Върховни съдии тълкуват справедливото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване от пострадалия

Върховни съдии тълкуват справедливото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване от пострадалия

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?“

Тълкувателното дело е образувано, след като заради констатирана противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. д. № 4485/2019 г. състав на ІV гр. отделение на основание чл. 292 от ГПК спира производството по делото и предлага на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, съобщиха от съда.

С решението по гр. д. № 60 397/2016 г. на ІІ г. о. е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е ограничен и от обективираната с исковата молба преценка на самото увредено лице относно справедливия размер на следващото му се обезщетение, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни. Този съдебен акт е цитиран в решението по гр. д. № 4494/2018 г.  на ІV г. о. В него съдебният състав споделя посочената практика, която е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, препятстващ произнасяне от съда извън очертаните от ищеца рамки на предявената претенция.

В решението по гр. д. № 1741/2009 г. на ІІІ г. о. е прието, че когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а принос по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите („Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.“) се установи по възражение на ответника, съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло или за част, различна от установения размер на съпричиняване, по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. В този случай, а също и когато съдът приема поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването. Това решение е цитирано в съдебния акт по гр. д. № 60 102/2016 г.  на ІІІ г. о.

От посочената практика следва, че според съдебните състави намаляването на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД винаги се извършва от размера, който съдът е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В случаите, когато ищецът претендира пълно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, при определянето на размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му се обезщетение, като не може да определи по-голям размер на същото и да извърши намаляването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед на този размер, като по този начин уважи изцяло предявения иск.

Същевременно в решението по т. д. № 2013/2018 г. на І т. о. е прието, че размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване. Този размер има решаващо значение единствено с оглед забраната за присъждане с диспозитива на решението на обезщетение, надхвърлящо петитума. Според съдебния състав при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда. Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания. Съгласно дадения с това решение отговор при определянето на размера на обезщетението съдът може да определи по-голямо обезщетение от претендираното такова от ищеца, като извърши намаляването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед на този размер, като уважи предявения иск.

Още по темата

ВКС насрочи делото за партията на Божков на 1 март

Предишна новина

ВСС отчете пред ЕК напредъка по върховенството на закона през ЕИСС и реформата в съдебната карта

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.