Върховенство на закона: старите играчи в нов разговор

Върховенство на закона: старите играчи в нов разговор

От 2009 г. насам България се управлява без парламентарно мнозинство – т.е. без политическа партия или коалиция, която да може да формира стабилно парламентарно мнозинство за време, съизмеримо със средно необходимото за пълен цикъл на законодателния процес. Слаби правителства (правителството на ГЕРБ беше правителство на парламентарно малцинство) се редуват със служебни правителства (няма парламент). Скоро цикълът ще се затвори отново, а най-вероятно - и ще се възпроизведе. Тази особеност на политическата ситуация има определени последици за комплекса от отношения, който преди се наричаше "съдебна реформа". Ето как могат да бъдат обобщени тези последици в резюме на проведената във вторник в София конференция на тема "Върховенството на закона: фундаментален принцип на устойчивата бизнес среда".

Политическите партии: без интерес към темата

Най-голямата политическа партия към момента (ГЕРБ) не беше представена на конференцията. Госпожа Цецка Цачева била поканена, но се наложило да участва в спешни преговори за дневния ред на Народното събрание. Въпрос: има ли в ГЕРБ (втори) човек, който може компетентно да говори за върховенството на закона?

БСП беше представена от госпожа Дора Янкова; ДПС – от господин Четин Казак. И двамата не рискуваха да изложат конкретни виждания по въпроса кои са основните проблеми пред върховенството на закона у нас и с какви политически действия тези проблеми следва да бъдат разрешени. Не липсваха общи изказвания от рода на това как гражданите нямат доверие на правосъдието и как има политически назначения в администрацията. Факт и факт. Обаче: Защо? Колко? Къде? Кой? и Какво да се прави?

ДБГ беше представено от господин Йонко Грозев, който изложи ясен план: механизми за отчетност на институциите, които управляват държавата и разделяне на ВСС - съдиите да се назначават и дисциплинират от орган, в който не участват прокурори. Необходимо условие за осъществяване на плана на ДБГ, обаче, каза той, е постигането на широк консенсус между политическите партии, защото се изисква промяна в Конституцията. Единственият политически играч, който има виждане по въпроса какви са пречките пред върховенството на закона и разполага с експертиза, за да предложи нещо разумно за тяхното преодоляване, е всъщност най-малката политическа сила, представена на форума.

Защо другите политически партии не се интересуват от темата?

Хипотеза първа: защото правовата държава изглежда не е тема, с която се печелят избори… или поне не и у нас, не и в този момент. При близо 50% от населението изправени пред риск от бедност и социално изключване (НСИ, 2012г.), въпросите за сигурността и за справедливостта остават след въпроса за хляба. А при неясна собственост на телевизиите и вестниците, дори въпросът за хляба остава след въпроса за зрелищата.

Хипотеза втора: заради кризата в еврозоната Европейският съюз си има по-сериозни проблеми и външният натиск за реформи е отслабен. Фалшив комфорт, обаче. Санкционирането на държави-членки, които не зачитат ценностите на ЕС (чл.2 от Договора за ЕС) е трудно, бавно и скъпо начинание. Към настоящия момент изглежда малко вероятно някой да губи време и енергия, за да санкционира България. Просто евро-интеграцията ще се задълбочи и ще ни подмине.  Истинската последица от липсата на върховенство на закона у нас е маргинализирането на България в рамките на ЕС – препятствията пред членството в Шенген са вече факт. Ако в недалечно бъдеще еврозоната се сдобие със свои политически органи,  членството в ЕС само по себе си няма да означава много. Поне тази перспектива би трябвало да върне политическите партии обратно в разговора за качеството на националното правосъдие.

Съдебната власт: отново налага темите и тона на разговора

Слабостта и нежеланието на политическите партии да продължат с реформите за превръщането на България в правова държава има две последици.

Първо, съдебната власт отново налага темите и тона на разговора. Разбира се, оставена сама на себе си, тя няма нито стимул, нито интерес да задълбочава реформите, предприети в периода преди присъединяване на страната към ЕС. На практика след промените в ЗСВ от 2012 г., няма други действия, които могат да бъдат окачествени като "реформа". Първите години от мандатите на новия ВСС и на новия главен прокурор изтекоха без реформи. И двете институции са (в най-добрия случай) циментирани към статуквото; в най-лошия – активно и съзнателно го поддържат.

Разговорът за правосъдието, обаче, се променя. Жегата вече не е само върху съдиите. Не се говори само за наказателно правосъдие. И присъдите по "знакови дела" отдавна не се приемат като основен показател за успех на съдебната реформа (нито у нас, нито в чужбина).

Случайно или не, общественото доверие в съдебната власт е съвсем малко по-високо от доверието в Народното събрание и в политическите партии. Съдебната власт използва капитала на тези 2-3% разлика, за да говори публично и все по-активно за проблема с качеството на законодателството. Специално този аспект на върховенството на закона беше затъмнен през периода на преговори за членство в ЕС. Тогава трябваше да се приемат бързо закони; в основната си част тяхното материално съдържание беше зададено от правото на ЕС и изглежда нямаше много значение как се приемат. Сега, обаче, този въпрос е важен. Защото след като се присъединихме към ЕС, законите продължават да се правят на бързо и на тъмно, а такава среда насърчава беззаконието.

Промяната в разговора за правосъдието у нас беше илюстрирана от изказването на съдията от Конституционния съд Благовест Пунев. Той очерта картината на аномията, като антитеза на върховенството на закона, разграничи "реален" от "номинален" конституционализъм и не остави у никого съмнение за това, къде точно, между двете, се намира в момента България. Съдия Пунев каза: "Опасността от аномия не е само когато липсват закони, но и когато се приемат законови регулации, които са пристрастни и отразяват користни интереси". Той посочи три проблема: 1. Голямата лабилност на законодателството; 2. Необвързаността на законодателя с приетия от него закон; 3. Нормативният фетишизъм – непрекъснато се приемат закони, които всъщност нямат регулаторен потенциал, защото се прилагат избирателно.

Съдия Пунев не пропусна да посочи и как би трябвало да изглежда върховенството на закона в работата на съдебната система: 1. Делата да се разглеждат в разумен срок; и 2. Точното и еднакво прилагане на закона.

Проблемът с лошото качество на законодателството, освен от съдия Пунев, беше подчертан и от съдия Дария Проданова (ВКС) – по-специално критиката за това, че твърде често законодателят допуска обратно действие на закони, които засягат търговската дейност, и от проф. д-р Силви Чернев, който каза, че качествени закони не се пишат като се преписва просто чуждо законодателство.

В последвалата дискусия възможните решения се очертаха около разширяване на достъпа до конституционно правосъдие – въвеждане на ограничена индивидуална жалба; по-ниските съдебни инстанции да могат да се обръщат към КС; той да може да разглежда съответствието с Конституцията на подзаконовите нормативни актове. Проф. д-р Чернев каза: "Сезирането на Конституционния съд не може да бъде оставено в ръцете на няколко играчи от политическата сфера… защото пред очите ни си стоят редица противоконституционни закони, които никой не иска да атакува…".

Дали и как вижданията на съдия Пунев и резултатите от дискусията ще повлияят върху практиката на Конституционния съд(КС) е отделен въпрос. Например: ако един закон е приет без обществено обсъждане, без предварителна оценка на въздействието и без да е отчетено приложението на предишен сходен закон, съответства ли този закон на чл. 4 от Конституцията, който обявява България за правова държава? Ще се осмели ли някога КС да обяви за противоконституционен текст от закон само въз основа на противоречие с чл. 4 от Конституцията? И ако не КС, има ли орган в държавата, който може да упражни натиск върху Народното събрание за подобряване на качеството на законодателството?

Президентът: между каквото иска и каквото може

Тези въпроси ни довеждат до втората последица от изтеглянето на върховенството на закона като тема от непосредственият дневен ред на партиите: отвори се място и президентът да стъпи на това поле. По време на форума във вторник той говори на два пъти – първият път за да похвали гражданското общество, вторият – за да съобщи, че "няма работеща икономика без работеща администрация" и за да засегне въпроса с качеството на законодателството. Изказването на президента от тази седмица трябва да се разглежда в контекста на предишни негови изказвания. През есента на миналата година той организира нарочна дискусия по темата "Ефективна и справедлива съдебна система" (23 октомври 2013 г.), а точно месец след това, по повод на 125-годишнината от приемането на първия български закон за адвокатурата каза: "Наш стратегически национален приоритет е ефективната и справедлива съдебна система".  

Какво наистина може да направи президентът по въпроса за върховенството на закона?

Първо, ако приемем, че основен проблем на върховенството на закона в България е качеството на законодателството, президентът разполага със значителна власт да допринесе за неговото разрешаване. Той обнародва законите и може да ги връща за ново обсъждане в Народното събрание. Президентът може и трябва да връща за ново обсъждане всеки закон, който не съответства на изискванията на Закона за нормативните актове – депутатите и правителството най-редовно нарушават изискванията на ЗНА по отношение на мотивите към законопроектите (чл.28, ЗНА) и дори общото изискване на чл.9 от ЗНА – разпоредбите на нормативните актове да се формулират кратко, точно и ясно. Общественото обсъждане на законопроектите е също задължително според промените чл. 26 от ЗНА от 2007 г.

Второ, президентът има право да се обърне към Народното събрание с искане за промени в Конституцията. Впрочем президентът обеща това през октомври миналата година. Той каза: "След провеждането на дебати и постигане на обществен консенсус съм готов да инициирам промени в Конституцията, свързани със съдебната система". Изненадващо, но на форума във вторник президентът не отвори и дума за това свое обещание. Липса на последователност или bad timing? На същият форум, обаче, стана ясно, че консенсус има поне по въпроса за въвеждането на ограничена форма на индивидуална жалба пред КС. От известно време никой не се съпротивлява публично на тази идея. Готов ли е президентът да си изпълни обещанието и да внесе предложения за промени в Конституцията?

Трето, Президентът назначава "тримата големи" в съдебната власт. Има право да откаже назначението, по принципни съображения. Именно заради това си правомощие той би следвало да се произнесе дали новата практика за гласуване чрез електронната система на ВСС гарантира тайната на вота или не. Предстои избор на нов председател на ВКС. Дали президентът смята наистина да направи нещо по въпроса за върховенството на закона у нас, ще се разбере тогава.

Още по темата

Пламен Николов е новият окръжен прокурор на Добрич

Предишна новина

ВСС отказа на Методи Лалов да увеличи администрацията за сметка на съдебните помощници

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    2
    -1

    А вие не разбрахте, че правораздавате като през 80-те на миналия век и този начин на законодателстване / не че го харесвам/ е за размърдване на "закостеняло правораздаване".

  2. 2
    до № 1 | нерегистриран
    9
    -2

    Подкрепям! Лошото е, че умните хора умно пишат, но ни управляват съвсем не такива. Последен пример - отношението на ВСС към предложенията за промяна в правилата за избор на "тримата големи". Те си живеят в своя комфортен свят и дори не ги е грижа, че ни резилят не само пред българите, ами и и пред цяла Европа.

    П.П. Чудя се как някой още не се е заял с авторката, че е соросоид или нещо подобно. Обикновено платените тролове като нямат какво да възразят по същество, това пействат.

  3. 1
    Soldier of Fortune | нерегистриран
    13
    -4

    Абсолютно точен анализ. Добра работа!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.