Владимир Ковачев, съдия в Окръжен съд - Благоевград:

За да си добър съдия, не стига само да си добър юрист, но трябва да си и добър човек

За да си добър съдия, не стига само да си добър юрист, но трябва да си и добър човек
Владимир Ковачев, съдия в Окръжен съд - Благоевград, снимка: в-к "168 часа"

Съдия Владимир Ковачев от Окръжен съд - Благоевград стана популярен с нестандартния си подход да включва в мотивете на решенията, които взима, цитати от музикални произведения, философски трактати и пасажи от художествената литература. Оказа се, че съдия Ковачев е сред онези магистрати, които говорят открито и искрено за българското правосъдие и ниското обществено доверие в него, за безкрайните реформи на законодателството и системата, за противопоставянето между съдиите, за юридическото образование и за това какво е нужно, за да си добър съдия.

Съдия Ковачев, магистрат като Вас е на път да опровергае схващането, че мотивите към съдебните решения са скучни и разбираеми единствено за юристите. Откъде черпите вдъхновение?

Стремя се да разчупвам малко сухата материя, за да станат по-четивни и разбираеми съдебните актове. Важно е, освен това, да подкрепим настоящата теория и практика с основите от Римското право. Един професор в университета – покойният Владимир Петров по Вещно право – казваше, че римляните са измислили всичко в Гражданското право, без етажната собственост. Не го правя от скука. Стремя се да си повишавам общата култура, чета всякаква литература, фен съм на историята. Идеята е да направя актовете си по-комплексни и мултидисциплинарни.

Как реагират съдиите от горната инстанция когато четат мотивите Ви, имате ли обратна връзка? А адвокатите?

За колегите адвокати е интересно и смея да твърдя, че понаучават и нещо. Не съм измислил аз това, което пише в актовете ми, чел съм го в дебелите книги. Латинските мисли не са мои, въпреки че съм се изкушавал да формулирам и на латински някоя моя мисъл, но засега не съм го реализирал. Звучи ми твърде еретично и прекалено революционно. 

Колегите от горната инстанция първоначално се чудеха, след това свикнаха и вече се забавляват. Въпреки че аз не го правя толкова с цел забавление, но е хубаво, че възприемат актовете ми, макар че са по-консервативни, по-възрастни са от мен, с повече опит, улегнали юристи. Може би това за колегите от горните инстанции излиза извън рамката и в началото наистина не го одобряваха, но мисля, че видяха, че не правим нищо лошо. Освен това скелетът на решенията ми е по всички правила – с практика на ВКС, с цитиране на теория и след сериозния текст, който смея да твърдя, че е достатъчно дълъг и изчерпателен, следва и малко "сол и черен пипер".

Кое Ваше решение смятате за най-интересно, за най-добре мотивирано, а как успявате да давате примери от литературата, през философията и чак до музиката?

Казусът с боядисването на паметника на Димитър Благоев, който се намира до Общината в града, е изключително интересен. Идеята за боядисването на паметника като дядо Мраз беше забавна, нямаше никакъв проблем, въпреки че за Благоевград беше за първи път и хората бяха учудени, а други аплодираха. Там проблемът беше, че до паметника беше поставен един чувал на дядо Мраз и надпис "Оставка". Тогава на власт беше правителството на Орешарски и затова стана не коледно хрумване, а политическо. Освен това, лидерът на ДСБ-Благоевград беше този, който боядиса паметника и от там станаха по-особени нещата. Като адвокат по делото се яви адвокат Атанас Атанасов (сегашният председател на ДСБ – бел.ред.). Заседанието беше интересно както за журналистите от Благоевград, така и за мен – разпитвахме свидетели, изяснявахме си история на комунистическата партия както в Благоевград, така и в страната, говорехме за антикомунизма. Това беше и първият ми нестандартен казус през 2013 година. От там ми дойде идеята да решавам нестандартните казуси нестандартно. В конкретното решение нямаше почти нищо юридическо, признавам си, бяха повече мои мисли. След този случай мисля, че отново същите страни по делото подадоха и до съда в Страсбург оплакване, но оттам им го върнаха и не продължиха нещата. 

Вторият интересен случай беше за смяната на името на една младата дама на Вилелаурия. Странна дама. Беше почитател на рок музиката и хевиметъл, а поисканото от нея име беше колаборация от имената на вокалистите на любимите й банди. Младо момиче. Дойде в съда с майка си, с приятелките си и поясни, че е подготвила и резервен вариант – ако не променя името й на Вилелаурия – може да го направим и Вили, което вече си е напълно нормално име. Разпитвахме приятелките й, че е вманиачена по тази музика. Намерих материали за любимите й групи в интернет, сложих ги в решението и това е. Първата част от него обаче беше доста сериозна. В крайна сметка дамата дори не обжалва, беше доволна, че поне сме сменили името на Вили. Сега като се замисля, ако бяха две имена на известни певици – може би да – но проблемът беше, че са мъжки имена. Ако сега ми поиска смяна на името, което се състои от две дамски имена, може би няма да има проблем.

Изключително голям почитател сте на латинския език и древната философия. Знаете, римляните, например, са имали колкото страх от законите, толкова и вяра в тях и справедливостта. Така ли е и сега?

Сега хората може би нямат толкова вяра на нашето законодателство, защото в последно време то се променя светкавично и непрекъснато, приемат се норми, които след 6 месеца се отменят, което затруднява много и нас. Несъмнено сега животът е по-динамичен в сравнение с Римската империя. В нашето законодателство, което е наследеното от тоталитарния режим и е изцяло съветско, част от нещата бяха отменени, но при друга част – върху съветския скелет започнаха да се пришиват американски институти, части от френското и немското право. И става "манджа с грозде", грубо казано. Объркването е доста голямо и гражданите трудно могат да имат вяра на такова законодателство. Привземат се и се прилагат у нас всякакви европейски директиви, но правните термини и институти, с които боравят колегите в Европа са малко по-различни, ние все още сме в процес на свикване с работата с европейското право и т.н. Нужна е по-сериозна и задълбочена работа в работните групи и най-вече малко повече време, защото ми се струва, че прекалено се бърза. Може би нещата принуждават да се случват такива бързи промени, но наистина понякога ние съдиите се чудим коя е старата и коя новата норма – не можем да следим динамиката.

Наскоро проф. Огнян Герджиков се изказа много критично към законотворчеството у нас. Каза, че законите се пишат "самодейно" и "непрофесионално", че мнението на академичните среди по редица важни, правни въпроси е оставено като че ли на заден план. Споделяте ли това негово мнение?

Напълно е прав професорът, който ми е и преподавал по Търговско право. Трябва научните среди задължително да участват в писането на законите и основата да е тяхна. След това обаче трябва да се намесят и практиците, и да се получи една хубава амалгама.

Юридическото образование дълги години бе сред фаворитите по избор на студентите. Значи би трябвало мнозина да познават правото – защо тогава чувството за дефицит на справедливост в обществото е толкова силно? Какво бихте променил в обучението на студентите по право?

Хубаво е, че сега младите колеги, които пристигат в съдебната система, се повлияват много добре от обученията в НИП. Млади са, знаят езици, имат желание да се научат и идва една бодра смяна, която е много свежа и има развитие към добро. Когато аз бях студент имаше задължителен минимум, който преподавателите са ми изисквали и съм се интересувал сам – ходил съм по библиотеки, тъй като нямаше интернет, чел съм старите книги. Човек, ако има желание и любов, трябва и сам да се интересува, не може всичко "да му се налива". Може би липсва тръпката. 90-те години нямаше толкова много изкушения. Сега вече колегите се разсейват повече.

"За" или "против" задочната форма на обучение по право?

Има колеги, които работят и задочната форма би била подходяща за тях. Но колегите задочници трябва да работят много повече от редовната смяна, за да затвърдят знанията си, защото те имат по-малко часове, по-малко упражнения. Трябва сами да наблегнат. Но наистина има много хора, които не могат да са редовно по различни причини – майки с малки деца, работещи – така че тази възможност трябва да се запази.

Кога разбрахте, че искате да бъдете съдия?

Един от братята на дядо ми по бащина линия е бил съдия във Варна, първоначално на районно ниво, а после мисля, че е стигнал и до окръжен съд. За съжаление той вече е покойник. До известна степен може би той ме запали. Той е учил по старите класици, с дебелите хубави учебници, когато нещата не са се променяли така непрекъснато, имало е здрава основа, а и професорите са били друг тип. Хората са били по-съвестни тогава, той е завършвал след войната. До известна степен той ми е давал насоки. А и всеки, който е гледал по филмите съдията с тогата, който въздава справедливост и прави добро на хората, си е мислел за това. А аз съм изключителен добряк, което ми пречи в определени моменти, в други ми помага, но определени колеги и приятели се съмняват, че го правя нарочно, за да се подмажа или да се правя на интересен. Аз съм такъв и ми идва отвътре.

А може ли всеки юрист да бъде съдия? Много Ваши колеги от прокурори стават съдии, защо, да не търсят по-голяма независимост?

Според мен – не. Не от всеки юрист става съдия. Както не от всеки, който е завършил медицинско образование, би станал добър хирург. Не твърдя за себе си, че аз съм бил роден за съдия. Според мен, човек трябва да е не само добър юрист, но и добър човек, за да е добър съдия. Задължително е. В системата има много добри юристи, но има съмнения в тяхната почтеност. Човек трябва да преживява нещата.

Толкова години говорим за съдийското самоуправление – възможно ли е и няма ли риск в един момент то да доведе до капсулиране на съдиите, до създаване на чувство на недосегаемост?

Според мен, трябва да се намери точният баланс. Не твърдя, че в момента е постигнат. Преди години въведоха Общите събрания, след което ги отмениха изцяло и сега ги въведоха пак. В този междинен период цялата власт беше в председателите, а сега от предишната власт на ръководителя е останала не повече от 20-30%. Личното ми мнение е, че прекалено голяма част от предишните правомощия на председателя сега са към Общите събрания, което способства за обособяването на различни групички, за агитация - кой как да гласува за определено решение и т.н. 

Другият момент, който се наблюдава, е, че председателят може да се скрие зад колективното решение и да каже, че изпълнява волята на мнозинството. Така че, според мен, трябва да се работи още в посока на балансиране и може би завръщане на част от функциите на председателите. За момента мисля, че комуникацията на ВСС с Общите събрания все пак е добра. 

Коя е тази реформа, която трябва да се осъществи в съдебната система, така щото, тя да заработи наистина ефективно, модерно, а и най-вече да възстанови доверието в обществото към магистратите?

Най-вече трябва да има по-широко медийно отразяване на работата на съдебната власт. Това може би е най-големият проблем. Защото наистина ние сме учени, че съдията трябва да говори само с актовете си, а не да коментира казусите. Но е важно отразяването на нещата, а не как са станали всъщност те. Не всеки може да прочете и разбере един акт.

ВСС обаче изготви Стандарти за независимост на съдебната власт, в които е записано, че коментарите по адрес на висящи съдебни актове са недопустими. Имаше дори идея за инкриминиране на подобни изявления относно съдебните решения от страна на журналисти, политици, обществени личности. Как гледате на това становище?

Аз може би съм по-нестандартен и по-широко скроен и не подкрепям това мнение. Дори и в съдебната зала, ако някоя от страните си позволи да изрази обиди или съмнения, дори да ги изкаже публично, считам че тъй като сме публични личности, нашият праг на търпимост трябва да е доста по-голям и според мен страните имат право да изразяват собственото си отношение към магистратите, стига да не преминават в твърде груби обиди и нападки. Както и това мнение да е свързано с конкретното дело или прокурорска преписка. Но да се криминализира изразяването на мнение и становище по съдебните актове, не би било правилно.

Какво бихте променил в съдебната система у нас? Кое е нещото, което липсва, кое е нещото, което очаквате от Съдийската колегия на ВСС и въобще от кадровия орган?

Имам идея по отношение на командироването. Създава се впечатление, че чрез дългосрочното командироване се заобикаля институтът на конкурсите. Може би трябва да се направи така, че командироването да е до 6 месеца и веднага след това да се сменят командированите. За да не се създава впечатлението, че командироването е за определен човек. Одобрявам много и това, че вече не ни препитват като първолаци на конкурсите, а го правят по документи и оценяват работата на съдията. Иначе да се изпитваме като първокурсници е малко обидно. Необходимо е все пак малко прецизиране на критериите на конкурсите. Например  - на база потвърдени актове от 50% до 70% и тогава числата сами ще говорят.

Има ли го това разделение - софийски съдии и съдии от страната? От една страна колегите Ви в столичните съдилища са най-натоварени, но и всеки иска да е магистрат тук, всеки иска да го командироват.

Мисля, че има определен стремеж на колегите всички да са в по-голямо населено място, с повече възможности. От гледна точка дори на битово устройване – големият град си е по-голям град. Освен това наистина се усеща някакво разделение между София и провинцията. Макар че имам много приятели, работещи в София, които се държат много коректно, самият аз съм останал с впечатление, че колегите в София, които са по-близо до апелативните съдии, до върховните съдии, до конституционните съдии някак си черпят по-голяма сила от личния контакт и гледат малко по-отвисоко на нас "провинциалистите". Може би имат известно основание, защото голяма част от трудните, от съдийска гледна точка, дела се гледат само в София. Така че до известна степен това по-високо самочувствие на колегите в столицата има основание и не го оспорвам.

Бил сте административен ръководител – председател на Районен съд, сякаш да си съдебен началник е най-голямото признание в съдебната система, ако съдим по напрежението, с което са изпълнени процедурите пред Висшия съдебен съвет.

По принцип  да – това е голямо признание за всеки съдия. Че има качествата, защото един председател освен да е добър юрист и да работи добре като съдия, трябва и да бъде добър ръководител. Не твърдя, че аз съм бил добър ръководител, но съм се старал и съм влагал всичко от себе си. Мисля, че нямаше оплаквания от моята работа като председател. Приемах граждани по всяко време. Но и натоварването ми е позволявало и съм имал време да обърна внимание на всеки гражданин или колега адвокат. Но РС-Благоевград е малък, не е като в София. Признание и чест е, но е и много голяма отговорност.

Знаете ли покрай дебатите за актуализиране на възнагражденията в съдебната система прочетох, че "беден съдия няма". Толкова ли добре сте платени магистратите?

Всичко е субективно. По мое собствено мнение заплатите не са малки, но разбира се всяко увеличение се посреща добре. Аз увеличение на заплатата не искам и не се оплаквам. Доколкото знам обаче от всички страни в Европа ние взимаме най-малко пари. Дори магистратите в Македония взимат по-големи заплати от нас.

Съдия Владимир Ковачев е завършил Хуманитарната гимназия във Варна. Юридическото си образование завършва в Софийския университет "Св. Климент Охридски"  през 1999 година. От 2001 г. до 2003 г. е младши съдия в Окръжен съд -Благоевград, след което до 2005 г. е съдия в Районен съд - Благоевград, а от същата година до 2010 г. е негов председател. След ръководния мандат е редови съдия в Районен съд - Благоевград до 2013 г., а оттогава правораздава в Окръжен съд -Благоевград.

Още по темата

ЕС с нови правила при смесени бракове и съжителства

Предишна новина

Петимата задържани за финансиране на тероризъм остават в ареста

Следваща новина

Коментари

24 Коментара

  1. 31
    | нерегистриран
    5
    -2

    Слушайки заседанията, оставам с впечатление от кояджиков за здраво мислещ човек, винаги тълкувани закона в неговия дух и логика, а не превратности сьс сложни юридически термини като Дишева. За керелска очевидно мястото като член на всс не е за нея,защото вечно нещо не е разбрала,или поръчково и субективно взима думата

  2. 30
    | нерегистриран
    5
    -2

    Слушайки заседанията, оставам с впечатление от кояджиков за здраво мислещ човек, винаги тълкувани закона в неговия дух и логика, а не превратности сьс сложни юридически термини като Дишева. За керелска очевидно мястото като член на всс не е за нея,защото вечно нещо не е разбрала,или поръчково и субективно взима думата

  3. 29
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 28
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 27
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 26
    ********************************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 25
    въпросче | нерегистриран
    5
    -5

    Ко праим с лошите недоучили съдии във ВСС? Като Кояджиков.

  8. 24
    колежка | нерегистриран
    11
    0
    До коментар #23 от " | нерегистриран":


    Вероятно Т.Хаджиев е бил Вашата исктинска любов, щом си спомняте такива подробности.



    Хубавото не се забравя, колега, затова помня всичко в детайли :-)

  9. 23
    | нерегистриран
    10
    0
    До коментар #20 от "колежка | нерегистриран":
    След като стана дума за съдия Хаджиев от Хасково, искам и аз да споделя лични впечатления. Той беше интелигентен и начетен студент, много стабилен, човек, на когото винаги можеше да се разчита. Беше строен, имаше спортна фигура и притежаваше разкошна буйна къдрава коса. Беше много красив! :-) Всички колежки си падаха по него. Сигурно вече е женен, може би има и деца. Желая му щастие! Ех, луди-млади години, върнете се ...



    Вероятно Т.Хаджиев е бил Вашата исктинска любов, щом си спомняте такива подробности.

  10. 21
    | нерегистриран
    12
    -1
    До коментар #19 от "Усмивки от старите ленти | нерегистриран":
    Аз пък помня Ковачев, когато живееше в блок 50А в Студентски град (блокът на юристите). Съквартирант му беше колега от Хасково, който сега, доколкото разбрах, работи в Окръжен съд Хасково - съдия Тодор Хаджиев (ако не греша името). Бяха умни и будни момчета, не лентяйстваха, редовно ходеха на лекциите и упражненията, и се вижда, че това е дало резултат. Потвърждава се старата народна мъдрост, че няма невъзнаграден труд. Да са живи и здрави, и да вървят само напред и нагоре!



    Освен това от време на време пляскаха карти и с Льохата Трифонов - новоизбрания шеф на СГС.

    P.S. "Умни и будни" да не се бърка с "умните и красивите".

  11. 20
    колежка | нерегистриран
    18
    0

    След като стана дума за съдия Хаджиев от Хасково, искам и аз да споделя лични впечатления. Той беше интелигентен и начетен студент, много стабилен, човек, на когото винаги можеше да се разчита. Беше строен, имаше спортна фигура и притежаваше разкошна буйна къдрава коса. Беше много красив! :-) Всички колежки си падаха по него. Сигурно вече е женен, може би има и деца. Желая му щастие! Ех, луди-млади години, върнете се ...

  12. 19
    Усмивки от старите ленти | нерегистриран
    24
    -2

    Аз пък помня Ковачев, когато живееше в блок 50А в Студентски град (блокът на юристите). Съквартирант му беше колега от Хасково, който сега, доколкото разбрах, работи в Окръжен съд Хасково - съдия Тодор Хаджиев (ако не греша името). Бяха умни и будни момчета, не лентяйстваха, редовно ходеха на лекциите и упражненията, и се вижда, че това е дало резултат. Потвърждава се старата народна мъдрост, че няма невъзнаграден труд. Да са живи и здрави, и да вървят само напред и нагоре!

  13. 17
    | нерегистриран
    30
    -2

    Съдията е добряк.Поне такъв го помня от училище:)Хубаво е, ако е останал такъв.Юридическата среда е токсична, изяждаща. Беше и добре подготвен юрист.Дали е прав или не, дали съм съгласна или не с мнението му, няма ама даже грам значение - това, което ми хареса в интервюто, е липсата на злоба и интрига.Рядкост е в наши дни, по нашите места, в нашите среди, дела и думи:)

  14. 16
    Публикации. Мнение. Изява. Убедителност. Аналитичност. Смиреност. Статии в чужбна и в България. | нерегистриран
    9
    -11

    Това прави правораздавателя личност. Да стават хората, когато го видят - не заради расото.

  15. 15
    Мунчо | нерегистриран
    30
    -6

    Бил ексцентричен. Да не е порок? А мижатурките в съда дето се вълнуват само от това какво ще каже Началството /по Бойко/ и горната инстанция да не им отмени актовете, а?! Решават човешки съдби мишките. И после Защо? 94 % недоверие в българския съд. За 7 бона месечно - толкова. Който не е доволен има Терминал 2.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.