ВКС потвърди присъдата от 26 години затвор за убийството на Миджурина

ВКС потвърди присъдата от 26 години затвор за убийството на Миджурина

Върховният касационен съд (ВКС) потвърди наказанието от 26 години „лишаване от свобода“ на Михаил Станчев за убийството на известния като хазартен бос Коста Николов – Миджурина и опита за убийство на Симона Тодорова в Слънчев бряг през 2018 година, съобщиха от съда.  

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание. Делото е образувано по касационна жалба на Михаил Станчев срещу въззивното решение на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 15/2020 г.

С присъда по н.о.х.д. № 750/2019 г. на Окръжен съд – Бургас подсъдимият е признат за виновен в това, че на 02.06.2018 г. в курортен комплекс „Слънчев бряг“, пред хотел „Сън Вилидж“, по начин, опасен за живота на мнозина, направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – умишлено умъртвил Коста Николов и направил опит да умъртви Симона Тодорова, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 24 години. Подсъдимият е осъден да заплати общо на гражданските ищци сумата от 340 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда, като е увеличен срокът на наказанието „лишаване от свобода“ от 24 на 26 години. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК – с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие от него да не се събират доказателства за тях. Правилно и двете предходни инстанции са преценили, че направеното от Михаил Станчев самопризнание не следва да бъде отчитано повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство. То е необходимо условие за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, за което подсъдимият е премиран като определеното му наказание „доживотен затвор“, което е счетено за  съответно на извършеното деяние, е заменено с „лишаване от свобода“. 

Неоснователно е твърдението, че с направеното на досъдебното производство подсъдимият е допринесъл съществено за разкриване на обективната истина, тъй като не е знаел, че свидетелите вече са дали показания. Към момента на задържането на Станчев неговата самоличност и обстоятелството, че е автор на деянието, са били установени чрез показанията на свидетели. Подсъдимият може да не е знаел, че посочените свидетели вече са разпитани, но е бил наясно, че след като е задържан при опита му да напусне пределите на страната, явно е разкрита както неговата самоличност, така и съпричастността му към осъщественото деяние. Според върховните съдии с оглед на това самото признаване на вече установените факти не е имало съществено значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, за каквото претендира защитата. Подсъдимият е действал в изпълнение на  желанието си за отмъщение и наказание на пострадалите за наранените си чувства, което го характеризира като хладнокръвна и безцеремонна личност, поставяща собствените си интереси и чувства над живота и здравето на другите хора. Поведението му след деянието също разкрива важни характеристики на личността му и е указател за цялостното му отношение към извършеното, което е различно от декларираното пред съда съжаление. Опитът му да напусне пределите на страната и да осуети по този начин реализирането на наказателната отговорност е ясна индикация, че  е действал организирано, като престъпната му проява не е била импулсивна, резултат от внезапно възникнало силно чувство на ревност, а добре обмислена и подготвена.

„Това обуславя правилността на извода на контролирания съд, че предприетите от дееца мерки по укриването му, чрез бягство извън страната, следва да се отчитат в посока утежняване на неговата отговорност“, пише в мотивите на решението на ВКС. Посочените обстоятелства имат доминиращо значение при определяне  на дееца като личност с висока степен на обществена опасност пред чистото му съдебно минало и трудовата ангажираност, които правилно са били отчетени от предходните съдилища.

Според тричленния състав на ВКС контролираната инстанция е открила  баланса между поправително-превъзпитателното въздействие на наказанието и общопревантивната му  функция. Съобразила е, че подсъдимият, движен от егоистичните си подбуди и желания, е лишил от живот пострадалия в разцвета на силите му, причинявайки страдания и мъка от неговата загуба на най-близките му роднини, на неговите приятели и колеги. Едновременно с това Станчев е осакатил физически и душевно 22-годишно момиче, което ще търпи последиците от деянието му до края на дните си, само защото се е възползвало от правото си да избира с кого да има лични приятелски или интимни отношения.

„Начинът, използван от дееца за разрешаване на любовните си проблеми и неблагополучия – чрез лишаване от живот на други човешки същества, е в разрез с цивилизационните принципи, въз основа на които е изградено  обществото. Това изисква по-интензивна наказателна репресия, чрез налагане на по-високо по размер наказание, като знак за останалите индивиди, че подобни методи за уреждане на междуличностните отношения са абсолютно недопустими“, категорични са върховните съдии.

Още по темата

Софийският университет с исторически успех на най-голямото в света състезание по международна търговска медиация

Предишна новина

КС ще решава за съответствието с основния закон на "обратната сила" на 10-годишната давност

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.