ВКС ще тълкува отказа от наследство от непълнолетни

ВКС ще тълкува отказа от наследство от непълнолетни
снимка:БГНЕС

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:

„Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“

Тълкувателното дело е образувано след като, заради констатирана противоречива практика на състави на ВКС с определение по ч. гр. дело № 3326/2020 г., състав на ІI гр. отделение на основание чл. 292 от ГПК спира производството по делото и предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, съобщават от съда.

Съдебният състав намира, че по въпроса е налице формирана противоречива практика на тричленни състави на Гражданската колегия на ВКС.

В определение от 30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на I г. о. на ВКС е прието, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс (СК), тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК не следва да се тълкува разширително. Според тричленния състав на ВКС не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 от СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар този отказ да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество.

В определение от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г., постановено от състава на ІI гр. отделение, постановил и определението по чл. 292 от ГПК, е прието, че по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 от СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Същият е в приложното поле на нормата на чл. 130, ал. 4 от СК, съгласно която дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т. е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК.

Още по темата

Лобистите на Бобокови в САЩ осигурили критичната позиция за България на двамата US сенатори*

Предишна новина

Двама разследващи полицаи от ГПУ-Калотина отиват на съд за подкупи чрез изнудване и злоупотреба със служебно положение

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.