ВКС върна делото за отвличането и убийството на управителя на дружеството „Гранити“

ВКС върна делото за отвличането и убийството на управителя на дружеството „Гранити“
снимка:БГНЕС

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени присъдата от 09 март 2020 г. на Апелативен съд – Варна по делото за отвличането и убийството на управителя на дружеството „Гранити“ през 2008 г. и го върна за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от съда.

Делото пред ВКС е образувано по касационен протест, жалби на подсъдимите Стоян К., Станислав М. и Стоян П. и жалба на частните обвинители и граждански ищци срещу присъдата на Апелативен съд – Варна, с която подсъдимият Нено С. е признат за невиновен и оправдан изцяло за отвличането и убийството през 2008 г. на Стоян С. – управител на дружеството „Гранити“, както и подсъдимите Станислав М., Стоян П. и Стоян К. да са извършили деянието в съучастие с Нено С. В останалата част, с която Стоян П., Станислав М. и Стоян К. са признати за виновни в извършването на престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 НК и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 НК, а подсъдимият Галин К. е признат за невиновен и е оправдан изцяло, първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас е потвърдена.

Касационното производство е второ поред, след като с решение от 04 октомври 2019 г. ВКС отменя присъда от 30 ноември 2018 г. на Апелативен съд – Варна заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и от категорията на абсолютните. Указанията по отстраняване на процесуалните недостатъци, допуснати при мотивиране на съдебния акт, генерално са се отнасяли до няколко категории съществени процесуални нарушения: относно начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите, липса на мотиви и в частност липса на убедителен и ясен отговор по доводите и възраженията на страните; липса на яснота по фактите и дали те са идентични с тези, възприети от първоинстанционния съд; липса на детайлен, съвкупен и прецизен анализ на доказателствените източници както от гледна точка на тяхната допустимост, така и от гледна точка на изискванията за обосноваване на тяхната достоверност във възприетите от съда части; липса на яснота относно доказателственото значение на отвеждането от подсъдимия Стоян П. на служители на ГДБОП до мястото, където е бил заровен трупът на убития; боравене с предположения относно редица възприети със сигурност или при вероятност фактически положения.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд значителна част от указанията на ВКС са останали неизпълнени, а друга част – само формално са били обект на вниманието му, като в съдържателен план доводите му не се отличават с убедителност и задълбоченост, което на собствено основание е довело до сериозни недостатъци в мотивировката, на практика предпоставящи извод за „липса на мотиви“ по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, пишат върховните съдии. Приетите като несъмнено установени и безспорни фактически положения са резултат от непълен, формален и частичен анализ на доказателствените материали. Игнорирани са сериозни противоречия в доказателствените източници, като част от тях са останали извън обхвата на аналитичното обсъждане, въпреки изричните съображения на страните, а друга част – неубедително и декларативно са приети за несъществени. Освен това, значителна част от фактите са изведени на базата на доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, в отклонение на принципите на състезателност, устност и непосредственост, което е налагало съдът с изключително внимание и задълбоченост, в детайли да проследи тяхното съответствие както помежду им, така и с останалите доказателствени източници.

Според тричленния състав на ВКС констатираните пороци не позволяват на касационната инстанция да вземе отношение и по правилността на съдебните актове, с които двама от подсъдимите са изцяло оправдани по предявените им обвинения. „Производството се развива по обвинителен акт за сложна престъпна дейност, с различни форми на съучастие, което предполага, че изведените в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност фактически обстоятелства засягат и оправданите подсъдими. Следователно пороците обуславят необходимост от отмяна на съдебния акт във всичките му части“, категорични са върховните съдии. Те указват: „При новото разглеждане следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като след извършване на съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото, се даде убедителен и задълбочен отговор на възраженията на страните.“

Още по темата

Държавите членки са длъжни да установят, че са транспонирала неправилно директива на ЕС и да се поправят

Предишна новина

По-малко престъпления имаме в България още от началото на 2020 г.

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.