Увеличил се е броят на престъпленията, извършени от организирани престъпни групи в Европа. Това показва един от последните доклади на Европол. Оповестената статистика провокира „Правен свят“ да потърси информация за броя на българите, установени и задържани като участници в организирани престъпни групи (ОПГ) и за криминални деяния на територията на държави в Европейския съюз (ЕС) за периода 2019-2020 година, както и за броя на предадените лица на българските власти, участници в ОПГ и извършители на криминални деяния на територията на държави в ЕС за същия период.

1702 са българските граждани, извършители на престъпления в ЕС и трети държави, по информация от посолствата и консулствата на Република България, задграничните представители на МВР и чуждите офицери за връзка, акредитирани у нас, стана ясно от поисканата от „Правен свят“ информация от службите. Ръст обаче се отчита в броя на тези, задържани през следващата 2020 година, като техният брой е 1902.

От предоставените ни данни от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ - МВР (ДМОС-МВР) стана ясно още, че за 2019 година  в страните от ЕС и страните, прилагащи правото от Шенген, са задържани 246 български граждани, издирвани от българските власти. С 79 по-малко са лицата със същия статут, задържани през 2020 година – 167.

През 2019 година по-голям е броят на предадените лица, български и чужди граждани, издирвани от българските съдебни власти, които за този период са 216, а за 2020 година – 146.

За периода между 2019 и 2020 година по случаи, по които са работили служители от отдел „Криминална полиция“-ГДНП, са установени и задържани общо 48 лица, участници в ОПЕ. От тях 9 лица са предадени на българските власти в изпълнение на издадени европейски заповеди, сочи справката, издадена за „Правен свят“ от Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР (ЕДНП-МВР).

Какво всъщност ни показват числата в статистиката и как да ги тълкуваме? За разчитането на данните и детайлен поглед към организираната престъпност в Европа се обърнахме за коментар към проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност.

Проф. Радулов, за какви тенденции говори статистиката?

Несъмнено статистиката показва нещо, което знаем от поне 10-тина години. Влизането в ЕС на страната по естествен начин дава възможност и на престъпниците да разширят полето на дейност. Това обаче е двустранен процес – български престъпници в чужбина, престъпни начинания на граждани на други страни от ЕС в България. Наркотрафикът, незаконното внасяне на боклуци са най- ясни и актуално проявени.

Усилва ли се тенденцията българи да стават част от организирани престъпни групи? Увеличава ли се броят на българите, които се включват в ОПГ извън България, а и в Европейския съюз?

Налице е трайна тенденция, като границите дори са по-широки от тези на ЕС – Евелин Банев - Брендо и наркотиците от Южна Америка, Таки и Южна Африка, прането на пари от Венецуела в българска банка, пране на пари в Швейцарска банка с произход от наркотици с помощта на български висш мениджър и пр. Много ясно процесът е илюстриран в книгите на прокурор Никола Гратери, ангажиран в сериозни процеси срещу италианската мафия и проф. Никасо,[1] преподавател по „култура на мафията” в Канада. Двамата автори твърдят, че мафията дава висока оценка на българската организирана престъпност и счита че тя разполага с големи възможности сред държавната и общинска администрация на страната, както и международен авторитет. Тук ние, експертите по сигурност, виждаме ясно потвърждение на нивото на корупция, което поставя страната ни на първо място в ЕС.

Залита ли престъпността все повече извън националните граници на държавите?

Престъпността все повече интернационализира и диверсифицира своята дейност. Съвременните комуникации позволяват мигновени контакти и бързо придвижване до всяка точка на света. Както пише Марк Гудман[2], още сега най-общо може да се изчисли, че транснационалната престъпност участва с 15 - 20% в световния брутен продукт като чисто престъпен оборот и не по малко от 25% като легален оборот, контролиран от престъпни групировки. Най-общо може да се каже, че престъпните групи контролират не по-малко от една трета, а по-скоро приблизително 50% от световния оборот на всички видове стоки и услуги, активи и финанси.

Засилват ли дейността си организираните престъпи групи в Европейския съюз?

Това е факт. В цяла Европа действат високо организирани престъпни групи с албански, марокански, ливански, италиански, турски и български произход. Част от тях са разклонения на регионални престъпни образования. С мигрантската вълна, започнала през 2013-2014г. и продължаваща до днес, тези организации лесно рекрутират нови членове. Характерно е участието в тях на бивши бойци от Ислямска държава и инфилтрация на агентура на турските специални служби, най-вече в Германия и Франция.

Как ЕС може да се справи с престъпните групи?

Тук няма спор – противодействието не е по силите само на националните структури за сигурност. Необходима е интеграция и координация. Изграждане на общоевропейски специализирани антикриминални структури, създаване на общи бази данни и използване на най-съвременни технологии като интегриране на видео и охранителните системи, използване на системи за лицево разпознаване, използване на изкуствен интелект за скоростно изпълнение на подготвени и изпробвани сценарии за борба с престъпността. Вероятно няма да може да се мине без отдаване на правомощия от местни към общосъюзни специализирани структури. Тоест необходими са организационни, финансови и правни мерки, планирани и реализирани от експерти.

Какви са най-честите престъпни дейности, извършвани от този вид групи?

Трафик на наркотици, на хора, търговия с хора, финансови престъпления, поддържане и развитие на корупционни практики, измами при усвояване на европейски средства, имотни измами, рекет и др. Може би не трябва да забравяме разширяващото се поле на киберпрестъпността. Рязкото развитие на съвременните технологии предлага на съвременната престъпност високо-печеливши дейности, все още не добре юридически защитени и следователно много по-безопасни за престъпниците.

Нужен ли е нов механизъм на противодействие?

И сега има известна международна дейност, но тя е с превес на обмен на информация и по-рядко – съвместни операции. По естествен начин престъпниците се стараят да увеличат печалбите си и да минимализират рисковете. Това изисква проактивност – предварително събиране на информация, анализ и прогнозиране, съответно изпреварващо създаване на гъвкави структури, създаване на звена за бързо действие в рамките на ЕС. Реално за да се противопоставим успешно ще ни се наложи да се откажем от част от суверенитета си. Началото на този процес, според мен, се поставя със създаване на Европейската прокуратура.

[1] Тайната история на Ндрангета, София, Изд. Кръг, 2019 г., ISBN 9786191580750, Бялото злато, София, Изд. Авлига, 2015 г., ISBN: 9786197245073

[2] Goodman, Marc. Future Crimes. Inside the Digital Underground and the Battle for Our Connected World, Penguin Random House, 2016. Книгата „Престъпления на бъдещето“ е един от научно-популярните бестселъри на 2015 г. в САЩ. В нея бившият служител на полицията на Лос Анжелис, с опит в Интерпол, ЦРУ и Сикрет сървис, консултиращ полицейските служби на десетки страни, разсъждава на темата за небивали престъплеия, които ни очакват през 21 век.

*ДМОС прави уточнение, че информацията не се обработва със статистически данни по отделните престъпление, за които са се издирвали тези лица.

                          Николай Радулов, експерт по национална сигурност; снимка: БГНЕС

Проф. Николай Радулов е експерт по национална сигурност, бивш главен секретар на МВР. Завършил е Академията на МВР със специалност „Управление на обществения ред и сигурност“. Защитил е докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 г. е доцент в Нов български университет, а от 2014 г. е и професор в същото учебно заведение.

Още по темата

Испанският рапър Пабло Хасел с нова присъда от 2 години и половина затвор

Предишна новина

Проблемите в съдебната система определят колко голяма следва да е реформата в нея

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    1
    0

    "регионални престъпни образования" - на пръв поглед това е грешка. Но да се открие престъпността в образованието, под формата на налагане на съобразяване със силите му, сигурно е възможно - отвън.

  2. 1
    | нерегистриран
    1
    0

    Ужасяваща информация - 50% от световния оборот на всички видове стоки и услуги, активи и финанси.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.