ВСС е критичен към практиката на НС да променя закони с преходни и заключителни разпоредби

ВСС е критичен към практиката на НС да променя закони с преходни и заключителни разпоредби
снимка:БГНЕС

Порочната практика, която осезаемо зачести в настоящото 44-то Народно събрание, за изменения в ключови закони през преходните и заключителни разпоредби на други закони, влезе и в полезрението на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС).

След като в годините редица изтъкнати юристи, в това число деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев, проф. Огнян Герджиков, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов, преподавателят по конституционно право доц. д-р Наталия Киселова и други, са изтъквали не само неползотворния, но и незаконния характер на подобна практика, най-после и кадровият орган изрази становище в същата посока. Повод за това станаха предложените промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), през чийто преходни и заключителни разпоредби се предлагат съществени изменения и в Наказателно-процесуални кодекс (НПК). Измененията, предложени от народните представители, бяха подложени миналата седмица на дебат в Пленума, но изключително впечатление направи именно забележката и критичната оценка на кадровиците към метода за изменение на закони през преходни и заключителни разпоредби, чрез което на практика се заобикаля законовото изискване за обществено обсъждане. Пленумът изрази категорично несъгласие с използваната законодателна техника в конкретния случай, тъй като според тях същата се явява в противоречие с разпоредби на Закона за нормативните актове – мнение, което е споделяно многократно от експертите и юристите в научната област.

А иначе, в конкретика относно проекта за изменения в ГПК, който предвижда регламентиране в общите правила относно удостоверителните изявления и процесуални действия в електронна форма заради предстоящото въвеждане на Единната информационна система на съдилищата, както и функционалностите на Единния портал за електронно правосъдие, ВСС изрази положително становище, но с някои забележки.

Предложенията на Пленума за промени в предложения проект:

Пленумът на ВСС предложи допълнение в § 1, чл. 38, ал. 3, според което електронното връчване е редовно, ако страната потвърди изрично получаването. С § 2 се създава нов чл. 38а, свързан със задължението за посочване на електронен адрес, като Пленумът на ВСС предлага създаване на нова ал. 4, според която съгласието по ал. 2 и ал. 3 може да се оттегли по всяко време, без оттеглянето да засяга редовността на вече извършените действия. Предлага се прецизиране на режима на връчване чрез електронно съобщение в § 4, чл. 41а., като в ал. 1 се допълни, че страната следва да изтегли съобщението в едноседмичен срок от изпращането му.

Промените в ал. 2 са с оглед въвеждането на срок, с изтичането на който се презумира редовността на връчването. Предлага се в случай, че страната не е изтеглила съобщението в определения срок, същото да се смята за връчено с изтичането на едноседмичен срок, считано от деня, следващ изтичането на едноседмичния срок от изпращане на съобщението. Предлага се редакция и в ал. 3, според която, „когато връчването става на посочен от страната адрес на електронна поща, денят на изпращането на съобщението се счита за ден на постъпване на съобщението в съответния електронен адрес на страната до доказване на противното. Страната следва да потвърди получаването на съобщението в 7-дневен срок от получаването му на посочения електронен адрес. Съобщенията се считат за връчени от датата на изпращане на потвърждението от страната“.

Предложените промени в § 9, чл. 51, касаят връчване на адвокат, като в ал. 2 се предлага обявеният срок, в който адвокат може да заяви по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, че отсъства и не приема съобщения да бъдат с обща продължителност не повече от 45 календарни дни в рамките на една календарна година.

С § 35 от Преходните и заключителни разпоредби, с който се изменя НПК се предлага в чл. 64, а) и б), както и в чл. 270, ал. 2 да отпадне изразът „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства, или …“, при които обвиняемият, респ. подсъдимият може да участва в делото и чрез видеоконференция.

Предложенията за отпадане на посочените части в § 35 – чл. 64, ал. 2 и ал. 7 от НПК, както и в чл. 270, ал. 2 от НПК бяха направени от Севдалин Мавров и бяха приети с 11 гласа „за“ и 6 гласа „против“.

Предложени са и промени в § 39, според които Законът влиза в сила при условията, реда и сроковете на § 216 и § 229, т. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ (обн., ДВ, бр. 62 от 2016 г.) с изключение на § 9 и § 37, които влизат в сила дванадесет месеца след изтичане на сроковете по § 216 и § 229, т. 4, с оглед прецизиране на текста, тъй като § 216 и § 229, т.4. са влезли в сила и съответно срокът на отлагателното действие започва с изтичането на сроковете, предвидени в тях.

Още по темата

IN MEMORIAM: Почина стенографът на ВАдвС Радост Никова

Предишна новина

Четири европейски държави съдят Apple за забавяне на смартфони

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.