За коалициите като алиби и за лабиринтите на раздвоението


През месеците, които остават до
парламентарните избори, ще се направят
най-различни ретроспекции и равносметки
за властовия мандат на тройната коалиция.

Управлението на БСП-НДСВ-ДПС тепърва ще разкрива не само конкретните показатели на своите резултати, а и ще даде поводи за обобщение на образци от политическото си поведение. Още със създаването си тройната коалиция предизвика противоречиви коментари. Твърдите ядра на БСП и НДСВ с мъка преглътнаха обстоятелството, че двете конкурентни партии влязоха в съюз. Аргументите, че това се прави заради европерспективата на държавата, също не бяха приети еднозначно. Едно от най-скандалните събития, станали причина за близо двегодишни открити критики към социалистите, беше отказът им от предизборното обещание в началото на 2006 г. да увеличат бюджетните заплати с 20%. БСП обясни на избирателите си, че отстъплението от ангажименти не е заради несъответствие между предизборен популизъм и управленската практика, а заради възражения и обструкции от страна на техните партньори от НДСВ. Коалиционната политика изисква култура на компромисите – тази фраза се превърна в универсална легенда за всичко онова, което е било обещавано, но не е било изпълнено. Формулата от три – при това несъвместими една с друга в сърцевината си партии, които са принудени да управляват – на пръв поглед бе нещо съвсем ново за българската практика. Само на пръв поглед, защото, ако формалното открито съчетаване на три субекта бе нещо ново, то тълкуването на подобно управление напомни за обяснителното говорене, което беше характерно в България най-вече при правителството на проф. Любен Беров и т.нар. "динамично парламентарно мнозинство", но в немалка степен и при коалиционното правителство на Димитър Попов. От тази гледна точка споменът за двете предишни правителства от смесен характер и обвързването му с атмосферата на сегашната тройна коалиция може да бъде обобщен и като

целенасочен опит за размиване
на отговорности.

Един от големите скандали, които навремето за малко да изправят пред съд личности като Любен Беров и Ренета Инджова, бе заради репликата на служебния министър-председател, че кабинетът "Беров" бил на "Мултигруп". Тогава в България не се говореше за мафия, нито за организирана престъпност, достигаща и до върховете на политическата власт. И все пак твърдение, че правителство принадлежи на крупна икономическа групировка, внушаваше обвързаност с неясни интереси. Днес "Мултигруп" като обществена емблема е част от историята, но мястото є е заето от съвременни олигархични структури. Сега обвиненията към правителството на Станишев са заради преплитане на власт и олигархични интереси, а европейските санкции към България са пряка функция от престъпна дейност и нарушения, подчинени тъкмо на тази зависимост. По случайност и правителството на Беров, и сегашното на Станишев са с мандат на ДПС. Оценяван през степента на размиване на отговорности, кабинетът на Станишев и парламентарната му опора в лицето на фракциите на трите партии БСП, НДСВ и ДПС също търпи интересно сравнение с времето отпреди 16 години. В 36-то НС най-голямата група в т.нар. "динамично мнозинство" бе на БСП. Социалистите тогава не просто подкрепяха кабинета, а в някои случаи направо го спасиха от сваляне. В същото време – на друго равнище икономическите експерти на социалистите сипеха яростни критики към управлението с внушение, че то продължавало идеологията на десния либерален преход и шоковата терапия. Така БСП едновременно беше и фактор за подкрепа, но имитираше и опозиционен фактор. Имитацията се оказа толкова успешна, че българите припознаха БСП като реална алтернатива на подкрепяното от нея правителство и така се стигна до периода "Виденов".

Сергей Станишев
е в особена ситуация.

Той през цялото време на мандата съзнателно поддържаше друг тип двойственост. От една страна даваше на социалистите самочувствие, че най-сетне са на власт и я реализират пълноценно през целия четиригодишен период. От друга обаче – двата му коалиционни партньори биваха използвани като оправдание защо политиката не е достатъчно лява и не е в синхрон със социалния облик на БСП. Навремето социалистите на Виденов съумяха да използват двойствеността в отношението си към Беров в своя полза и спечелиха властта. Днес обаче за Станишев ще бъде много по-трудно да премине през лабиринтите на раздвоението, тъй като те са и доста унизителни за неговата партия. Власт на заем – така най-лаконично може да бъде определен мандатът, смятан за успешен от социалистическата партия. Назаем, защото от конституционна гледна точка мандатът на БСП за съставяне на правителство се провали. Дори и вече някой да е забравил това, Станишев не успя да състави правителство, тъй като беше бламиран в Народното събрание, след като минути преди това стана премиер само с един глас, и то защото самият той гласува за себе си.

"Политическият заем" на социалис-тите бе предоставен от ДПС.

Заемите обаче – и във финансовия свят и в политиката имат една особеност. Те се връщат, и то обикновено с лихва. Ако не се върнат, има механизми за вземане насила. В битката за възстановяване на партийни идентичности с най-голям ресурс да спечели с бонуси първоначалния си образ е ДПС. За социалистите пораженията от корупционните скандали, чиято сметка те отдавна плащат като най-голяма партия в коалицията, вече в значителна степен разрушиха възможността да излязат от управлението без негативи. Най-висока цена за компромисите обаче плаща НДСВ. Жълтата партия стартира в сегашния парламент като втора по влияние политическа сила. Днес – само месеци преди парламентарните избори – формацията на Симеон Сакскобургготски е практически заличена в рейтингите на обществено доверие, давани периодично от социологическите агенции. Това означава, че най-вероятно амбицията, заявена преди около една година на специална среща "на върха" в Хисаря – за втори мандат на тройната коалиция, – няма да се реализира.

Изчезването на НДСВ от полити-
ческата карта е и фактическо,
но и символично събитие.

Фактическо – защото е реалност. Символично – защото слага край на илюзията за устойчив политически център. Еволюцията на българската политика, започнала от яростната конфронтация на двуполюсния модел, преминала през необходимостта от балансьор в лицето на ДПС и достигнала до центристка формула на управление с участието на НДСВ, вече тръгва в обратна посока. За да има правителство, в следващия парламент отново ще се търси балансьор.

ГЕРБ твърде елементарно влезе
в добре подготвен логически капан.

Подразнени от внушенията за твърде вероятна коалиция между тях и БСП, хората на Бойко Борисов призоваха дори президента на ЕНП Мартенс да се обяви против такава коалиция. Един вид – не само ГЕРБ няма намерение да партнира с БСП, а и самата ЕНП не допуска това. При подобна заявка, налагаща твърдо ограничението за дясно-ляво партньорство, ГЕРБ би трябвало да се съобрази. И сега – ЕНП, освен коалиция на ГЕРБ с БСП, не допуска и коалиция на ГЕРБ с "Атака". Това поне излиза от думите на Вилфрид Мартенс. При актуалните социологически прогнози след изборите в Народното събрание ще се окажат четири партии. ГЕРБ, БСП, "Атака" и ДПС. При ограниченията, наложени и отвън за правене на коалиционна политика куриозът е, че ГЕРБ няма забрана за коалиция единствено с ДПС. Само че движението на Доган винаги е било много по-ярка зона за атаки откъм ГЕРБ, отколкото на моменти са били дори социалистите. Събиране на ГЕРБ и ДПС е политически невъзможно, макар че при определени комбинации и внушения сред общественото мнение прегръдка помежду им не е съвсем изключена. Въпросът е в това каква посока ще приеме развитието на обществени настроения и очаквания у нас – особено в условията на вече непосредствени последици от финансовата криза. Допускането на хипотеза за коалиция или партньорство между двете партии, за които няма изрично произнесена забрана, все пак е в сферата на екстравагантните теории.

В крайна сметка дори и да прилича,
политиката не е еднодневна
дейност без посоки.

Каквато и цена да бъде поставена като етикет, съставянето на правителство има за цел провеждането и на дългосрочна стратегическа политика. Предвижданата комбинация от четири партии в парламента – дори и на теория да може да донесе някакво правителство, тя със сигурност е лишена от основата да разработи и провежда стратегическа политика. Шансовете да има ясно обозначен по скалата дясно-ляво кабинет, който да реализира някаква платформа, са във възможността в Народното събрание да попадне още един десен субект. Очакванията това да е минидясна коалиция между СДС и ДСБ може и да се окажат безрезултатни. Така, както Мартенс от името на ЕНП "забрани" коалиране на ГЕРБ и БСП, бившият лидер на СДС Петър Стоянов пък се "разпореди" против коалиране на СДС с ДСБ, докато начело на "Демократи за силна България" е Иван Костов. Това поставя пред новия лидер на СДС Мартин Димитров капан. Той или трябва да рискува да започне война вътре в СДС, ако тръгне към сближаване с Иван Костов, или спешно трябва да търси други спасителни формули. Други обаче липсват. Във всеки случай сблъсъците между двете парчета от бившето СДС са достатъчно силни, за да отблъснат сериозни части от дясната политическа периферия от себе си и да ги насочат или към зоната на негласуващите, или към някакъв друг вот. По този начин като възможност за друг десен субект

в парламента се очертава новата
коалиция Движение "Напред".

Шансовете на това движение, съставено от четири формации – "Лидер", ВМРО, ЗНС и "Гергьовден" – са много интересни. Със залог върху тезата за икономическия патриотизъм и прецизно опозиционно поведение в сегашния парламент, в същото време коалицията е встрани от всякакви шумни скандали. От една страна нехарактерното за българската реалност възпитано поведение не носи ефекта на бърза разпознаваемост. Но пък не е изключено тъкмо оцеляването извън зоната на скандалите да направи така, че Движение "Напред" да се окаже предпочетено тъкмо заради цивилизованост. По аналогичен начин, оцелявайки от скандалите между Петър Стоянов и Богомил Бонев навремето, Георги Първанов изненадващо стана президент за първия си мандат. Друг е въпросът дали, ако формация като "Напред" влезе в парламента, тя би могла да бъде потърсена като партньор – особено от ГЕРБ. В случай че се сбъднат класическите социологически прогнози за четирипартиен кабинет или и при пробив на друга формация не се стигне до правителство, България ще бъде изправена пред прецедент.

За първи път се очертава
хипотеза за безплодни избори.

За традиционните разбирания парламент, който не е в състояние да състави правителство, е кризисен. Веднага след провала на ролетката с мандатите би следвало да се насрочат нови избори. И тъкмо тук е големият тест за политическа зрялост и за възможността да се правят адекватни изводи. "Празен" парламент без правителство като израз на волята на избирателите ще доведе до временен служебен кабинет на президента и до насрочване на нови избори. В политиката служебно правителство и експертно правителство могат да се разглеждат като синоними. А "празният" парламент до голяма степен кореспондира с един друг вид парламент, чието предназначение е по-различно от това да се управлява за четири години. Такъв синоним е Великото народно събрание. С тази разлика, че ВНС ражда продукт – конституции. Още преди две години политици от всички партии, а и някои формации като официална позиция изразиха становище, че е време за нова българска конституция. Идеята на президента Първанов за промяна на политическия модел също опира в сърцевината си до нова конституция. Разумно би било – при "празен" следващ парламент политиците да разчетат сигнала на избирателите тъкмо в такава посока. Това означава да се постигне съгласие и следващите избори да бъдат за ВНС. При изчистен и нов конституционен регламент и политиката ще бъде по-прозрачна, и борбата срещу корупцията и мафията – по-безкомпромисна. Тогава наистина коалициите за алиби и политическата двойственост ще си останат спомен от историята.


 

 


Изборите български

Предишна новина

"Който ругае НАП заплашва националната сигурност!"

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    *********** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 3
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 2
    Зоя | нерегистриран
    0
    0

    Ех, Алберт,

    Виждате ли, че злобата е лош съветник.

    А иначе - читателите на списанието - не сме канарчета.

  4. 1
    Алберт | нерегистриран
    0
    0

    Коритаров е досаден. Който и да е съвременник, даже от най-затънтеното село ще направи по-добър анализ за коалициите и задкулисните намерения. Още по време списването на мартенския брой се знаеше, че СДС е тръгнало към сближаване с Иван Костов и действително се „сбилижиха”. Само „великият” коментатор на сп. Правен свят” рови вариантите далече от фактите и мисли, че читателите на списанието сме канарчета...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.