ВКС образува тълкувателно дело за делбата на имоти, които не са еднакви по вид и предназначение

ВКС образува тълкувателно дело за делбата на имоти, които не са еднакви по вид и предназначение

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“

Тълкувателното дело е образувано, след като заради констатирана противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. дело № 3957/2020 г. състав на Първо гражданско отделение на основание чл. 292 от ГПК спира производството по делото и предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос.

Съдебният състав намира, че по въпроса е налице формирана противоречива практика на тричленни състави на Гражданската колегия на ВКС.

В решението по гр. д. № 2494/2014 г. на II г. о. на ВКС е прието, че за приложимостта на чл. 292 ГПК (отм.) е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, при което съставянето на дялове или тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, като същевременно всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни. В същия смисъл е и становището, изразено в решенията по гр. д. № 490/2012 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 1378/2009 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 534/2009 г. на I г.о. на ВКС, гр. д. № 2378/2016 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 1343/2017 г. на I г. о. на ВКС.

В решението по гр. д. № 144/2011 г. на II г. о. на ВКС е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството и с оглед спазването на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 от ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Прието е, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, докато при наличието на спор, за да е приложим способът на чл. 353 от ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Становище в същия смисъл е изразено и в решенията по гр. д. № 4711/2015 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 144/2011 г. на II г. о. на ВКС, гр. д. № 900/2011 г. на II г. о. на ВКС.

Още по темата

Доклад по модел 4: В териториални отделения се превръщат всички съдилища с щат под трима съдии

Предишна новина

Правителството на Румен Радев атакува главния прокурор с компромати за местоживеенето му

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.