Доц. д-р Алексей Пампоров, социолог:

За да сработи общ национален механизъм срещу домашното насилие е изключително важно да има единен регистър

За да сработи общ национален механизъм срещу домашното насилие е изключително важно да има единен регистър
Доц. д-р Алексей Пампоров, снимка:БГНЕС

Министерството на правосъдието предложи редица изменения в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). От ведомството твърдят, че сред причините за предложените промени е изострянето на този проблем в условията на пандемията. Измененията са продиктувани и от необходимостта да се отстранят слабости и пропуски в действащата нормативна база и за изпълнение на препоръките на Европейската комисия и на различни контролни и мониторингови механизми по конвенции на ООН в областта на правата на човека. За смисъла и философията на предложените промени, както и за бъдещите позитиви върху превенцията, разговаряме с доц. д-р Алексей Пампоров.

Доц. Пампоров, темата за домашното насилие, което е част от ежедневието на хиляди българи, като че ли отново излезе на дневен ред за държавата. Министерството на правосъдието предлага мащабни промени в Закона за домашното насилие, с което за първи път се въвежда механизъм за регистрация и водене на статистика за случаите. Ще допринесе ли това за минимализиране мащабите на проблема в България?

Изграждането на единен регистър на сигналите, случаите и рецидивите на домашно насилие е едно от най-важните условия за добрата превенция и съответно за успешните мерки за намаляване на нивата на домашно насилие. В момента има няколко отделни бази данни – на МВР във връзка със заповедите за незабавна защита, на АСП във връзка с мерките предприети от Отделите за закрила на детето, на съдебната система във връзка с издадени съдебни присъди, на някои неправителствени организации, които управляват като делегирани услуги кризисни центрове и защитени жилища. За да може да сработи общ национален механизъм е изключително важно да има единен регистър. Така ще се знае кога за пръв път е подаден сигналът, кой полицейски служител е поел случая, кой социален работник е оказал първоначална подкрепа на жертвата, кой психолог работи с жертвата и кой с насилника. Ще може да се проследи историята на всеки случай и да се вземат адекватни институционални мерки, при ясна отговорност на съответните институции.

Законопроектът за първи път дефинира и понятия като „икономическо насилие“ и „психическо насилие“. Как социолозите и социалните работници дефинират тези понятия и не крие ли риск вписването им в закона от злоупотреби и опасност от обикновена саморазправа между партньорите?

В член 2 от ЗЗДН и в момента има изброени такива типове насилие, но липсата на ясна дефиниция определено затруднява както следствието, така и съдебния процес. Налага се непрекъсната нужда от тълкувания и експертизи. Това причинява забавяне на делата, ужасно много злоупотреби, както и истинска възможност за саморазправа, защото буквално всяко действие може субективно да бъде обявявано за психологическо насилие. Напротив, ако има ясно дефинирани понятия за „психологическо насилие“ и за „икономическо насилие“ ще се облекчат процедурите и ще се намали времето за разрешаване на подобни случаи.

Някои политически представители изразиха съмнения, че през термина „фактическо съжителство на съпружески начала“, въведен в закона, се цели прокарване на признаването на еднополовите бракове, които у нас все още са незаконни. Дори бе направена съпоставка с постулатите на всеизвестната Истанбулска конвенция, която обаче е противоконституционна. Прозира ли, според Вас, такава цел зад проекта или вносителите имат друго предвид?

Ох, темата за Истанбулската конвенция не ми се отваря. Тя показа как един не достатъчно добре подготвен преводач може да нанесе страхотна щета на общество, което слабо владее английски език. Понятието „gender” в английския, френския и руския вариант на конвенцията присъства като прилагателно, т.е. като нещо, което касае половите специфики или е „основано на пола“ – както и до момента е превеждано и използвано в българското законодателство. На някого му хрумна да го преведе като „социален пол“ (т.е. съществително), което отключи една абсолютно необоснована обществена параноя. Случаят с „фактическото съжителство на съпружески начала“ в момента изглежда като ехо от тази параноя. Ами, в чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН още от 2005 г. присъства „фактическо съпружеско съжителство“ и никой досега не го е използвал за узаконяване на еднополови бракове. Жалко е, че се допуска дълбоко религиозни, но правно невежи хора, да определят дневния ред на обществото и да спъват приемането на абсолютно необходими мерки с оглед на нарастващото насилие. Трябва да си дадем сметка, че от 10-15 години насам почти 60% от децата в България се раждат извън брак, но във фактическо съпружеско съжителство. Това е социалната реалност и онези, които смятат само църковния брак за легитимен, трябва да се събудят. Тук говорим за насилие и необходимостта от фактическа превенция.

Най-важният въпрос – за превенцията – възможно ли е създаването на Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие като специализиран, постоянно действащ колегиален орган за осъществяване на държавната политика да се справи с тази мисия или е нужно и още?

Абсолютно е необходимо създаването на такава комисия, за да може да има единен център на координация и отговорност за публичните политики – както НКБТХ играе роля за превенция, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора. Вероятно трябва да се изчисти още малко механизмът за съставяне и функциониране на подобна комисия, но се надявам, че с приемането на един евентуален бъдещ национален механизъм за превенция и борба с домашното насилие, неяснотите към момента ще бъдат изчистени. Има нужда обаче да се допълни и надгради законът за социалните услуги. Към момента при почти 3000 полицейски заповеди годишно, фактически има само 6 кризисни центъра за лица, където жертвите до получат подкрепа. Има нужда от профилиране и специализация и на кризисните центрове за деца, които са под 18 години, защото в момента се получава така, че на едно място събират деца, жертви на насилие с деца с девиантно поведение, което допълнително задълбочава проблемите, вместо да ги решава.

Задължаването на извършителя на домашно насилие да посещава програма за лечение на зависимости в случаите, в които е установено, че употребява наркотични или психоактивни/психотропни/ вещества, алкохол или друго упойващо вещество или друг вид зависимости, също предизвика обществен дебат от гледна точка на задължителния характер на тази мярка. Подобно задължение няма ли да влезе в конкуренция с правото на личен живот на въпросния човек и мислите ли, че ще проработи тази мярка или просто ще се увеличат делата в съда за нейната несъстоятелност?

О, това е абсолютно задължително да се случи и не, не нарушава правото на личен живот, а представлява елемент на ресоциализация. Казано иначе, със задължителната консултация и лечение обществото заявява: „В живота ти се е случило така, че си сбъркал и нараняваш околните около себе си. Ние ти даваме шанс да се поучиш от грешките си и да не ги повтаряш“. Това е т.нар. „третична превенция“, която има за цел да редуцира рецидивите на насилие. Надявам се, че ще се съгласите с мен, много по-добре е да задължим някого да посещава курс и психологическа консултация, вместо да го лишим от свобода за година или пет. Щетите за личния живот са много по-малко и дават възможност за ресоциализация и със семейството, при добра психологическа подкрепа.

За лицата с увреждания, които са поставени под запрещение, законопроектът предвижда те да могат да подават молба за защита само чрез настойник или директор на дирекция „Социално подпомагане“. Защо, според Вас, проектът ограничава психично болните хора сами да подават такива сигнали? Често пъти те живеят сами или само с един близък, който може в случая да се окаже насилникът.

Да, естествено е да има спорен елемент в това отношение и, според мен, именно елементът с директор на ДСП е онова, което гарантира пълната защита на интересите на дадените лица. Предполагам, че законът изхожда от хипотезата, че съдът е свършил своята работа и няма поставени под запрещение лица, които могат да взимат адекватни самостоятелни решения. В този случай е много важно как ще се изработи механизмът на контрол от страна на социалните служби, за да не въведем практика на робство по отношение на възрастните хора с тежки деменции, които притежават имущество с висока стойност.

С Вас вече говорихме по темата за пандемията и резултатите от нея върху семействата в България. Моля да обобщите, след вече близо година откакто ограничителните мерки действат – можем ли да кажем, че пандемията усили агресията и увеличиха ли се случаите на домашно насилие?

Понеже няма добър регистър – онова с което започнахме, че има нужда – към момента не може да се каже с точно колко се е увеличило насилието. Предполагам, че данните ще станат известни малко по-късно. Онова, което е важно обаче, е че например след първите 3 месеца, т.е. към юни, инспектор Пенка Стоянова, която е национален консултант по въпроса за домашното насилие в МВР, по време на брифинг в „Пирогов", съобщи че има ръст на сигналите и на заповедите. По тази причина МВР, заедно с Асоциация „Деметра“ и „Пирогов“ продължиха и разшириха дейността на центъра за пострадали от насилие, като беше създаден и консултативен център за работа с насилниците. Всеки може да сгреши и всеки следва да получи втори шанс – видяхте как реагира правосъдието в САЩ в случая на Кубрат Пулев: спряха му състезателните права на територията на САЩ и мина курс, в който да разбере кой елемент от поведението му по отношение на журналистката е погрешен. Онова, за което трябва да си дадем сметка е, че личната ни свобода и свободата на личен живот се простират до там, до където не накърняват личната свобода и достойнството на околните. Ако не го разберем, няма да сме общество, а обществена джунгла.

Алексей Пампоров е доцент по социология в Института по философия и социология при БАН, автор на множество теренни проучвания и преподавател по социология на семейството в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи приоритетно и по въпросите на домашното насилие.

Още по темата

Отличие за и.ф. окръжния прокурор на Габрово

Предишна новина

Полицай с две деца намерен прострелян

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 5
    йехуу | нерегистриран
    7
    0

    Ма изключително важно е да има,не един а два регистъра, за насилниците и отделен за жертвите.А може и трети регистър за помагачите ,подбудителите и вдъхновителите на насилниците. И жената до Боян Петров така мисли,трябват регистри ,иначе не може.Без регистри нищо няма да стане,много е важно. Даже на всеки насилник досие, и да се обявява от комисията , да ги знаем та да се пазим ,д а си имаме едно на ум. Най важните обаче са регистрите за измамниците и тоя за лъжците и третия за убийците и крадците. Другия регистър е за клеветниците, интригантите и малоумниците и членуващите в престъпни организации,обединения,формирования ,които искат власт. Не трябва на фронтовата територия да остане примат без да е регистриран в регистър. От раждането до приключването ,всеки в регистър, да се знае от кой регистър е почнал и в кой е свършил пътя си в малка Чалгария.Няма как ,такова е времето, на регистри !!!!

  2. 4
    До 3 | нерегистриран
    2
    0

    "Легален" е синоним на законен. Обърка думичките. "Легитиме" значи - общопризнат от обществото.

  3. 3
    х | нерегистриран
    6
    -1

    Господинът явно се е объркал. Легитимен, т.е. законен, т.е. свързан с правни последици е само гражданския брак. Църковния е нещо съвсем различно и няма нищо общо с правото.

  4. 2
    16-ти април | нерегистриран
    4
    -1

    И ето Ви новата дъвка и хранилка - домашното насилие, "всяка четвърта жена е жертва", "който бие трябва да плаща" и т.н. безполезни мантри, които тепърва ще заглушават мислите и ежедневието ви, ще ви карат да изпитвате чувство за вина /като при недохранените деца в Африка и насилствените бракове в Афганистан/, ще ви отдалечават от ценностите ви, ще ви обясняват, че "семейството е кухо понятие и няма какво да се самозалъгвате с него" - думи между другото, изречени от постоянен представител на ООН за България - международен чиновник на луксозна хранилка, която вече е облъчена, също като много други хора, претендиращи да разбират от темата и заемащи съответно високи позиции.... Срамно е, че се цели болката на хората да се разголва, да се показва, да се разнася като парцал по медиите и форумчетата на НПО-тата.... И този балон ще гръмне, ама яко, и всички користни лелки ще заминат в канала....

  5. 1
    | нерегистриран
    0
    -1

    Колко време може лицето да престои в кризисен център? Ако няма доходи, осигурява ли му се работа? Без осигуряване на финансова независимост, мерките са временно решение, до следващия акт на дом.насилие. А психологическата помощ каква е - дайте да дадем отново шанс на насилника, да му простим и забравим, той е сбъркал в момент на слабост!? - това не е реална помощ, а симулиране на дейност. Помощта трябва да е в насока финансова независимост на потърпевшия и провеждане на терапия с него с цел проявяване на нетърпимост към насилието - ето това ще е стъпка за решаване на проблема.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.