими имоти, което включва документално осигуряване на сделката, правят проверки за тежести в службите по вписванията при подготовка на сделките. Гражданският оборот отдавна е наложил и недотам удачната друга практика консултантът на недвижими имоти да изготвя и насърчава подписването на предварителни договори без да има квалификацията, а използвайки бланкетни типови договори, ширещи се в интернет пространството. Дали предоставянето на тази юридическа услуга може да се определи като непрофесионално не е предмет на настоящото изложение.

Въпросът е: да купя или не?!? Ако знам, че...

Имотът е придобит от продавача с договор срещу задължение за гледане и издръжка и след проверка в службата по вписванията се установява вписана искова молба. Брокерът уверява, че делото е приключило и е технически пропуск неотразяването на влязлото в сила решение по партидата на имота. Решението на окръжния съд потвърждава това на районния, липсват данни за касационно обжалване. Продавачът казва, че печели и се легитимира с нотариалния акт за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка. На пръв поглед всичко е ясно и установено.

Експертната проверка установява:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността от собственик по силата на завещание срещу праводателя на продавача. Иска да бъде признато за установено правото му на собственост върху имота, а ответникът да бъде осъден да предаде владението.

Продавачът е привлечен като трето лице помагач. От двете страни са използвани процесуалните средства за защита – възражения за автентичност на завещанието, неспособност за изразяване на воля, накърняване на запазена част, позоваване на придобивна давност за добросъвестно владение от страна на праводателя на продавача и от страна на помагача - продавач на имота от настоящия разказ и др. Районният съд решава делото в полза на праводателя на продавача. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел за недоказана автентичността на оспореното завещание, поради което е стигнал до извод, че ищецът не се легитимира като собственик на заявеното основание.

В хода на въззивното производство въззиваемият – праводателят на продавача умира.

Въззивният съд формира собствени фактически и правни изводи като:

- съдът приема, че нотариалните актове и завещанието касаят един и същ имот – процесния.

Дотук добре...

- Въззивната инстанция допуска съдебно-почеркова експертиза и възприема заключението - оспорването на завещанието е недоказано.

- съдебният състав приема, че завещанието определя ищеца като заветник по смисъла на чл. 16 ал. 2 Закона за наследството – законоустановено придобивно основание, т.е  ищецът е придобил право на собственост върху имота към датата на откриване на наследството.

Ами сега...

Съгласно чл. 99 ЗС придобито правото на собственост се губи само при наличието на изразена от титуляра му воля за това или установено в закона основание, обуславящо възникването му в чужда правна сфера. От друга страна, решението има обвързваща установителна сила между ищеца и третото лице-помагач, т.е. продавачът дължи да зачете установеното в спора правно положение между главните страни. От доказателствата по делото съдът установява, че третото лице помагач не е придобило имота нито по силата на твърдяно самостоятелно добросъвестно владение на имота, нито чрез присъединяване на владението на праводателя му при условията на чл. 82 ЗС.

Диспозитивът е: ОСТАВЯ В СИЛА решението на районният съд, поради припокриване на крайния извод с достигнатия от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Причината за постановеното така решение е злощастният факт за смъртта на праводателя на продавача по време на въззивното производство, а не се е доказало в процеса наследниците му да са придобили фактическа власт, т.е. липсва визираното от чл. 108 ЗС притезание да я предадат на ищеца (липсва вторият от елементите на фактическия състав – владение на имота от ответниците към момента на приключване на устните състезания). Съдът е ограничен от поисканата в процеса защита, която обхваща и лицата, срещу които може да бъде дадена. По отношение на третото лице-помагач обвързващата сила на решението е ограничена до установяване на действителното правно положение между неговия праводател и ищеца в процеса.

Липсва установителен диспозитив, но с оглед меродавната сила на мотивите към решението (т. 18 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС) и съгласно нормата на чл. 523 ал. 1 ГПК - произтичащата от ревандикационния иск защита може да бъде упражнена срещу всяко лице - установено в имота към момента на въвода, да се закупи ли имота от продавач, чийто праводател е прогласен в мотивите на влязло в сила решение за несобственик?!?

Още по темата

Жестоко сексуално насилие върху бебе на 11 месеца в Гърция

Предишна новина

Длъжникът с милиони Ивайло Илиев поведе нова битка с държавните институции

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    За бога ... | нерегистриран
    3
    0

    Казано е ,но ако някой е забравил , ще припомня "За бога братя , не купувайте !"

  2. 1
    кой си ти Андрей Искров | нерегистриран
    6
    0

    Вещните права са ограничен брой (numerus clausus). numerus clausu (ограничен брой, затворени от закона) означава, че в една правна система могат да съществуват само тези вещни права, които изрично са уредени в законодателството.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.