ВКС отговори на Ралица Негенцова: Публикуването на материали от разследвания си е работа на прокуратурата и съдът не може да се меси

ВКС отговори на Ралица Негенцова: Публикуването на материали от разследвания си е работа на прокуратурата и съдът не може да се меси

Въпросът за това дали държавното обвинение ще публикува материали от разследвания е изцяло относим към дейността на прокуратурата. Това гласят част от мотивите на Върховния касационен съд (ВКС), с които се отклонява като недопустимо искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по въпроса.

Конкретно питанията на Ралица Негенцова бяха следните:

1. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?

1.1. Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?

1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?

1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

С определението на ВКС обаче се прекратява производството по Тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСНК.

В мотивите се посочва, че Конституцията в своя чл. 124 възлага на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Изпълнението на тази конституционна задача е развито в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като в чл. 124, ал. 1 е посочено, че при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона общите събрания на съответните колегии на ВКС приемат тълкувателни решения. „За да са налице законовите основания ОСНК на ВКС да упражни това свое правомощие, освен че трябва да бъде сезирано от легитимен субект, искането следва да отговаря на регламентираните в чл. 127 от ЗСВ предпоставки. Наред с изискванията да е писмено, мотивирано и да посочва разпоредбата на нормативния акт, то следва да съдържа още: изложение на спорните въпроси по прилагането ú, влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика, както и точно формулирано искане.“ – пишат върховните съдии. Те констатират, че разглежданото предложение не съответства на предпоставките за сезиране на ВКС за отговор на поставените въпроси.

Развитият в искането проблем не съществува в съдебната практика. Той е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. Разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателна дейност на ОСНК на ВКС. Според върховните съдии това обективно положение не може да бъде преодоляно чрез приравняване на практиката на прокуратурата със „съдебна“ такава единствено поради принадлежността на прокуратурата към съдебната власт. В определението се посочва, че характеристиките на „съдебния орган“ са очертани в изобилната практика на ЕСПЧ и напълно са възприети в националната доктрина и съдебна практика. Тези обстоятелства обуславят липсата на компетентност на ВКС да упражни правомощието си по чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, което произтича от нормата на чл. 124 от Конституцията, възлагаща на Върховния касационен съд осъществяването на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Липсата на конституционно основание ВКС да упражни това правомощие произтича и от съдържателната част на искането, определящо като неправилна не съдебната практика, а практиката на прокуратурата по прилагането на чл. 198, ал. 1 от НПК. Основен довод в искането е този, че неправилната практика на прокуратурата по приложение на чл. 198, ал. 1 от НПК се дължи на противоречието в съдържанието на самата процесуална норма, която не регламентира предпоставките за допустимост на разгласяването на материалите от разследването. Според върховните съдии очертаният проблем, свързан с характеристиките на правната норма, чието тълкуване се иска – неясна и непълна, създаваща предпоставки за възникване и утвърждаване на неправилна практика от страна на прокуратурата – обуславя необходимост от автентичното ú тълкуване, което не е от компетентност на ВКС, а на държавния орган, който я е приел – Народното събрание.

В определението на ОСНК се казва, че доколкото в искането са изложени твърдения за несъответствие на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК с конституционни норми, очевидно се претендира необходимост от тълкуването ú от гледна точка на противоречието ú с основния закон на страната, компетентността за което не принадлежи на ВКС, а на друг държавен орган – на Конституционния съд на Република България. 

Липсата на правомощия на ВКС да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата следва и от регламентираната в Конституцията изключителна компетентност на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори – чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Разграничението в компетентността на върховните съдилища да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, от една страна, и на главния прокурор да осъществява такъв надзор спрямо дейността на прокурорите, от друга, е детайлно обосновано от Конституционния съд в решението по к. д. № 15/2019 г. В него изрично е изтъкнато, че макар прокуратурата да е част от съдебната власт, по силата на чл. 127 от Конституцията тя е учредена като самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Като гаранция за съблюдаване на законността от самата прокуратура на главния прокурор е възложено правомощието да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Върховните съдии приемат, че при така регламентираните правомощия на главния прокурор, който е със статут на самостоятелен конституционен орган, натоварен да съблюдава за точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори, насоченото към ОСНК искане за осъществяване на тълкувателна дейност по поставения в него въпрос безспорно е отправено към некомпетентен орган.

Пълния текст на определението на ВКС може да видите ТУК.

Още по темата

Законодателна гражданска инициатива и сянката на комунизма – ДБ внесе първия си проект и то за промени в Конституцията

Предишна новина

Задържаха полицай при акция в София

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Мирча Кришан | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    Хайде сега-очевидно е,че ВКС дължи тълкуване. Тълкуването на законите е правомощие на ВКС. НС по никакъв начин не може да бъде задължено да даде автентично тълкуване на неясния закон, разбира се-автентично тълкуване също е вариант, ако НС благоволи да го направи.
    Тълкуването в посочената материя касае правата на гражданите, и това тълкуване беше необходимо за да се произволът на прокуратурата. Отказът от тълкуване е позволително прокуратурата да продължи да прави каквото си иска, а на гражданите, засегнати от прокуратурата са оставени без защита.
    В чл.124 ал. 1 ЗСВ се казва,че тълкуване се дава при неправилна и противоречива практика. не е посочено чия практика. Няма проблем да се тълкува и противоречива практика на прокуратурата, която е също част от съдебната власт. В ЗСВ не е предвидено при противоречива практика на прокуратурата Главния прокурор да дава тълкуване, е тогава кой да го даде това тълкуване. Абсурд е да се приеме,че няма кой да тълкува, значи това е правомощие на ВКС-на основание чл.124 ал.1 .


    ПРЕДЛАГАМ: ВАдвС да поиска автентично тълкуване от НС-дали на основание чл. 124 ал. 1 ЗСВ ВКС дължи тълкуване при противоречива практика на прокуратурата. В крайна сметка-кой, ако не съдът ще ни защити, ако прокуратурата неправилно прилага закона?

    Хайде сега. Днес е последният възможен ден за оставки по върховете на адвокатурата.

  2. 1
    | нерегистриран
    1
    -4

    Хайде сега-очевидно е,че ВКС дължи тълкуване. Тълкуването на законите е правомощие на ВКС. НС по никакъв начин не може да бъде задължено да даде автентично тълкуване на неясния закон, разбира се-автентично тълкуване също е вариант, ако НС благоволи да го направи.
    Тълкуването в посочената материя касае правата на гражданите, и това тълкуване беше необходимо за да се произволът на прокуратурата. Отказът от тълкуване е позволително прокуратурата да продължи да прави каквото си иска, а на гражданите, засегнати от прокуратурата са оставени без защита.
    В чл.124 ал. 1 ЗСВ се казва,че тълкуване се дава при неправилна и противоречива практика. не е посочено чия практика. Няма проблем да се тълкува и противоречива практика на прокуратурата, която е също част от съдебната власт. В ЗСВ не е предвидено при противоречива практика на прокуратурата Главния прокурор да дава тълкуване, е тогава кой да го даде това тълкуване. Абсурд е да се приеме,че няма кой да тълкува, значи това е правомощие на ВКС-на основание чл.124 ал.1 .


    ПРЕДЛАГАМ: ВАдвС да поиска автентично тълкуване от НС-дали на основание чл. 124 ал. 1 ЗСВ ВКС дължи тълкуване при противоречива практика на прокуратурата. В крайна сметка-кой, ако не съдът ще ни защити, ако прокуратурата неправилно прилага закона?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.