Въззивният съд e длъжен служебно да приложи императивна материалноправна норма

Въззивният съд e длъжен служебно да приложи императивна материалноправна норма

При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Това приема Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) в Тълкувателно решение № 1/2013 г., изцяло посветено на правомощията на взъззивната инстанция. Първият от общо 11 поставени въпроси по това тълкувателно дело е за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид текста на чл. 269, изр. 2 ГПК, според който служебната му проверка има за предмет валидността, а в обжоалваната част - и допустимостта, на  първоинстанционното решение, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Според ОСГТК при проверка на правилността на въззивното решение съдът по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок на решението дори когато не е било изрично заявено от заинтересованата страна. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.

Също така ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и когато в контекста на защитата на определен частен интерес се дължи и защита на друг, публичен интерес – тогава служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса (например в производството за поставяне под запрещение) или на родените от брака непълнолетни деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата без ограничения във времето, ако първоинстанционният съд е пропуснал да стори това, независимо дали има оплакване в този смисъл във въззивната жалба.

По следващите поставени въпроси съдът приема следното:

2. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

3. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

4. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. По гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Възражението за право на задържане се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, когато има за предмет неликвидно вземане. Когато вземането е ликвидно, т. е. установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, както и когато възражението се предявява като акцесорно право към насрещния иск на ответника за неговото вземане, същото може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

5. Когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС в посочената хипотеза не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално.

6. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. От 04. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

7. а/ Отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване.

б/ Определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен, подлежи на обжалване.

в/ Определението /разпореждането/ на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.

8. Въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК.

9. а/ Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.

б/ Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, подлежи на касационно обжалване.

в/ Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази част постановките на т. 5 от ТР № 1/ 2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.

Определението по чл. 122 ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.

10. Разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично.

ОСГТК октклонява предложението на председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по последния въпрос (№11): При отмяна на въззивното решение като необосновано, следва ли касационният съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК или дължи постановяване на касационно решение по съществото на спора. По този въпрос не е налице противоречива съдебна практика, констатира ОСГТК. Според чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПКq след отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно, ВКС се произнася по съществото на спора. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд се допуска от закона, само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Съобразно действащата правна уредба критерият за връщане на делото на въззивния съд не е видът на основанието за отмяна на неправилното въззивно решение, а необходимостта от повтарянето или извършването на нови процесуални действия.

Тълкувателното решение е постановено с особени мнения по точки 2, 5 и 9а.

Още по темата

Съдебната тема в медиите

Предишна новина

Чакъра е бил взривен, а след това и запален

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Минувач | нерегистриран
    4
    0

    Аман от хейтъри! Всички искаме стария ГПК, но някой пита ли ни?

  2. 2
    444 | нерегистриран
    7
    -3

    Тотален формализъм - нередовности, непоправяне, нередовности, непоправяне, прекратяване, за да се придаде на делото вид, удобен за решаване от първоинстанционните съдии !!! Диспозитивно начало, ищеца - господар на процеса, и пр. основни начала, са тотално неизпълнени ! Но пък ВКС е истински господар на процеса . Самодоволни и с мнения, даже и особени!
    Ако има здрав разум, а не непокрита и неприкрита суета и нарцисизъм, ще върнете старото ГПК, уважаеми ! И сутрин като се събуждате да се сещате или да ви подсещат, че целта на правораздаването не е вие /ние/ да сме велики, а гражданите - страни по делата, да получат правораздаване, т.е. отговор на въпросите си, а не откази от произнасяне, поради НЕДОПУСТИМОСТ.

  3. 1
    ЯЯЯЯЯЯ | нерегистриран
    1
    -4

    ПРИ ТЕЗИ ДАННИ ИЗВЪРШИТЕЛИ И ПОДБУДИТЕЛИ -НА СЪД!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.