Професор Николай Проданов, заместник-министър на правосъдието:

Взехме мерки рано и преградихме пътя на болестта в затворите и арестите

Взехме мерки рано и преградихме пътя на болестта в затворите и арестите
проф. Николай Проданов, зам.-министър на правосъдието, Снимка: Министерство на правосъдието

В условия на световна пандемия, се оказва, че от началото й до настоящия момент в българските арести и затвори няма нито един регистриран случай на  COVID-19, нито сред лицата, изтърпяващи наказания или арестантите, нито сред служителите.  Какви мерки е предприело Министерството на правосъдието? Как затворниците се виждаха с близките си във време на извънредно положение? Предстои ли строеж  или закриване на затвори и арести и кои са те? 

''Правен свят'' потърси за отговор професор Николай Проданов, заместник-министър на правосъдието. 

Професор Проданов, как премина извънредното положение в заторите и арестите на територията на страната? Доколкото ни е известно, няма регистриран случай на коронавирус в затвор или арест. Това така ли е? 

Към момента няма нито един лишен от свобода, лице с мярка за неотклонение ''задържане под стража'' или пък служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) , който да се е разболял от COVID-19. Разбира се, аз мисля, че днес все още не може да се направи окончателна равносметка, тъй като епидемията не е приключила напълно. Важното е обаче, че най-острата криза, свързана със страха от неизвестното, беше преодоляна. По отношение на детайлите, би могло да се направи анализ на нашите действия от края на февруари до днес. 

Ще си позволя да разкажа за конкретен случай от втората половина на м. април, който е много характерен и показателен за гъвкавата реакция на затворническата администрация по отношение на COVID-19. Български гражданин е задържан от органите на МВР с Европейска заповед за арест, след което се обръща внимание на грипоподобните му симптоми, прави се изследване и се установява, че тестът му е положителен. В хода на тези действия е постановено прокурорско разпореждане за постоянното му задържане, което означаваше, че носител на болестта трябваше да бъде задържан в арест на ГДИН. Още в началото на м. април Националният оперативен щаб беше установил, че заболелите лица, лишени от свобода на територията на София и областта ще бъдат лекувани в МВР болница. Възползвайки се от това решение, съответните наши служители конвоират лицето от ареста на МВР директно в МВР болница, където той престоя под охрана малко повече от седмица, след което последва прокурорско разпореждане за промяна на мярката за неотклонение в „Домашен арест“. Служителите на ГДИН, осъществявали охраната, бяха тествани и пробите им бяха отрицателни. Това е случаят, в който COVID-19 беше най-близо до системата за изпълнение на наказанията и в който нашата реакция беше навременна и правилна.

Липсата на регистриран случай на коронавирус в затвор или арест на територията на Републиката се дължи изключително на усилията на ръководството на ГДИН, на началниците на затворите и на всички служители, които устояха в тази тежка ситуация. Те показаха висок професионализъм, компетентност, желание да изпълнят своя дълг. Не бива да пропускаме и адекватното поведение на длъжностните лица от друга структура на Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Охрана“, които осъществяват конвойната дейност по отношение на лишените от свобода. Искам да изкажа своята дълбока благодарност на служителите на двете главни дирекции.

 Какви бяха мерките, които предприехте, за да ограничите разпространението на COVID-19 сред служители и лицата, изтърпяващи наказания ''лишаване от свобода'' и в арестите? Имаше ли достатъчно медински персонал, който да реагира при евентуален случай? 

Същественото обстоятелство в това отношение, според мен, е навременната ни реакция. Още в края на м. февруари се достигна до извода, че най-вероятния път, по който болестта може да проникне в затвори и арести е чрез новопостъпващи лишени от свобода. Именно това е и основния акцент на заповед, която е подготвена от медицинските експерти в ГДИН и която съм издал на 26 февруари 2020 г. В заповедта съм разпоредил да се организира 14-дневно активно наблюдение върху здравословното състояние на новопостъпилите лишени от свобода или задържани под стража, както и 14-дневно наблюдение на служителите, пребивавали в други държави след втората половина на м. януари 2020 г. Наредено е проследяване на всеки пациент с грипоподобни симптоми.  В заповедта е обърнато внимание и на възможността, която предлага Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража да се въвеждат допълнителни ограничителни мерки при епидемия.

На  5 март 2020 г. министърът на здравеопазването обяви грипна епидемия. Това позволи още същия ден да се въведат реално ограничителни мерки по отношение свижданията на лишените от свобода, техните отпуски и възможността за работа извън затворническите общежития. Контактите на лишените от свобода с потенциално заразени други граждани бяха минимализирани навреме и това, според мен, е основната причина за доброто ни справяне с проблема.

Медицинските лица в системата на ГДИН са съществена част от нашия персонал , доколкото една от основните ни грижи за лишените от свобода и задържаните в ареста е, разбира се, отговорността за техния живот и здраве. В системата на ГДИН има две болници - едната в затвора в Ловеч, другата е в София. Тяхната осигуреност с техника, за жалост, не ни дава възможност за активно лечение на по-тежки здравословни проблеми. Имаме проблеми и с набирането на персонал, защото не всеки лекар и медицинска сестра желаят да се грижат за лица, лишени от свобода. Независимо от посочените обстоятелства в условията на епидемия медицинският персонал на ГДИН се справи със задълженията си отговорно и ефективно.

 

Неотдавна министър Данаил Кирилов каза пред медиите, че са взети мерки за свижданията, но беше лаконичен. Затворниците са имали възможност да комуникират с близките си по електронен път. По какъв начин са се свързвали с роднините си? Разрешени ли са свижданията на осъдените с техните близки? 

Свижданията на лишените от свобода бяха ограничени за период по-голям от два месеца. След като извънредното положение бе отменено, от 16 май свижданията са възстановени, като те се провеждат при спазване на необходимите противоепидемични мерки. Спирането на свижданията беше тежко, но необходимо решение. Ние добре разбирахме негативните последици от него и поради това потърсихме алтернатива в общуването на лишените от свобода с техните близки чрез видеоконферентна връзка. На 27 март от ръководството на Главна дирекция ‘’Изпълнение на наказанията’’  предложиха на министъра на правосъдието и той одобри, да се провеждат свиждания в затворите и арестите чрез софтуера Skype и като се използва наличната компютърна техника. Тази онлайн комуникация има и своите неочаквано добри страни – напр. обичайните свиждания са само в почивните дни, но видеовръзките се правеха и през работните дни. Редът за провеждането на видеосесиите беше съвсем облекчен, имаше нужда само от заявка, че се иска такова свиждане. Към средата на април имаше към 700 такива видеоконферентни свиждания. Доколкото знам, на никого не е отказано видео свиждане. 

Ще остане ли опцията лишените от свобода да комуникират онлайн? 

Да. Народът не случайно е казал ''Всяко зло за добро''. Тази ситуация ни помогна да провидим, че има определени възможности за по-активно използване на компютърната техиника в нашата работа. Видеоконферентните свиждания ще останат, ще се запази и възможността през Интернет да се провеждат определени съдебни заседания, без задържаните под стража в арестите и лишените от свобода да бъдат водени в съответните съдебни зали. Трябва да се отчита обаче, че „отдалечените“ съдебни заседания ще останат на втори план и само като помощно средство, най-вече защото принципът за непосредственост в наказателния процес, заложен в чл. 18 на НПК може да се реализира пълно единствено при присъствие на дееца в съдебната зала.

 Какви са отзивите Ви от е-контрола на престъпността? 

Ние не осъществяваме е-контрол върху престъпността,  а е-контрол само върху три категории лица. Това са: осъдени на пробация, спрямо които са наложени мерки, свързани с ограничения в тяхното местопребиваване; лишени от свобода, на които е разрешено да работят и допълнително е допуснато с оглед на естеството на полагания труд да нощуват извън територията на затворническото общежитие; лица с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. Чрез последната функция на електронно наблюдение ние всъщност помагаме на колегите ни от МВР, тъй като контрол върху „домашния арест“ принципно осъществяват съответните полицейски служби. В момента ситуацията се е сложила така, че най-многото лица, които се контролират чрез „електронните гривни“ са с мярка за неотклонение домашен арест. Като цяло системата функционира малко повече от година. Нямам основания да съм недоволен от нея. В началото имаше притеснения, че разполагаемите 250 „гривни“ могат да се окажат недостатъчни като брой, но в рамките на тази година се установи, че те са достатъчни, с оглед  на реалните потребности на правоохранителната и правосъдна система в страната.  

 Има ли лица под домашен арест, опитали се да си ''демонтират'' проследяващото устройство и какви са последствията, ако някой се опита да го направи? 

Няма нито един такъв случай. Аз отчитам този факт това като най-позитивния за спомената една година използване на електронното наблюдение. Защо? Около лицето, поставено в условията на е-контрол, няма надзирател или полицай, който да следи неговото поведение непосредствено. Контролираният има реалната възможност да премахне „гривната“ и да наруши ограничителните условия. Това обаче задължително ще доведе до бъдещо утежняване на наказателната репресия спрямо него, напр. трансформиране на пробационните мерки в лишаване от свобода. Т.е. реалното обстоятелство, което го задържа в условията на ограничения не е толкова самото е-наблюдение, а неговият самоконтрол. С електронното наблюдение всъщност се стимулира процеса на самоналагане на ограничения върху поведението на съответното лице, а това е най-прекия път за поправянето му и превръщането му в изряден член на обществото.

 Може ли да кажем, че откакто Министерският съвет прие Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България, с цел хуманизиране изпълнението на различните видове наказания, изтърпяването на наказанията е променено и ''омекотено''? По-справедливи ли са станали наказанията? 

Стратегията за развитието на пенитенциарната система в България беше приета в края на миналата година и все още е рано да се правят опити за съществени обобщения относно нейното прилагане. Не бива да се надценява нейното евентуално положително въздействие върху наказателното правосъдие, доколкото тя е концентрирана само върху изпълнението на наказанията. Чрез нея се опитваме да поставим здрава основа най-вече за такива сегменти на системата като процеса на развитие на затворническата инфраструктура. Вероятно по-правилния подход е да търсим комплексното позитивно въздействие от прилагането на няколко стратегически документи и допълнителни въздействия като споменатото е-наблюдение. Аз лично се надявам, че положенията, заложени в изработената наскоро Концепция за нова наказателна политика скоро ще намерят своето място в националното законодателство и ще окажат благотворно въздействие върху наказателното правосъдие. Същественият акцент в този документ е търсенето на алтернативни наказания спрямо лишаването от свобода за някои престъпления. Ако това се реализира, действително ще бъде хуманизация на изпълнението на наказанията. И не само хуманизация. Според мен, една голяма част от т.нар ''алтернативни наказания'', например пробацията, понякога са много по-ефективни от лишаването от свобода, защото игнорират някои негативни последици от пребиваването в затвора. 

 Преди по-малко от месец от главния прокурор бяха предложени промени в Наказателния кодекс, според които пияни и дрогирани шофьори, причинили умишлено смърт, да се наказват от 15 до 20 г. или с доживотен затвор. Какво е вашето становище по темата? Дали ще се напълнят затворите и арестите с нарушители, ако бъдат приети предложенията за изменение? 

Проблемът е много сложен и върху него оказват влияние редица фактори. Ще ми се да отбележа поне две неща. Първо - всяко конкретно тежко престъпление, което влезе във фокуса на общественото внимание, неизбежно става повод за искане за засилване на наказателната репресия. Примери в последните години има много. Като цяло тази тенденция не е благоприятна, защото не можем да засилваме до безкрайност наказателната репресия. Освен това чрез засилването на репресията при санкционирането на отделни престъпления се засяга системния характер на Наказателния кодекс. 

От друга страна, няма как да не разбера позицията на главния прокурор. Всички пътуваме и виждаме, че ситуацията по нашите пътища от ден на ден става все по-застрашителна. Увеличава се броят на автомобилите, те стават все по-мощни, а явно подготовката на шофьорите не е достатъчно добра и това, съчетано с безотговорното поведение на някои от тях, прави пътуването по българските пътища силно рискова дейност. Необходимо е да се приложат комплексни мерки, които да започнат от шофьорските курсове, да се премине през оперативния контрол от страна на „Пътна полиция“ и се стигне до наказателната репресия. Защото обществото ни не може да се позволи положението с извършването на груби нарушения по пътищата да се утежнява. От тази гледна точка, няма как да не одобря и да не подкрепя позицията на главния прокурор. По принцип той трябва да има специфична гледна точка и той я има. Него го интересува най-вече това престъпността по пътищата да бъде овладяна. И засилването на репресията действително е средство за овладяване. 

Специфичният момент в конкретния случай е извършването на престъпления, свързани с транспорта при употреба на наркотични вещества. Освен засилването на наказателната репресия, трябва да се вземат и мерки по ограничаването на разпространяването на наркотици. Наличието на наркотичен „коктейл“ в организма на убиеца на Милен Цветков, ясно говори, че набавянето на опияняващи вещества от страна на желаещите в съвременна България не е много сложна задача.

Дали ще се напълнят арестите и затворите с нарушители – трудно е да се правят адекватни количествени прогнози. Като цяло към момента и затворите, и арестите разполагат със свободен капацитет, така че ако се наложи, ние ще се справим с този въпрос. 

 Чуват се мнения от арестанти и затворници, че арестите и затворите не са в добро състояние. През март тази година, преместиха 60 затворници от Враца в Бойчиновци заради лоши условия. Предстоят ли ремонти или сливане на затвори и арести? Или построяването  на нови? 

Състоянието на затворническата инфраструктура е основен въпрос, стоящ на вниманието на Министерството на правосъдието. За съжаление, наследството отпреди 1989-та година е лошо. След споменатата година има поне две десетилетия, в рамките на които не е правено практически нищо за модернизирането на материалната база, респективно тя все повече се е износвала. Едва от няколко години се предприемат енергични усилия в това отношение, както с бюджетни средства, така и с помощта на международни донори, най-вече по линия на Норвежкия финансов механизъм. Не случайно в Стратегията за развитие на пенитенциарната система, въпросите на инфраструктурата се разглеждат изрично.

В процеса на модернизация на материалната база, ние можем да отчетем много положителни резултати. Всички затвори в страната са ремонтирани и модернизирани. Има някои от тях, в които условията са повече от добри - например затвора в Сливен. Предприети бяха дейности по закриването на някои арести, за които беше преценено, че не подлежат на модернизация. Само в рамките на миналата година се откриха два големи нови ареста - в Сливен и в Стара Загора. Голямата актуална задача пред нас е реализацията на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм, където най-голямата ни грижа е строителството на обучителен център за нашите служители и пилотен затвор в с. Самораново, до Дупница. По отношение на арестите – ще се строи нов арест в Петрич, също със средства от Норвежкия финансов механизъм и нов арест в Добрич, по който вече се работи с бюджетни средства. Разположението им е в граничните зони на страната, защото е преценено, че именно там трябва да се разполага с достатъчно на брой арестни помещения с оглед поуките от емигрантската вълна отпреди няколко години.

Влизането в затвора не е самоцел и мерило на прокурорската работа*

Предишна новина

Авиокомпаниите могат да лишават буйни пътници от обезщетение за закъснение или отмяна на полета

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.