Законът за защита от домашното насилие е врата в полето

- Не е лошо жената да е хубава, ама е добре и да е умна.
- Е, защо да е умна. Ти за какво си?..
Това е част от "мъжки" разговор, дочут в столично кафене. Последната фраза толкова ме изуми, че се обърнах да видя "експертите" по жените. Бяха четирима, седнали на по бира. В света, в който рекламите внушават, че мъжът се нуждае от "една бира, една кола, една жена", че "мъжете знаят защо", а жената е показвана като сексуален обект или като домакиня, сновяща едва ли не денонощно между пералнята и печката или чистеща къщата с поредния супер ефикасен препарат в ръка, няма защо да се чудим на отреденото й в мъжкото съзнание място на нещо средно между безгласна кукла и домашна прислужница.
Възприемането на жената като предмет от интериора или още по-лошо - като собственост, е далеч от идеята за равнопоставеност на половете. Всъщност равнопоставеност няма. Достатъчно е да погледнем заплащането на мъжете и на жените за извършване на една и съща работа. Или пък присъствието на жени в парламента и в политиката. Ако към това прибавим и традиционната патриархална култура, която дели работата на "мъжка" и "женска", ниската емоционална интелигентност на общността, вероятно ще си обясним отчасти защо всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие (по данни на Асоциацията за фундаментални права на ЕС отпреди две години). Възможно да е и всяка трета или дори всяка втора.

Държавата не води статистика

за жертвите на домашно насилие. Скрито зад квалификации като "битов сканадал" и "семейни разправии", то не е разпознато като проблем. Това, от една страна. От друга - не всяка жена, станала обект на домашно насилие, е склонна да се обърне за помощ. Защо не го прави, е въпрос с много отговори. Единият от тях е, че жертвите не срещат разбиране и съдействие от институциите и не вярват, че те могат ефективно да ги спасят от насилниците им.
Затваряйки си очите и бягайки от проблема, държавата де факто отказва да гарантира правото на сигурност на част от своите граждани. А че то е застрашено, алармираха тази сряда от "Алианс за защита от насилие, основано на пола" - сдружение от 11 неправителствени организации, които се занимават с превенция на насилието и оказват психологическа, юридическа и социална подкрепа на жертвите. Анна Николова, зам-председател на алианса, обяви, че над 3500 пострадали от насилие през миналата година предимно жени и деца са получили подкрепа от организациите, обединени в сдружението. Други 800 са настанени в кризисните им центрове. 4200 е броят на консултациите, дадени от експерти на алианса по телефона на търсещи помощ.
"Формите на домашно насилие над жени са най-различни. Става дума за изнудване, преследване, заплаха за убийство и самоубийство. Все по-често има случаи на домашно насилие в смесени бракове. Увеличават се случаите на насилие, в т.ч. и сексуално, осъществявано в присъствието на децата. Тормозът, психически и физически, приема

най-извратени форми

от качване на снимки в социалните мрежи през подстригване на жертвата до уриниране върху нея, лишаване от базови потребности като сън и храна", разказа Анна Николова.
Какви са възможностите за защита? От 2005 г. в България действа Закон за защита от домашно насилие(ЗЗДН). Законът е добър, но той е граждански, а не наказателен, и има проблеми при прилагането му според адв. Даниела Горбунова, експерт на алианса. Онова, което получават по него застрашените жени, е заповед за защита. По данни на полицията за 2016 г. издадените заповеди за защита са 2600, като 95% от получателите им са жени. Заповедта за защита е временна ограничителна мярка и се разчита на доброволното й изпълнение от насилника. Ако той не иска да я спазва или да промени поведението си, пострадалото лице подава жалба в полицията, която трябва да алармира прокуратурата. Парадоксалното в този механизъм е, че не самият акт на насилие е престъпление и не за него се търси отговорност от извършителя му, а неспазването на заповедта за защита.
На 18 август т.г. в кв. "Лагера" в София на улицата е застреляна от съпруга си Елена Василева, на 42 години, майка на две деца. Посред бял ден пред очите на цялото общество. Два месеца преди нея от приятеля си е убита 28-годишната Виола Николова. И двете жени са били жертва на продължаващо домашно насилие. И двете са имали заповеди за защита. Едната - четири, другата - шест. От Алианса за защита от насилие, основано на пола, определят убийствата като "предизвестена публична екзекуция" и "крещящ израз на бездействието на държавата", тъй като институциите са сезирани многократно от жертвите. Въпреки индикациите за голямата опасност, която представлява личността на извършителя, държавните органи не са отчели риска и

не са се намесили

"Ако ние от прокуратурата си бяхме свършили работата, може би нямаше да се стигне до тази трагедия", признава главният прокурор Сотир Цацаров във връзка с разследването на убийството на Виола. През април т.г. в разградската болница от счупвания на таза и други наранявания умира Галя (името е фиктивно) на 51 години. Тя така и не дочаква съдът да се произнесе жертва ли е на домашно насилие или не. Смъртта на тези жени можеше да бъде предотвратена, ако полиция, прокуратура и съд си бяха свършили работата навреме.
От алианса алармират, че напоследък процедурата по ЗЗДН не се следва от съда, не се дава незабавна и адекватна защита на пострадалите лица и децата им. Честа практика е при нарушаване на издадените заповеди за защита насилникът да не бъде арестуван, както изисква Наказателният кодекс, а оставен да се движи свободно и да тормози безнаказано жертвите си. Ако все пак той е задържан и разследван, то много рядко се стига до обвинителен акт, а още по-рядко до присъда.
Толерирането на актовете на насилие между партньорите засилва насилието и срещу децата, които обикновено са свидетели и потърпевши. Вместо да защитават жертвите, институциите често вменяват вина за случилото са на майката. Пострадалите й деца минават през безкрайни процедури, социални доклади и експертизи. Това обаче не е всичко. Перверзността и бездушието на държавните органи стигат дотам да настояват жертвата да съобщава адреса си във всеки момент, дори когато е в кризисен център, и я преследват, ако откаже да осигури достъп на насилника до децата. Често
насилниците са упорити

и опасни с гранични личностни разстройства и криминални наклонности, заявяват от алианса.
Според експертите на организацията държавата ни не е предприела мерки за строго преследване и наказване на извършителите на домашно насилие. Не е ясно криминализирано домашното насилие, не са криминализирани сериозни случаи на преследване и тормоз на жертвите, не са предвидени квалифицирани състави на престъпленията убийство и нанасяне на телесна повреда в контекста на домашно насилие. Средните и леки телесни повреди срещу съпрузи все още се преследват от самите пострадали по тяхна тъжба. При данни за такива деяния органите на полицията нямат задължение да разследват и прокуратурата не преследва извършителите. Цялата тежест да инициират процеса в определен срок и да докажат престъплението се пада на пострадалите от насилие лица, поради което най-често те не завеждат дела или ако го направят, оттеглят исковете си под натиска и заплахите на насилниците си.
Организациите, обединени в Алианс за защита от насилие, основано на пола, настояват да се инкриминират преследването и системното упражняване на психически тормоз, да се гарантира достъпа до съд на жертвите на домашно насилие и да се засили наказателната отговорност за нарушаване на заповедта за защита. Исканите промени са внесени в Министерството на правосъдието още през януари т.г. и до момента така и не са го напуснали. Едновременно с тях е наложително да започне процедура по ратификация на Истанбулската конвенция. Документът е от 2011 г. на Съвета на Европа и е насочен към превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие. 24 държави членки на Съвета на Европа са подписали и ратифицирали конвенцията.

България е подписала

документа през април 2016 г., но не го е ратифицирала. На практика това го прави неприложим и лишава жените от достъп до инструментите за превенция и защита срещу всички форми на насилие.
Конвенцията изисква от държавите приемане на специално законодателство или засилване на съществуващото, както и на процесуалните гаранции за пострадалите. Освен това въвежда отговорност на държавата за бездействие на институциите, в чийто правомощия е справянето с домашното насилие и насилието над жени. Вероятно това е една от причините документът все още да не бъде ратифициран. А може би и необходимостта от заделяне на средства за осигуряване на мерките, предвидени в конвенцията, като превенция, корекционни програми, кризисни центрове, национална телефонна линия за жертви на насилие. Според разчети на евроинституциите годишно средно по 1 евро на човек е нужно да се отделя за борбата срещу насилието над жени и домашното насилие. Правителството като чуе за харчене, още повече пък за проблем, който тук не е припознат като такъв, нищо чудно да каже "пари няма". Какво правим тогава?

Петко Стрелеца съди съседка за показания Според мъжа от Лясковец комшийката излъгала, че видяла как застрелва барета

Предишна новина

ГЕРБ свиква обществено обсъждане за борбата с корупцията, БСП ще се допита до президента

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    към нерегистриран | нерегистриран
    2
    -1

    Статията напълно описва днешната жена, жертва на мъжко насилие. Господин нерегистриран, днешната жена е напълно годна да създава здраво семейство,и най-интересното е, че може да го направи без мъж като субект в живота си, да не говорим, че отглежда децата си, работи наравно с мъжете, изкарва пари наравно с мъжете, дори се случва и да се грижат за мъжа като за трето дете и да му слугува. В цивилизованите държави, полицията пристига на третата секунда и агитира жертвата да подаде веднага жалба срещу насилника, който бъде преследван с всичката сила на закона. В България нищо не е инкриминизирано и бол психопати се разхождат свободно на улицата. Мъжете, трябва да разберете, че жената е равна на вас, има същите права като вас и май трябва да се запознаете с всички хуманни законови източници в света или да се върнете в джунглата!!!

  2. 1
    | нерегистриран
    3
    -6

    С изключение на възпроизведения мъжки разговор лъжете от първата до последната дума. Няма такова явление масово домашно насилие на мъжете над жените, това е долнопробна манипулация. Тъкмо обратното - масово е психическото насилие на жените над мъжете, толерирано от пълните с жени административни и съдебни органи. Жените днес са абсолютно негодни за създаване на здраво семейство, отказват да изпълняват основната си роля да раждат и отглеждат деца, проявяват пълно неуважение към мъжа, но очакват той да плаща сметката, докато те се забавляват.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.