Закрила на детето: Агенцията подкрепя децата в риск, но преди това трябва да бъде сезирана

Закрила на детето: Агенцията подкрепя децата в риск, но преди това трябва да бъде сезирана
Д-р Елеонора Лилова, снимка:БГНЕС

Държавната агенция за закрила на детето изпрати официално становище на въпроси на „Правен свят“ относно трагичния случай с майката, обвиняема за убийството на двете си невръстни деца в Сандански.

Зададохме до председателя на Агенцията д-р Елеонора Лилова и ръководството на институцията няколко въпроса относно отговорността и механизмите за реакция на държавата при подобни случаи на семейни конфликти между родителите, чиято жертва накрая стават собствените им деца.

Попитахме институцията как процедират службите и органите й в случай на сигнал за родителски конфликти? Чести ли са случаите, при които в Агенцията постъпват сигнали от един от двамата родители, че детето/децата им са в риск във връзка с опазването на живота и здравето им? Докъде се простират правомощията на Агенцията по отношение на превенцията на подобни трагични случаи като този в Сандански (с уговорката, че няма доказаност на деянието от страна на майката, но тя е основният заподозрян)? Какви биха могли да са предпоставките един родител да посегне на живота на детето си и има ли ангажимент и механизъм Агенцията да работи с родители, които вече веднъж са поставяли в риск децата си? Какви са препоръките на Агенцията към родителите в конфликт, ако един от тях подозира, че има заплаха за живота на детето/децата?

Ето какво отговори д-р Лилова в официално становище от името на Агенцията по случая:

Без да навлизам в конкретиката на самия случай, който потресе и разтърси цялото ни общество, бих искала да насоча вниманието Ви върху раздялата и развода между родители и как това събитие се отразява на децата в семейството, когато е съпътствано с неразбирателство и конфликт.

Безспорно раздялата е травматично събитие за цялото семейство. По ниво на травматизъм, разводът е на второ място след смъртта на дете. Дори и при мирно протичаща раздяла, времето, което отнема за преодоляването й, е до 5 години.

За съжаление, при бурно протичащи раздели, по каквито случаи Държавната агенция за закрила на детето работи, съпътствани със скандали и спор за родителски права, с неуважение към другия родител и оспорване на авторитета му, с обвинения и злепоставяне, детето се поставя в непосилна за него роля – да избира кой от двамата родители обича повече. Тази житейска ситуация води до конфликт на лоялност у детето и бележи целия му живот. Изразява се често в депресия, самота и изолация, загуба на чувството за общност, на стабилност, сигурност и доверие, гняв, безпомощност, нарушения във формирането на идентичността, страх от изоставяне.

Характерна особеност на детето до 10-годишна възраст е, че то не може ясно да разграничи достоверността на собствените си възприятия от тези на другите, поради което е податливо на внушения, включително и за събития, които не е преживяло, но възприема като очевидец, вменени му чрез разкази. Този факт е крайъгълен камък в случаите на родителелски конфликт, по които работи системата за закрила на детето, защото ценностната система, моралните устои и добрата воля на родител/ите предопределя хода на събитията за детето.

Тревожна е тенденцията за увеличение на случаите на деца в риск от родителско отчуждение в последните години, които постъпват в Държавната агенция за закрила на детето. В тях поведението и действията на родител/ите са все по-крайни, а някои - граничат с война. Тези случаи са най-трудни за разрешаване и най-продължителни във времето, поради което са и особено вредни за психиката на децата.

Практиката показва, че сигналите от единия или от двамата родители са интензивни и насочени до множество държавни институции. Основните мотиви в тях са за неглижиране на детето от единия родител, за психическо и физическо насилие, в малка част от случаите, и сексуално. Най-крайните мерки в тези случаи, които родител предприема, е отвличането на детето и скриването му от другия родител, близките, от институциите. Това са единични случаи, но тревожното е, че ги има.

Психическите травми за детето, което е в конфликт на лоялност, поради въвличане в родителския конфликт, са безспорни, но за да се стигне до физическо нараняване на дете от родител, а българите сме пословични с обичта и грижата си към децата, следва да има предхождащи го събития, които са силно травмиращи, и белязани от симптоматика на страдание у родител и/или децата. Именно затова изключително ценна в случаите на родителски конфликти е подкрепата на семейството от страна на близките, роднините, приятели, от институциите, за да се предотврати бъдещо трагично събитие.

Тази подкрепа е най-безобидният и полезен ход при раздяла /развод/ на родители. Именно хората, които са най-близо до семейството и имат данни, съмнение или наблюдения на необичайни отношения и ситуации, предхождащи раздялата – пренебрегване, спорове, конфликти, насилие, манипулиране, заплахи, могат да подкрепят членовете на семейството. Подкрепата се изразява в разговори и споделяне, както и в сигнализиране на институциите.

Най-краткият път за сигнализиране е на Националната телефонна линия за деца 116-111, на тел. 112, по електронен път или чрез Български пощи до Дирекция „Социално подпомагане“, до Държавната агенция за закрила на детето, до Министерството на вътрешните работи. Сигнал може да се подаде по телефон или чрез посещение в цитираните държавни ведомства.

Помощ и подкрепа може да потърси всеки родител, дете или близки на семейството на Националната телефонна линия за деца 116-111. При обаждане от негова страна, ще му се предостави пространство за споделяне, ще получи консултация от психолог, включително за законодателство, служби и механизми за подкрепа, а при идентифициран непосредствен риск за детето, ще бъдат сезирани органите за закрила на детето на местно ниво, за предприемане на действия за защитата му.

Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност за осигуряване на висшите интереси на детето. Държавата, чрез нейните органи, има задължението за предприемане на подходящи стъпки, за да подкрепи родителите при изпълнението на техните отговорности, включително и чрез осигуряване и развитие на институции, заведения и услуги.

Законодателството в България гарантира подкрепата на семейството. Държавата е изградила мрежа от институции за подпомагане на детето и родителите му, включително и чрез богат спектър от социални услуги в общността.

Правомощията на Държавната агенция за закрила на детето - орган към Министерския съвет, са за ръководство, координация и контрол на системата за закрила на детето.

В тази си роля, за гарантиране благосъстоянието и благоденствието на децата и на техните права и интереси, част от функциите на Държавната агенция за закрила на детето са:

- да предлага законодателни промени в областта на закрила на детето и правата на детето;

- да изготвя методически насоки и указания за институции и ведомства, работещи в областта на правата на децата и тяхната защита;

- да наблюдава и контролира изпълнението на държавната политика в областта на закрила на детето чрез изискване и обмен на данни с институции, имащи отношение към дете в риск, и планиране на индивидуални или съвместни действия за отпадане на риска за детето; извършване на проверки по сигнал и планови, присъствени в обекта или дистанционни, за спазване на правата на детето и даване на задължителни предписания и методически указания на ръководителите им за отстраняване на пропуски в работата; чрез мотивирани предложения за санкции на служители, отправени до висшестоящия им орган при установени действия, водещи до накърняване на правата на детето, чрез административно санкциониране на служебни лица при неизпълнение на законодателството в областта на закрила на детето; чрез организиране на междуведомствени срещи и работни групи по случай на дете в риск, с оглед координиране на действията за разрешаване на случая и отпадане на рисковете за детето.

В изпълнение на тези правомощия, в контекста на деца в риск от родителско отчуждение, освен ежедневната работа по случаите, ДАЗД през последните години:

- организира и проведе в гр. София конференция по случаите на деца в риск от родителско отчуждение с участието на всички обвързани страни – институции на национално ниво и родители, чийто деца са в риск;

- участва активно в две срещи в Народното събрание, по инициатива на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, чрез предложения за законодателни промени, в търсене и намиране на решение за снижаване на травматизма при децата, въвлечени в родителски конфликт;

- актуализира през м. септември 2020 г., съвместно с Агенцията за социално подпомагане,Методическото указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение от отделите „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане“;

- изготви Практически насоки за действие от работещите в образователните институции при родителски конфликт;

- извърши 2 планови проверки по направлението „деца в риск от родителски конфликт“ в Дирекция „Социално подпомагане“;

В резултат на плановите проверки предложи законодателна промяна, както и уведоми писмено за резултатите и направените предложения всички институции, имащи отношение към благосъстоянието на децата. С оглед резултатите от проверки по сигнал, част от които са и за деца в риск от родителско отчуждение, междуведомствена работна група, председателствана от ДАЗД, работи по актуализацията на Методическото ръководство за управление на случай на дете в риск от отделите „Закрила на детето” и ежедневно дава писмени препоръки на родители в конфликт, за действия, с оглед съхранение на детската психика и информация за възможностите за подкрепа, за терапия и интервенция на детето и семейството.

Поместваме на сайта на Агенцията препоръки към родителите за риска за деца от конфликт на лоялност, с призив за добронамереност в отношенията и съвместно договаряне по всички въпроси, които касаят детето. На родителите се напомни, че най-позитивният подход към детето при раздяла е безусловната обич към него от страна и на двамата. При постъпване на сигнал за дете в риск в Държавната агенция за закрила на детето, той незабавно се предава на органа за закрила на детето на местно ниво – Дирекция „Социално подпомагане“, в изпълнение на нормативен регламент.

От своя страна Дирекция „Социално подпомагане“ – териториална структура на Агенцията за социално подпомагане“:

- предприема проучване за установяване достоверността на сигнала, чрез всички възможни източници – дете, родители, семейство, разширен семеен кръг, училище, личен лекар и пр.;

- изразява заключение относно достоверност/недостоверност на сигнала;

- предприема мерки при установен риск за детето чрез мярка за закрила;

- планира дейности за преодоляване на риска, за да се гарантира спокойствието, безопасността и сигурността на детето, с активното участие на родителите и въвличайки всички ресурси от общността и институциите за отпадане на рисковете. Основният механизъм за подкрепа от страна на отдела за закрила на детето към Дирекция „Социално подпамагане“ е чрез консултиране, информиране, предприемане на мярка за закрила спрямо детето; насочване на двамата родители и детето към социална услуга в общността за работа с психолог и други специалисти, включително и за повишаване на родителския капацитет при нужда; регулиране на взаимоотношенията между родителите чрез дейности, целящи снижаване на травматизма при детето; издаване на задължителни предписания на родител/ите, с които се задължават да изпълнят конкретни задачи; административно санкциониране на родители, които не съдействат на органа за закрила на детето за изпълнение на мерките. Най-крайната мярка, която може да се приложи и е в правомощията на Дирекция „Социално подпомагане“, е извеждане на детето от семейната му среда и настаняването му при близки и роднини, в приемна грижа, с оглед снижаване на травматизма за него, докато трае конфликтът.

В заключение, бих искала да уверя Вас и обществеността, че системата за закрила на детето в България има възможността да подкрепи дете в риск и неговото семейство, но за да го направи, е нужно да бъде сезирана.

В тази връзка, призовавам всички граждани, и не само заради задължението им, регламентирано в чл.7, ал.1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето, а и заради моралните и етични устои на нацията ни, да сигнализират институциите при съмнение или данни за проблемни отношения в семейство, при белези на страдание у дете или родител, при прояви на неглижиране, насилие и експлоатация на дете, защото само с общи усилия, бихме могли да съхраним и опазим децата си.

Още по темата

Постоянен арест за баща, разследван за блудство с две от собствените си деца

Предишна новина

НС гласува за Велико народно събрание в сряда

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    И като ви сезирахме КАКВО? | нерегистриран
    2
    0

    НИЩОООО... Много важно, че изпратихте някаква девойка- без никакъв семеен/ житейски опит/ дете/деца и т.н. да огледа апартаментите ни, да установи, че детето има стая в няколко града- специално за него- нови, направени и т.н. да говори с детето, което нееднократно заявява желанието си да остане и да живее с баща си и семейството му... и накрая - с полиция след три опита, ревящо дете.. да бъде предадено на майка - насилница- без доходи, без жилище, без желание да я гледа- документирано заключвала, била, малтретирала я, искаща само детски, издръжка за нея?!? Живеща незнайно къде, нейзайно с кого...Всичко тва се обесмисля... след като дадения съдия ИЗОБЩО не ги иска вашите становища?!? и не ги взема предвид?!? и даже не разпитва бащата?!?... какво остава за детето?!? Изпращайки поредния сигнал с молба.- преди да е станало късно и непоправимо...делото относво се отлага- месец слред месец- дали е в защита на детето? Дали отнемането на нормален живот и използването му за куче-касичка и секс-играчка е в негова полза? И всички, които затаяваха истината, отказахи "да се замесват", "Да свидетелстват" спят спокойно?

  2. 5
    Самодоволни търтей | нерегистриран
    5
    0

    Много ми е интересно как великата майка Баба Тонка е отгледала изхранила и възпитала а и дала на Майка България толкова чеда български и на историята ни без помоща на такива кикимори като тази на снимката А иначе яко цица заплатка от данаците ни Кому си нужна бе другарко Каква е ползата ни от такива като теб Никаква Вие съществувате само да обслужвате търбусите си Нямаме нужда от вас

  3. 4
    бъзз | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    Незнаещите, немозещите, незаинтересованите сезирани (РПУ)да са задължени да препращат сигнала към социалните служби и да действат заедно.

    Какво е това РПУ бе знаещий?!

  4. 3
    | нерегистриран
    0
    -17

    А когато има засегнати деца и Агенцията за закрила на детето и ПРБ, която може да действа от името на децата.

  5. 2
    | нерегистриран
    0
    -8

    Незнаещите, немозещите, незаинтересованите сезирани (РПУ)да са задължени да препращат сигнала към социалните служби и да действат заедно.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.